Р Е Ш Е Н И
Е №260709
15.12.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 364/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.И.У., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-010546/12.11.2019 г., издадено от Д.Г.В. – ******* към
ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а
от ЗДвП и
2) на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда)
лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност
и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за
неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв. Н.С., който поддържа жалбата и взема становище
извършването на нарушението да не е доказано по делото, а при издаването на НП
да са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 4409
от 20.01.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да
е протекло законосъобразно. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Г.И.У., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 07.01.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 08.01.2020
г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна,
поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 15.10.2019 г. около 11:50 в Община Стамболийски, на
автомагистрала № А1 „Тракия“, км 110 в посока гр. София жалбоподателят Г.И.У.
управлявал товарен автомобил „Мерцедес 815 Атего“ с рег. № РВ ******. Докато се
придвижвал по платното за движение, на няколко пъти жалбоподателят У. навлизал
с товарния автомобил, който управлявал, в лентата за принудително спиране на
автомагистралата и се движил в нея, след което се връщал обратно в крайната
лява пътна лента. По време на движението си по автомагистралата жалбоподателят
използвал мобилен телефон, като държал мобилния апарат в ръката си и провеждал
разговор със своя пряк ръководител, като двамата уточнявали маршрута на
движение. При провеждането на този телефонен разговор жалбоподателят У. не
ползвал устройство, позволяващо му използването на телефона без участие на
ръцете.
Движението на У. в лентата за принудително спиране на
автомагистралата било забелязано от свидетелите Д.Б.П. и А.Н.Н. – ******* в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив. Двамата изпълнявали служебните си задължения
по контрол за спазването на правилата за движение на посочения пътен участък. Свидетелят
Н. управлявал патрулния автомобил, а свид. П. седял на предното пасажерско
място до водача. Полицейските служители привели служебния автомобил в движение
и последвали товарния автомобил „Мерцедес 815 Атего“ с рег. № РВ ******,
управляван от жалбоподателя У., като забелязали, че той навлизал и се
придвижвал в лентата за принудително спиране на автомагистралата. Свидетелите Н.
и П. предприели действия за спирането на товарния автомобил, като когато се
изравнили с него, забелязали, че водачът /жалбоподателят У./ използвал мобилния
си телефон, като го държал в ръка и провеждал разговор, но без да си служи с устройство,
позволяващо му използването на телефона без участие на ръцете. След като бил
спрян, на въпросите на свидетелите Н. и П. жалбоподателят отговорил, че нямал
здравословен проблем, нито повреда на превозното средство, но трябвало да
разговаря със своя ръководител, за да уточнят маршрута на движение.
На място и при така извършената проверка свид. П. съставил
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 138710 от
15.10.2019 г. против жалбоподателя У., в негово присъствие, както и в
присъствието на свидетеля Н.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д.Б.П. и
А.Н.Н.. Същите са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, а
анализирани съвместно са и взаимно кореспондиращи си. В показанията си
свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели
като очевидци. И двамата свидетели в свободния си разказ не преповтарят
единствено констатациите по АУАН, а подробно изясняват случилите се събития при
проверката, включително съдържанието на проведения разговор с жалбоподателя.
Свидетелите отговарят непротиворечиво и на поставените контролни въпроси – за
това кой е управлявал патрулния автомобил, с кого жалбоподателят им е съобщил,
че е разговарял по телефона. Не се установяват по делото основания, по които
свидетелите П. и Н. да се считат за предубедени или заинтересовани. Обстоятелствата,
за които съобщават в показанията си, двамата са узнали при изпълнение на
служебните си задължения. Не се установяват никакви предпроцесуални отношения с
жалбоподателя или проявена предубеденост при извършването на проверката. Точно
обратното – свид. Н. изясни, че са се движили в продължение на 2-3 км след
жалбоподателя, когато той е навлязъл в лентата за принудително спиране на
автомагистралата, за да проверят дали се касае за инцидентна проява или трайно,
продължително засягане на защитаваните обществени отношения. След спирането на
жалбоподателя в съответствие с нормативните изисквания той е бил запитан за
наличие на повреда или здравословен проблем, което сочи, че проверката е
извършена пълно, всестранно и обективно. Възражението за заинтересованост на
свидетелите П. и Н. поради т.нар. спор с жалбоподателя съдът намира за
неоснователно. Свидетелят Н. изясни, че този спор е бил след констатирането на
нарушенията и се е изразявал в опита му да убеди жалбоподателя, че не бива да
продължава да се движи в лентата за принудително спиране след проверката, тъй
като така би застрашил останалите участници в движението, докато У. не е
считал, че това представлява сериозно нарушение. Следователно спор по фактите
не е имало, а единствено за степента на обществена опасност на деянието. Съдът
намира, че при изследване на начина на извършване на проверката нищо в
поведението на свидетелите П. и Н. не обосновава извод за тяхната
заинтересованост, поради което разгледаното възражение на жалбоподателя се
приема за неоснователно. От показанията на двамата полицейски служители се
установяват обстоятелствата, че жалбоподателят, докато се е придвижвал по
автомагистрала, е навлязъл и се е движил и в лентата за принудително спиране,
както и едновременно с това - докато е бил в движение, е използвал мобилния си
телефон, като е провеждал разговор, но без да използва устройство, позволяващо
му да си служи с телефона без участието на ръцете му. Установява се още, че
след като жалбоподателят е бил спрян, пред двамата свидетели той е заявил, че
нямал здравословен проблем, нито повреда на превозното средство, а по телефона
е разговарял със своя работодател, с когото уточнявали маршрута на
движение.
Досежно обясненията на жалбоподателя У. при оценката
на тяхната доказателствена стойност следва да се има предвид, че освен
доказателствено средство за възпроизвеждане на доказателства в процеса, те
могат да служат и като средство за защита. Съдът намира, че именно такава е и
процесната хипотеза, тъй като обясненията на жалбоподателя са оборени по
делото. Свидетелката П. Б. У. – съпруга на жалбоподателя, не е била очевидец на
интересуващите делото събития. В показанията си тя възпроизвежда съобщеното
ѝ от съпруга си, освен в частта, в която сочи да е знаела, че последният
имал здравословен проблем. Чрез показанията на свид. У. защитата се опитва да
предаде доказателствена стойност на твърденията на жалбоподателя, каквато те
нямат, т.е. да се създаде впечатление, че обясненията са проверени, когато в действителност
защитната версия просто се повтаря от друго лице, което първо - не е
присъствало на проверката и второ е заинтересовано от изхода на делото, тъй
като е съпруга на наказания. Ангажираните писмени доказателства също не
обосновават защитната версия. Направен е опит да се създаде доказателство в
подкрепа на твърденията за здравословен проблем, но видно от листа за преглед
на пациент, такъв не е установен. Констатирано е, че пациентът (жалбоподателят У.),
включително след преглед на корем е в задоволително общо състояние и не е
необходимо болнично лечение. Единствено от анамнезата, която е снета по данни
на пациента, са посочени болки в корема, за което е предписано медикаментозно
лечение. На първо място тези болки са установени близо 12 часа след момента на
проверката. По-същественото е, че по делото не се доказа връзка на причина и
следствие между тези болки, за които жалбоподателят е съобщил при снемането на
анамнезата, и движението му в лентата за принудително спиране на
автомагистралата 12 часа по-рано. Това е така, тъй като при изричния въпрос за
здравословен проблем У. ясно е отговорил, че такъв няма, а причината да се
движи в лентата за принудително спиране била, че не е наясно какъв маршрут е
трябвало да продължи да следва. Представената епикриза касае обстоятелства,
настъпили месец и половина след датата на проверката.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Г.И.У.
се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на
02.05.2017 г., валидно до 02.05.2022 г. и с налични 39 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН и е
издадено от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е
налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.
По т. 1 от НП жалбоподателят У. е наказан за
административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателствени материали се установява жалбоподателят да е
извършил така вмененото му във вина нарушение по т. 1 от наказателно
постановление. Доказа се, че от обективна
страна на описаните в НП време и място – на 15.10.2019 г. около 11:50 часа
в Община Стамболийски, на път автомагистрала № А1 „Тракия“ 110 км в посока
София, жалбоподателят У. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 815 Атего“ с
рег. № РВ ******, като е използвал
мобилен телефон по време на управление на превозното средство без устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. От показанията на
свидетелите очевидци П. и Н. се установява, че жалбоподателят е извършил
деянието по време на движение - докато е управлявал моторно превозно средство,
което обстоятелство и двамата свидетели непосредствено са възприели. Установява
се и че именно наказаният У. е управлявал процесния товарен автомобил към
момента на извършване на деянието. Това обстоятелство не се и оспорва от
жалбоподателя. Следователно той е имал правното качество „водач“ по смисъла на
§ 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на
административното нарушение. Така в обективната действителност са се
осъществили всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 104а от ЗДвП и
за жалбоподателя е възникнало задължението да съобразява поведението си с
разписаното правило за поведение. Въпреки това доказа се по делото, че по време
на управлението на МПС У. е държал мобилен телефон в ръката си и е провеждал
разговор, докато е боравил и с уредите за управление на автомобила и той е бил
в движение, но не е използвал устройство, позволяващо използването на телефона
без участието на ръцете, установено отново от показанията на свидетелите П. и Н..
С това си поведение жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Нарушението е формално и с осъществяването на
изпълнителното му деяние то е било довършено от обективна страна, без
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат. По делото не се
оспорва, че жалбоподателят е провеждал разговор с мобилен телефон по време на
движение, а единствено с кого е разговарял – дали със своя работодател или със
съпругата си (свид. У.). Кой е бил адресатът на разговора обаче е ирелевантно
за съставомерността на деянието по чл. 104а от ЗДвП при доказаното по
категоричен начин по делото осъществяване на изпълнителното деяние по време на
движение.
От субективна
страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Към момента на осъществяването му жалбоподателят У. е формирал в съзнанието си
представа относно проявлението в обективната действителност на всички признаци
от състава на нарушението. Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство,
като боравейки с уредите му за управление, е привел същото в движение и се е
придвижвал по платното за движение. Съзнавал е и че по време на движение
използва мобилен телефон, но без устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете. Въпреки това той е пристъпил към
осъществяване на деянието.
По тези съображения доказано е виновното извършване на
вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение по т. 1 от НП.
Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева. Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя
във фиксиран размер. Съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и
индивидуализацията на наказанието. По тези съображения наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано в частта по т. 1.
Преди да се произнесе по приложението на материалния
закон в частта по т. 2 на обжалваното НП, съдът посочва, че приема за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Последните се обосновават с твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения.
На първо място не се споделя възражението да е
допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, изразяващо
се в липса на надлежно описание на нарушението в АУАН поради неяснота за кого
се твърди да е липсвал здравен проблем. Противно на твърденията на
жалбоподателя в хода на пренията, настоящият съдебен състав намира, че
описанието на нарушението в АУАН е ясно и недвусмислено. Никъде в
обстоятелствената част на акта, където се съдържа описанието на приетата за
установена фактическа обстановка, не се споменава или описва друго лице освен
жалбоподателя У., нито действия или бездействия на лица, различни от последния.
В тази връзка нищо от начина, по който е направено описанието на нарушенията в АУАН,
не дава основание да възникват съмнения или неяснота за кое лице се отнасят
описаните обстоятелства. В случая липсата на установен здравен проблем,
констатирана от актосъставителя, се отнася до същото лице, за което в първата
част на изречението е посочено да се е движило в лентата за принудително
спиране на автомагистрала. Още в следващото изречение описанието на
фактическата обстановка продължава с въвеждането на твърдения отново за
поведението на водача. При тези факти съдът приема, че цялата описана в
обстоятелствената част на АУАН деятелност се отнася единствено до лицето, срещу
което е съставен актът, а това е жалбоподателят У.. Описанието и на двете
нарушения съдържа надлежно индивидуализирани фактически твърдения относно
всички признаци от съставите на нарушенията, с което правото на защита на
жалбоподателя е охранено в пълнота. Твърденият в хода на пренията порок не се
установява и по тези съображения разгледаното възражение е неоснователно.
Възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение поради неописване на доказателствата, които потвърждават нарушението,
съдът също намира за неоснователно, позовавайки се на трайната съдебна практика
по приложението на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Макар
преценката доколко този порок е ограничил правото на защита на наказаното лице,
да е винаги конкретна, то в практиката на административните съдилища последователно
се приема нарушението да не е от категорията на съществените (така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. №
471/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1067 от 06.06.2018 г. по к.а.н.д. № 216/2018 г. на
Административен съд – Благоевград; Решение
№ 2943 от 15.06.2011 г. по к.а.н.д. № 1540/2011 г. на Административен съд –
София; Решение № 645 от 26.03.2010 г.
по к.а.н.д. № 443/2010 г. на Административен съд – София; Решение № 107 от 02.05.2018 г. по к.а.н.д. №
81/2018 г. на Административен съд – Шумен). Съдът обръща внимание, че
извършването на нарушенията се доказва преди всичко от показанията на
разпитаните свидетели, които доказателства са събрани във въззивното
производство, поради което няма изискване те да бъдат описвани в наказателното
постановление. Правото на защита на жалбоподателя не е съществено ограничено,
нито възможността му да узнае фактическата и правна рамка на вмененото му
административно обвинение и да се брани адекватно. По тези съображения
неописването на доказателствата не представлява самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
По приложението на материалния закон съдът намира, че
от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се доказа
жалбоподателят У. да е извършил виновно и нарушението по т. 2 от НП. Досежно
времето и мястото на извършването му – на 15.10.2019 г. около 11:50 часа в Община
Стамболийски, на път автомагистрала № А1 „Тракия“ 110 км в посока София, са
важими направените от съда изводи за времето и мястото на извършване на
нарушението по т. 1 от НП (с правна квалификация по чл. 104а ЗДвП). Времето и
мястото се установяват от показанията на свидетелите очевидци, както и от
писмените доказателства по делото. Доказано е и авторството на деянието от
страна на жалбоподателя, тъй като и тук субект на отговорността е водачът на
превозното средство, а такъв е бил именно жалбоподателят У., който управлявал
товарен автомобил „Мерцедес 815 Атего“ с рег. № РВ ******. Фактът, че
жалбоподателят е бил водач на превозното средство, също се установява от
свидетелските показания. Той не е и спорен по делото. Доказа се и конкретното
поведение от обективна страна, чрез което е осъществено изпълнителното деяние
на нарушението, а именно навлизането и движението на жалбоподателя У. с
управлявания от него товарен автомобил в лентата за принудително спиране на
автомагистрала № А1. Този факт е доказан по делото от показанията на
свидетелите очевидци П. и Н., изцяло кредитирани от съда. Същевременно изясни
се от показанията на свид. Н., че патрулният автомобил е последвал товарния,
управляван от жалбоподателя, на разстояние около 2-3 километра, след като У. е
навлязъл в лентата за принудително спиране. При тези факти настоящият състав
намира, че интензитетът на засягане на обществените отношения е типичен за този
вид нарушения и изключва приложението на правилата за маловажен случай.
Степента на лична обществена опасност на дееца също не е пренебрежително ниска,
тъй като той е извършил две отделни административни нарушения в реална
съвкупност. Деянието на жалбоподателя е съставомерно от обективна страна и тъй
като той се е движил в лентата за принудително спиране на автомагистралата без
да е налице някое от изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП – не е имало нито повреда
на пътното превозно средство, нито здравословен проблем на водача или пътник в автомобила.
Възраженията на жалбоподателя в противния смисъл бяха разгледани при
доказателствения анализ на съда и приети за неоснователни. И това
административно нарушение е формално и от обективна страна е било довършено с
факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без да е необходимо да е
настъпил вредоносен резултат. Поставянето в опасност на защитаваните обществени
отношения в случая е достатъчно и оправдава използването на държавна принуда
под формата на административно наказание.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му
жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в
обективната действителност на всички признаци от състава на нарушението, но
въпреки това е пристъпил към неговото осъществяване. Съзнавал е, че управлява
моторно превозно средство, че се придвижва по автомагистрала, както и че при
достигането си в процесния пътен участък е навлязъл и се движил в лентата за
принудително спиране.
Правилно е определена приложимата в случая санкционна
разпоредба, като на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП наказващият орган е
наложил на нарушителя административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. Видът
и размерът на приложимите наказания са определени от законодателя във фиксиран
размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и
индивидуализацията на наказанията. Правилно е приложен процесуалният закон и
като наред с имущественото наказание глоба е наложено и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от права, като доказа се по делото от справката
за нарушител/водач, че жалбоподателят У. притежава правото, от чието
упражняване е лишен с наказателното постановление, а именно право да управлява
моторно превозно средство.
По гореизложените съображения съдът намери
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което то
трябва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата
право на вземане за разноски възниква единствено за административнонаказващия
орган, който обаче не е направил искане за овъзмездяване на сторени разноски в
процеса, нито е бил представляван от юрисконсулт. Следователно разноски не
следва да бъдат присъждани в полза на никоя от страните.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-010546/12.11.2019
г., издадено от Д.Г.В. – ******* към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на Г.И.У., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание:
1) чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 104а от Закона за движението по пътищата и
2) чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от Закона за движението
по пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда)
лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 58, т. 3 от
Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Е.Н.