Присъда по дело №2094/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Присъда № 125/06.12.2021г. по НЧХД № 2094/2021 г. по описа на ПРС,
XXII н.с.

И. И. У. е внесъл частна тъжба срещу Р. Д. П., с която й е повдигнал
обвинение за престъпление по чл.182, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че
на 06.02.2021 г. и 07.02.2021 г.; 20.02.2021 г. и 21.02.2021 г., както и на
21.03.2021 г. и 22.03.2021 г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано
престъпление, като родител на малолетния И. И. У., е осуетила изпълнението
на съдебно определение от 16.12.2020 г. по гр. д. № 11448/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, І бр. с., влязло в законна сила на 16.12.2020 г.,
относно лични контакти на частния тъжител И. И. У. с детето му И. И. У.,
отказвайки да го предаде на частния тъжител И. И. У..
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. Й.Д.
поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че извършването на деянията,
включени в продължаваното престъпление - предмет на тъжбата, са доказани
по несъмнен начин от ангажираните по делото доказателства. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда, като на подсъдимата да бъде наложено
наказание, което би изпълнило целите на чл.36 НК.
Частният тъжител У. поддържа заявеното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимата П. – адв.К.Е. пледира за постановяването на
присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото
обвинение, като сочи, че същата не е осъществила престъплението, за което й
е повдигнато обвинение от субективна страна. В тази връзка излага подробни
съображения за това, че подзащитната му е била мотивирана да не предава
детето на процесните дати поради влошеното му здравословно състояние.
Алтернативно моли случаят да бъде преценен на плоскостта на чл. 9, ал. 2 НК.
В правото си на лична защита подсъдимата не се признава за виновна,
поддържа казаното от защитника си. В хода на съдебното следствие
неколкократно се възползва от правото си да дава обяснения. В последната си
дума сочи, че не е виновна и желае съдът да я оправдае.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Р. Д. П. е родена на *** г. в ***, ***, българска гражданка,
живуща в ***, ***, с висше образование, ***, неосъждана, ЕГН **********.
Подс.П. и частният тъжител У. живели в *** във фактическо
съжителство от 2010 г. до октомври 2016 г., когато поради непреодолими
противоречия и неразбирателство между двамата се стигнало до фактическата
им раздяла. По време на съвместното им съжителство на *** се родил синът
1

им - И. И. У..
С Протоколно определение, постановено по гр.д. № 16966 по описа за
2016 г. на Районен съд Пловдив, IV-ти брачен състав била одобрена
постигната между подс. П. и тъжителя У. спогодба, според която
упражняването на родителските права върху детето И. И. У. било
предоставено на майката – подс. П., като местоживеенето на детето било
определено да бъде при майката на адрес: ***. С посочената спогодба
страните постигнали съгласие да бъде определен режим на лични отношения
между бащата – тъжителя У. и детето И. И. У. по следния начин:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като в събота взема
детето от 12,15 часа до 19,00 часа, а в неделя – от 09,00 часа до 19,00 часа ,
без преспиване;
Конкретизирано било, че през времето, когато майката ще ползва
платения си годишен отпуск, бащата няма да се ползва от определения си
режим с детето всяка първа и трета седмица от месеца.
-на личните празници на бащата – ***, за времето от 09,00 часа до 19,00
часа на същия ден;
-една седмица през лятото, с преспиване, която да не съвпада с
редовния годишен отпуск на майката;
-един ден през Великденските празници, като денят се определя по
взаимно съгласие – от 09,00 часа до 19,00 часа на същия ден;
-един ден през Коледните празници, като денят се определя по взаимно
съгласие – от 09,00 часа до 19,00 часа на същия ден.
Със същата спогодба тъжителят У. бил осъден да заплаща издръжка на
малолетното си дете И. И. У., чрез неговата майка и законен представител –
подс. П. в размер на 300,00 лева месечно, считано от 01.01.2017 г. до
настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при просрочие.
Определението, с което била одобрена постигнатата между тъжителя и
подсъдимата спогодба, влязло в сила на 15.05.2017 г.
Въпреки така постигната спогодба между подс. П. и тъжителят У.,
напрежението в отношенията помежду им продължавало, като често между
тях възниквали конфликти във връзка с режима на лични отношения между
тъжителя и детето му, тъй като подс. П. не изпълнявала задълженията си
произтичащи от горецитирания съдебен акт и осуетявала срещите между сина
й и баща му. Това мотивирало тъжителят да предяви иск с правно основание
чл.59, ал.9 от СК с искане да бъде постановено изменение на режима на лични
отношения между него и детето му. По повод на така подадения иск било
образувано гражданско дело № 11448 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, I брачен състав. По същото на 16.12.2020 г. било постановено
Протоколно определение, с което съдът определил като привременна мярка
2

до приключване на производството по делото с влязло в сила решение, режим
на лични отношения на бащата И. И. У. с детето И. И. У. както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в
неделя с преспиване, като за първа седмица се счита тази, която има седем
дни от съответния месец. Определението било окончателно и като такова
влязло в сила в деня на постановяването му.
Така, съгласно Определението на Районен съд Пловдив по гр.д. №
11448/ 2019 г., тъжителят У. следвало да осъществи контакт с детето си през
първата и третата събота и неделя от месеца.
На 06.02.2021 г., в определения от Районен съд Пловдив час – 10,00 час
тъжителят У. заедно със своя приятел свид. П. отишли на адреса на подс. П. –
***, където било и местоживеенето на детето, за да вземат същото.
Тъжителят и св.П. чакали детето пред блока. Тъжителят започнал да звъни по
телефон на подс. П., за да доведе детето пред блока, но същата не отговаряла
на телефонните му повиквания, като дори се включвал оператор със
съобщение, че телефонът на абоната е изключен. Двамата мъже останали пред
блока около 30 - 40 минути в очакване детето да бъде доведено от подс. П., но
това така и не се случило. По идентичен начин се развили събитията и на
следващия ден - 07.02.2021 г., когато тъжителят отново придружаван от свид.
П. отишъл пред дома на подс. П., като тъжителят отново й позвънил по
телефон, както и чрез приложението „Вайбър“, но П. не отговаряла на
повикванията му.
На 20.02.2021 г. и на 21.02.2021 г. – третата събота и неделя на месец
февруари, тъжителят У. отново направил опит да осъществи правото си на
личен контакт със сина си, като на посочените дати, придружаван от свид. П.
отишъл на адреса на подс. П. в очакване същата да му предаде синът им.Това
не се случило в нито един от двата дни. След като опитите на тъжителя да се
свърже с подс. П. по телефон, за да му предаде детето били неуспешни, в
отчаянието си У. се опитал да се свърже с майката и братът на подсъдимата с
надежда същите да му помогнат да си вземе детето. Никой не отговорил на
телефонните му повиквания. Афектиран от случилото се, на 21.02.2021 г.,
тъжителят потърсил съдействие от органите на МВР, като подал сигнал за
случващото се на тел. 112. От там го насочили към 04 РУ на ОД МВР –
Пловдив, където подал заявление с искане подс. П. да бъде предупредена да
спазва постановения от РС – Пловдив режим на лични отношения с детето му.
По подаденото заявление от тъжителя У. била извършена проверка, при която
подс. П. било предупредена по реда на чл.65 от ЗМВР да спазва постановения
съдебен акт и да не осуетява режима за лични контакти между тъжителя и
детето им.
Въпреки горното, тъжителят У. не успял да осъществи режима си на
лични отношения с детето си и в третата събота и неделя на март 2021 г. – 21
и 22.03.2021 г. В първия от двата дни, тъжителят придружаван от свид. С.
отишъл на адреса на подс. П. в определения от Районен съд Пловдив час –
3

10,00 ч., като тъжителят се възползвал от това, че от жилищната сграда
излизали хора, които му предоставили достъп до вътрешността на същата.
Тъжителят се качил на етажа, на който се намирал апартамента на подс. П.,
като свид. С. останал на междустълбищната площадка, за да може да чуе
случващото се. У. почукал на входната врата на апартамента, тъй като
звънецът не работел, като подс. П. му отговорила, че няма да му даде детето и
че същият може да го види, след като тя открехне вратата. Отделно от това
подс. П. му посочила, че същият е с мръсни дрехи, поради което е
неподходящо да се вижда с детето си. Срещата между тъжителя и синът му
продължила за кратко – от около пет минути, като по време на същата подс.
П. изисквала от тъжителя да спазва дистанция, като не се прибилижава до
детето на по – малко от три метра. За това детето да е имало какъвто и да
било здравословен проблем на посочените дати, подс. П. не представила на
тъжителя медицински документи.
С Определение № 944/ 24.09.2021 г. , постановено по в.гр.д. № 1354 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив било обезсилено Протоколно
определение от 16.12.2020 г. постановено по гр. дело № 11448/2019 г. по
описа на Районен съд Пловдив, І бр.с., в частта, с която били определени
привременни мерки до приключване на производството по делото с влязло в
сила решение, режим на лични отношения на бащата И. И. У. с детето И. И.
У., както следва – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа
в събота - до 18,00 часа в неделя с преспиване, като за първа седмица се счита
тази, която има седем дни от съответния месец, като недопустимо, като съдът
оставил без разглеждане направеното искане за допускане на привременни
мерки.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Т.П., Н. С.
и Б.У., отчасти от показанията на св.К.Д., както и от приобщените писмени
доказателства и доказателствени средства – Протокол от 15.05.2017 г. по гр.
дело № 16966 по описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, IV брачен състав;
Протокол от 16.12.2020 г. по гр. дело № 11448/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, I брачен състав; писмо рег. № 441000 – 7582/ 17.08.2021 г. по
описа на 04 РУ при ОД на МВР – Пловдив ведно с приложените към същото
материали по преписка рег. № 441000 – 1825/2021 г. по описа на 04 РУ при
ОД на МВР – Пловдив; Постановление за отказ от образуване на наказателно
производство на Районна прокуратура Пловдив от 14.05.2021 г., постановено
по пр. пр. № 2117/ 2021 г.; писмо УРИ № 317000 – 19323/ 01.09.2021 г. по
описа на ОД на МВР – Пловдив; Определение № 944/ 24.09.2021 г. по в. гр. д.
№ 1354/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив; писмо рег. № 441000 –
9759/ 26.10.2021 г. по опиа на 04 РУ към ОД на МВР – Пловдив.
Съдът кредитира описаните по-горе писмени доказателства, тъй като
същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна
4

легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите
разпоредби, регламентиращи обществените отношения, включени в предмета
на разглеждане по настоящото дело.
Изводът за чистото съдебно минало на подсъдимата, съдът направи въз
основа на приложената по делото справка за съдимост на същата.
Що се отнася до показанията на свидетелите Т.П., Н. С. и Б.У., съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като логични,
последователни, безпротиворечиви и съответни помежду си и на събраните
по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Въпреки че
св.П. и св.С. са близки приятели на тъжителя, а св.У. - негова майка, то съдът
не намери основание да дискредитира достоверността на заявеното от тези
свидетели, като всеки от тях излага личните си, непосредствени възприятия
свързани с обстоятелствата, включени в предмета на доказване по настоящото
дело. Прави впечатление изключителната детайлност в показанията на св. П.
и св.С., които възпроизвеждат с подчертана екзактност събитията от
процесните дати – първият за датите от месец февруари 2021 г., а вторият за
тези от месец 03.2021 г.
Относно показанията на св.У., макар същата да не е очевидец на
събитията, касателно инкриминираните дати, съдът счита, че заявеното от
свидетелката следва да се ползва с пълен кредит на доверие. От показанията
на същата се установяват действителните отношения на тъжителя с подс. П.,
свързани с осъществяването на правото му на лични контакти с детето. Св.У.
с подробности пресъздава множество случаи на отказ от страна на подс.П. да
предаде детето на баща му в уговорените дни, за непрестанните
неоснователни причини, които е изтъквала в тази насока, поради което по
несъмнен и категоричен начин за съда се установява, че поведението на
подсъдимата П. не е инцидентно такова. За този си извод съдът съобрази и
показанията на св.П. и св.С., които описват идентични ситуации. По
изложените съображения съдът дава вяра на показанията на посочените
свидетели и базира фактическите си изводи въз основа на тях.
Относно показанията на св.К.Д. съдът счита, че същите следва да бъдат
ценени частично. Като несъответни на кредитирания от съда доказателствен
материал следва да бъдат третирани показанията на св.Д. в частите, в които
същата сочи, че на две дати, за които няма ясен спомен, е била в дома на подс.
П., където останала до 10,30 часа, през което време тъжителят не бил дошъл
да вземе детето си. Показанията на свидетелката в посочената част се намират
в драстично противоречие с показанията но свидетелите - очевидци П. и С.,
като при прочита на на показанията й личи отявлен стремеж на свидетелката
да обслужи защитната версия на подс.П.. Все поради тази причина съдът
намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Д. и в частите, в
които същата посочва какво й било казано от подс.П., касателно
здравословното състояние на детето след срещите му с тъжителя, при какви
условия детето е пребивавало докато е с баща си. Доколкото преповтаря
5

казаното от подсъдимата, то показанията на свидетелката в тази им част
обслужват защитната теза на подсъдимата, поради което и съдът не базира
фактическите си изводи въз основа на тях. В останалите им относими към
предмета на делото части, доколкото не се опровергават от събрания и
кредитиран доказателствен материал, съдът цени показанията на св.Д. като
годни доказателства и базира върху тях фактическите си изводи.
По отношение правната природа на обясненията на подсъдимата, следва
да се има предвид, трайно установеното в съдебна практика положение, че
същите имат двойствена правна природа - като те са едновременно средство
за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност
не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на
съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с
оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост
и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
С оглед изложените принципни постановки настоящият състав намира,
че обясненията на подсъдимата не следва да бъдат кредитирани в частите им,
в които отрича извършването на инкриминираните деяния. При анализа на
същите, прави впечатление, че за всяка една от процесните съботи и недели
подсъдимата излага версия, която е в ярко противоречие със заявеното от
свидетелите П., С. и У.. Така за датите на които е следвало да предаде сина си
на тъжителя през февруари месец 2021 г. подсъдимата твърди, че въобще не е
била търсена от тъжителя, като за датите от месец март сочи, че не е предала
детето, тъй като същото имало температура и трябвало да си остане вкъщи.
Наличието на твърдяната уважителна причина за недобро здравословно
състояние на детето остана единствено голословно твърдение от страна на
подсъдимата без да е подкрепено с каквито и да било доказателства.
Обясненията на подсъдимита в коментираните части, както и в тези в които
описва тъжителя като насилник, който често прибягвал да принудителни
действия и заплахи, за да си вземе детето не могат да бъдат приети за годен
доказателствен източник, доколкото е очевидно, че същите имат за цел да
оправдаят морално укоримото поведение на подсъдимата и да засилят
внушението за това, че подсъдимият е с лоши характеристични данни. По
изложените съображения съдът намира обясненията на подсъдимата в
посочените части да съставляват израз на правото й на защита, поради което
не следва да се ценят.
В останалите им, относими към предмета на делото, части, доколкото не
се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, съдът цени
обясненията на подсъдимата като годно доказателствено средство и базира
върху тях фактическите си изводи.
Други противоречия в събрания доказателствен материал, освен по
отношение на гореразгледаните обстоятелства, не се наблюдават. Събраните
6

доказателства установяват в останалата си част приетата за установена от
съда фактическа обстановка по един безпротиворечив и взаимодопълващ се
начин, поради което и се кредитират от съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна, че подс.П. не е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл.182, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК за това на 06.02.2021 г. и
07.02.2021 г.; 20.02.2021 г. и 21.02.2021 г., както и на 21.03.2021 г. и
22.03.2021 г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, като
родител на малолетния И. И. У., да е осуетила изпълнението на съдебно
определение от 16.12.2020 г. по гр. д. № 11448/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, І бр. с., влязло в законна сила на 16.12.2020 г., относно лични
контакти на частния тъжител И. И. У. с детето му И. И. У., отказвайки да го
предаде на частния тъжител И. И. У..
Обект на защита с правната норма на чл.182, ал.2 от НК са
обществените отношения, свързани с децата и семейството, като по този
начин се създават гаранции за своевременно изпълнение на съдебните
решения и упражняването на родителските права и личните контакти между
децата и родителите, които са разделени или са в бракоразводен процес.
Престъплението по чл.182, ал.2 от НК може да бъде осъществено
посредством предвидените в закона форми – неизпълнение или осуетяване по
какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение относно лични
контакти между родители и деца. Ако първата проявна форма се отличава с
противоправно бездействие, то втората намира външен израз посредством
активно противоправно действие от родителя, насочено към осуетяване на
влязлото в сила съдебно решение.
Субектът на престъплението, което може да носи наказателна
отговорност по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК има особено качество:
родител, респ. друг сродник, за който съдебният акт се отнася, като в случая
това е подс.П. в качеството й на родител на малолетния И. У., на когото с
Определение по гр.д. № 16966 по описа за 2016г. на Районен съд Пловдив е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето.
Предмет на престъплението е влязъл в сила съдебен акт, задължителен
за страните, за които се отнася. Точно тук се съсредоточава и правния спор в
настоящия случай.
Както вече беше посочено, режимът на лични контакти между тъжителя
и роденото му от съжителството с подс. П. дете е бил определен с постигната
между двамата родители спогодба, одобрена с протоколно определение,
постановено по гр. дело № 16966 по описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив,
IV –ти брачен състав, влязло в сила на 15.05.2017 г.
С одобрената от съда спогодба упражняването на родителските права по
отношение на детето И. И. У. било предоставено на майката и е определен
7

режим на лични отношения с бащата.
Впоследствие, в производство по реда на чл.59, ал.9 от СК е било
постановено определение от 16.12.2020 г. по гр. д. № 11448/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, І бр. с., с което на основание чл.127, ал.3 от СК са
били определени привременни мерки.
С тъжбата и с уточняващата молба, частният тъжител е повдигнал
обвинение за престъпление по чл.182, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК срещу подс.
П., за това последната да е осуетила изпълнението именно на съдебно
определение от 16.12.2020 г. по гр. д. № 11448/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, І бр. с..
Безспорно е разбирането както в теорията, така и в практика, че в
производство по чл.59, ал.9 от СК е недопустимо да се определят
привременни мерки, в случай че има определен с влязъл в сила съдебен акт
режим на лични отношения между родител и дете. Точно такъв е и процесния
случай, доколкото определението, постановено по гр.д. № 16966/2016 г. по
описа на РС – Пловдив от 15.05.2017 г. в сила от същата дата, е валидният и
допустим съдебен акт, който има задължителна сила както за подсъдимата по
отношение на предоставеното й упражняване на родителски права, спазването
на определения режим на лични отношения между детето и бащата, така и за
бащата, който е длъжен да се съобразява с определенето му от съда време на
лични срещи и отношения с детето си, както и с въведените в тази връзка
ограничения. Именно определеният режим на лични отношения на тъжителя
У. с детето му по гр. дело № 16966/ 2016 г. по описа на РС – Пловдив подлежи
на изпълнение до постановяване на нов режим на лични отношения между
бащата и детето с влязъл в сила допустим и валиден съдебен акт. Ето защо,
постановявайки недопустим съдебен акт по гр.д. № 11448/2019 г., съдът е
създал едно нетърпимо за правния мир положение, което по никакъв начин не
следва да рефлектира върху отговорността на подсъдимата. С
постановяването на определението по гр. д. № 11448/ 2019 г. по описа на РС –
Пловдив се е стигнало до успоредното съществуване за определен период от
време /до постановяването на Определение № 944/ 24.09.2021 г. по в.гр.д. №
1354 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив/ на два съдебни акта,
определящи два режима на лични отношения между бащата – тъжителя У. и
синът му – И. У., а именно: по гр.д.№ 16966/2016г. на Районен съд Пловдив и
по гр.д.№ 11448/2019г. на Районен съд Пловдив. В този смисъл изцяло
незаконосъобразно и лишено от юридическа обосновка би било да се приеме,
че определението по гр.д. № 11448/2019 г. по описа на РС – Пловдив до
момента на обезсилването му е бил в състояние да произведе валидно правно
действие, съответно да рефлектира в правната сфера на подсъдимата и
тъжителя, вменявайки им права и задължения във връзка с определения
режим на лични отношения. Постановяването на посоченото определение не
отменя, нито изменя акта, постановен по гр.д. № 16966/ 2016 г., като
едновременното съществуване на двата акта е недопустимо, поради което и
8

не може да се приеме, че деянието за което е повдигнато обвинение на подс.
П. е извършено от обективна страна, тъй като определението по гр. д. №
11448/ 2019 г. като недопустим акт не поражда валидно правно действие,
което да вменява задължения на подсъдимата да предава детето И. У. на баща
му – тъжителя У. на датите съставляващи всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване.
Ето защо съдът на основание чл. 304 НПК прие, че подс. П. не е
извършила от обективна страна вмененото й престъпление, поради което я
призна за невиновна и я оправда изцяло по повдигнатото й в горния смисъл
обвинение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на спора, на основание чл.190 ал.1 от НПК частният
тъжител У. следва да бъде осъден да заплати на подс.П. сумата от 600 лв.,
представляваща направени по делото от нея разноски за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	125
Дата:	6 декември 2021 г.
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20215330202094
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 март 2021 г.

Присъда по дело №2094/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите