Решение по дело №2853/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на Г. Т. Н. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], **, чрез адв. А. Д. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], **против Решение № 1189/ 14.10.2024 г. постановено по НАХД № 3005/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 24-0819-001750/ 11.07.2024 г. на началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, с който на касатора на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В жалбата са наведени като касационни основания за оспорване – съществено нарушение на процесуалните правила и нарушаване на материалния закон. В съдебно заседание по делото, касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител адв. Д. от АК – Варна са получени писмени бележки за даване ход на делото в негово отсъствие и с изразено становище по хода на делото.

Ответникът по касационната жалба – началникът на група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна, редовно призован не изпраща представител. От процесуалния му представител са получени писмени бележки с изразено становище по хода на делото и съществото на спора.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила, тъй като е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил НП 24-0819-001750/ 11.07.2024 г. на началника на група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ - Варна, с което на касатора е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 1 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение и на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 13.06.2024г. касаторът е управлявал в гр. Варна [улица]лек автомобил с рег № [рег. номер], след употреба на алкохол. Началото на проверката било в 00,25ч., като предварителната проба била взета в 00,31ч. ва 13.06.2024г. Същият е бил тестван с техн. средство А. Д. проба 02809. Била е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда- 0,97 промила. Издаден му е бил талон за мед. изследване № 276524, връчен в 00, 50ч. на 13.06.2024г. Касаторът е отказал да подпише както АУАН, така талона за мед. изследване. Този отказ е бил удостоверен със свидетели. Съставен бил АУАН, след което било издадено оспореното от касатора НП.

От правна страна въззивният съд е намерил, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. НП е издадено от компетентен орган съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. НП е било издадено в 6-месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на касатора нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът е приел, че правилно административно-наказващия орган /АНО/ е приложил закона, след като е констатирал извършеното нарушение и е наложил санкция по чл.174, ал.1 т.2 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съдът е счел, че АНО се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка. АНО е събрал доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност. Управлението на ППС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества е въздигнато в нарушение. Видно от НП и АУАН в текста конкретно е било описано нарушението и става ясно, че касаторът е наказан затова, че е управлявал МПС под въздействието на алкохол -0,97 промила. Касаторът е санкциониран по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, като правилно е била определена санкционната норма. Касаторът е научил в какво е обвинен и срещу какво да се защитава като по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита. Съдът е приел, че при индивидуализацията на адм. наказания, наложени на касатора, АНО се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение и личността на нарушителя, който видно от приложената справка и писмените доказателства има и други нарушения по ЗДвП.

Съдът е намерил, че размерът на наказанията – Глоба и Лишаване от право да управлява МПС е императивно предвиден в ЗДвП и не е налице законова възможност за намаляването му. Наложеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

Видно от материалите по преписката, касаторът е бил уведомен че му е издаден талон за мед. изследване на алкохол в кръвта, но той е отказал да подпише талона пред свидетел и не се явил в срок до 45 минути от връчването на талона в МБАЛ „Св. А.“ Варна за даване на кръв за мед. изследване. Процесуалният представител на жалбоподателя е представил на съда НП издадено срещу жалбоподателя по връчен му друг АУАН издаден също на дата 13.06.2024г. В процесното НП№24-0819-001750/11.07.2024г., което е предмет на разглеждане по настоящото дело нарушението е извършено в 00,25ч. на дата 13.06.2024г. На жалбоподателя е бил издаден талон за мед. изследване № 276524 връчен в 00, 50ч. на 13.06.2024г. Видно от описанието на нарушенията дадени в представеното на съда, като писмено доказателство НП № 24-0819-001751/11.07.2024г. вменените на жалбоподателя нарушения са извършени в 01, 58ч. на дата 13.06.2024г. т.е след като същия вече е извършил нарушението предмет на разглеждане по настоящото дело. На съда се представя и протокол от хим. експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, като видно от съдържанието на протокола е изследвана проба взета в 02.55. по талон № 276546 връчен в 02.41ч на дата 13.06.2024г. Съдът е счел, че представените в съд. заседание писмени доказателства - НП № 24-0819-001751/11.07.2024г. и протокол от хим. експертиза са ирелевантни за настоящия правен спор. Същите нямат отношение към предмета на настоящото дело и касаят друг случай, свързан с касатора, който е станал на дата 13.06.2024г., но след като той веднъж е извършил нарушението, предмет на разглеждане по настоящото дело. Съдът е приел, че не следва и не може да кредитира и представения протокол за хим. експертиза. Макар и взета на същата дата кръвната проба касае друг случай и е взета много след определеното на жалбоподателя време за явяване в болницата и даване на кръв за изследване.

Съдът е счел, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът е счел, че конкретното нарушение не може да се [жк], тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДвП.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон, за което съдът следи и служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение, а нарушението е безспорно установено, поради което всички възражения на касационния жалбоподател са неоснователни.

Въз основа на установените по делото факти, въззивният съд при правилно приложение на процесуалния и материалния закон обосновано е приел, че касационният жалбоподател е извършил административното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му с налагане на административно-наказателна санкция. Направил е извод, че са налице доказателства, сочещи че касаторът е извършил от обективна и субективна страна вмененото му адм. нарушение управление на МПС след употребата на алкохол.

Районният съд е обсъдил доказателствата по делото, извършил е обстоен анализ на събрания доказателствен материал и е изяснил обстоятелствата от съществено значение за правилното решаване на спора, поради което настоящата инстанция споделя направените от въззивния съд правни изводи и приема, че обжалваното решение е законосъобразно. Всички доводи в обратния смисъл, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

По възраженията пред настоящата съдебна инстанция следва да се посочи, че навежданите доводи за медицинска проба с резултат от 0,48 промила алкохол в кръвта е неотносим към случая, тъй като съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози „Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.“ В настоящия случай нарушителят е получил талон за медицинско изследване в 0, 25 ч. на 13.06.2024 г., , като нарушението е извършена на територията на гр. Варна на [улица], а биологичната проба е била изследвана в 2, 55 ч. на същата дата. Или след нормативно определение срок от 45 минути за явяване за изследване.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход от оспорването съдът приема, че на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е от НЗПП на адм. орган следва да бъдат присъдени направени по делото разноски в размер на 80 лв. за юрк. възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ С СИЛА Решение № 1189/14.10.2024 г. по нахд № 20243110203005/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Г. Т. Н. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], *** да заплати на ОД на МВР – Варна направените по делото разноски в размер на 80 лв. съставляващи юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.