МОТИВИ към НЧХД № 1886/19г.
Производството е образувано по тъжба на Л.И.М., ЕГН - ********** против
И.З.К. .
Обвинението е за това, че на 12.09.19г. в
Затвора Пазарджик подсъдимият причинил
на тъжителя лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК - разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В срока по чл. 287,
ал.6 от НПК, в съдебното следствие, бе допуснато изменение на обвинението досежно дата на
деянието, като се инкриминира 11,09,19г.
В съдебно заседание повереникът изразява становище за доказаност
на обвинението, като моли подсъдимият да бъдат признати за виновен и му се
наложи съответното наказание.
Защитникът
не оспорва доказаността на обвинението, пледира за отчитане на мотивите за
извършване на приписаното престъпление .
Подсъдимият
почти декларативно признава вината си, като настоява за снизходителност предвид
споделените мотиви за признатото посегателство.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:
Подсъдимият
и тъжителят изтърпявали наказание „лишаване от свобода „ в Затвора Пазарджик. К.
е в VІІІ група,а М. -в ІХ-та. Били в различни килии. Между двамата имало
конфликт, в резултат на който понякога си разменяли обиди.
На
11,09,19г. , по обяд, тъжителят, докато преминавал покрай килията на
подсъдимия, го напсувал „на майка“.
Последният силно се засегнал, тъй като майка му била инвалид и от години
живеела в Гърция. Затова подсъдимият
решил при следващата им среща да си отмъсти.
Храненията
в Затвора преминават по групи, като отделните групи се извеждат по график от
надзирател. След като на 11,09,19г., вечерта, се нахранила групата на К., затворниците от нея били изведени от
столовата. На прибиране към килията К. се прикрил зад една стена с цел да изчака
тъжителя. Когато групата на последния се нахранила и той се прибирал към
килията си, отминавайки близост мястото,
където се бил скрил К., последният изскочил и в гръб го нападнал като го ударил
няколко пъти в главата с метален крак от стол. Лишените от свобода Т. и А. били близо и се намесили, като
предотвратили развитието на конфликта заедно с дежурния надзирател К..
По
докладна записка на последния(л.45) и снети от него писмени обяснения на лицата
( л. 47 и сл.) , които са били близост , било установено, че К. е упражнил
физическо насилие над тъжителя, за което бил наказан с дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия“ ( л. 52) със заповед на началника на Затвора Пазарджик .
На 26,09,19г. тъжителят бил освидетелстван от
съдебен лекар, като му е издадено СМУ 275/18г., в което са отразени
предварителните сведения с оглед снета анамнеза и като обективни находки: в теменната област,среднинно две косо
разположени рани с дължина 2-2.5 см.В дясната слепоочно- теменна област била
открита косо разположена рана с линейна форма и дължина 3 см, също, по тилната област - две линейни рани с
дължина 2.2 см. и до нея друга рана с дължина 1.9 см, а по лявата тилна област
-рана с размери 3 см. Всяка от описаните рани била установена от съдебния лекар
като хирургично обработена с един или
два конеца.
Въз основа
на препратени от началника на Затвора Пазарджик документи с информация за случая била образувана преписка в РП Пазарджик. С
постановление от 01,10,2019г. районният прокурор отказал да се образува ДСП за
престъпление от общ характер с довода, че се касае до такова от частен.
На
16,10,19г. била подадена настоящата тъжба, с която М. иска подсъдимият да бъде
признат за виновен за това, че му е причинил лека телесна повреда по чл. 130,
ал.1 от НК, а именно разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.
Проведеното
по делото съдебно следствие установи верността на твърденията в тъжбата и
основателността на обвинението. От ангажираните от двете страни гласни
доказателствени средства ( с изключение показанията на Ж. л. 61) са изяснени
факти относно личните взаимоотношения на подсъдимия и тъжителя, поставени в
основаната на инкриминирания конфликт. Предвид информацията от лишените от
свобода А. и Т., инцидентът се е развил по описания от тях начин. Двамата са
били в непосредствена близост и са възприели както изненадващата поява на К. ,
така и действията му по нанасяне на удари върху намиращия се с гръб към него Л.М.,
които удари попаднали в главата на последния и
били причинени с метален крак на
стол.
Точно
такива обстоятелства са били изяснени и в хода на предхождащата настоящото дело
дисциплинарна проверка, започнала по докладна записка на надзирателя К. и
протекла чрез снемане от него на писмени обяснения на свидетели и преглед на
видеозаписа на охранителна камера, представен и приет и по делото. Достатъчно
ясна и обективна бе информацията от непосредствените очевидци А. и Т., които възпроизведоха убедително своите лични
впечатления. Вторият от тях е давал писмени обяснения и пред К. в
дисциплинарната проверка и така, както бяха възпроизведени с показанията на
надзирателя, тези предпроцесни твърдения са напълно идентични с дадените
показания пред Съда. К. възпроизведе и депозираните пред него обяснения на друг
лишен от свобода- Даскалов, който заявил и свои впечатления за нанесен удар в
главата на тъжителя от подсъдимия. Възпроизведе и съдържанието на предявения СД
, по който начин напълно се потвърди
верността на съобщените от А., Т. и К. твърдения относно инцидента .
Самият тъжител също е дал обяснения на К. за
нанесени му удари с твърд предмет в главата от К..
Последният признава тези свои действия и ги
обяснява с провокация от тъжителя, изразяваща се в нанесени му по-рано същия
ден обидни реплики,засягащи неговата майка и наранили го тежко. Тези негови
твърдения са напълно установени с показанията на св. Ю. и К.. Те обаче не
обуславят леконаказуем състав, тъй като провокацията не съставлява тежка обида
по смисъла на чл. 132 от НК , която да обективира възможност за предизвикане на
нормативно-установените последици ( отделен е въпросът как е проявена във
времето спрямо деянието, но обсъждането за това следва при индивидуализация на
наказанието).
Предоставеното
СМУ, което е изготвено след личен преглед, установява разкъсно контузии рани в окосмената част на
главата: в теменната област,среднинно две косо разположени рани с дължина 2-2.5
см.; в дясната слепоочно- теменна област била открита косо разположена рана с
линейна форма и дължина 3 см, също, по тилната
област - две линейни рани с дължина 2.2 см. и до нея друга рана с дължина 1.9
см, а по лявата тилна област -рана с размери 3 см. Всяка от описаните рани била
установена от съдебния лекар като
хирургично обработена с един или
два конеца, поради което и отдалечеността във времето на посещението при
съдебния лекар ( на 26,09,19г.) не поставя въпроса за вида и характера на
увреждането и то е такова, каквото е квалифицирано от специалиста - по чл. 130,
ал.1 от Нк, предвид наличето на разкъсно-контузни рани.
В субективно отношение
подсъдимият е съзнавал противоправния
характер на действията си. Предвиждал е и е целел настъпването на
обществено-опасните последици. Действал е преднамерено, прикрил се е и е причакал
тъжителя , като предварително се е снабдил с оръжие за своето нападение -
метален крак от стол. Именно тази подготовка и ползвания предмет доказват, че
той е целял настъпването на ( най-малко) последиците от процесния вид (
доколкото се касае до метален предмет и удари нанесени в жизненоноважен орган
на човешкото тяло).
Предвид изложеното, бе
постановена присъда, с която Съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
приписаното му с тъжбата престъпление по чл. 130, ал.1 НК, предвид причинените инкриминираните
увреждания.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимия, се отчетоха високата
степен на обществената му опасност на деянието и дееца, предвид тежко
обременения съдебен статус( л. 93 - многократно осъждан за тежки умишлени
престъпления) на последния и начина на
извършване, а и мястото, на конкретното престъпление .
Като отегчаващи обстоятелства
се отчетоха ползвания предмет и мястото на извършване на деянието - затвор,
където деецът е настанен с цел да се поправи, превъзпита и да се въздържа от
бъдещи противоправни прояви. От друга страна обаче, той е осъждан само за
престъпления против собствеността. Има две присъди, с които е осъден за
престъпление по чл. 198, ал.1 /чл.199 от НК, но ползването на сила там е било
обусловено и подчинено на решението за отнемане на вещи на пострадалия. Тоест -
няма данни, че подсъдимият системно проявява физическа агресия. Той е бил
провокиран по доказан начин - обидни реплики от тъжителя спрямо майката на
подсъдимия, която от години живеела далеч от него в Гърция , а освен това е
инвалид и не може да се придвижва самостоятелно. Това, че свидетелите К. и Ю. ,
споделят тези конкретни обстоятелства, свързани с майката доказва, че
подсъдимият им е споделял за нея - доказва неговата любов и отношение към нея.
Затова и тези обиди ( предвид интелектуалния му статус) са го провокирали. На мястото, където търпи
наказание лишаване от свобода обаче, той не може да се придвижва по своя воля и
решението му за мъст спрямо своя и на майка си вербален агресор е успял да
реализира при първата си среща с него - на вечеря. Затова и Съдът прие, че
наказанието, следва да е по-тежкото от предвидените алтернативно за процесното
престъпление, но не следва, предвид провокацията, да се определя при отегчаващи
обстоятелства. Тъжителят също е затворник и неговият престой в затвора също е
свързан с очакване за поправително въздействие и възпиращ ефект, така че
извършеното престъпление против личността на подсъдимия ( обида) е достатъчно дръзка
и недопустима проява и съответно - достатъчна провокация за обидения. Поради
това и Съдът прие при отичане на всички тези обстоятелства, че съответно на
тежестта на деянието се явява наказанието от пет месеца лишаване от свобода.
Постанови се при наличните данни за
осъжданията в приложената справка, ,че
то следва да се търпи на основание чл. 57, ал.1,т.2 б.Б ЗИНС при първоначален строг режим.
Постанови се на основание 1
бр. СД диск ( извън обсега на чл. 53 от НК)
да бъде унищожен с делото, по реда
на ПАС.
Разноски не са претендирани.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: