Решение по дело №159/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ"Г.К.-П. Н." ЕИК *********, [населено място], чрез адвокат П. С. от САК, против Решение № 37/19.02.2024г. по АНД № 20232330200900/2023 г. на Районен съд -Ямбол. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № Е-НП-*/18.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката, с което на ЕТ „Г. К. - П. Н.“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], партер, представлявано от П. Н., на основание чл.93, ал.2, т.1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ.В тежест на ЕТ"Г. К.-П. Н." ЕИК *********, [населено място] са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Обжалваното решение с счита за неправилно, като постановено в нарушение на закона - чл.4, ал.2 във вр. с §1, т.4 ЗПБ; при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното административно наказание се счита за явно несправедливо. Посочва се, че съдът не е изложил собствени мотиви, не е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, възраженията на жалбоподателя, а е възпроизвел съдържанието на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът ЕТ „Г. К. – П. Н.“, редовно призован, се представлява от адв. П. С. от САК, който поддържа касационната жалба. Счита постановения съдебен акт при пълна липса на собствени мотиви, което възприема като съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна лишава страната от правото на защита, а от друга страна лишава касационната инстанция от възможността да осъществи ефективен контрол. Това съществено процесуално нарушение е породено от необсъждане на направените възражения в първоинстанционната жалба, необсъждането на събраните в рамките на съдебното производство доказателства. По същество от гледна точка на материалния закон, се твърди на първо място, че не се установява по несъмнен начин добив на В.. Това е така, тъй като съгласно легалната дефиниция на параграф 1, т. 4 от Закона за подземните богатства, добивът представлява съвкупност от технологични действия, насочени към извличане на полезни изкопаеми от земните недра. В рамките на осъществената от административно наказващия орган проверка на 09.11.2023г. такава съвкупност от действия не се установява. Не се установява жалбоподателят да е участвал в пробивно – взривни дейности, същевременно обаче се установява, че извършените пробивно-взривни дейности на обекта на площадка К. са осъществени от друго лице, при това надлежно спазвайки всички нормативни правила, в това число уведомявайки служба КОС на МВР и Държавна инспекция на труда Ямбол. Не се установява наличие на пресевна инсталация, без която процесът на отсяване на В. не може да бъде установен. Не се е установило изнасяне на готова продукция на площадката. По делото са представени както писмени, така и свидетелските показания на три лица, от които се установява, че на жалбоподателя е било възложено от концесионера да извърши дейности по разчистване на площадката от скали, опасни от срутване, опасни за живота и здравето на хора и животни, които се намират или преминават през района на площадката.Административнонаказващият орган си е позволил да разгледа добива не като съвкупност от технологични дейности, а като отделни дейности и за всяка една дейност е съставил акт и е издадено наказателно постановление на различни лица. По този начин той е допуснал разширително тълкуване на една административно наказваща норма, което е недопустимо.Не е налице и друг елемент от фактическия състав на чл. 4, ал. 2 от Закона за подземните богатства, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление е налице валиден договор за концесия, при това сключен въз основа на решение на Министерски съвет с обратна сила от 01.01.2021г., за което концесионерът е заплатил концесионна такса и са представени доказателства. В тази връзка, не е налице още един елемент от фактическия състав на нарушението. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и вместо него да постанови ново за отмяна на наказателното постановление или алтернативно да върне делото за ново произнасяне на друг състав. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по касацията - Министъра на енергетиката, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е становище с вх. № 1049/23.05.2024г. чрез юрисконсулт, за неоснователност на касационната жалба и с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Излагат се съображения за това, че по повод на постъпил в Министерството на енергетиката сигнал вх. № Е-26-Е- 949/01.11.2022г. от „Е. - е." ЕООД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на 09.11.2022 г. е извършена съвместна проверка за нерегламентиран добив на мраморизиран В. от находище за строителни материали „К.", [населено място], община Стралджа, област Ямбол. Съвместната проверка е извършена от длъжностни лица в Министерството на енергетиката, в Икономическа полиция при ОДМВР - Ямбол;в Дирекция „Инспекция по труда" [населено място].В момента на проверката е присъствал Д. М. Д. на длъжност - ръководител „Добивна промишленост", представител на ЕТ „Г. К. - П. Н.“.Във връзка с постъпилия сигнал е извършена проверка по документи в досието на концесията за добив на строителни материали - варовици „К.", [населено място], община Стралджа, област Ямбол, при която е установено че:наличният концесионен договор № 003/09.01.2006 г., изменен с Допълнително споразумение от 2007 г., сключен между Община Стралджа, Област Ямбол и ЕТ „Я. П." и Анекс № 412/18.05.2007 г., сключен между Община Стралджа, Област Ямбол и „В.-К." ЕООД - концесионер, е изтекъл на 01.01.2021 г. и към датата на проверката на място - 09.11.2022 г., не е удължен.Към датата на проверката няма съгласуван от министъра на енергетиката годишен работен проект за 2022 г..При проверката на място е установено, че се извършва добив на мраморизиран В. от багер Хю. с peг. № СТ ****, управляван от Ю. М., който е заявил, че работи за ЕТ „Г. К. - П. Н." в точка с координати 35 Т ******* и utm *******. До багера е установена поставена мобилна челюстна трошачка - [Марка], с peг. № СТ **** за първично трошене. Установено е, че се извършва добив и в точка с координати 35 Т ******* и utm ******** с багер Х., с peг. № СТ ****, управляван от Ж. И., който работи за ЕТ „Г. К. - П. Н.". До багера е установена работеща мобилна трошачка за първично трошене „dsb", без регистрационен номер.Преработеното количество мраморизиран В. се е извозвал на депо от два броя челни товарачи тип Фадрома, управлявани от Й. П. и Р. К., които са заявили, че работят за ЕТ „Г. К. - П. Н.".Във връзка с това обстоятелство в момента на проверката е извършена проверка на горепосочените лица от служителите на ДИТ - Ямбол, при която се е установило, че същите лица - Ю. М., Ж. И., Й. П. и Р. К. действително работят за ЕТ „Г. К. - П. Н." на трудов договор.В момента на проверката е проведен разговор с г-жа Р. П., която се е представила като собственик на „В.К." ЕООД - концесионер. При проведения разговор на какви основания ЕТ „Г. К. - П. Н.", извършва добив и преработка от находището, тя е представила договор от 09.01.2021 г. със срок на действие до 31.12.2021 г., който договор е сключен в [населено място], между двете фирми - „В. К." ЕООД - възложител и ЕТ „Г. К. - П. Н." – изпълнител, с предмет: отстраняване на всички некондиционни минни отпадъци, състоящи се от замърсени с глина фракции и извън габаритни късове, които са депонирани в следствие на производствения процес. По договор е предвидено и извършването на пробивно-взривни работи.Г-жа Р. П. собственоръчно е декларирала, че договорът е последен и след него няма друг договор, сключен между „В. К." ЕООД и ЕТ „Г. К. - П. Н.". В тази връзка се счита, че ЕТ „Г. К. - П. Н." не е имал валиден договор за подизпълнител за процесната 2022 г., т.е. същият не е имал правно основание да извършва каквато и да било дейност в находище „К.", [населено място]. Представеният към възражението (с вх. № Е-26-Г-136/02.03.2023 г.) Анекс от 01.01.2022 г. към Договор от 09.01.2021 г., сключен между ЕТ „Г. К. - П. Н." и „В. к." ЕООД, е подписан от г-жа Р. П., която към онзи момент е била управител на „В. К." ЕООД. Предвид обстоятелството, че „В. К." ЕООД няма регистър на подизпълнителите, в който да вписва договорите с подизпълнителите, може да се направи обоснован извод, че анексът е съставен след датата на проверката и е антидатиран с цел избягване на административнонаказателната отговорност на ЕТ „Г. К. - П. Н.".Установено е, че към момента на проверката няма действащ договор за предоставена концесия за добив на подземни богатства от находище „К.". Също така няма и съгласуван от министъра на енергетиката годишен работен проект за добив за 2022 г., който е задължителна предпоставка преди да започнат да се извършват каквито и да било дейности по добив на подземни богатства.Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗПБ търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства, техническата ликвидация или консервацията на геологопроучвателни и миннодобивни обекти и рекултивацията на засегнатите земи се осъществяват въз основа на съгласувани от министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице цялостни и годишни работни проекти.Работните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства трябва да съдържат данни за обема, техническите и технологичните решения и сроковете за изпълнение на геологопроучвателните и миннодобивните дейности, за размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда, културните ценности, безопасността и здравето на работещите (чл. 83, ал. 1 от ЗПБ).По отношение на представените по делото преводни нареждания за извършени от концесионера „В. К." ЕООД концесионни плащания за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. се уточнява, че след удължаване срока на концесията, считано от 01.01.2021 г. и съгласно изискването на чл. 61, ал, 1, изр. първо от ЗПБ концесионерът дължи концесионно плащане, размерът на което се определя в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива и първичната преработка.Концесионното плащане се дължи независимо от крайния финансов резултат от дейността на концесионера (чл. 61, ал. 1 от ЗПБ). В този смисъл, независимо от обстоятелство дали се добива или не подземно богатства, концесионерът дължи минимално концесионно плащане. Именно затова концесионерът след удължаване срока на концесията е заплатил съответните концесионни плащания, а не защото „АНО е одобрил и санирал всички извършени до момента действия от страна на концесионера".На следващо място, НП е издадено срещу подизпълнителя ЕТ „Г. К. - П. Н.", а не срещу концесионера „В. К." ЕООД. В този смисъл, обжалваното наказателно постановление № Е-НП-2/18.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката, е законосъобразно, като е издадено от компетентен орган при спазване на установените процедурни правила и при правилно прилагане на материалния закон.Също така, от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на 09.11.2022 г. е извършван добив без предоставена концесия на територията на находище „К.", [населено място], община Стралджа, област Ямбол. Съгласно легалната дефиниция, посочена в т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за подземните богатства, "добив" е цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни изкопаеми от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им състояние. Пробивно-взривните работи са част от цялостния процес по добив, като те са първият етап от процеса по добив. Натоварването и раздробяване на скалната маса в трошачно-сортировъчна инсталация са други етапи от процеса по извършване на добива на природни богатства. Всеки един етап от процеса по добив може да се извърши самостоятелно и в различен период от време. Няма изискване всички етапи по добива да се извършат едновременно. Това е и практически невъзможно да се осъществи в рамките на един ден.Свидетелите, осъществили съвместната проверка потвърждават, че на посочената дата се извършва добив от работници на фирма ЕТ „Г. К. - П. Н." без предоставена концесия. Същите посочват, че се извършва добив на мраморизиран В., като на място са установени работници, работещи машини - багери, фадроми и трошачка.От констативния протокол от извършената проверка и от снимковия материал, приложен към него е видно, че към датата на проверката - 09.11.2022 г. на място е установена работеща техника - багер и мобилна челюстна трошачка. Багерът е изземвал взривена скална маса - подземно богатство - мраморизиран В., който материал е подаван към мобилната челюстна трошачка за първично трошене. Вследствие от извършените взривявания през 2022 г. и от изземването на скалната маса се е образувало стъпало с височина от 29 м. Обстоятелството, че на място не е имало „пресевна инсталация, без наличието на която е невъзможно да се направи готов продукт за реализация" е ирелевантно, поради факта, че процесът по осъществяване на добива, освен пресяване на добития материал, включва дейности по извършване на пробивно-взривни работи, изгребване и натоварване, трошене на добития материал.Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ, добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия.Счита се, че при постановяване на решението, съдът е достигнал до правилни изводи като е приел, че наказателното постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта нарушение, а именно нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ.Предвид това правните изводи на първоинстанционния съд, че нарушителят е реализирал състава на описаното в акта и в обжалваното наказателно постановление административно нарушение, са правилни и законосъобразни.Иска се жалбата да бъде счетена за неоснователна, съотв. обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, като сочи, че е налице административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, при което съдът правилно е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Не се споделят доводите на касатора за липса на собствени мотиви на първоинстанционния съд.Обстоятелството, че съдът е достигнал до фактически установявания, които са съответстващи на констатациите в акта за нарушение и в наказателното постановление, не означава липса на мотиви.Съдът изрично е посочил, че установената фактическа обстановка е след като е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на които е приел, че:

 

Във връзка със сигнал вх. № Е-26-Е-949/01.11.2022 г. от „Е. - експорт“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на 09.11.2022 г. е извършена проверка за нерегламентиран добив на мраморизиран В. от находище за строителни материали „К.“, намиращо се в [населено място], общ.Стралджа, обл.Ямбол от свидетелите В. С. - главен инспектор и Д. Д. - главен инспектор, и двамата служители в дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ на Министерство на енергетиката.При проверката присъствали представители на ОДМВР - Ямбол – свидетелите Д. Ч. - инспектор в Икономическа полиция, Н. В. - инспектор в Икономическа полиция и П. С. - инспектор в Икономическа полиция, представители на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] - свидетелите Н. Х. - старши инспектор и Д. И. - старши инспектор, както и Д. М. Д. на длъжност - ръководител „Добивна промишленост“, представител на ЕТ „Г. К. - П. Н.“, фирмата която извършва дейностите по добив и преработка на мраморизиран В. от находище „К.“ в момента на проверката.Във връзка с постъпилия сигнал е извършена проверка по документи в досието на концесионера във връзка с предоставената концесия за добив на строителни материали - варовици от находище „К.“, [населено място], общ.Стралджа, обл.Ямбол, при която е установено следното:При прегледа на документацията съхранявана в дирекция ПРКК е установено, че концесионният договор № 003/09.01.2006 г., изменен с анекс № 412/18.05.2007 г., сключен между О. С. и „В.-К.“ ЕООД - концесионер, е изтекъл на 01.01.2021 г. и към датата на проверката на място - 09.11.2022 г., не е удължен.При проверката на място е установено, че се извършва добив на мраморизиран В. от багер Х. с peг. № СТ ****, управляван от Ю. М., който твърди, че работи за ЕТ „Г. К. - П. Н.“ в точка с координати в координатна система WGS **, utm, 35 Т ******* и *******. До багера имало поставена мобилна челюстна трошачка - [Марка], с peг. № СТ **** за първично трошене.Добив се извършва и в точка с координати в координатна система WGS **, utm, 35 Т ******* и ******** с багер Х., с peг. № СТ ****, управляван от Ж. И., който твърди, че работи за ЕТ „Г. К. - П. Н.“. До багера е позиционирана работеща мобилна трошачка за първично трошене „dsb“, без регистрационен номер.Преработеното количество мраморизиран В. се извозва на депо от челен товарач тип Фадрома - 2 броя, управлявани от Й. П. и Р. К., които твърдят, че работят за ЕТ „Г. К. - П. Н.“.Във връзка с това обстоятелство е извършена проверка от служителите на ДИТ - Ямбол, при която е установено, че същите лица - Ю. М., Ж. И., Й. П. и Р. К. действително работят за ЕТ „Г. К. - П. Н.“ на трудов договор.Взета е и точка с координати в координатна система WGS **, utm, ** Т ******* и *******, която е кота горен хоризонт. Разликата между координатите на точката на добиване с кота 252 метра и кота горен хоризонт е 281 метра, от което е видно, че стъпалото е с височина от 29 метра.По време на проверката Д. М. споделил, че фирма ЕТ „Г. К. - П. Н.“ има сключен договор за добив и преработка от находище „К.“ с концесионера - „В.-К.“ ЕООД като подизпълнител и концесионерът разполага с договора.След извършената проверка в кариерното гнездо проверяващия екип се насочил към офиса на фирмата - концесионер, който се намира в близост до концесионната площ. Проведен бил разговор с г-жа Р. П. - собственик на „В.-К.“ ЕООД, като същата предоставила договор от 09.01.2021 г. със срок на действие до 31.12.2021 г., който договор е сключен в [населено място], между двете фирми - „В. К.“ ЕООД - възложител и ЕТ „Г. К. - П. Н.“ - изпълнител. Предмет на договора е отстраняване на всички некондиционни минни отпадъци, състоящи се от замърсени с глина фракции и извън габаритни късове, които са депонирани вследствие на производствения процес.Г-жа Р. П. собственоръчно декларирала, че горецитирания договор е последен и след него няма друг договор, сключен между „В.-К.“ ЕООД и ЕТ „Г. К. - П. Н.“.

Горната фактическа обстановка е установена въз основа на показанията на сочените от съда свидетели и наличните по преписката писмени доказателства.

От правна страна, съдът преценил жалбата за неоснователна, като е изложил мотиви по приложението на закона, които се споделят от касационния състав.Обсъдени са разпоредбите на чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства, където е регламентиран добивът на подземни богатства - чрез предоставяне на концесия, и административнонаказателна отговорност, предвидена в чл.93, ал.2, т.1 ЗПБ –който извършва добив на подземни богатства без надлежно предоставена концесия или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл.68 и на сключения договор, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв. - при първо нарушение.Обсъдени са легалните дефиниции на понятията „добив“ и „подземни богатства“.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за безспорно установено извършеното от жалбодателя нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства, за което правилно АНО е ангажирал неговата административнонаказателна отговорност. Посочил е в какво се състои изпълнителното деяние - добив на подземни богатства - строителни материали - мраморизиран В. в точка с координати в координатна система WGS 84, utm 35 Т ******* и *******, чрез багер „Х.“ с рег. № СТ ****, който изкопава и товари подземно богатство на автосамосвал и в точка с координати в координатна система WGS **, utm ** Т ******* и ********, чрез багер „Х.“ с рег. № СТ ****. Не може да бъде споделено и становището на касатора, че е недопустимо налагане на санкция, тъй като не е недоказан в пълнота технологичен процес по добив на подземни богатства. „Добив” —съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗПБ е цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни изкопаеми от земните недра, вкл.чрез преработка на естественото им състояние. Понятието технология означава в широк смисъл съвкупност от методи и инструменти за постигане на определен резултат или за решаване на практическа задача. Използваното от законодателя понятие цели да обхване всички възможни хипотези на извличане на полезни изкопаеми по начин, че да се стигне до тяхната разполагаемост, фактическа отделеност. Понятието „технологичен процес на извличане” като част от легалната дефиниция на понятието «добив» следователно трябва да се тълкува и съобразява във всеки конкретен случай като естеството и характера на осъществените действия следва да се преценят с оглед предизвиканата от тях промяна в състоянието и местонахождението на подземните богатства. В случая предмет на деянието са варовици, които се използват като материал в строителството —подземни богатства по смисъла на §1 т.21 ДР ЗПБ.. Дейността по добива на В., с оглед типичното местонахождение и характеристики на В.овите скали, се обективира в действия по натрошаването, разтрошаването и отделянето на В.ови късове от мястото, където се намират в земните недра. Възможно е да се използват различни кариерни способи и техника. В случая добивът се сочи резултат дейност на багер, довела като фактически резултат до отделяне на подземното богатство отземните недра, поради което е осъществен процес по извличане на В. като подземно богатство, който осъществява смислово понятието добив по §1, т.4 пр.първо от ДР на ЗПБ.

 

Случаят не е маловажен, нито наказанието, наложено в минималния размер може да се счете за явно несправедливо – към датата на проверката концесионен договор не е бил налице, последващи актове и действия могат да обусловят намален размер на санкция, но не и да доведат до отпадане на отговорността за нарушението.

 

 

В заключение съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила.

Изходът на спора обуславя и основателност на претенцията на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв. по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК и чл.63д от ЗАНН, Административен съд Ямбол

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 37/19.02.2024г. по АНД № 20232330200900/2023 г. на Районен съд -Ямбол.

ОСЪЖДА ЕТ"Г. К.-П. Н." ЕИК *********, [населено място], да заплати на Министерство на енергетиката юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.