№ 188
гр. Варна , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503705 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 284704/25.11.2020 г. по описа на ВРС на „Черен
диамант“ ЕООД и Й. К. С., срещу Определение № 263153 от 12.11.2020 год. на Районен съд
– Варна, постановено по гр.д. № 1906/2020 год. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил
производството по делото поради недопустимост на иска на основание чл. 233, изр. 2-ро от
ГПК.
В жалбата се поддържа, че определението на съда е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Излагат се съображения, че отказът от иска срещу „ЕОС Матрикс" ЕООД,
въз основа на който е образувано гр. дело № 2366/2019 г. по описа на ВРС, е резултат от
възражението на ответника в отговора на исковата молба, че същият няма процесуална
легитимация и качеството на взискател по изп. дело № 729 по описа за 2013 г. на ЧСИ
Станимира Данова. Сочи, че искът, предмет на гр. дело № 2366/2019 г. по описа на ВРС е
депозиран на 13.02.2019 г., към която дата „ЕОС Матрикс" ЕООД действително не е имал
качеството на кредитор и не е бил надлежен ответник, а взискател по делото и титуляр на
вземането е била „Обединена българска банка" АД. На 25.06.2019 г. бил сключен договор за
прехвърляне на парични вземания между „ЕОС Матрикс" ЕООД и „Обединена българска
банка" АД и вземането на кредитора преминало в патримониума на „ЕОС Матрикс" ЕООД,
но значително по-късно след отправения отказ. Счита, че липсва пълно тъждество между
двете дела и то се изразява в основанието въз основа на което е възникнало вземането на
ответника кредитор. При първото образувано дело ответникът не е имал вземане от
жалбоподателите, а при второто образувано дело били налице новонастъпили
обстоятелства, а именно придобиване на вземането срещу ищците от нов кредитор – „ЕОС
Матрикс" ЕООД. Искането е за отмяна на определението и продължаване на
1
съдопроизводствените действия
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна „ЕОС Матрикс" ЕООД,
което е подало отговор в законоустановения срок. Оспорва жалбата като счита, че
преждевременно предявената претенция спрямо ЕОС Матрикс" ЕООД и последвалия отказ
от иск обуславят извода, че исковата молба по гр.д. №1906/2020г. е недопустима. Възразява
срещу твърдението, че искът е допустим поради настъпване на нови обстоятелства. Иска
потвърждаване на определението и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален
представител, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и при съобразяване
изискванията към редовността на частните жалби, поради което е процесуално допустима.
Съдът по същество на жалбата констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от по предявен от „Черен
диамант“ ЕООД и Й. К. С. срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат
изпълнение по изп. дело № 20137180400729 по описа на ЧСИ рег. № 718 Станимира Данова,
относно вземанията, посочени в заповед за незабавно изпълнение № 6966 от 16.08.2013г. и
изпълнителен лист издадени по ч.гр.дело № 11926/2013г. по описа на РС – Варна, поради
изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.
ВРС е констатирал, че исковата претенция предмет на гр.д. № 2366/2019г. по описа
на ВРС е идентична откъм страни и предмет на заявената по настоящото дело и че с молба
от 13.12.2019 г. ищците са посочили, че се отказват от иска си, поради което с определение
от 16.12.2019 г., влязло в законна сила на 15.01.2020 г. производството по гр.д. № 2366/2019
г. на ВРС е било прекратено на основание чл. 233 ГПК. Тъй като предметът на двете дела е
идентичен, и страните в настоящото производство са обвързани от силата на пресъдено
нещо на направения от ищците отказ от иск по гр.д. № 2366/2019 г. по описа на ВРС, съдът е
направил извод за недопустимост на повторно предявения срещу същия ответник на същото
основание иск и е прекратил производството по делото.
Фактическа страна:
С искова молба от 15.02.2019 г. „Черен диамант“ ЕООД и Й. К. С. са предявили
срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищците не дължат изпълнение по изп. дело № 20137180400729 по описа на
ЧСИ рег. № 718 Станимира Данова, относно вземанията, посочени в заповед за незабавно
изпълнение № 6966 от 16.08.2013г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело №
11926/2013г. по описа на РС – Варна, поради изтекла погасителна давност след влизане в
сила на заповедта по чл. 417 ГПК.
По исковата молба е образувано гр.д. № 2366/2019 г. по описа на ВРС.
2
На 05.04.2019 г. ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД е подал отговор, в който е
възразил, че не е кредитор на ищците и не е взискател по изпълнителното дело.
На 16.04.2019 г. ищците са подали молба, с която са поискали производството по
делото да бъде прекратено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД и на негово
място да бъде конституиран действителният кредитор и взискател „ОББ“ АД.
С определение от 17.04.2019 г. съдът, е отказал да конституира като ответник „ОББ“
АД и след като е приел, че е десезиран по отношение на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е
прекратил производството по делото.
С определение на ВОС от 21.11.2019 г. по ч.т.д. № 1773/2019г. определението в
прекратителната му част е било отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за
изясняване на волеизявлението на ищеца, обективирано в молбата от 16.04.2019г.
Въззивният съд е приел, че липсва на изрично и ясно волеизявление кое процесуално
действие се предприема от ищеца – оттегляне или отказ от иск.
В изпълнение указанията на ВОС, с разпореждане от 02.12.2019 г., съдът е поискал
уточняване молбата на ищците от 16.04.2019 г., като посочат дали се отказват или оттеглят
иска си срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
В изпълнение на това разпореждане на ВРС с молба от 13.12.2019 г. ищците са
посочили, че се отказват от иска си, поради което с определение от 16.12.2019г., влязло в
законна сила на 15.01.2020 г. производството по гр.д. № 2366/2019г. на ВРС е било
прекратено на основание чл. 233 ГПК.
Видно от приложеното изп. дело № 20137180400729 по описа на ЧСИ рег. № 718
Станимира Данова, съдията докладчик по гр.д. № 2366/2019 г. на ВРС е изискал
информация относно наличие на подавана по изпълнителното дело молба от ЕОС Матрикс
ЕООД в качеството му на взискател (л. 226).
С писмо изх. № 10927/16.06.2019 г. ЧСИ е отговорила, че по делото не е постъпвала
молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на взискател (л. 257).
На 04.09.2019 г. по изп. дело № 20137180400729 е постъпила молба от „ОББ“ АД, с
която банката уведомява ЧСИ, че с договор от 25.06.2019 г. е цедирала вземанията си по
изпълнителното дело на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
На 27.02.2020 г. по изп. дело № 20137180400729 е постъпила молба от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД за конституирането му като взискател, по която ЧСИ се е произнесъл на
28.02.2020 г., като я е уважил.
Видно от материалите по гр.д. № 1906/2020 год. по описа на ВРС, исковата молба е
3
била нередовна, тъй като в обстоятелствената част на същата като кредитор е посочена
„ОББ“ АД, а в петитума като ответник е посочен „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Независимо от
това, препис от исковата молба е бил връчен на „ОББ“ АД.
На 29.05.2020 г. банката е подала отговор, в който е посочила, че не е пасивно
легитимирана по иска, тъй като с договор от 25.06.2019 г. е прехвърлила вземанията си на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД. Към отговора са приложени уведомления до длъжниците за
извършената цесия и е направено искане същите да им бъдат връчени заедно с отговора на
исковата молба.
С разпореждане № 17411/03.06.2020 г. съдът е указал на ищците да уточнят кое лице
е ответник по делото.
С молба от 17.06.2020 г. ищците са уточнили, че ответник е ОББ“ АД.
С разпореждане № 20512/22.06.2020 г. ВРС е указал на ищците да обосноват
пасивната легитимация на „ОББ“ АД. Съобщението е връчено на ищците на 24.06.2020 г.
С молба от 01.07.2020 г. ищците заявяват, че след извършена справка по изп. дело №
20137180400729 са установили, че по делото е конституирано като взискател „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. Заявяват също, че не са били уведомени за извършеното с договора от
25.06.2019 г. прехвърляне на вземането от „ОББ“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поискали са
замяна на първоначалния ответник „ОББ“ АД с „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
След конкретизиране, че искът срещу „ОББ“ АД се оттегля и след съгласие на „ОББ“
АД да бъде заменена с „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съдът с определение от 06.08.2020 г. е
конституирал като ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД и е прекратил производството по
отношение на „ОББ“ АД. Между другото съдът е констатирал в мотивите си, че по делото
не са налице данни ищците да са били уведомени за извършената на 25.06.2019 г. цесия.
При горната фактическа установеност съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 233 от ГПК, когато ищецът се откаже от спорното право, той не може да
предяви отново същия иск. Според доктрината, при отказа от иск не може да се формира
сила на пресъдено нещо (СПН) със същото съдържание, каквото има силата на съдебното
решение. Единственият резултат при отказа от иск се отнася до погасяване на възможността
ищецът отново да сезира съда със същия правен спор (така Мингова, А., Отказът от иск, С.,
2000, с. 229). Забраната да се образува второ дело по същия правен спор важи само при
наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Субективен идентитет
е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на
материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани
от силата на присъдено нещо, а обективен – при пълно съвпадане на предмета на делата.
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано
от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Основание на иска
4
са юридическите факти, от които спорното право произтича. Субективното материално
право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието
му.
Пасивната материалноправна легитимация на ответника определя правния интерес на
ищеца от насочването на иска срещу него. В случай, че в исковата молба не се твърди
ответникът да е кредитор на ищеца, респ. взискател, по иска с правно основание чл. 439, ал.
1 от ГПК, за ищеца не е налице правен интерес от търсената защита. Към момента на
извършване на отказа от иск по гр.д. № 2366/2019 г. по описа на ВРС – 13.12.2019 г. „ЕОС
Матрикс“ ЕООД не кредитор на ищците нито взискател по изп. дело № 20137180400729.
„ЕОС Матрикс“ ЕООД придобива вземанията по изп. дело № 20137180400729 по
силата на договор за цесия от 25.06.2019 г. Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърлянето поражда действие между цедента и цесионера с постигането
на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и длъжника от момента на
съобщаването на последния от предишния кредитор – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В разглеждания
случай не е доказано уведомяването на длъжниците от стария кредитор за цесията, от което
следва, че по отношение на тях тя не поражда правно действие. След полученото на
24.06.2020 г. разпореждане на ВРС по настоящото дело е налице признание от страна на
ищците, че са извършили справка по изпълнителното дело, обективирано в молбата им от
01.07.2020 г. Уведомленията за извършена цесия са връчени едва на 08.09.2020 г. с отговора
на исковата молба, подаден от „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Следователно, към момента на извършване на отказа от иск по гр.д. № 2366/2019 г.
по описа на ВРС – 13.12.2019 г. по отношение на ищците не е бил настъпил един от
правопораждащите факти за спорното право предмет на гр.д. № 1906/2020 год. по описа на
ВРС, а именно прехвърлянето на процесните вземания в патримониума на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. Изводът е, че между гр.д. № 2366/2019 г. и гр.д. № 1906/2020 год. по описа
на ВРС не е налице пълен обективен идентитет. Субективен идентитет е налице, тъй като
двете дела са между същите страни, но не е налице пълно съвпадане на предмета на делата,
тъй като елемент от основанието на иска, предмет на гр.д. № 1906/2020 год., е още един
юридически факт, от който спорното право произтича, а именно Договор за прехвърляне на
вземания от 25.06.2019 г., по силата на който спорните вземания са прехвърлени от „ОББ“
АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Този факт може да се счита настъпил за ищците най-рано на
01.07.2020 г., към която дата същите са узнали, че на 28.02.2020 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
конституирано като взискател, по изп. дело № 20137180400729, поради което същият не се
обхваща от извършения отказ от иск, респ. от предмета на гр.д. № 2366/2019 г., чието
прекратяване е в сила от 15.01.2020 г.
Горното обуславя извод за неправилност на обжалваното определение, което налага
неговата отмяна.
5
Частните жалбоподатели не са направили искане за присъждане на разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне по чл. 81 от ГПК.
Воден от горното Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263153 от 12.11.2020 год. на Районен съд – Варна,
постановено по гр.д. № 1906/2020 год. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил
производството по гр.дело № 1906/2020г. на ВРС, 7 състав, на основание чл. 130 ГПК.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
от действия от фаза отмяна на дадения ход на устните състезания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6