О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 262203 / 7.7.2021г. 07.07.2021г. Град П. Пернишкият районен съд ІX състав
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Петър
Боснешки
като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №01320 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К.В.Е., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу Б.И.В.,***, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ЗС, с който иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: Апартамент **, находящ се в гр. П., кв. „П.етаж в жилищната сграда — ***, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и мазе, със застроена площ от 88,88 кв.м. с принадлежащото избено помещение **, с полезна площ от 3,65 кв.м. и с 6,53% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток - двор, от запад - двор, от север - стълбище, от юг- вход Б и на избеното помещение: от изток — мазе, от запад — мазе 19, от север — двор и от юг — коридор, а съгласно действащите КККР на гр. П. представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище — апартамент **, находящ се в гр. П., ж.к. ***, състоящ се от три стаи кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 88.88 кв.м, заедно с прилежащо избено помещение ** с полезна площ от 3.65 кв.м. и с 6,53% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото при съседни на апартамента самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***и при граници на избеното помещение от изток - мазе, от запад - мазе 19, от север - двор и от юг - коридор.
Ищецът претендира, че е собственик на процесния имот на основание Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС. Твърди се, че ответникът се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на възлагателно постановление от 21.04.2016г. по изп.д.***. на ЧСИ С.Б.след проведена публична продан.
С молба от
05.07.2021г. ищецът уточнява, че не е обжалвал процесното възлагателно
постановление от 21.04.2016г. на ЧСИ С.Б., както и че основанието на настоящето
производство не е нито нарушение на чл.490 ГПК, нито невнасяне на цената. В
същата молба ищецът твърди, че ответникът се легитимира като собственик в
резултат на възлагане по „несъществуващо изпълнително производство“, тъй като
същото е било прекратено още на 04.01.2012г.
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Ищецът изрично е уточнил, че не е обжалвал възлагането, като не твърди нито нарушение на чл.290 ГПК, нито неплащане на цената, поради което и настоящето производство е недопустимо. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 145/2014 от 24.07.2015 год. по гр. д. № 1770/14 год. на II г. о., решение № 129 от 22.10.2015 год. по гр. д. № 2091/15 год. на II г. о. и решение № 92 от 18.08.2010 год. на ВКС по т. д. № 645/2009 год., II т. о., разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК е императивна и не търпи разширително тълкуване, поради което се налага изводът, че извън тези случаи публичната продан не може да бъде атакувана като недействителна в последващ исков процес. Съображението за това е, че посочените от законодателя в чл. 496, ал. 3 ГПК основания са уредени изрично, изчерпателно и ограничително, именно с оглед необходимостта да се гарантира стабилност на правата на купувача, произтичащи от проведената публична продан.
Съдът намира, че с предявения положителен установителен иск се цели да се избегне ограничението на чл.496, ал.3 ГПК и в последващ съдебен процес да се установява незаконосъобразност на изпълнителното производство, което е недопустимо. Този извод на съда се потвърждава и от молба на ищеца от 05.07.2021г., с която същият твърди, че ответникът е придобил правата си в „несъществуващо изпълнително производство“, тъй като същото е било прекратено още на 04.01.2012г. Съдът обаче намира, че ищецът е следвало да релевира възраженията си за незаконосъобразност в хода на изпълнителното производство.
Предвид изложеното и на основание чл.130 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо, а исковата молба- върната.
На основание чл.78 ал.4 ГПК ответникът имат право на разноски и при прекратяване на делото. Ответникът е доказали разноски в размер на 2100,00лв., които следва му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №01320/2021г. на Пернишкия районен съд, като ВРЪЩА исковата молба на ищеца.
ОСЪЖДА К.В.Е., с ЕГН:********** и адрес:с***, да заплати на Б.И.В.,***, сумата в размер на 2100,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Районен
съдия: