№ 781
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А.Ц. Б. срещу решение от 06.07.2021 г.
по гр.д. №58722/2020 г. на Софийския районен съд, 34 състав, с което са уважени
предявените от Т..С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 2868,94 лв. –
главница за ползвана топлинна енергия за периода 08.07.2017 г. – 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, ведно със законната лихва от
08.07.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 44,88 лв. – главница за дялово
разпределение за периода 08.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
08.07.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 335,87 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2018 г. – 26.06.2020 г., и сумата от 8,94 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 26.06.2020 г., като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон и със събраните по делото доказателства. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на СТЕ. Поддържа, че
клаузите от ОУ, регламентиращи падежът за изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ТЕ, са нищожни на основание чл.146 ал.1 пр.1 ЗЗП, и неравноправни –
противоречащи на общия принцип на добросъвестност, установен от нормата на чл.143 ал.1
ЗЗП. Оспорва и вземанията за дялово разпределение по основание и размер, както и
вземанията за лихва за забава върху тези вземания, тъй като липсва отправена покана от
ищеца до ответника. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна Т..С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
1
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените искове са
отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в законна
сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Неоснователни са доводите на въззивника, че ОУ на ищцовото дружество
противоречат на ЗЗП. В случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе, доколкото съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ потребителите, които
не са съгласни с ОУ, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които след приемането им от
предприятието, да се отразят в допълнителни писмени споразумения. В случая ОУ на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото няма
данни, а и твърдения, че ответникът е възразил срещу тях в срока по чл.150 ал.3 ЗЕ. Освен
това, съгласно ТР №2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне
на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. пар.1 ДР на ЗЗП.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, в първоинстанционното производство са приети заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява,
че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с
действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна уредба при
начисляване сумите за имота на ответника. Вещото лице сочи още, че технологичните
разходи в абонатната станция са отчислявани за сметка на ищцовото дружество, като
топломерът в абонатна станция е преминавал периодично метрологичен контрол. От
заключението се установява още, че за периода мес.05.2017 г. - мес.04.2019 г. начислените и
дължими от ответника суми за ТЕ при съобразяване на сумите от изравнителните сметки са
в общ размер на 2970,95 лв.
2
Видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за процесния
период мес.05.2017 г. – мес.04.2019 г. дължимата и незаплатена от ответника сума за
топлинна енергия при съобразяване на сумите за изравняване възлиза на 2970,97 лв., а на
услугата за дялово разпределение – на 48,92 лв.
Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не са установени извършвани
реални отчети на топлинните уреди в процесния апартамент. По делото се представени
протоколи за главен отчет от 08.05.2019 г. и 04.05.2018 г., носещи подпис за клиент,
неоспорени от страните, от които се установява извършването на отчети през процесния
период на топлинните уреди в имота на ответника.
Не следва да бъдат разглеждани доводите, касаещи начисляването на количествата
БГВ при неосигурен достъп за отчитане на индивидуалните водомери, доколкото, както вече
бе посочено по-горе, в процесния топлоснабден имот през процесния период са извършвани
отчети на топлинните уреди, като това обстоятелство се установява и от приетото по делото
заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно.
Неоснователни са и доводите на въззивника, касаещи начислените суми за услугата
за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на
закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Съгласно чл.22 ал.1 от процесните ОУ, дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от Продавача по реда на чл.61 и сл. от НТ или
чрез възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. В настоящия случай услугата
„дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото
лице-помагач три отчета на уредите, носещи подпис на потребител/, като размерът на това
вземане, както вече бе посочено по-горе, възлиза на 48,92 лв.
По исковете с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД:
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава за погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата
разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се
заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по
чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на
45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
От заключението на ССчЕ се установи, че размерът на лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 26.06.2020 г. е в размер на 335,87
лв.
По отношение лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение,
доколкото липсва предвиден срок за плащането им и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2
ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо изрично отправяне на
покана, за каквато липсват представени доказателства, поради което предявеният иск е
3
изцяло неоснователен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е уважен искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Решението
следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
исковото производството пред СРС за разликата над сумата от 694,53 лв. и за заповедното
производство за разликата над сумата от 113,02 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3
ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в исковото производство пред СРС в
размер на сумата от 1,25 лв. и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 0,18 лв., представляваща държавна такса.С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 99,73 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20152161 от 06.07.2021 г., постановено по гр.д. №58722/2020 г.
по описа на СРС, ГО, 34 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Т..С.“ ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* срещу А.Ц. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „*******, установителен иск с правно основание вр.
чл.422 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 8,94 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 26.06.2020 г., и в частта, в която А.Ц. Б.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, е осъден да заплати на Т..С.“ ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* на основание чл.78 ал.1
ГПК разноски в исковото производство за разликата над сумата от 694,53 лв. и в
производството по гр.д. №29364/2020 г. по описа на СРС, 34 състав, за разликата над сумата
от 113,02 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т..С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* срещу А.Ц. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
„*******, установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от
8,94 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г.
– 26.06.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т..С.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ******* да заплати на А.Ц. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, на
основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 1,25 лв., представляваща разноски за
исковото производство пред СРС, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 0,18 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА А.Ц. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, да заплати на
Т..С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 99,73 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5