Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 190
гр. Перник, 10.10.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Анна Манчева
и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 155 по описа за 2022 година
на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.П.Т. с ЕГН **********, чрез адвокат П.С.,***,
офис 2 срещу Решение № 306 от 21.04.2022 година, постановено по АНД № 20211720202001
по описа за 2021 година на Районен съд- Перник, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 42-
0002985 от 22.11.2021 година, издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. София, с което на С.П.Т. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, издадена от министъра
на транспорта и съобщенията (Наредбата).
Касаторът счита, че решението е неправилно поради противоречие с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. По същество излага доводи за това, че в АУАН и в издаденото въз основа
на него НП е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57 от ЗАНН, изразяващи се в това, че не е посочена точната дата на извършване на
нарушението, т.е. не е посочено точното място на настъпване на нарушението и дали
датата на нарушението съвпада с датата на извършване на проверката. На следващо
място счита, че е налице неправилна квалификация на описаното в НП деяние, като
конкретизира, че не става ясно коя точно хипотеза на разпоредбата на чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвтП е нарушена, а също така, че не е ясно дали става въпрос за
нарушение на Наредбата или за нарушение на разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 2
от ЗДвтП. Навява доводи, че в случая се касае за международен превоз на товари
с водач, който е български гражданин, но управляваното от него моторно превозно
средство (МПС) е с гръцка регистрация, което преминава транзитно през територията
на Република България. В тази връзка сочи, че неправилно районният съд е
игнорира факта, че жалбоподателя се намира в трудови правоотношения с гръцка
фирма, явяваща се собственик на процесното моторно превозно средство, а от тук
изтъква, че настоящият казус не попада в приложното поле на Наредбата, чието
нарушение се твърди. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да
постанови друг, с който да отмени издаденото НП.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище вх. на Административен съд – Перник рег. № 2820/27.09.2022г.,
на адв. С. - процесуален представител на касационния жалбоподател, с което същата заявява, че не възразява да
бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, поддържа касационната жалба, моли
да се приеме, като доказателство по делото СУМПС на С.П.Т.. Със становището се иска отмяна на
първоинстанционното решение, по съображения изложени подробно в касационната
жалба и присъждане на съдебни разноски за две инстанции.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован не изпраща процесуален
представител.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, представителят на
Окръжна прокуратура- Перник, счита че решението на районния съд е правилно и
законосъобразни и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд- Перник като прецени събраните по делото доказателства
и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след
съвещание, намира следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, което е страна
в производството по делото пред районен съд, за което решението е
неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият
съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По Фактите:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2012 № 295467
от 12.10.2021 година е ангажирана административно - наказателната отговорност
на жалбоподателя за това, че на 12.10.2021 година, около 11:40 часа, на АМ
„Струма“ до първи тунел, в посока на движение гр. Перник, като водач на влекач
марка „Скания“ с рег. № IAE5632, с
прикачено към него полуремарке марка „***“ с рег. № *** извършва международен
превоз на товари от Кралство Нидерландия до Република Гърция, видно от CMR от
07.10.2021 година с Л.О. № 09342, валиден до 21.12.2022 година, като управлява
без удостоверение за психологическа годност. АУАН е връчен на нарушителя на
същата дата, като е подписан с възражение, в което е изложено, че водачът работи
в гръцка фирма и поради това не се изисква психотест.
Тези констатации на актосъставителя са възпроизведени и в издаденото
Наказателно постановление № 42-0002985 от 22.11.2021 година, издадено от
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на основание чл. 53
от ЗАНН, във вр. с чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП на С.П.Т. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/
лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58 , ал. 1, т. 3 от Наредбата.
Наказателното постановление е връчено на 09.12.2021 година.
С Решение № 306 от 21.04.2022 година, постановено по АНД № 2001 по описа за
2021 година на Районен съд- Перник, наказателното постановление е изцяло потвърдено. Извършвайки цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно
наказание и след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните
доказателства, съдът приема, че в хода на административно - наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, че от събраните
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин
е установена отразената в АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа
обстановка и че към същата са приложени правилно съответните правни норми. Приема,
че настоящия касационен жалбоподател е извършил деянието, което съдържа всички
признаци от състава на вмененото му нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредбата
и че правилно е ангажирана административно - наказателната му отговорност на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно възприема
установената от Районен съд- Перник фактическа обстановка, която кореспондира
със събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция обаче,
не се солидизира с направените от районния съд правни изводи за правилно
прилагане на материалния закон от страна на административнонаказващия орган при
реализиране на отговорността по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, във вр. с
чл. 53 от ЗАНН, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3
от Наредбата, а аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредбата, водачът на превозното средство,
извършващо международен превоз на пътници и товари, трябва да отговаря на
следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно §5 от
ДР на Наредбата, същата се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл.
29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от ЗАвтП.
Съгласно § 4а от ЗР на ЗАвтП за прилагането на този закон и на
ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби и
инструкции.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. “б“, пр.1 от ЗДвП – министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издадена
Наредба № 36 от 15.05.2006 година за изискванията за психологическата годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии за издаване на удостоверение за регистрация за
извършване на психологически изследвания, съгласно §2 от ПЗР на същата.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във вр. с ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006
година изисква при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността
като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен
превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата
да представят удостоверение за психологическа годност, което е валидно за срок
от три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които
се издава след навършване на 65 - годишна възраст на лицето, и на случаите изрично
посочени в Наредба № 36, в които удостоверението е валидно за срок от една
година.
Според чл. 12, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-157 от
01.10.2002 година за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, срокът
на валидност на свидетелството за управление на моторни превозни средства за
категории C, CE,C1, C1E, D, DE,
D1, D1E, T е 5 години, а също така като условие за издаване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории C, C1,
D, D1, Ттм (трамвайна мотриса) е необходимо представянето на копие на
удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за
управление на МПС.
Същият срок за валидност на свидетелството за управление на моторни
превозни средства за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E, Т е предвиден и в чл. 51, ал. 4 от Закона за българските
лични документи.
Според чл. 7, § 3, б. „б“ от
Директива 126/2006/ ЕО …. „Доказателство за наличието на съответствие на
водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или
стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и
периодично след това.
Този
редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните
стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне нарушаването
на конкуренцията и по- добре ще вземе предвид специфичната отговорност на
водачите на такива превозни средства. На
държавите - членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като
гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност
за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с
прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това трябва да се определят от срока за
валидност на свидетелството“…..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 2, б.“б“ от Директива 126/2006/ЕО, считано от 19 януари 2013 година,
свидетелствата издадени от държави- членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат
срок на административна валидност 5 години.
В разпоредбата на чл. 7, § 3, б. „б“ абзац четвърти, шести и седми от
същата Директива 126/2006/ЕО е регламентирано, че държавите- членки могат да
ограничат срока на административна валидност, постановен в § 2 на свидетелства
за управление на превозни средства за нов водач от всички категории, за да
прилагат специфични мерки към такива водачи, с цел подобряване на пътната
безопасност. На следващо място държавите - членки могат да ограничат срока на
административна валидност, постановен в § 2 на индивидуалните свидетелства за
управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо
да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки,
като ограничения за нарушители на пътното движение. И на трето място държавите -
членки могат да намалят срока за валидност, постановен в § 2,на свидетелства за
управление на превозни средства на притежатели, които пребивават на тяхна
територия и са достигнали 50- годишна възраст, за да прилагат увеличена честота
на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове.
Този намален срок на валидност може да се прилага само при подновяване на
свидетелството за управление на превозно средство.
Разпоредбата на чл. 7, § 2, б. „б“ от Директива 126/2006/ ЕО е
транспонирана в българското законодателство в чл. 51, ал 4 от Закона за
българските лични документи.
Въз основа на изложената нормативна рамка и предвид, дадената в Директива
126/2006/ЕО правна регламентация, се налага извод, че щом водачът на моторно
превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната
категория, той следва да се счита за психически и физически годен да управлява
МПС от тази категория, за срок на валидност на същото това свидетелство за
управление на МПС, който за посочените по- горе категории е пет години и
съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа
годност в този срок. Това условие се потвърждава изрично от съдържанието на § 9
от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО/, а именно че поради причини, свързвани с
прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяване на свидетелството
за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството.
От представеното в настоящото съдебно производство доказателство, а именно
ксерокопие на СУМПС е видно, че същото е издадено на 25.06.2021 година и е със
срок на валидност до 25.06.2026 година. Въз основа на изложената по- горе,
настоящият касационен състав, прилагайки горецитирана нормативна рамка, счита,
че не е налице извършено административно нарушение от страна на настоящият
жалбоподател, което да доведе до ангажиране на административнонаказателната му
отговорност.
Нещо повече, съдът отчита и фактът, че предвиденият в чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 година на министъра на транспорта, тригодишен срок
на валидност на удостоверението за психологическа годност, което удостоверение
се издава при положително заключение от психологическото изследване на
изследваното лице, не съвпада със срока на валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, който е пет години, което влиза в
разрез с изискванията, които са посочени в Директива 126/2006/ЕО, която в
случая има директен ефект.
Въз основа на всичко това, доводите на касаторът се явяват основателни и
като такива ще бъдат уважени от настоящият касационен състав. Потвърждавайки
обжалваното наказателното постановление, районният съд е постановил валиден и
допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното от страна на
процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски, както в касационното производство, така
и в производството пред районния съд, а именно: по договор за правна защита и
съдействие от 10.12.2021г. сума в размер
на 380, по договор за правна защита и съдействие от 07.06.2022г. сума в размер на 250 лева или
общо сума в размер на 630 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2, във вр. с
чл.222,ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд- Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 306
от 21.04.2022 година, постановено по АНД № 2001 по описа за 2021 година на
Районен съд- Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление (НП) № 42- 0002985 от
22.11.2021 година, издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ –
гр. София, с което на С.П.Т. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, издадена от министъра
на транспорта и съобщенията.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – София да заплати на С.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** направени по
делото съдебни разноски в размер на 630 / шестстотин и тридесет / лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/