Решение по дело №2937/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 420
Дата: 20 април 2022 г.
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20215220102937
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. П***, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102937 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът АНГ. Г. Г. в подадената от него искова молба, уточнена с
молби от 07.10.2021 г. и 04.01.2022 г., твърди, че на 02.08.2021 г. против него
било образувано изпълнително дело № 20218840400*** по описа на ЧСИ
М.Н.-А*** с взискател Е*** Г.а, действаща чрез нейната майка и законен
представител Г.С., за събиране на неплатени месечни издръжки за месеците
декември 2021 г. и юни 2021 г., всяка от които в размер на 130 лв. Твърди, че
изпълнителният процес е бил образуван и воден противоправно, при липса на
условията за неговата допустимост. По-конкретно сочи, че преди образуване
на принудителното изпълнение било налице доброволно изпълнение съгласно
приложеното към молбата за образуване на изпълнително дело банково
извлечение, издадено от „Банка ДСК“ АД, от което се установявали плащания
на 31.03.2021 г. на стойност 780 лв., на 03.04.2021 г. на стойност 130 лв. и на
05.05.2021 г. на стойност 130 лв. с основание „семеен психотерапевт“,
каквото задължение ищецът нямал. Също така твърди, че изпълнителното
дело било образувано въз основа на молба, подадена от пълномощника на
взискателя, която не била подписана от лицето, което се сочило за неин автор,
т.е. молбата била неистинска и този порок не би могъл да бъде преодолян по
реда на чл. 426, ал. 2 във връзка с чл. 129 от ГПК. Твърди също така, че в
молбата за образуване на изпълнително дело не било формулирано искане за
събиране издръжката за месец август 2021 г., както и че било налице
разминаване между обстоятелствената част и петитума на молбата за
1
образуване на изпълнително дело, което и до момента не било отстранено.
Твърди, че в резултат от противоправното поведение на ЧСИ М.Н.-А*** по
изпълнителното дело са му били причинени имуществени вреди в размер на
966.53 лв. (след частичния отказ от иска, направен на 07.10.2021 г.),
включващи: банкова такса на „ОББ“ АД за обработка на съобщение на ЧСИ в
размер на 20 лв., банкова такса на „ОББ“ АД за извършване на превод към
ЧСИ в размер на 4 лв., банкова такса на „Общинска банка“ АД за обработка
на съобщение на ЧСИ в размер на 10 лв., банков превод от „Общинска банка“
АД по сметка на ЧСИ в размер на 923.53 лв., банкова такса на „Общинска
банка“ АД за извършване на превод към ЧСИ в размер на 5 лв., банкова такса
за изпълнение на запор в размер на 4 лв. Поради това предявява против ЧСИ
М.Н.-А*** иск за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени
вреди от неправомерните действия на ответника по изпълнително дело №
20218840400*** в размер на 966.53 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М.Г. Н.-А*** чрез
пълномощника си адвокат Б. намира иска за изцяло неоснователен. Оспорва
твърденията на ищеца за плащане на месечните издръжки за месеците
декември 2020 г. и юни 2021 г. Оспорва наличието на доброволно изпълнение
преди образуване на изпълнителното дело. Признава, че при подаване на
молбата за образуване на изпълнително дело същата не е била подписана от
пълномощника на взискателя, поради което е оставена без движение до
подписването й. Твърди, че този пропуск е отстранен на 17.08.2021 г. от
пълномощника, който е потвърдил извършените действия и е подписал
молбата за образуване на изпълнителното дело, с оглед на което поправената
молба за образуване на изпълнително дело се смята за поправена от датата на
подаването й – 02.08.2021 г. Твърди, че впоследствие било извършено
имуществено проучване на длъжника, били установени банкови сметки в
„ОББ“ АД и „Общинска банка“ АД и „Юробанк“ АД и били наложени запори
за размера на задължението. След постъпване на отговори от две от банките с
превод на сумите съответно 1 053.53 лв. от „ОББ“ АД и 1 052.88 лв. от
„Общинска Банка“ АД и с оглед становището на пълномощника на
взискателя, че издръжката за месец август 2021 г. е била платена след
образуване на изпълнителното дело, на длъжника е била върната сумата от
130 лв. – издръжка за месец август 2021 г. и сумата от 1053.53 лв. Счита, че
не носи отговорност за начислените от банките банкови такси, доколкото
същите са в резултат на договорните връзки и приетите общи условия между
ищеца и обслужващите го банки, а не в резултат на негово неправомерно
действие. Оспорва твърдението на ищеца за прекомерност на наложените
запори, доколкото сумите са върнати на ищеца незабавно след като е
установено, че е надхвърлена събраната сума. Намира за неоснователно
твърдението на ищеца за липса на искане за събиране на месечна издръжка за
м. август 2021 г., доколкото изпълнителният лист е сочил дължимост на тази
2
сума към датата на образуване на изпълнителното дело. Намира, че
твърдението на ищеца, че е заплатил изцяло издръжката за месеците декември
2020 г. и юни 2021 г. не отговаря на представеното извлечение от сметката на
взискателя и на твърденията в исковата молба. Счита също, че това
обстоятелство следва да се установи чрез извършване на експертиза, като
тежестта да установи това е на ищеца. Твърди, че съгласно представеното
банково извлечение за периода от месец декември 2020 г. до месец август
2021 г. са платени 7 месечни издръжки, вместо 9 такива, като останалите
плащания в този период са с основание „семеен психотерапевт“. Сочи, че за
периода от 17.08.2021 г. до 27.08.2021 г. е бил в законоустановен отпуск,
поради което едва след завръщането на работа на 30.08.2021 г. е взел
отношение по всички направени от длъжника възражения и молби, като
същите в по-голямата си част са уважени. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Третото лице помагач на ответника Г. Здр. С. в качеството й на майка и
законен представител на взискателя по изпълнително дело № 20218840400***
по описа на ЧСИ М*** А*** не взема становище в срока по чл. 131 от ГПК. В
съдебно заседание намира исковата молба за неоснователна. Не ангажира
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното по
делото заверено копие на изпълнително дело № 20218840400*** по описа на
ЧСИ М*** А***, че на 02.08.2021 г. до ЧСИ М*** А*** е подадена молба за
образуване на изпълнително дело от Г. Здр. С. чрез пълномощника й адвокат
С***-Ц*** против длъжника АНГ. Г. Г. за принудително събиране на
неплатена месечна издръжка за месец декември 2020 г. и месец юни 2021 г. в
общ размер на 260 лв., ведно със законната лихва върху всяко просрочено
плащане, дължима на детето Е*** А*** Г.а въз основа на изпълнителен лист
от 18.05.2012 г., издаден по гр.д. № 91/2012 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. Посочени са няколко изпълнителни способа – налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника до удовлетворяване на вземането,
налагане на възбрани и запори върху имуществото му. Направено е искане за
присъждане на разноските по принудителното изпълнение. Към молбата са
приложени: изпълнителен лист, извлечение от банкова сметка и
удостоверение за банкова сметка.
Изпълнителното дело е образувано на 11.08.2021 г. с разпореждане на
съдебния изпълнител.
Извършена е справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове при
БНБ, от която е установено, че длъжникът има банкови сметки в няколко
банки. Разпоредено е налагане на запор на банковите сметки в „Общинска
банка“ АД, „ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД.
На 11.08.2021 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
3
изпълнение, за която няма данни да е получена от длъжника.
На същата дата са изпратени запорни съобщения до „Общинска банка“
АД, „ОББ“ АД и „Юробанк Балгария“ АД за налагане на запор върху всички
настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и вложени
вещи в трезори, включително съдържанието на касети на длъжника, до
размера на задължението от 1 053.53 лв., включващо: главница в размер на
130 лв., главница в размер на 130 лв., ведно със законна лихва в размер на
9.64 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 25.08.2021 г., главница в размер на 130
лв., ведно със законна лихва в размер на 3.07 лв. за периода от 01.06.2021 г. до
25.08.2021 г., разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя в
размер на 350 лв. и такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ в размер на 300.82
лв.
С молба от 17.08.2021 г. длъжникът е направил искане за прекратяване
на изпълнителното дело поради липса на молба от заинтересованата страна.
С разпореждане от 17.08.2021 г. съдебният изпълнител е констатирал,
че молбата за образуване на изпълнително дело не е подписана от
пълномощника на взискателя, поради което е определил тридневен срок за
отстраняване на тази нередовност.
С молба от същата дата пълномощникът на взискателя е представил
искане за образуване на изпълнително дело, подписано от него.
Със съобщение, постъпило по изпълнителното дело на 26.08.2021 г.,
третото задължено лице „Общинска банка“ АД е уведомило съдебния
изпълнител, че от банковата сметка на длъжника е преведена изцяло
дължимата сума в размер на 1 052.88 лв. Приложено е платежно нареждане от
17.08.2021 г.
Със съобщение, постъпило по изпълнителното дело на 27.08.2021 г.
третото задължено лице „ОББ“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че на
16.08.2021 г. е преведена сумата от 1 053.53 лв. за пълно погасяване на
задълженията.
На 31.08.2021 г. взискателят чрез пълномощника си е взел становище,
че искането за образуване на изпълнително дело касае две неплатени
издръжки – за месец декември 2020 г. и месец юни 2021 г., като издръжката за
месец август 2021 г. е била заплатена на взискателя след образуване на
изпълнителното дело.
С разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата е наредено да
се върне постъпилата сума в размер на 130 лв. за месец август и постъпилата
в повече сума от „ОББ“ АД.
С платежни нареждания от 31.08.2021 г. по сметката на АНГ. Г. Г. в
„Общинска банка“ АД е възстановена сумата от 130 лв., а по сметката му в
„ОББ“ АД – сумата от 130 лв. и сумата от 1 053.53 лв.
Със съобщение от 03.09.2021 г. е вдигнат запора върху вземанията на
длъжника, а със съобщение от 29.09.2021 г. същият е уведомен, че
4
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съгласно представените от ищеца банкови извлечения на 16.08.2021 г.
от сметката му в „ОББ“ АД е удържана такса за обслужване на запори в
размер на 20 лв., на 17.08.2021 г. е преведена сумата от 1 053.53 лв. в полза на
ЧСИ М*** А*** по изпълнително дело № 20218840400*** и е удържана
такса за междубанков превод в размер на 4 лв., на 23.08.2021 г. е преведена
сумата от 130 лв. в полза на ЧСИ М*** А*** по изпълнително дело №
20218840400*** и е удържана такса за междубанков превод в размер на 4 лв.,
на 01.09.2021 г. по сметката са постъпили сумите от 1 053.53 лв. и 130 лв. от
ЧСИ М*** А*** по изпълнително дело 20218840400***.
От сметката на длъжника в „Общинска банка“ АД на 16.08.2021 г. е
удържана такса за наложен запор в размер на 10 лв., на 17.08.2021 г. е
преведена сумата от 1 052.88 лв. в полза на ЧСИ М*** А*** по изпълнително
дело 20218840400*** и е удържана комисионна в размер на 5 лв., на
01.09.2021 г. по сметката е постъпила сума в размер на 130 лв. от ЧСИ М***
А*** по изпълнително дело № 20218840400***.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1
ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вреди, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен
изпълнител.
Основателността на иска предполага съществуване на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, извършено от ответника
в качеството на частен съдебен изпълнител: противоправно деяние на
ответника във връзка с изпълнително дело № 20218840400***, настъпила за
ищеца имуществена вреда и причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилата вреда.
За да обоснове имуществената отговорност на частния съдебен
изпълнител от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
ищецът се позовава на образуване на изпълнително дело въз основа на
нередовна молба, при наличие на доказателства за заплащане на вземането,
предмет на изпълнителното дело преди образуването му и за принудително
събиране на вземане, което не е било възложено от взискателя.
Съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК, която е приложимата правна норма във
връзка с образуване на изпълнително дело, съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Редовността на молбата се проверява по чл. 129 от ГПК съгласно
разпоредбата на чл. 426, ал. 3 от ГПК. От своя страна нормата на чл. 129 от
ГПК вменява на съда да провери редовността на исковата молба и когато не
отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК да съобщи на
ищеца да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок. Съгласно
5
чл. 129, ал. 4 от ГПК по същия начин се постъпва и когато нередовностите в
исковата молба се забележат по време на производството. Поправената искова
молба се смята за редовна от деня на подаването й съгласно изричната
разпоредба на чл. 129, ал. 5 от ГПК.
В случая между страните няма спор, а и се установява от писмените
доказателства по делото, че молбата за образуване на изпълнително дело от
02.08.2021 г. не е била подписана. Следователно е била нередовна по смисъла
на чл. 127, ал. 1, т. 6 от ГПК. Поради това с разпореждане от 17.08.2021 г.
съдебният изпълнител е указал на взискателя да отстрани тази нередовност в
тридневен срок. Още същия ден нередовността е била отстранена от
пълномощника на взискателя с представяне на подписана молба за образуване
на изпълнително дело. Следователно предвид изричната разпоредба на чл.
129, ал. 5 от ГПК молбата се счита за редовна с обратна сила от деня на
подаването й – 02.08.2021 г. Няма пречка нередовностите в молбата за
образуване на изпълнително дело да бъдат отстранени в хода на
производството, ако не са били забелязани при образуването му. Правните
последици от отстраняване на нередовността са идентични независимо от
това дали са били отстранени при образуване на производството или по време
на висящността му. Следователно въпреки първоначалната нередовност на
молбата за образуване на изпълнително дело, с оглед надлежното й
отстраняване изпълнителното производство е било образувано
законосъобразно.
Разпоредбата на чл. 426, ал. 1 от ГПК поставя като условие за започване
на принудително изпълнение единствено подаване на молба от взискателя с
приложен изпълнителен лист, обективиращ неудовлетвореното вземане. За
образуване на изпълнително дело е достатъчно твърдението на взискателя за
съществуване на неудовлетворено вземане и представяне на доказателства, че
същото подлежи на изпълнение. Нито взискателят е длъжен да прилага към
молбата за образуване на изпълнително дело доказателства за липсата на
плащане от длъжника, нито съдебният изпълнител има право или задължение
да проверява твърдението на взискателя, че подлежащото на изпълнение
вземане не е удовлетворено. Правомощията на съдебния изпълнител се
изчерпват с извършване на проверка от външна страна на редовността на
изпълнителния лист. При плащане преди образуване на изпълнителното дело
правата на длъжника са защитени от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от
ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи доказателства, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. В този случай с оглед
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на взискателя.
Ето защо дори в случая към молбата за образуване на изпълнително
дело да са били приложени доказателства за липса на плащане, то съдебният
изпълнител не е имал задължение да извършва проверка дали вземането е
6
погасено при наличното твърдение на взискателя, че не е получил плащане.
Все пак следва да се посочи, че от приложеното към молбата за образуване на
изпълнително дело банково извлечение се установява, че за периода от месец
януари 2020 г. до месец юли 2021 г. в полза на взискателя са платени общо 15
месечни издръжки с посочено основание „алиментно задължение
предварително“. През същия период има 4 плащания с основание „семеен
психотерапевт“, 3 от които в размер на 130 лв. и едно в размер на 780 лв.
Доколкото в тези преводи е посочено различно основание на плащането,
следва да се приеме, че те касаят изпълнение на друго задължение на
длъжника, а не месечното задължение за издръжка, което е предмет на
изпълнителното производство. Спорът между страните относно естеството на
плащанията следва да се разреши по исков ред, като съдебният изпълнител
няма правомощия в тази насока.
Предметът на принудителното изпълнение се определя от взискателя с
молбата за образуване на изпълнително дело. С оглед диспозитивното начало
в гражданския процес, намиращ приложение и в изпълнителното
производство, съдебният изпълнител е обвързан от волята на взискателя и не
може да пристъпи към принудително събиране на вземания, които не са му
били възложени от взискателя. С молбата за образуване на изпълнително дело
от 02.08.2021 г. взискателят е посочил две конкретни неплатени месечни
издръжки – за месец декември 2020 г. и месец юни 2021 г., всяка от които в
размер на 130 лв., ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане.
Следователно предмет на принудително изпълнение е единствено сумата от
260 лв. и следващата се законна лихва. В този смисъл е и представеното на
31.08.2021 г. по изпълнителното дело изричното становище на взискателя.
Съдебният изпълнител е предприел действия по принудително събиране на
издръжката за месец август 2021 г., без това да му е възложено от взискателя,
с което е действал незаконосъобразно по смисъла на чл. 441, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
От това действие на съдебния изпълнител, макар и незаконосъобразно,
не са последвали имуществени вреди за длъжника. Събраната в повече
издръжка за месец август 2021 г. е била възстановена на длъжника по
нареждане на съдебния изпълнител от 31.08.2021 г., което обстоятелство
ищецът признава. Двете месечни издръжки, които да били предмет на
принудителното изпълнение, в общ размер на 260 лв. са дължими от ищеца
въз основа на издадения срещу него изпълнителен лист и принудителното им
събиране не представлява вреда за него, доколкото по отношение на тях
изпълнителното производство е проведено законосъобразно. На основание чл.
79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението – 350 лв. адвокатско
възнаграждение и 300.82 лв. такси по ТТРЗЧСИ, също са за сметка на
длъжника, тъй като е дал повод за завеждане на изпълнителното
производство. Удържаните от банките, обслужващи ищеца, такси за
обработка на запорите – 20 лв. от „ОББ“ АД и 10 лв. от „Общинска банка“ АД
и такси за междубанкови преводи за изпълнение на запора – 4 лв. от „ОББ“
7
АД и 5 лв. от „Общинска банка“ АД не представляват вреда за ищеца, тъй
като са последица от законосъобразно наложени запори в изпълнение на
посочения от взискателя по реда на чл. 426, ал. 2 от ГПК изпълнителен
способ. Няма пречка по искане на взискателя да бъдат наложени запори на
няколко различни банкови сметки на длъжника, тъй като при налагането на
запора на съдебния изпълнител не е известно дали по съответната банкова
сметка има наличност и дали тя е в достатъчен размер за пълното
удовлетворяване на вземането. В случая постъпленията по сметките на
длъжника и в двете банки са били в достатъчен размер за пълното погасяване
на вземането, поради което след едновременното изпълнение на запора
съдебният изпълнител е разпоредил връщането на длъжника на постъпилата в
повече сума, с което вреди за длъжника не са настъпили. Що се отнася до
таксата от 4 лв., събрана от банка „ОББ“ АД за превода на 23.08.2021 г. по
сметка на съдебния изпълнител на сумата от 130 лв. (представляваща на
практика четвърта месечна издръжка), същата не може да се счете за
последица от действията на съдебния изпълнител, тъй като по делото няма
данни съдебният изпълнител да е нареждал превеждането на тази сума. В този
смисъл е съдържанието на изпратеното до „ОББ“ АД запорно съобщение, в
което изрично е посочено на третото задължено лице да преведе сумата от 1
053.53 лв. за пълното погасяване на дълга. Липсва нареждане за последващи
преводи, в т.ч. на сума в размер на 130 лв. В този смисъл липсва причинно-
следствена връзка между действията на съдебния изпълнител и извършения
от „ОББ“ АД превод на 23.08.2021 г. Отношенията във връзка с удържаната за
превода такса от 4 лв. следва да се уредят между ищеца и банката, извършила
превода.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи
незаконосъобразно проведено принудително изпълнение от страна на
ответника, в резултат от което да са настъпили сочените от ищеца
имуществени вреди за него. Поради това предявеният иск като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъди адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК, в т.ч. за прекратената част от производството, доколкото е налице
частичен отказ от иска от страна на ищеца, а по делото се установи, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника, е неоснователно. С оглед
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на иска от
2 146.06 лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 380.22
лв. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 450
лв., не надвишава значително минималния размер, поради което не подлежи
на редуциране.
8
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНГ. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П***,
ул. „Б*** М***“ ***, *** против ЧСИ М.Н.-А*** със служебен адрес: гр.
П***, ул. „П*** М***“ ***, партер иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените
на ищеца имуществени вреди от неправомерните действия на ответника по
изпълнително дело № 20218840400*** в размер на 966.53 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА АНГ. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Б*** М***“
***, *** да заплати на ЧСИ М.Н.-А*** със служебен адрес: гр. П***, ул.
„П*** М***“ *** на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
ответника Г. Здр. С., ЕГН **********, действаща в качеството на майка и
законен представител на взискателя по изпълнително дело № 20218840400***
по описа на ЧСИ М*** А***.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на ищеца чрез ЕПЕП, на ответника –
чрез пълномощника му и на третото лице помагач – лично.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9