Решение по дело №159/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1407
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20227040700159
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1407                                        24.11.2022 година                 гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,           XXII-ри административен състав,

на двадесет и пети октомври                  две хиляди двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Галина Драганова

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 159 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на ЕТ „Бисер – А.Ж.Д.“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. „Стефана Чамурова“ № 22А, представлявано от А.Ж.Д., против ревизионен акт (РА) № Р-02000220007946-091-001/07.09.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията,  с който на жалбоподателя са определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност в общ размер на 59 576.43 лева дължимо ДДС и лихва в размер на 36 546.86 лева лихва за забавено плащане. Ревизионният акт е потвърден с Решение № 1/04.01.2022 год. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП).

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения РА. По същество се оспорват констатациите на приходните органи за липса на реалност на доставките по разглежданите фактури. В тази връзка са изложени съображения, че изводите в РА, довели до установения резултат (задължение за ДДС), се базират на действията на трети лица, в това число и конкретните доставчици на жалбоподателя, но за които задълженото лице няма отношение и не може да носи отговорност. Твърди се, че в хода на ревизията едноличният търговец е представил всички нужни документи – първични и вторични, с които следва да разполага, за да се приеме, че дадена доставка е реално извършена. Посочва се още, че транспорта на стоките (грозде и гориво), не е бил за сметка на жалбоподателя при нито една сделка, поради което от него не може да се изискват доказателства, обосноваващи законното му извършване. Излагат се съображения, че закупуването на гориво от „Нивико-2000“ ЕООД не е било с цел последваща продажба, а за обслужване основната дейност на търговеца, поради което жалбоподателят не дължи представяне на документи, които се изискват от лицата осъществяващи доставки на гориво не за краен потребител, каквито са например документите издавани от данъчен склад и придружаващи стоката. Аналогично се сочи, че жалбоподателят не носи отговорност за изпълнение на задълженията на собствениците на закупеното грозде да декларират същото в съответната институция. Излагат се още доводи, че приходните органи не са обосновали въз основа на конкретни факти и обстоятелства участието на задълженото лице в симулативна сделка. С жалбата се моли съда да отмени изцяло оспорения ревизионен акт.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски.

Ответникът, директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, след проведено задължително оспорване по административен ред, както и в законоустановения срок (Решение № 1/04.01.2022 год. на директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 11.01.2022 г., а жалбата срещу РА е подадена чрез ответната страна - на 25.01.2022 г.).

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000220007946-020-001/16.12.2020г. (л. 745, т.3), изменяна със Заповеди: Р-02000220007946-020-002/10.03.2021г. (л. 413, т.2), Р-02000220007946-020-003/06.04.2021г. (л. 398, т.2) и Р-02000220007946-020-004/09.04.2021г. (л. 295, т.2), издадени от М.Х.М.-Б., началник сектор „Ревизии“ в отдел „Равизии“ при ТД на НАП – Бургас. Предмет на ЗВР е отговорност на ревизираното лице за Данък върху добавената стойност за получени доставки в следните данъчни периоди: 01.09.2015 г.-30.09.2015 г., 01.10.2015 г.-31.10.2015 г. и 01.11.2015 г.-30.11.2015 г. Издателят на ЗВР е компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизия съгласно Заповеди № РД-360/29.06.2020 г., РД-7/04.01.2021 г. и РД-349/30.06.2021 г., всички на директора на ТД на НАП – Бургас (л. 29-34, т.1).

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-02000220007946-092-001/30.06.2021 г., връчен електронно на 10.08.2021 г.(л. 122, т.1). В законоустановения срок срещу РД е постъпило възражение от страна на задълженото лице.

Ревизионното производство е приключило с издаването на Ревизионен акт (РА) № Р-02000220007946-091-001/07.09.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество електронно на 27.10.2021 г. (л.62 т.1).

Ревизионното производство е повторно, след като Ревизионен акт (РА) № Р-02000220000079-091-001/17.08.2020г. (л.800, т. 3) е отменен с решение на директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП и преписката е върната за повторно разглеждане.

С  оспорения ревизионен акт на ЕТ „Бисер – А.Ж.Д.“ не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 15 броя фактури, издадени от „Нивико-2000“ ЕООД с предмет „дизелово гориво“ и 9 броя фактури, издадени от „Ив Фрукт“ ЕООД с предмет „грозде“ с обща стойност 59 576.43 лева, получени през периода 01.09.2015 г.- 30.11.2015 г.

В хода на ревизионното производство, с цел изясняване факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл.120, чл.2 от ДОПК. Въз основа на резултатите от предприети на основание чл. 45 от ДОПК насрещни проверки на доставчиците, насрещни проверки на трети лица и получените данни от трети лица, служебно извършени справки в системата на НАП, присъединените доказателства от други производства (за което са изготвени надлежни протоколи), представените от жалбоподателя писмени доказателства и обяснения, ревизиращият екип е приел, че по фактурите с издатели „Нивико-2000“ ЕООД и „Ив Фрукт“ ЕООД, не са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. За да достигне до този извод, ревизиращият екип е приел следното:

През ревизирания период задълженото лице е упражнявало дейност по предоставяне на транспортни услуги в страната и чужбина със собствени транспортни средства и продажба на грозде на „Черноморско злато“ АД. За осъществяваните услуги по транспорт търговецът разполага с лиценз за превоз на товари, издаден от МТИТС. За упражняване на дейността си, задълженото лице притежава собствена база, находяща се в гр. Карнобат, ул. „Сакар планина“ № 1, включваща паркинг, налични постройки за офиси и помещения, автомивка, съгласно нотариален акт № 178, том ІХ, рег. № 5115, дело № 915, от 15.07.2004 г. (л.899, т.4) и декларация от едноличния търговец от 06.02.2020 г. (л.924, т. 4).

Процесните фактури са намерили отражение в подадени от едноличния търговец справки-декларации за всеки отделен период, като въз основа на тях е ползван данъчен кредит. Фактурите са отчетени по хронологичните справки за всеки един от доставчиците.

Относно доставките по фактури, издадени от „Нивико-2000“ ЕООД:

Ревизираното лице е включило в своите справки-декларации по ДДС и дневници за покупките следните фактури, издадени от „Нивико-2000“ ЕООД (листи 795-799, т. 3): ф. № 2277/28.9.2015 г. с данъчна основа 3429.44 лева и ДДС в размер на 685.89 лева; ф. № 2287/29.9.2015 г. с данъчна основа 4956.3 лева и ДДС в размер на 991.26 лева; ф. № 2215/23.9.2015 г. с данъчна основа 6601.42 лева и ДДС в размер на 1320.28 лева; ф. № 2227/24.9.2015 г. с данъчна основа 6601.03 лева и ДДС в размер на 1320.20 лева; ф. №  2238/25.9.2015 г. с данъчна основа 6602.69 лева и ДДС в размер на 1320.54 лева; ф. № 2255/26.9.2015 г. с данъчна основа 8250.74 лева и ДДС в размер на 1650.15 лева; ф. № 2257/27.9.2015 г. с данъчна основа 8250.77 лева и ДДС в размер на 1650.16 лева; ф. № 2273/28.9.2015 г. с данъчна основа 4951.97 лева и ДДС в размер на 990.39 лева; ф. № 2388/19.10.2015 г. с данъчна основа 4950.67 лева и ДДС в размер на 990.14 лева; ф. № 2457/30.10.2015 г. с данъчна основа 9900.00 лева и ДДС в размер на 1980.00 лева; ф. № 2340/12.10.2015 г. с данъчна основа 8250.38 лева и ДДС в размер на 1650.08 лева; ф. № 2311/5.10.2015 г. с данъчна основа 8250.00 лева и ДДС в размер на 1650.00 лева; ф. № 2419/24.10.2015 г. с данъчна основа 8250.27 лева и ДДС в размер на 1650.05 лева; ф. № 2432/26.10.2015 г. с данъчна основа 8250.23 лева и ДДС в размер на 1650.05 лева; ф. № 2480/3.11.2015 г. с данъчна основа 8250.00 лева и ДДС в размер на 1650.00 лева. Описаните фактури са на обща стойност 105 745.91 лева (данъчна основа) и ДДС в размер на 21 149.19 лева. Същите са с предмет „дизелово гориво“.

В хода на ревизионното производство са приобщени писмени доказателства и обяснения, представени от ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ в предходно производство. С отговори от 04.03.2020 г. (л. 759, т. 3) и от 03.02.2020 г. (л.862, т. 4) търговецът е представил част от описаните по-горе фактури за закупуване на дизелово гориво, а именно 9 броя фактури (л.775-793, т.3), ведно със стокови разписки, товарителници и счетоводни справки, както следва:

- ф. № 2277/28.9.2015 г. за закупено количество дизелово гориво – 2078.45л., ведно със стокова разписка № 228 от 29.09.2015 г. за същото количество гориво и товарителница № 190045 от 29.09.2015 г. за транспорт на 5079.641 л. гориво;

 - ф. № 2287/29.9.2015 г. за закупено количество дизелово гориво – 3003.818л., ведно със стокова разписка № 230 от 30.09.2015 г. и товарителница № 190048 от 30.09.2015 г. за същото количество гориво;

- ф. № 2215/23.9.2015 г. за закупено количество дизелово гориво – 4000.859л. с отбелязана дата на данъчно събитие – 24.09.2015 г., ведно със стокова разписка № 199 от 24.09.2015 г. и товарителница № 190026 от 24.09.2015 г. за същото количество гориво;

- ф. № 2227/24.9.2015 г. за закупено количество дизелово гориво – 4000.62л., ведно със стокова разписка № 204 от 25.09.2015 г. и товарителница № 190032 от 25.09.2015 г. за същото количество гориво;

- ф. №  2238/25.9.2015 г. за закупено количество дизелово гориво – 4001.63л., с отбелязана дата на данъчно събитие 26.09.2015 г., ведно със стокова разписка № 214 от 26.09.2015 г. и товарителница № 190033 от 26.09.2015 г. за същото количество гориво;

- ф. № 2255/26.9.2015 г. за закупено количество дизелово гориво – 5000.45л., ведно със стокова разписка № 216 от 27.09.2015 г. и товарителница № 190040 от 27.09.2015 г. за същото количество гориво;

- ф. № 2257/27.9.2015 г. за закупено количество дизелово гориво – 5000.47л., ведно със стокова разписка № 223 от 28.09.2015 г. и товарителница № 190041 от 28.09.2015 г. за същото количество гориво;

- ф. № 2273/28.9.2015 г. за закупено количество дизелово гориво – 3001.19л., ведно със стокова разписка № 227 от 29.09.2015 г., не е представена товарителница;

- ф. № 2480/3.11.2015 г. за закупено количество дизелово гориво – 5000.00л., ведно със стокова разписка № 308 от 03.11.2015 г. и товарителница № 190127 от 03.11.2015 г. за същото количество гориво.

За фактури № № 2311/5.10.2015 г. (за 5000.00л.), 2388/19.10.2015 г. (3000.40л.), 2457/30.10.2015 г. (6000.00л.), 2340/12.10.2015 г. (5000.00л.), 2419/24.10.2015 г. (5000.162л.) и 2432/26.10.2015 г. (5000.142л.) са представени към 04.03.2020 г. само справки за отразяването им в счетоводството на ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“. Не са приложени и копия на самите фактури в хода на производството пред административния орган.

Видно от приложените документи, фактурите са издавани от бензиностанция с посочен субект на стопанисване „Нивико-2000“ ЕООД с МОЛ И.К.. Във фактурите и в стоковите разписки е отразено, че разплащането се извършва в брой. Където е четимо, във фактурите е отразено, че датата на данъчно събитие е дата следваща датата на издаване на фактурата. В товарителниците като изпращач е посочено „Нивико-2000“ ЕООД, като получател ЕТ „Бисер“, превозвач „М Джи Транс-2012“ ЕООД с МОЛ Г.Д.. В същите е отразено място на натоварване – гр. Пазарджик, и място на разтоварване – гр. Карнобат, с общ пробег 250 км. Натоварването и разтоварването са извършвани в един и същи ден. Товарителниците са подписани за изпращач и превозвач. Отразено е в тях още, че превозът се осъществява с автомобил с рег. № ****.

Присъединени са още и приложени от ревизираното лице в предходно производство счетоводни документи (главни книги, оборотни ведомости, справки), видно от които описаните фактури за закупено гориво са намерили отражение в счетоводството на едноличния търговец.

Въз основа на отправено искане в хода на настоящото производство, от страна на ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ са представени допълнителни доказателства относно доставките на дизелово гориво.

Представен е договор от 01.09.2015 г. (л.673, т. 3), сключен с „Нивико-2000“ ЕООД за доставка на дизелово гориво със срок на действие 12-т месеца. Съгласно договора разходите за транспорт се поемат от изпълнителя - „Нивико-2000“ ЕООД. Уговорено е още, че за извършените доставки изпълнителят издава стокова разписка, фактура и товарителница.

Ревизираното лице е представило още следните приемо-предавателни протоколи (л.710-727, т. 3):

-                     ППП от 01.11.2015 г. за доставка на 6000.00л. дизелово гориво към ф. № 2457/30.10.2015 г;

-                     ППП от 03.11.2015 г. за доставка на 5000.00л. дизелово гориво към ф. № 2480/03.11.2015 г;

-                     ППП от 06.10.2015 г. за доставка на 5000.00л. дизелово гориво към ф. № 2311/05.10.2015 г;

-                     ППП от 13.10.2015 г. за доставка на 5000.00л. дизелово гориво към ф. № 2340/12.10.2015 г;

-                     ППП от 24.09.2015 г. за доставка на 4000.86л. дизелово гориво към ф. № 2215/23.09.2015 г;

-                     ППП от 20.10.2015 г. за доставка на 3000.40л. дизелово гориво към ф. № 2388/19.10.2015 г;

-                     ППП от 25.09.2015 г. за доставка на 4000.62л. дизелово гориво към ф. № 2227/24.09.2015 г;

-                     ППП от 25.10.2015 г. за доставка на 5000.16л. дизелово гориво към ф. № 2419/24.10.2015 г;

-                     ППП от 26.09.2015 г. за доставка на 4001.63л. дизелово гориво към ф. № 2238/25.09.2015 г;

-                     ППП от 27.09.2015 г. за доставка на 5000.45л. дизелово гориво към ф. № 2255/26.09.2015 г;

-                     ППП от 27.10.2015 г. за доставка на 5000.14л. дизелово гориво към ф. № 2432/26.10.2015 г;

-                     ППП от 28.09.2015 г. за доставка на 5000.47л. дизелово гориво към ф. № 2257/27.09.2015 г;

-                     ППП от 29.09.2015 г. за доставка на 2078.45л. дизелово гориво към ф. № 2277/28.09.2015 г;

-                     ППП от 29.09.2015 г. за доставка на 3001.19л. дизелово гориво към ф. № 2273/28.09.2015 г.;

-                     ППП от 30.09.2015 г. за доставка на 3003.82л. дизелово гориво към ф. № 2287/29.09.2015 г.;

Така описаните приемо-предавателни протоколи съдържат още следната еднотипна информация – транспортът е осъществен от „М Джи Транс-2012“ ЕООД, с МПС с рег. № **** и водач Г.Р.. Не е посочено място на предаване на стоката. Върху всички протоколи се съдържат положени подписи на приел и предал и печати на съответните дружества (ревизираното лице и „Нивико-2000“ ЕООД).

От ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ са приложени още и пътни листи за осъществения транспорт (л.683-706, т. 3), както следва:

-                     пътен лист от 01.11.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2457, стокова разписка и товарителница (маршрут Пазарджик-Карнобат-Пазарджик);

-                     пътен лист от 03.11.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2480, стокова разписка и товарителница (маршрут Пазарджик-Карнобат-Пазарджик);

-                     пътен лист от 06.10.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2311, стокова разписка и товарителница (маршрут Пазарджик-Карнобат-Пазарджик);

-                     пътен лист от 13.10.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2340, стокова разписка, товарителница и П.П.П. (маршрут Пазарджик-Крошаре- Карнобат-Пазарджик);

-                     пътен лист от 20.10.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2388 и ф.№ 2389 (последната не е относима за настоящото производство), стокова разписка, товарителница и П.П.П. (маршрут Пазарджик-Сливен- Карнобат-Бургас-Пазарджик);

-                     пътен лист от 24.09.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2214 и ф.№ 2215 (ф.№ 2214 не е относима за настоящото производство), стокова разписка, товарителница (маршрут Пазарджик-Сливен- Карнобат- Пазарджик);

-                     пътен лист от 25.09.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2227, стокова разписка и товарителница (маршрут Пазарджик-Карнобат-Пазарджик);

-                     пътен лист от 27.09.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2255, стокова разписка и товарителница (маршрут Пазарджик-Карнобат-Пазарджик);

-                     пътен лист от 27.10.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2432, товарителница (маршрут Пазарджик-Карнобат-Пазарджик);

-                     пътен лист от 28.09.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2257 и ф.№ 2256 (ф.№ 2256 не е относима за настоящото производство), стокова разписка, товарителница (маршрут Пазарджик-Сливен- Карнобат- Пазарджик);

-                     пътен лист от 29.09.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2273 (погрешно е изписано 2773) и ф.№ 2277, стокова разписка и товарителница (маршрут Пазарджик-Карнобат-Пазарджик);

-                     пътен лист от 30.09.2015 г. с отбелязани придружаващи документи - ф. № 2286 и ф.№ 2287 (ф.№ 2286 не е относима за настоящото производство), стокова разписка, товарителница (маршрут Пазарджик-Сливен- Карнобат- Пазарджик).

В представените пътни листи, освен посочената информация, като издател е вписан Г.Д., представляващ транспортната фирма „М Джи Транс“ ЕООД, водача на автомобила и рег. № на автомобила, които съвпадат с данните от представените приемо-предавателни протоколи. Видно от данните в листите натоварването, разтоварването и връщането на автомобила в първоначалната дестинация е осъществявано в рамките на един ден. Не са представени пътни листи относно фактури №№ 2238/25.09.2015 г. и 2419/24.10.2015 г.

От ревизираното лице са представени още справка за закупено гориво от „Нивико-2000“ ЕООД (л.682, т. 3) и справка за изразходвано гориво през периода 01.09.2015 г. – 30.11.2015 г. (л.734, т. 3). От същите е видно, че ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ е закупил от „Нивико-2000“ ЕООД 64 088.19л. дизелово гориво, като през периода 01.09.2015 г. – 30.11.2015 г. е изразходвало за дейността си 56 631.56л. дизелово гориво. В справката за изразходвано количество гориво търговецът е отразил фактурата, по която е извършена транспортната услуга, пробег по изготвения пътен лист, разход (л.км) и общо количество изразходвано гориво за всяка услуга.

За установяване на релевантни факти и обстоятелства приходните органи, в хода на предходно извършената ревизия, са извършили насрещна проверка на „Нивико-2000“ ЕООД. В резултат е установено, че дружеството е с прекратена регистрация, поради което е невъзможно да се извърши проверка дали спорните фактури са част от общата счетоводна отчетност на доставчика. Установено е само, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и справка-декларация по ЗДДС, подадени от „Нивико-2000“ ЕООД. В резултат са предприети действия по извършване на насрещна проверка на И.И.К. в качеството му на управляващ „Нивико-2000“ ЕООД в периода 09-11.2015 г. Последният не се е явил пред приходните органи в предоставения му срок и не е представил писмени доказателства и писмени обяснения.

В хода на ревизията е установено, че по отношение на доставчика „Нивико-2000“ ЕООД са проведени две ревизии. С РА № Р-22220516003205-091-001/08.12.2016 г., ведно с РД № Р-22220516003205-092-001/28.10.2016 г. (л.318, т.2 и сл.) е прието, че по отразените в дневника за продажби сделки за доставки към ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ с фактури №№ 2311/05.10.2015 г., 2340/12.10.2015 г., 2388/20.10.2015 г., 2419/24.10.2015 г., 2432/26.10.2015 г., 2457/30.10.2015 г., въобще не е настъпило данъчно събитие и същите са издадени без основание, т.е. посочените фактури не отразяват реално извършени продажби на дизелово гориво. С РА № Р-16001315009265-091-001/31.03.2016 г., ведно с РД № Р-16001315009265-092-001/23.02.2016 г. (л.353, т.2 и сл.) не са направени констатации относно доставки към ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“. В Ревизионния доклад от 23.02.2016 г. е отразено, че при проверка в ИС „Контрол на горивата“ е установено, че за периода 01.06.2015 г. – 30.09.2015 г. от страна на „Нивико-2000“ ЕООД не са декларирани получени доставки на гориво. При проверката е установено, че са декларирани доставки на гориво към проверяваното лице от „Лайт петрол“ ООД (на 29.06.2015 г., 09.07.2015 г., 22.07.2015 г. и 05.08.205 г.) за общо количество дизелово гориво от 9937л. Във връзка със същите в хода на ревизията е достигнато до извод, че са реално извършени. По отношение на останалите доставчици на Нивико-2000“ ЕООД  за периода е отказано право на данъчен кредит.

Насрещна проверка е извършена и по отношение на „М Джи Транс-2012“ ЕООД – дружество осъществило транспортната услуга, съгласно представените документи, и „Кабо трейд“ ЕООД – в качеството му на установен собственик на специализираното техническо средство – цистерна с рег. № ****, с което са извършени доставките (съобразно данни от сектор „Пътна полиция).

Съгласно изготвения протокол за извършена насрещна проверка на „М Джи Транс-2012“ ЕООД не е осъществен контакт с дружеството – не е активирана електронната препратка към съобщението за връчване на документи, както и на известните адреси не е установен представител на дружеството, за което са изготвени съответните протоколи. При извършена справка в Търговския регистър е установено, че от 2017 г. е заличен управителят на дружеството – Г.Д.Д. и не е назначен нов. При проверката е установено единствено по данни от информационния масив на НАП, че за м.09, м.10, м.11.2015 г. „М Джи Транс-2012“ ЕООД не е включило в дневниците си за продажби фактури за транспортна услуга (превоз на дизелово гориво) с възложители „Нивико-2000“ ЕООД или ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“.

При извършване на насрещната проверка на „Кабо трейд“ ЕООД (л.464-472, т. 2) са представени писмени обяснения, според които МПС с рег. № **** е във владението на „М Джи Груп“ ЕООД, считано от 15.04.2015 г., в което дружество се намират и всички документи по отношение на автомобила. Посочено е още, че от страна на „Кабо трейд“ ЕООД не са издавани пътни листи и не са извършвани транспортни услуги с това МПС след 15.04.2015 г. От дружеството е представен предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 15.04.2015 г. и анекс към него, според който „Кабо трейд“ ЕООД предава владението на МПС с рег. № **** на „М Джи Груп“ ЕООД на същата дата. С договора е уговорено прехвърлянето на собствеността да се осъществи след получаване на окончателното плащане, за което е предвиден срок до 15.07.2015 г. Представена е и нотариално заверена на 31.10.2017 г. декларация от М.Д.М., в качеството му на представляващ „М Джи Груп“ ЕООД, че на 15.04.2015 г. въз основа на сключен предварителен договор от същата дата му е предадено владението на автоцистерна с рег. № ****. Видно от протокола, при извършена проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че „Кабо трейд“ ЕООД не е включило в дневниците си за продажби фактури с получател „Нивико-2000“ ЕООД или ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“.

Ревизиращият екип е констатирал, че ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ не е извършило нормативно вменени задължения като лице осъществяващо сделки с гориво. След извършена справка в информационната система на НАП „Фискални устройства“ е установено, че ревизираното лице като лице по чл.118, ал.8 ЗДДС не е подало данни по електронен път на основание чл. 59в от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства за съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво, в т.ч. местонахождение, вид и обем/вместимост на съда/съоръжението, вид на горивото и мерна единица, предназначение на горивото, дата (година), от която се стопанисва съдът/ съоръжението. При превоза на течното гориво не са изпълнени изискванията на Наредба № 40 от 14.01.2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, издадена от Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите и приетата с ПМС № 156/15.07.2003 г. Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, тъй като в представените документи по извършените доставки на течно гориво липсва декларация или данни за издаване на декларация по чл. 12 от Наредбата за изискваният за качество на течните горива. Ревизиращият екип е достигнал до извод, че посочената декларация следва да придружава фактурите за продажба на течно гориво, в това число и ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ има задължение да разполага с такава декларация, както и данни за нея да бъдат вписани в придружаващите стоката документи, но това изискване не е изпълнено. Наред с това, е констатирано, че за сделките с течно гориво, което се придвижва от данъчен склад към бензиностанция за крайно потребление, е необходимо транспорта да се осъществява с акцизни данъчни документи, издадени на основание чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 84, ал. 7 от ЗАДС, каквито също не са представени от ревизираното лице. Констатирано е още, въз основа на данни от постановено съдебно решение № 2771/20.02.2020 г. на ВАС, че за пътно превозно средство, превозващо определени опасни товари - автомобил с рег.№ ****, има издадено удостоверение № 16011525Б от 23.08.2016 г. до 18.08.2017 г. за одобрение на ППС, на името на собственик „Еко петрол“ ЕООД. В заключение, ревизиращият екип е достигнал до извод, че не може да се проследи горивото до неговия производител/вносител.

Въз основа на установените данни и извършените констатации, ревизиращият екип е достигнал до извод, че по отношение на процесните фактури, с издател „Нивико-2000“ ЕООД не е налице реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съответно не е възникнало данъчно събитие на основание чл. 25 от ЗДДС, поради което на основание чл. 68, ал.2, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит относно процесните сделки. Наред с това е посочено, че за фактури №№ 2311/05.10.2015 г., 2340/12.10.2015 г., 2388/20.10.2015 г., 2419/24.10.2015 г., 2432/26.10.2015 г., 2457/30.10.2015 г., и 2480/03.11.2015 г., не са изпълнени условията за признаване на право на данъчен кредит на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, тъй като посочените фактури не са представени от ревизираното лице в хода на ревизията и не може да се установи дали същите са били издадени. Ревизиращият екип е извел още извод, че предвид установените по делото данни, задълженото лице е знаело или не е възможно да не знае, че участва в привидна доставка. При тези изводи е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури с издател „Нивико-2000“ ЕООД за данъчен период 01.09.2015 г. – 30.11.2015 г. с данъчна основа 105 745.91 лева и ДДС в размер на 21 149.19 лева, който данък е определен за внасяне.

В хода на проведеното оспорване пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП от страна на ревизираното лице са представени допълнителни доказателства относно доставките на дизелово гориво, извършени от „Нивико-2000“ ЕООД. Приложено е писмо от НСС с рег. № 3783/04.05.2018 г. (л.45, т. 1), с което от задълженото лице е изискано да представи за нуждите на досъдебно производство 109/2018 г. по описа на НСС следните фактури - №№ 2311/05.10.2015 г., 2340/12.10.2015 г., 2388/20.10.2015 г., 2419/24.10.2015 г., 2432/26.10.2015 г., и 2457/30.10.2015 г. С молба от 30.12.2021 г. (л.35, т. 1) ревизираното лице е уведомило директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас, че посочените фактури се намират в оригинал в Прокуратурата на РБългария, НСС, съобразно описаната молба.

Търговецът е представил още (л.36 и сл., т. 1) товарителница № 19027/03.11.2015 г. за транспорт на 5000.00л. дизелово гориво, ф. № 2480/3.11.2015 г. за закупено количество дизелово гориво – 5000.00л., ведно със стокова разписка № 308 от 03.11.2015 г., които по съдържание не се различават с тези представени в хода на ревизията. Представени са и приемо-предавателни протоколи към процесните фактури, а именно:

-                     ППП от 27.10.2015 г. за доставка на 5000.14л. дизелово гориво към ф. № 2432/26.10.2015 г. (л.38), като протокол с идентично съдържание е представен и в хода на ревизият (л.723);

-                     ППП от 25.10.2015 г. за доставка на 5000.16л. дизелово гориво към ф. № 2419/24.10.2015 г. (л.39), като протокол с идентично съдържание е представен и в хода на ревизият (л.720);

-                     ППП от 01.11.2015 г. за доставка на 6000.00л. дизелово гориво към ф. № 2457/30.10.2015 г. (л.40), като протокол с идентично съдържание е представен и в хода на ревизият (л.710);

-                     ППП от 13.10.2015 г. за доставка на 5000.00л. дизелово гориво към ф. № 2340/12.10.2015 г. (л.41), като протокол с идентично съдържание е представен и в хода на ревизият (л.714);

-                     ППП от 03.11.2015 г. за доставка на 5000.00л. дизелово гориво към ф. № 2480/03.11.2015 г. (л.42), като протокол с идентично съдържание е представен и в хода на ревизият (л.712);

-                     ППП от 20.10.2015 г. за доставка на 3000.40л. дизелово гориво към ф. № 2388/19.10.2015 г. (л.43), като протокол с идентично съдържание е представен и в хода на ревизият (л.716);

Въпреки така представените допълнителни доказателства директорът на Дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП с решение № 1/04.01.2022 г. е потвърдил констатациите и правните изводи на ревизиращия екип в частта относно отказаното право на признаване на данъчен кредит по фактурите издадени от „Нивико-2000“ ЕООД. Единствено е прието, че неправилно ревизиращият екип е приел, че ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ се явява задължено лице и следва да притежава документ по чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за изискванията към качеството на техните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Посочено е, че субект на задължението да притежава такава декларация е лицето, което разпространява течно гориво. Следователно неизпълнението на посоченото задължение от страна на доставчика не може да се вменява в тежест на получателя, в случая ревизираното лице.  

Относно доставките по фактури, издадени от „Ив фрукт“ ЕООД:

Ревизираното лице е включило в своите справки-декларации по ДДС и дневници за покупките следните фактури, издадени от „Ив фрукт“ ЕООД (листи 761-763, т. 3): ф. № 3/03.09.2015 г. с предмет 31 760 кг. грозде мускат, с данъчна основа 23 184.80 лева и ДДС в размер на 4 636.96 лева; ф. № 7/27.09.2015 г. с предмет 70 060 кг. грозде червен мискет, с данъчна основа 30 125.80 лева и ДДС в размер на 6 025.16 лева; ф. № 6/06.09.2015 г. с предмет 4 760 кг. грозде мускат, с данъчна основа 3 474.80 лева и ДДС в размер на 694.96 лева; ф. № 8/27.09.2015 г. с предмет 22 680 кг. грозде червен мискет, с данъчна основа 9 752.40 лева и ДДС в размер на 1 950.48 лева; ф. № 4/04.09.2015 г. с предмет 47 480 кг. грозде мускат, с данъчна основа 34 660.40 лева и ДДС в размер на 6 932.08 лева; ф. № 2/02.09.2015 г. с предмет 31 060 кг. грозде мускат, с данъчна основа 22 673.80 лева и ДДС в размер на 4 534.76 лева; ф. № 5/05.09.2015 г. с предмет 35 720 кг. грозде мускат, с данъчна основа 26 075.60 лева и ДДС в размер на 5 215.12 лева; ф. № 1/01.09.2015 г. с предмет 25 360 кг. грозде мускат, с данъчна основа 18 512.80 лева и ДДС в размер на 3 702.56 лева; ф. № 11/05.10.2015 г. с предмет 55 060 кг. грозде червен мискет, с данъчна основа 23 675.80 лева и ДДС в размер на 4 735.16 лева. Описаните фактури са на обща стойност 192 136.20 лева (данъчна основа) и ДДС в размер на 38 427.24 лева.

В хода на ревизионното производство са приобщени писмени доказателства и обяснения, представени от ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ в предходно производство. С отговор от 04.03.2020 г. (л. 759, т. 3) задълженото лице е представило копия на описаните фактури (л.761 и сл., т. 3). Видно от приложените фактури страните са се договорили разплащането да се осъществява по банков път по сметка на доставчика в „Първа Инвестиционна банка“ АД. Представени са три броя кредитни известия (л.763-764, т.3), съгласно които ревизираното лице е заплатило на „Ив Фрукт“ ЕООД сума в общ размер на 154 298.64 лева, с посочено основание – заплащане по ф. №№ 1/01.09.2015 г., 2/02.09.2015 г., 3/03.09.2015 г., 5/05.09.2015 г., 6/06.09.2015 г. и 4/04.09.2015 г. За останалите фактури не са представени платежни документи.

От страна на задълженото лице са представени и 19бр. фактури с получател „Черноморско злато“ АД, ведно с банкови извлечения за постъпили плащания по фактурите (л.765-775, т. 3 ( по-четливи копия на фактурите са приложени на л.601-610, т.3), както следва: ф. № 1083/16.09.2015 г. с предмет транспорт грозде на стойност 2 649.60 лева, внесени от А.Ж. на каса на 16.09.2015 г.;ф. № 1081/15.09.2015 г. с предмет аванс за грозде на стойност 72 000.00 лева, платено на 12.09.2015 г.;ф. № 1082/16.09.2015 г. с предмет аванс за грозде на стойност 72 000.00 лева, платено на 16.09.2015 г.;ф. № 1079/07.09.2015 г. с предмет аванс за грозде на стойност 120 000.00 лева, платено на 07.09.2015 г.;ф. № 1077/01.09.2015 г. с предмет аванс за грозде на стойност 60 000.00 лева, платено на 01.09.2015 г.;ф. № 1078/03.09.2015 г. с предмет аванс за грозде на стойност 120 000.00 лева, платено на 03.09.2015 г.;ф. № 1085/24.09.2015 г. с предмет грозде (мускат и мискет) на стойност 42 365.00 лева, писпадната от заплатен аванс (0.00 лева за плащане);ф. № 1084/16.09.2015 г. с предмет грозде (мускат,шардоне и бели омесени) на стойност 323 717.00 лева, приспадната от заплатен аванс (0.00 лева за плащане);ф. № 1091/06.10.2015 г. с предмет транспорт на грозде на стойност 6 088.34 лева;ф. № 1095/14.10.2015 г. с предмет транспорт на грозде на стойност 1 605.60 лева;ф. № 1094/14.10.2015 г. с предмет транспорт на грозде на стойност 4 471.20 лева;ф. № 1090/06.10.2015 г. с предмет транспорт на грозде на стойност 3 865.20 лева;ф. № 1093/14.10.2015 г. с предмет грозде (мискет) на стойност 9 090.00 лева, от които след приспадане от заплатен аванс са останали за плащане 739.20 лева, платено на 12.11.2015 г.;ф. № 1089/06.10.2015 г. с предмет грозде (мискет и рацители) на стойност 115 444.00 лева, приспадната от заплатен аванс(0.00 лева за плащане);ф. № 1088/02.10.2015 г. с предмет аванс за грозде на стойност 84 000.00 лева, платено на 02.10.2015 г.;ф. № 1087/01.10.2015 г. с предмет аванс за грозде на стойност 60 000.00 лева, платени на 29.09.2015 г.;ф. № 1101/02.11.2015 г. с предмет транспорт на грозде на стойност 1 605.60 лева;ф. № 1100/02.11.2015 г. с предмет транспорт на грозде на стойност 4 471.20 лева;ф. № 1103/10.11.2015 г. с предмет транспорт на грозде на стойност 9 921.36 лева, платено на 10.11.2015 г. Представено е и банково извлечение за заплащане от „Черноморско злато“ АД на сумата от 9 953.52 лева, като е посочено, че същата е с основание „фактури“, без да е отразено за коя фактура точно се касае плащането.

В хода на настоящото ревизионно производство, по електронен път на 02.06.2021 г. от ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ е представен приемо-предавателен протокол 1/2015 год. от 06.10.2015 г. (л.711, т.3), изготвен между едноличния търговец – получател и „Ив фрукт“ ЕООД – доставчик. Съгласно протокола доставчикът е предал на ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ 175 140 кг. грозде мускат отонел и 147 800 кг. грозде червен мискет. В протокола е посочено, че касае прехвърляне на собствеността на грозде реколта – 2015 г.

Задълженото лице е представило още и договор за доставка от 28.08.2015 г., сключен между него- купувач и „Ив фрукт“ ЕООД – продавач, за покупко-продажба на грозде реколта 2015 г. или около 200 т. мускат отонел и 150 т. червен мискет (л.584, т.3). Страните са се уговорили плащането да се извърши по банков път. Съгласно чл. 5.2 от договора собствеността върху закупените стоки се прехвърля с приемо-предавателен протокол, който се изготвя в края на кампанията. Транспорта на стоките е уговорен за сметка на купувача.

От страна на ревизираното лице е представен и договор за покупко-продажба на грозде от 18.08.2015 г., сключен между него – продавач и „Черноморско злато“ – купувач (л.589, т.3). В договора не е уговорено точно количество грозде, което ще бъде изкупено, както и не е уговорен конкретен начин на плащане – в брой или по банков път. Според чл. 9 от договора собствеността на стоката се прехвърля върху купувача в момента на предаване на стоката и подписване на споразумение за уговаряне на цените. Посочено е още, че приемането на стоката се извършва с кантарна бележка, сертификат за произход. Разходите за транспорт и др. са възложени в тежест на купувача. Към договора ревизираното лице е представило копия на издадени фактури за извършените сделки (л.601-610, т.3), които са идентични с представените в предходната ревизия, подробно описани по-горе.

Приложени са и издадени от „Черноморско злато“ АД кантарни бележки за периода 01.09.2015 г. – 08.10.2015 г. (л.612- 654, т.3). В същите са отразени доставени количества, регистрационни номера на превозните средства, шофьор, район на произход на гроздето, номер на удостоверение за качество, вида на доставената стока, дата на влизане и излизане на транспортното средство от територията на завода.

Ревизираното лице е приложило и счетоводни документи за отразяване на доставените количества грозде и съответно продадените количества грозде, и разплащанията във връзка с посочените сделки. Като обобщена информация са представени справка за закупено грозде през 2015 г., с посочени кантарни бележки, дата на доставка имена на шофьори, регистрационни номера на транспортни средства, район на произход, количество и вид грозде, номера на товарителници, като е посочено кои количества са закупени от „Ив фрукт“ ЕООД и номер на фактура за покупката (л.591, т. 3);  справка за продадено грозде по сортове с посочен купувач „Черноморско злато“ АД, номер на фактура, количества, стойност, предмет на фактурата – аванс, грозде или транспорт, платежен документ, съответната кантарна бележка (л.594, т.3). Представена е и ведомост за изкупена селскостопанска продукция от 2015 г. (л.586, т.3), в която са посочени физическите лица, от които ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ е закупувала грозде. В последната са отразени още количествата и вида закупено грозде и цена. Представена е и справка за продажба на транспортни услуги (л.611, т.3), в това число и „Черноморско злато“ АД.

За изясняване на релевантни факти и обстятелства по отношение на процесните фактури за закупуване на грозде, от страна на ревизиращия екип са изивършени редица процесуални действия (насрещни проверки, искания до трети лица и др.), от които са установили следните данни:

Извършена е насрещна проверка на доставчика „Ив фрукт“ ЕООД, за което е изготвен протокол от 09.03.2021 г. (л.446, т. 2). В хода на проверката не е установен контакт с дружеството или негов представител, включително при посещение на известните адреси, изпращане на писма с обратна разписка и на имейл адрес, за което са изготвени съответните документи, съдържащи се в преписката. Представител на дружеството не се е явил и не е представил изисканите доказателства и писмени обяснения. При извършена справка в информационния масив на НАП е установено, че дружеството е с прекратена регистрация, считано от 13.12.2016 г. Същото е отразило в дневниците си за продажби процесните фактури, с получател ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“.

Констатирано е, че по отношение на „Ив фрукт“ ЕООД е проведено ревизионно производство, приключило с PA № Р-22220515008573-091-001/14.02.2017г., от което с акт за предаване на документи от архив № 05-24-05-3/04.02.2021 г. (л.452, т. 2), към проверката са приобщени заверени копия на процесните фактури с №№ 1,2,3,4,5,6,7 и 8, с получател ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ (452-460, т. 2). С издадения ревизионен акт от 14.02.2017 г. (л.134, т. 1), ведно с РД № Р-22220515008573-092-001/27.07.2016г. (л.148, т.1) на „Ив фрукт“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички доставки (ВОП) извършени в периода 11.06.2015 г. – 30.09.2015 г. от следните румънски контрагенти - „S.C.ARGONAUT SRL; S.C.NOSTALGiC STR; S.C.HORTIFRUCT STR; S.C.AQLO SOLE TRADER STR; HORTILIP STR, поради установена липса на доставки. В резултат на отказаното право на данъчен кредит по ВОП с доставчици посочените дружества, приходните органи са достигнали до извод, че „Ив фрукт“ ЕООД не е имало възможност да осъществи доставки на грозде до своите контрагенти, в това число и до ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ през периода на ревизията – 11.06.2015 г. – 30.09.2015 г. В хода на настоящата ревизия, при извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че „Ив фрукт“ ЕООД е декларирало покупки през м.09-м.10.2015 г. само от посочените по-горе румънски контрагенти, за които е установено, че не са извършени доставки.

Видно от изготвения протокол за извършена насрещна проверка на К.Б.И. – управител на „Ив фрукт“ ЕООД от 24.02.2021 г. (485, т. 2), въпреки многобройните опити на приходните органи, не е осъществен контакт с лицето и съответно не са събрани допълнително данни.

От предходно проведено ревизионно производство на ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, са приобщени представени от ревизираното лице 36 бр. сертификати за произход на винено грозде, издадени на физически лица, предмет на доставката от „Ив фрукт“ ЕООД и последващата реализация от ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ към „Черноморско злато“ АД (л.277-294, т.2), а именно следните физически лица: И.И.Н.;Г.Х.Н.;В.Й.Я.;П.Г.Г..;В.Г.К.;С.Й.;П.Г.П.;Д.С.П.;А.В.К.;Н.П.С.;С.Н.Д.;М.А.Ж.;С.П.Р.;К.А.К.;К.И.К.;Т.М.С.; С.П.С.;И. П.Т.;И.К.Т.;Г.Г.Г.;М.Т.Г.;И. П. И.;П.С.Ж.; Д.Т.С.;Н.В.Н.;А.Г.А.;С.К.К.;М.С.М.;С.Д.Р.;И. С.Б.; Г.И.Г.; П.Т.П.; Г.М.Г.; Ф.С.Ф.; Х.Ж.Д.; Й.Р.В.. Представени са и придружителни документи за превоз на винено грозде (л.262-276, т.2), ведно с издадените към тях кантарни бележки. В превозните документи са посочени следните лица като изпращачи – В.М.Д.(3бр.), И.Р.Г.(5бр.), Т.И.М.(7бр.). Като получател в превозните документи е посочено „Черноморско злато“ АД, а превозвач ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“. Посочени са и вида и регистрационния номер на превозното средство, количеството и вида грозде, място на изпращане. В графа заверки е положен печат, който не се чете, както и два подписа, които не е ясно от кого са положени. Описаните лица се различават от лицата посочени във ведомост за изкупена селскостопанска продукция от 2015 г. (л.586, т.3) с посочени физическите лица, от които ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ е закупувала грозде.

Във връзка с така представените сертификати ревизиращият екип е изискал информация от Югоизточна-тракийска регионална лозаро-винарска камара, Черноморска регионална лозаро-винарска камара и Изпълнителна агенция по лозата и виното.

С отговор от 12.02.2021 г. (л.445, т. 2) Югоизточна-тракийска регионална лозаро-винарска камара е посочила, че е издала сертификатите, включени в запитването (на имената на посочените по-горе физически лица с представени сертификати без - Г.М.Г.; Ф.С.Ф.; Х.Ж.Д.; Й.Р.В., включително и за Т.И.М.- за който е представен само превозен документ). По отношение на В.Д.и И.Р.Г.е посочено, че не са издадени от ЮТРЛВК. В писмото е уточнено, че сертификатите се издават в периода на гродзобера, като заявка се подава от гроздопроизводителя лично, като в този случай може и устно, по телефона или на място, или от упълномощено лице. Посочено е още, че след издаването му сертификатът се изпраща на адреса на гроздопроизводителя. Самият документ съдържа две части, като едната остава за при производителя на грозде, а втората част се предоставя на купувача. Самите сертификати се издават само относно площи и сортове грозде, обявени и вписани в регистъра на ИАЛВ.

На 16.02.2021 г. от ЧРЛВК са представени сертификати за произход на грозде на името на И. Р.Г.и В.М.Д.(л.430 и 431, т.2). Според посоченото в придружителното писмо тези сертификати влизат в сила след заверка на ТЗ на ИАЛВ гр. Русе. Такава заверка не се съдържа в приложените сертификати.

С писмо от 03.03.2021 г. е постъпила информация от ИАЛВ, съгласно която лицата посочени в запитването (посочените по-горе физически лица с представени сертификати без - Г.М.Г.; Ф.С.Ф.; Х.Ж.Д.; Й.Р.В., включително и за Т.И.М., В.М.Д.и И. Р.Г.- за които са представени само превозни документи), с изключение на В.Й.Я., П.Ж. и Н.Н., имат заверени по съответния ред сертификати за произход на винено грозде. Наред с това е посочено, че от всички лица, включени в запитването – декларации за реколта от грозде за 2015 г. са подадени само от Т.И.М., В.М.Д. и И.Р.Г., като са представени копия от декларациите (л.421 и сл., т.2). Видно от декларациите В.Д. е посочила, че декларираната реколта е предоставена на ЕСПИ Трейдинг София, а Т.М.е декларирал, че произведената реколта е предоставена на СИС Индустрийс ООД. И. Г. не е посочил получател на декларираната реколта.

Във връзка с установените данни за деклариране на реколта пред ИАЛВ ревизиращият екип е изискал информация от Т.И.М., В.М.Д.и И. Р.Г.. Отговор е постъпил единствено от И. Р.Г.(л.408, т.2), в който същият е заявил, че грозде-реколта 2015 г. от 32 200 кг мускат отонел е продадено на „Ес Системс Техноложи“ ЕООД. Заявил е също така, че не е продавал грозде от реколта 2015 г. на А.Ж.Д..

Искане за представяне на документи и писмени обяснения е отправено и до „Черноморско злато“ АД, като изисканите документи са постъпили в НАП на 15.04.2021 г. (л.503-569, т.2 и т.3). В представените писмени обяснения (л.569, т.3) дружеството е посочило, че има сключени договори  с ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ за покупка на грозде и за транспорт на грозде през 2015 г. Договорът за покупко-продажба на грозде е идентичен по съдържание с този представен от ревизираното лице. В допълнение са приложени още анекс от 18.08.2015 г. за определяне на продажна цена на изкупуваното грозде, както и договор № 05-15/20.08.2015 г.  за превоз на грозде (л.561, т.3). Във връзка с изпълнението на договорите от страна на „Черноморско злато“ АД са представени общо 17-т фактури, придружени с кантарни бележки и сертификати за произход на гроздето, фактури за аванси и фактури за транспорт, придружени от товарителници и придружителни документи. Представените фактури с издател ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ съответстват по съдържание с тези приложени и от ревизираното лице. От „Черноморско злато“ АД не са представени следните фактури (приложени от едноличния търговец) - ф. № 1095/14.10.2015 г. с предмет транспорт на грозде на стойност 1 605.60 лева;ф. № 1094/14.10.2015 г. с предмет транспорт на грозде на стойност 4 471.20 лева. Приходните органи са установили, че фактурите са отразени в дневниците за покупка на „Черноморско злато“ АД, както и че представените сертификати съответстват на сертификатите за произход на грозде, приложени от ревизираното лице.

От страна на „Чрноморско злато“ АД към всяка фактура за доставка на грозде от ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ и съответно транспорт, са приложени кантарни бележки и товарителници:

-                  Ф. № 1083/16.09.2015 г. с предмет „транспорт“ – представени са 6-т броя товарителници, като всички превози са осъществени с МПС с рег. № ****, с посочен изпращач ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, отразен и като превозвач там където е посочен, както и получател „Черноморско злато“ АД, посочени са и вида и количеството грозде, място на натоварване;

-                  Ф. № 1090/06.10.2015 г. с предмет „транспорт“ – представени са 7-м броя товарителници, като превозите са осъществени с МПС с рег. № **** и МПС с рег. № ****, с посочен превозвач ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, също и като изпращач, с изключение на две от товарителниците, където изпращачи са други лица, получател „Черноморско злато“ АД, посочени са и вида и количеството грозде, място на натоварване;;

-                   Ф. № 1091/06.10.2015 г. с предмет „транспорт“ – представени са 12-т броя товарителници, като превозите са осъществени с МПС с рег. № ****, МПС с рег. № **** и МПС с рег. № ****, с посочен превозвач ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, също и като изпращач, с изключение на седем от товарителниците, където изпращачи са други лица, като получател е посочен „Черноморско злато“ АД, посочени са и вида и количеството грозде, място на натоварване;;

-                  Ф. № 1100/02.11.2015 г. с предмет „транспорт“ – представени са 9-т броя товарителници, като превозите са осъществени с МПС с рег. № **** и МПС с рег. № ****, с посочен превозвач и изпращач на гроздето ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, като получател е посочен „Черноморско злато“ АД, посочени са и вида и количеството грозде, място на натоварване;;

-                  Ф. № 1101/02.11.2015 г. с предмет „транспорт“ – представени са 3 броя товарителници, като превозите са осъществени с МПС с рег. № **** и МПС с рег. № ****, с посочен превозвач ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, изпращач – трето лице, като получател е посочен „Черноморско злато“ АД, посочени са и вида и количеството грозде, място на натоварване;;

-                  Ф. № 1103/10.11.2015 г. с предмет „транспорт“ – представени са 21-н броя товарителници, като превозите са осъществени с МПС с рег. № **** и МПС с рег. № ****, с посочен превозвач ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ и изпращач по две от товарителниците, в останалите като изпращач е посочено трето лице, като получател е посочен „Черноморско злато“ АД, посочени са и вида и количеството грозде, място на натоварване;;

-                  Ф. № 1084/16.09.2015 г. с предмет „доставка на грозде“ – представени са 43-и броя кантарни бележки, като е налице идентичност в количествата описани в кантарните бележки и фактурата;

-                  Ф. № 1085/24.09.2015 г. с предмет „доставка на грозде“ – представени са 11-т броя кантарни бележки, като е налице идентичност в количествата описани в кантарните бележки и фактурата;

-                  Ф. № 1089/06.10.2015 г. с предмет „доставка на грозде“ – представени са 30-т броя кантарни бележки, като е налице идентичност в количествата описани в кантарните бележки и фактурата;

-                  Ф. № 1093/14.10.2015 г. с предмет „доставка на грозде“ – представени са 2-а броя кантарни бележки, като е налице идентичност в количествата описани в кантарните бележки и фактурата;

В кантарните бележки, както бе посочено и по-горе, се съдържа информация относно доставените количества, вида грозде, както и за превозното средство, с което е извършена доставката. Във връзка с установяване на превозвачите на фактурираното количество грозде е изискана справка от МВР за собствениците на посочените в кантарните бележки МПС-та. До всички собственици са изпратени искания за представяне на писмени обяснения и доказателства дали са осъществявали превоз на грозде до „Черноморско злато“ АД през 2015 г., кой е бил изпращача, ползвано ли е ремарке, както и са изискани документи, от които да е видно чия е била превозваната стока, начален пункт и др. Отговори са постъпили от следните собственици на МПС:

С.Н.Т.(л.250, т.1) посочва, че транпортното средство с рег. № **** не е отдавано под наем за ревизирания период, както и че през този период не е извършван превоз на грозде до „Черноморско злато“ АД и няма издавани документи. Идентичен отговор е постъпил и от „Делта мет“ ЕООД по отношение на МПС с рег. № **** (л.244, т.1).

От „Рантекс“ ЕООД (л.224, т.1) е посочено, че в относимия период е осъществяван транспорт на грозде към „Черноморско злато“ АД с МПС с рег. № ****, но дружеството няма данни за собственика на стоката. Към писмените обяснения са представени и два броя фактури от 08.10.2015 г. и 11.11.2015 г. за транспортна услуга, с продавач „Черноморско злато“ АД. Приложени са и 31-н бр. товарителници, видно от които е осъществяван транспорт на грозде с посоченото МПС към „Черноморско злато“ АД и с различни изпращачи. Само в една от приложените товарителници като изпращач на гроздето е посочен ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ (л.227, т.1).

От „Миракал строй“ АД (л.238, т.1) е посочено, че автомобил с рег. № **** е продаден през 2014 г. на „Братя Паунови“ ЕООД, за което е приложен договор за покупко-продажба с нотариална заверка. Подобни данни се сочат и от „Мик транс“ ЕООД по отношение на МПС с рег. № **** (л.207, т.1), за което е посочено, че от 2014 г. МПС-то, предмет на запитването, е предоставено на Т.С.Т. и същият отговаря за извършени доставки с него.

От „Форум транс“ ООД (л.213, т.1) е отговорено, че МПС с рег. № **** е продадено на „Меги транс“ ЕООД на 04.09.2015 г., като е посочено още, че преди този момент дружеството не е осъществявало превоз на грозде към „Черноморско злато“ АД. От своя страна „Меги транс“ ЕООД (л.162, т.1) дава отговор на отправеното запитване, че няма договорни отношения с ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, но има такива с „Черноморско злато“ АД. От „Меги транс“ ЕООД са представени договор с „Черноморско злато“ АД за превоз на грозде, както и пътни листи и товарителници за извършени услуги. Във всички приложени товарителници като изпращач и получател е посочено дружеството винопроизводител. Приложени са още фактури, банкови извлечения за извършени плащания, както и счетоводни справки, като никой от приложените документи не може да бъде обвързан с доставка на грозде със собственик ревизираното лице.

От „Кирови транс“ ЕООД (л.198, т.1) е представен отговор, в който е посочено, че през относимия период дружеството е осъществявало транспорт на грозде с изпращач ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ и получател- „Черноморско злато“ АД с МПС с рег. № ****. За реализацията на услугата са представени единствено фактура от 18.12.2015 г. и документи за разплащане от 06.10.2014 г. и 04.04.2016 г. Не са приложени други документи относно извършените превози.

Ревизиращият екип е направил заключение, че „Черноморско злато“ АД разполага с документи удостоверяващи извършени доставки, но по-голямата част от лицата, посочени в сертификатите за произход не са декларирали реколта през 2015 г., а друга част са декларирали продажби към различни дружества от „Ив фрукт“ ЕООД. Прието е още, че съобразно данните от изготвените РД № Р-22220515008573-092-001/27.07.2016 г. и PA № Р-22220515008573-091-001/14.02.2017 г. при проведена ревизия на „Ив фрукт“ ЕООД, последното дружество е декларирало покупки на грозде единствено по сделки с румънски контрагенти, по отношение на които контрагенти е отказано право на данъчен кредит, тъй като не е доказана реалност на доставката. Установено е в допълнение, също така, че няма последователност между декларираните от ревизираното лице покупки от „Ив фрукт“ ЕООД и последващите продажби към „Черноморско злато“ АД, а от страна на ревизираното лице не са ангажирани доказателства за наличие на условия за съхранение на стоките – грозде. В тази връзка е констатирано, че първата фактура за извършена продажба на грозде от ревизираното лице към „Черноморско злато“ АД е с дата 16.09.2015г., а последната е от 14.10.2015г., а покупните от „Ив Фрукт“ ЕООД започват от 01.09.2015г. до 05.10.2015г. Изведен е обобщен извод, че от събраните доказателства не се установява стоков поток на документираните стоки по процесните покупки на грозде – доставка, транспорт, съхранение реализация.

В резултат на установените данни и обстоятелства ревизиращият екип е направил заключение, че представени от ревизираното лице документи, както и събраните доказателства в хода на ревизията не обосновават извод за реалност на доставките на грозде по процесните фактури с продавач „Ив фрукт“ ЕООД и купувач ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“. Прието е, че по ф. № 3/03.09.2015 г.; ф. № 7/27.09.2015 г.; ф. № 6/06.09.2015 г.; ф. № 8/27.09.2015 г.; ф. № 4/04.09.2015 г.; ф. № 2/02.09.2015 г.; ф. № 5/05.09.2015 г.; ф. № 1/01.09.2015 г.; ф. № 11/05.10.2015 г., издадени от „Ив фрукт“ ЕООД, не е налице реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съответно не е възникнало данъчно събитие на основание чл. 25 от ЗДДС, поради което на основание чл. 68, ал.1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит относно процесните сделки. Изведен е още извод, че по отношение на тези доставки е налице хипотезата, в която при представените фактури с издател „Ив Фрукт“ ЕООД е начислен неправомерно данък - без да е извършена облагаема реална доставка. Прието е за основателно, че в конкретния случай за фактурите с издател „Ив Фрукт“ ЕООД е налице привидна /симулативна сделка, с цел да се създаде погрешна представа у трети лица, че е извършена такава сделка, но всъщност страните, които ги извършват не искат те да породят правни последици. Направен е извод, че предвид установените по делото данни, задълженото лице е знаело или не е възможно да не знае, че участва в привидна доставка. При тези изводи е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури с издател „Ив фрукт“ ЕООД за данъчен период 01.09.2015 г. – 30.11.2015 г. с данъчна основа 1192 136.20 лева и ДДС в размер на 38 427.24 лева. Установено е, че по отношение на посочения данък ревизираното лице е ползвало данъчен кредит, поради което данъкът е определен за внасяне.

Констатациите и правните изводи на ревизиращия екип в частта относно отказаното право на признаване на данъчен кредит по фактурите издадени от „Ив фрукт“ ЕООД са потвърдени от директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП с решение № 1/04.01.2022 г.

В резултат на извършената ревизия са установени следните задължения данък върху добавената стойност за ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, потвърдени по основание и размер при проведено оспорване по административен ред с решение № 1/04.01.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП:

-                     за периода м.09.2015 г. – дължимо ДДС за внасяне в размер на 43 620.95 лева и дължима лихва за забава в размер на 25 221.43 лева (в последната е включена и лихва в размер на 58.49 лева дължима за забавено внасяне на декларирания от дружеството ДДС за относимия период);

-                     за периода м.10.2015 г. – дължимо ДДС за внасяне в размер на 14 305.48 лева и дължима лихва за забава в размер на 8 147.94 лева (в последната е включена и лихва в размер на 967.30 лева дължима за забавено внасяне на декларирания от дружеството ДДС за относимия период);

-                     за периода м.11.2015 г. – дължимо ДДС за внасяне в размер на 1 650.00 лева и дължима лихва за забава в размер на 926.01 лева (в последната е включена и лихва в размер на 2.95 лева дължима за забавено внасяне на декларирания от дружеството ДДС за относимия период).

С жалба вх. № 04-А-Ж-136-#6/25.01.2022 г. подадена чрез решаващия орган до Административен съд – Бургас, жалбоподателят е оспорил потвърденият от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“- Бургас ревизионен акт, на основание на която е образувано настоящото административно дело.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя е представено писмо с рег. № 1803/2018 г. от 10.01.2022 г., изготвено от следовател в НСС към ПРБ, в което е посочено в хода на досъдебно производство № 109/2018 г. от ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ са изискани в оригинал следните фактури №№: 2311/05.10.2015 г., 2340/12.10.2015 г., 2388/20.10.2015 г., 2419/24.10.2015 г., 2432/26.10.2015 г., и 2457/30.10.2015 г., като е посочено, че следствените действия са изпълнени (л.1158, т.4). Приложено е и писмо с рег. № 3783/04.05.2018 г., издадено от следовател при НСС, което е било приложено и към преписката.

От страна на жалбоподателя е представена скица за проектиране № 183/01.03.2021 г., издадена от директора на Дирекция „ Устройство на територията“ – община Карнобат. Същата касае имот в гр. Карнобат, собственост на ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ и представляващ имот с ЕКАТТЕ 36525, УПИ II, кв. 26 по ПУП-ПРЗ на гр. Карнобат. Посочено е в скицата, че имотът е с предназначение „автотранспортна, автосервизна дейност и ведомствена бензиностанция“ (л.1161, т.4).

Представено е също и уведомление, изготвено от „Черноморско злато“ АД до ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, в което е посочено, че за периода на кампания 2015 г. дружеството е било в облигационни отношение със следните дружества: „Товекс“ ЕООД, „А.М.Бургаз транс“ ЕООД, „Живко Петков 2001“ ЕООД, „Дими транс“ ООД, „Меги транс“ ЕООД, „Ди транс логистик“ ЕООД, „Рантекс“ ЕООД и ЕТ „П.-57-П.П.“ (л.1162, т.4).

В изпълнение на дадени от съда указания от „Черноморско злато“ АД са представени документи, съставени в изпълнение на договорите между дружеството и фирмите превозвачи за кампания 2015 г., които удостоверяват превоз на закупено грозде от ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“. От страна на третото неучастващо в процеса лице са представени договори от 2015 г. със следните търговци - „Товекс“ ЕООД, „А.М.Бургаз транс“ ЕООД, „Живко Петков 2001“ ЕООД, „Дими транс“ ООД, „Меги транс“ ЕООД, „Ди транс логистик“ ЕООД, „Рантекс“ ЕООД и ЕТ „П.-57-П.П.“, включително и с ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, всички с предмет – превоз на грозде. Към договорите са приложени издадени фактури за предоставената услуга по транспорт, товаритлници и кантарни бележки, когато стоката е с изпращач ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“. Приложена е и обобщена справка за извършените услуги по транспорт с посочени превозвач, фактура за превоз, кантарна бележка, товарителница, вид и количество доставена стока, изминати километри за доставка, регистрационни номера на превозните МПС, и съответно доставчик на гроздето - ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“. Видно от приложените документи общото количество доставено от жалбоподателя грозде на „Черноморско злато“ АД е 729 140 кг. Като изпращач жалбоподателят е посочен в част от товарителниците с осъществен транспорт от всички посочени по-горе транспортни фирми, както и по част от товарителниците, по които превозвач е самият жалбоподател.

В справката са отразени регистрационни номера на МПС, по отношение на които в хода на ревизията са постъпили отговори от страна на установените собственици, а именно: МПС с рег. № **** е установено със собственик С.Н.Т., която сочи, че автомобилът не е отдаван под наем, а съгласно справката транспорт със същото МПС е осъществен от „Ди транс логистик“ ЕООД; МПС с рег. № **** е установено със собственик „Делта мет“ ЕООД, което сочи, че автомобилът не е отдаван под наем, а съгласно справката транспорт със същото МПС е осъществен от „Живко Петков 2001“ ЕООД; МПС с рег. **** е установено със собственик „Кирови транс“ ЕООД, което сочи, че с този автомобил е осъществен транспорт на грозде между ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ и „Черноморско злато“ АД, а съгласно справката транспорт със същото МПС е осъществен от „Живко Петков 2001“ ЕООД; МПС с рег. **** е установено със собственик „Мик транс“ ЕООД, предаден във владението на Т.С.Т., до когото не е изпращано в хода на ревизията искане за представяне на доказателства и сведения, а съгласно справката транспорт със същото МПС е осъществен от „Меги транс“ ЕООД; МПС с рег. № **** е с установен собственик „Рантекс“ ЕООД, което дружество е потвърдило осъществен транспорт на грозде до „Черноморско злато“ АД по една доставка, идентични данни са посочени и в представената справка.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени комплектовани документи относно доставките на дизелово гориво, в това число фактури, с изключение на фактурите, за които се твърди, че са в НСС, пътни листи, приемо-предавателни протоколи, товарителници, стокови разписки и счеводни справки (л.1538-1610, т.6). Така представените документи са приложени към административната преписка.

По делото е постъпило писмо от 22.06.2022 г. (л.1653, т.6) от Софийски градски съд, във връзка с НОХД № 819/2022 г. по описа на съда, към което са приложени копия на следните документи: ф.№ 2311/05.10.2015 г., ведно със стокова разписка № 242/05.11.2015 г. и товарителница № 190057/05.10.2015 г.; ф.№ 2340/12.10.2015 г., ведно със стокова разписка № 252/12.10.2015 г. и товарителница № 190071/12.10.2015 г.; ф.№ 2388/20.10.2015 г.,ведно със стокова разписка № 275/20.10.2015 г. и товарителница № 190093/20.10.2015 г.; ф.№ 2419/24.10.2015 г., ведно със стокова разписка № 283 от 24.10.2015 г. и товарителница № 190100/24.10.2015 г.; ф.№ 2432/26.10.2015 г., ведно със стокова разписка № 286/26.10.2015 г. и товарителница 190104/26.10.2015 г.; и ф.№ 2457/30.10.2015 г.,ведно със стокова разписка № 297 от 30.10.2015 г. и товарителница № 190115/30.10.2015 г. Така описаните документи не са били представени в хода на ревизионното производство. По съдържание същите съответстват на тези представени в хода на ревизията и описани по-горе в изложението.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени и копия на сертификати за произход на грозде, издадени на името на И. Г. от 24.08.2015 г., В.М.Д. от 27.08.2015 г., Т.И.М.от 26.08.2015 г.  и Г.З.К. от 01.09.2015 г. (1765-1768, т.6). Върху всички сертификати са положени печати на съответната РЛВК и ТЗ на ИАЛВ.

В показанията си свидетелката З.Т.М.(л.1612, т.6) твърди, че в стопанисваното от жалбоподателката дворно място в гр. Карнобат е имало монтирано съоръжение с цилиндрична форма, с размер колкото тези, с които се транспортира гориво, като посочва и че същото е било с обем около 33 000 литра. Сочи още, че на място е имало бензиноколонка, от която са зареждали транспортните средства на жалбоподателката. Свидетелката посочва, че съоръжението е било демонтирано през 2017 г., което е установила при посещение на жалбоподателката по повод търговски отношения. Милушева не е констатирала дали бензиноколонката има брояч.

В хода на съдебното производство е разпитан и свидетелят К.Б.И. – управител на „Ив фрукт“ ЕООД през ревизирания период. Свидетелят потвърждава, че през 2015 г. е осъществявал продажба на грозде на ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, като посочва, че гроздето е закупувано от физически лица производители, с които имал договорни отношения. Посочва също така, че за закупуваното и продавано грозде на жалбоподателката е разполагал със сертификати за произход на гроздето, издадени на името на съответните производители. Свидетелят заявява, че е закупувал гроздето от физическите лица на мястото на гроздобера, където е осъществявано претегляне на стоката, след което от ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ е организиран транспорт, като той е издавал само придружителен документ за превоз на виното. Закупеното грозде било транспортирано до „Черноморско злато“ АД. Посочва, че е издаден един приемо-предавателен протокол за цялото продадено количество. Свидетелят потвърждава, че подписът положен за доставчик в договор за доставка от 28.08.2015 г., находящ се на л.584, т.3 от делото, и на приел в протокол № 1/2015 от 06.10.2015 г. е положен от него. Посочва също така и че подписите положени върху предявеното му съгласие с образец от подпис, нотариално заверено, също са негови.

От разпита на свидетеля И.И.К., управител на „Нивико-2000“ ЕООД в ревизирания период, се установява, че подписите върху договор от 01.09.2015 г. (л.673, т.3), както и за предал, върху приемо-предавателни протоколи (л. 710, 712,713,714,715,716,717,718,719,720,721,722,723,724,725,726 и 727, т.3) не са положени от него. По отношение на подписа, положен върху предявения договор свидетелят посочва, че е на М.Д.М., а по отношение на протоколите сочи, че или е на М. или на „някой от неговите хора“. Свидетелят заявява, че няма спомен да е имал търговски отношения с ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“. Уточнява, че сделките с горива са извършвани от М.М., а свидетелят не познава неговите клиенти. Сочи, че за тези сделки М. бил наел две бензиностанции, които не знае къде се намират. К. твърди, че се е занимавал със сделките със селскостопанска продукция, но не и с горива. Свидетелят сочи, че „М джи транс-2012“ ЕООД е фирма, с която М. е работил, но последният не е бил управител. Уточнява, че сделките за гориво са минавали документално през „Нивико-2000“ ЕООД. Свидетелят сочи, че устно е упълномощил М. да извършва сделките с гориво, тъй като последният искал да развива доставки от този вид. М. му носил документите и свидетелят ги осчетоводявал. Уточнява също, че не е упълномощавал М. да го разписва.

От показанията на свидетеля М.Д.М. се установява, че същият е имал търговски отношения с ревизираното лице по повод на доставки на гориво до обект в гр. Карнобат, като потвърждава, че горивото е натоварвано на транспортно средство от бензиностанция и е транспортирано до съответния обект. Същият сочи, че в обекта на А.Д. е имало монтирана ведомствена бензиноколонка с цистерна с вместимост около 30 000 литра. Свидетелят уточнява, че горивото към жалбоподателя е доставяно от „Нивико-2000“ ЕООД, като самото гориво е натоварвано за превоз на цистерна от колонка в бензиностанция, като при зареждането от системата се генерира фактура от фискален принтер, след което се изготвят пътни листи, товарителници, разписки и др. документи. Автомобилът, с който е осъществяван транспорта е бил лизингов, като същият е бил включен в издаден транспортен лиценз на фирмата. Свидетелят сочи общо, че всяка цистерна е имала АДР със съответните технически прегледи. Доставките са извършвани по устна заявка на жалбоподателя, като по негово искане са изготвяни и стокови разписки и приемо-предавателни протоколи към всяка доставка. Свидетелят уточнява, че продажбите на гориво към ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ са осъществявани от търговски обект на дребно - бензиностанция, а не се касае за продажби на едро от склад. М. потвърждава, че към ревизирания период е извършвал транспортни услуги към „Нивико-2000“ ЕООД чрез собствената му фирма „М Джи Транс 2012“ ЕООД, за които са издавани фактури с получател „Нивико-2000“ ЕООД. Свидетелят сочи, че документите придружаващи стоката са разписвани от служители в бензиностанция. За самия транспорт, свидетелят посочва, че от името на „М Джи Транс 2012“ ЕООД са издавани пътни листи и товарителници към „Нивико-2000“ ЕООД. Свидетелят заявява, че не е подписвал приемо-предавателни протоколи от името на „М Джи Транс 2012“ ЕООД, тъй като доставчик е „Нивико-2000“ ЕООД.

В хода на съдебното производство е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че през м.9 и м.10.2015 г. жалбоподателят е закупил 731 140.00 кг. грозде (в това число 370 440.00кг. мускат и 328 060.00 кг мискет), от които от „Ив фрукт“ ЕООД са доставени общо 323 940.00 кг. (176 140.00кг.- мускат и 147 800.00 кг.-мискет), а останалата част от физически лица. По отношение на доставките на грозде мускат от „Ив фрукт“ ЕООД вещото лице е установило, че всички са извършени от район Ламбриново, имат издадени документи за превоз на винено грозде, но няма сертификати на физическите лица за произход на гроздето. Доставките на грозде мискет са извършени от райони Стралджа, Лозарево и Зимница, като доставките за общо 101000.00 кг. са придружени с превозен документ и сертификат за произход, подробно описани в експертизата. Данни за сертификатите за произход, вещото лице е извело от представените в хода на ревизионното производство. От страна на жалбоподателя, на вещото лице са предоставени допълнително 44 превозни документи, по-голямата част от който не са били приложени в хода на ревизията. Анализираните от вещото лице превозни документи представляват приложение, към представените в хода на ревизията сертификати за произход на грозде.

На експертизата са представени и 22 броя приемо-предавателни протоколи, които не са били приложени в ревизионното производство. Протоколите касаят предаване на стоки – грозде от физически лица на „Ив фрукт“ ЕООД. Същите съдържат вид, количество и стойност на предаденото грозде, данни за продавача, район на добиване, начина на плащане – в брой. От данните от тези протоколи, вещото лице е установило, че протоколите касаят доставка на грозде-мискет 23 260.00 кг, относимо към ф.№ 7/27.09.2015 г. и 9 360.00кг. грозде-мискет към ф.№ 8/27.09.2015 г. За останалите фактури, издадени от „Ив фрукт“ ЕООД към ревизираното лице, в това число и част от стоките по ф.№7/27.09.2015 г. (доставки от р-н Лозарево), не са представени протоколи. Останалата част от представените протоколи – за 46 800.00кг грозде мискет, удостоверяват предаване на стока на ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ от физически лица и нямат отношение към сделките с „Ив фрукт“ ЕООД.

При извършен анализ на представените документи в хода на ревизията и в хода на извършване на експертизата, вещото лице е заключило, че за доставките на грозде мускат отонел от 176 140кг по процесните фактури са налични кантарни бележки и придружителни документи за превоз на винено грозде към сертификат, но не са представени самите сертификати. Товарителниците относими към този вид грозде са за превоз на 81 400 кг. За доставката на грозде мускат от 147 800кг, вещото лице е установило, че за същото количество има кантарни бележки, но представените придружителни документи за превоз на винено грозде и сертификати (от 02.10.2015 г. и 09.10.2015 г.) са за 101 000 кг., представените товарителници са относими към 26 960кг, а по приемо-предавателните протоколи (за предаване на стока от физически лица на „Ив фрукт“ ЕООД) – 32 620.00кг.

Вещото лице е установило, че стойностите по фактурите, издадени от „Ив фрукт“ ЕООД са заплатени по банковата сметка на дружеството.

Вещото лице е изчислило, съобразно данните по делото, че от ревизираното лице към „Черноморско злато“ АД са доставени общо 729 140 кг. грозде, от които мискет – 330 060 кг. и мускат отонел – 366 440 кг. Вещото лице е уточнило, че между закупеното от жалбоподателя грозде и продаденото впоследствие на „Черноморско злато“ АД има разлика от 2000кг., което е отчетено от вещото лице като грешно отразяване на вида грозде в счетоводните документи.

По отношение на сделките с дизелово гориво, вещото лице е установило, че ревизираното лице е отчело доставка на гориво от „Нивико-2000“ ЕООД от 30 087.49л за данъчен период м.09.2015 г., 29 000.704л. за данъчен период м.10.2015 г. и 5 000л за данъчен период м.11.2015 г. Вещото лице е констатирало, че издадените фактури от посочения доставчик са придружени от стокови разписки, товарителници, приемо-предавателни протоколи и пътни листи, със следните изключения- към ф.№ 2277/28.09.2015 г., ф.№ 2238/25.09.2015 г. и ф.№ 2419/24.10.2015 г. липсват пътни листи, а към ф.№ 2287/29.09.2015 г. липсва приемо-предавателен протокол. Вещото лице е установила, че освен от „Нивико-2000“ ЕООД, ревизираното лице е закупувало дизелово гориво и други доставчици – за м.09.2015 г.- 4674.58л; за м. 10.2015 г. – 3488.77л; и за м.11.2015 г. – 483.33л. При извършване на експертизата е изчислено, че към 01.09.2015 г. наличното количество дизелово гориво е 469.988л, като през ревизирания период жалбоподателят е изписал следните количества гориво - за м.09.2015 г.- изписано количество 24910л и налично гориво в края на периода – 10322.058л.; за м. 10.2015 г. – изписано количество 12895л и налично гориво в края на периода – 29916.532л.; и за м.11.2015 г. – изписано количество 18828л. и налично гориво в края на периода – 16571.862л.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При преценката на законосъобразността и обосноваността на РА, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните норми при издаването, както и правилно ли е приложен материалния закон в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК.

В настоящият случай, оспорения ревизионен акт е издаден от компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията.

Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават; номер и дата; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията; извършените действия в ревизионното производство; мотиви за издаването му; разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; подписи на органите по приходите, които го издават. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен доклад, като неразделна негова част съобразно нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК. Не се установиха съществени нарушения на административно производствените правила във връзка с издаването на оспорения РА.

В съдебното производство, по искане на ответника е открито производство по чл.193 от ГПК, в което са оспорени следните документи:

По доставките от „Нивико-2000“ ЕООД:

-                       договор от 01.09.2015 г. на л. 673 – оспорва се верността на съдържанието и автентичността по отношение на положения подпис на представляващия „Нивико-2000“ ЕООД;

-                       приемо-предавателни протоколи от 01.11.2015 г. (ф. № 2457/30.10.2015 г) на л. 710 и л.40; от 03.11.2015 г. /ф. № 2480/03.11.2015 г/ на л. 712 и л.42; от 06.10.2015 г. /ф. № 2311/05.10.2015 г/ на л.713; от 13.10.2015 г. /ф. № 2340/12.10.2015 г/ на л.714 и л.41; от 24.09.2015 г. /към ф. № 2215/23.09.2015 г/ на л.715, 718; от 20.10.2015 г. /към ф. № 2388/19.10.2015 г/ на л.716,717 и л. 43; 25.09.2015 г. /към ф. № 2227/24.09.2015 г/ на л. 719; от 25.10.2015 г. /към ф. № 2419/24.10.2015 г/ на л.720 и л.39; от 26.09.2015 г. /към ф. № 2238/25.09.2015 г/ на л. 721; от 27.09.2015 г. /към ф. № 2255/26.09.2015 г/ на л. 722; от 27.10.2015 г. /към ф. № 2432/26.10.2015 г/ на л. 723 и л.38; от 28.09.2015 г. /към ф. № 2257/27.09.2015 г/ на л. 724; от 29.09.2015 г. /към ф. № 2277/28.09.2015 г/ на л. 725; от 29.09.2015 г. /към ф. № 2273/28.09.2015 г./ на л. 726; от 30.09.2015 г. /към ф. № 2287/29.09.2015 г./ в ел.папка - оспорва се верността на съдържанието и автентичността по отношение на положения подпис на представляващия „Нивико-2000“ ЕООД

-                       следните стокови разписки и товарителници: стокова разписка № 228 от 29.09.2015 г. на л. 781 и товарителница № 190045 от 29.09.2015 г. /ф. № 2277/28.9.2015 г./ на л.782;  стокова разписка № 230 от 30.09.2015 г. на л. 777 и товарителница № 190048 от 30.09.2015 г. /ф. № 2287/29.9.2015 г./ на л.778; стокова разписка № 199 от 24.09.2015 г. на л. 775 и товарителница № 190026 от 24.09.2015 г. /ф. № 2215/23.9.2015 г./ на л.776; стокова разписка № 204 от 25.09.2015 г. на л. 787 и товарителница № 190032 от 25.09.2015 г. /ф. № 2227/24.9.2015 г./ на л.788; стокова разписка № 214 от 26.09.2015 г. на л. 789и товарителница № 190033 от 26.09.2015 г. /ф. №  2238/25.9.2015 г./ на л.790; стокова разписка № 216 от 27.09.2015 г. на л. 785 и товарителница № 190040 от 27.09.2015 г. /ф. № 2255/26.9.2015 г./ на л.786; стокова разписка № 223 от 28.09.2015 г. на л. 783 и товарителница № 190041 от 28.09.2015 г. /ф. № 2257/27.9.2015 г./ на л.784; стокова разписка № 227 от 29.09.2015 г. /ф. № 2273/28.9.2015 г./ на л.780; стокова разписка № 308 от 03.11.2015 г. на л. 791 и товарителница № 190127 от 03.11.2015 г. /ф. № 2480/3.11.2015 г./ на л.792 - оспорва се верността на съдържанието и автентичността по отношение на положения подпис на представляващия „Нивико-2000“ ЕООД, а по отношение на товарителниците и на представляващия „М Джи Транс-2012“ ЕООД.

По доставки от „Ив фрукт“ ЕООД:

-                       договор от 28.08.2015 г. на л. 584 - оспорва се верността на съдържанието и автентичността по отношение на положения подпис на представляващия „Ив фрукт“ ЕООД;

-                       приемо-предавателен протокол 1/2015 от 06.10.2015 г. на л. 711 и л. 728 - оспорва се верността на съдържанието и автентичността по отношение на положения подпис на представляващия „Ив фрукт“ ЕООД;

-                       придружителни документи за превоз на вино от 03.09.2015 г. – 2 броя на л. 262 и л. 275; от 01.09.2015 г. – 2 броя на л. 263 и 265; от 02.09.2015 г. – 3 броя на л. 264, 266 и 267; от 04.09.2015 г. – 3 броя на л. 268, 269 и 276; от 05.09.2015 г. – 4 броя на л. 270, 271, 272 и 273; от 06.09.2015 г. – 1 брой на л. 274 - оспорва се верността на съдържанието и автентичността по отношение на положения подпис на изпрашач.

В производството по чл.193 от ГПК се оспорва истинността на документ, което означава, че в това производство се иска да бъде опровергана формалната доказателствена сила на документите, като се твърди, че авторът е различен от посочения в оспорения документ. В случая ответната страна оспорва описаните документи относно тяхната автентичност (техния автор) и съдържание. Предвид характера на оспорването по чл. 193 от ГПК в това производство следва да се провери единствено автентичността на оспорените документи, а по отношение на тяхното съдържание следва да се извърши преценка в съвкупност с другите събрани по делото доказателства.

Автентичността или истинността на един документ се изразява в установяване авторството на този документ, т.е. дали положеният подпис е на лицето посочено като автор на документа. В случая доказателствената тежест се определя съобразно правилото на чл. 193, ал. 3, изр.2 от ГПК, т.е. в тежест на жалбоподателя е да докаже истинността на оспорените документи.

По отношение на оспорените частни документи, обвързани с доставката на грозде, в хода на настоящото производство бе разпитан свидетелят К.Б.И. – управител на „Ив фрукт“ ЕООД през ревизирания период. Видно от оспорените документи, последният е посочен като техен автор, т.е. е положил подпис върху тях – като представляващ дружеството и съответно като изпращач по оспорените придружителни документи за превоз на вино. В показанията си свидетелят потвърждава, че подписите положени от името на „Ив фрукт“ и като изпращач върху придружителните документи за превоз на вино са положени от него. В случая заявлението на свидетеля е достатъчно, за да се приеме, че именно той е автор на документите, още повече, че липсват други доказателства, които да оборват този извод. При тези съображения, съдът приема оспорването на описаните по-горе документи, касаещи сделките свързани с грозде за неоснователно.

По отношение на оспорените документи, приложени във връзка с проверяваните доставки от „Нивико-2000“ ЕООД в хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите И.И.К., управител на „Нивико-2000“ ЕООД в ревизирания период и свидетелят М.Д.М.. В оспорените документи като представител на дружеството доставчик „Нивико-2000“ ЕООД е посочен И.К., съответно като издател на оспорените договор, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, а относно товарителниците се оспорва авторството на положения подпис за „М Джи Транс-2012“ ЕООД. В хода на съдебното производство не се събраха достатъчно убедителни доказателства, които да обосноват извод, че подписите върху тези документи са положени именно от лицето, което е посочено като техен автор. Въпреки това съдът намира оспорването на тяхното авторство за неоснователно. От показанията на И.К. се установява, че сделките на представляваното от него дружество „Нивико-2000“ ЕООД по отношение на дизелово гориво са извършвани изцяло от свидетеля М. въз основа на устно упълномощаване. Тези данни се потвърждават и от свидетеля М.. При така описания механизъм на сключване на сделките съдът намира, че М.М. при подписване на документи от името на „Нивико-2000“ ЕООД е действал като търговски пълномощник по смисъла на Търговския закон. Действително чл. 26, ал. 1 от ТЗ предвижда, че упълномощаване на търговски пълномощник следва да стане писмено, какъвто не е настоящия случай. Съдът намира, че в случая е налице хипотезата подобна на тази посочена в чл. 42 от ТЗ, съгласно която търговският представител може дори когато не е упълномощен да сключва договори, да приема извършването на действия от трети лица, т.е. налице е упълномощаване, но не по съответния ред, което обаче е потвърдено от представляваното лице чрез приемане на изготвените документи (потвърдено и изрично в настоящото съдебно производство). От своя страна, свидетелят М. посочва, че документите за продажби на гориво, включително и тези към ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, са изготвяни и подписвани от служители в бензиностанцията, от която е ставало натоварването на горивото. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства относно конкретните лица положили подписите в тези придружителни документи. Последното според съда не е било и необходимо, тъй като и двамата свидетели потвърждават, че документите са били изготвени от името на „Нивико-2000“ ЕООД и съответно „М Джи Транс-2012“ ЕООД от други лица, но не оспорват, че тези документи са подписани от тяхно име, под формата на вид упълномощаване. Ето защо съдът намира, че оспорването на документи във връзка с доставките на гориво, не следва да се приеме за основателно и същите следва да се ценят в съвкупност с останалия доказателствен материал.

Жалбата срещу оспорения Ревизионен акт се явява частично основателна.

С Ревизионния акт е прието, че за ЕТ „Бисер-А.Ж.Д.“ не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит относно доставки, извършени от „Нивико-2000“ ЕООД на основание чл. 68, ал.1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, а за част от фактурите и поради непредставянето им, т.е на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. Прието е също, че по отношение на доставките на грозде от „Ив фрукт“ ЕООД също не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

Според нормата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а според нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Предпоставките за възникване на това право са установени в разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС. За да бъде то упражнено, лицето следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, по отношение на доставките на стоки или услуги, по които е получател- чл. 71, т.1 от ЗДДС, както и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС – данък да не бъде неправомерно начислен. За да е правомерно начислен данъкът по разгледааните фактури следва същите да касаят реално осъществени доставки. Поради това, при преценка, дали е възникнало за получателя по фактурите право на приспадане на данъчен кредит, органите по приходите имат задължението да проверят дали реално е осъществена доставката от посочения във фактурата доставчик, т.е. дали е възникнало данъчно събитие.

По отношение на „Нивико-2000“ ЕООД:

След анализ и преценка на представените доказателства с административната преписка и в хода на съденото производство, съдът намира, че липсват безспорни такива, които да обосноват извод, че фактурите за закупено дизелово гориво от „Нивико-2000“ ЕООД удостоверяват реално извършени доставки на вписаните в тях стоки към ревизираното лице.

Съдът намира за необходимо най-напред да посочи, че от данните по делото се констатира, че оригиналите на фактури №№: 2311/05.10.2015 г., 2340/12.10.2015 г., 2388/20.10.2015 г., 2419/24.10.2015 г., 2432/26.10.2015 г., и 2457/30.10.2015 г. са били приложени от жалбоподателя към досъдебно производство № 109/2018 г. по описа на НСС към ПРБ (съгласно писмо с рег. № 1803/2018 г. от 10.01.2022 г., изготвено от следовател в НСС) още преди започване на ревизионното производство. Към жалбата до директора на Дирекция ОДОП-Бургас ревизираното лице е представило доказателства, че описаните фактури се намират в НСС в оригинал, поради което не може да представи копие на същите (представено е писмо с рег. № 3783/04.05.2018 г., издадено от следовател при НСС). Копия на посочените фактури, ведно с придружаващите ги документи – товарителници, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, след указания на съда, са представени от Софийски градски съд, НОХД № 819/2022 г., едва в хода на настоящото съдебното производство. При тези данни съдът намира, че жалбоподателят е бил възпрепятсван по независещи от него причини да представи описаните фактури и придружаващите ги документи. От своя страна, приходните органи, в това число и директорът на Дирекция ОДОП-Бургас, въпреки че са били уведомени за невъзможността на жалбоподателя да изпълни разпореждането за представяне на тези фактури, не са предприели каквито и да било действия за събиране на тези доказателства. Изложеното води до извод, че описаните фактури не са били представени в хода на ревизията не по вина на жалбоподателя. Ето защо, съдът приема, че необосновано с оспорения ревизионен акт приходните органи са приели, че за жалбоподателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит по фактури №№: 2311/05.10.2015 г., 2340/12.10.2015 г., 2388/20.10.2015 г., 2419/24.10.2015 г., 2432/26.10.2015 г., и 2457/30.10.2015 г., тъй като не са били изпълнени предпоставките на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, т.е. липсва данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС.

Предмет на доставките по фактури с издател „Нивико-2000“ ЕООД е дизелово гориво. По същество са представени документи – договор, фактури, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници, както и пътни листи, които са достатъчни да обосноват извършването на доставката и нейното транспортиране. Фактурите са осчетоводени от жалбоподателя, както и са намерили отражение в дневниците за продажби на доставчика. Въпреки това, съдът споделя доводите на ревизиращия екип, че същите са изготвени за да удостоверят привидни сделки между контрагентите по тях. Този извод следва от останалите събрани в хода на ревизионното производство доказателства.

Видно от приложените пътни листи за транспорт на дизелово гориво до ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ доставките са извършвани в рамките на деня. Съгласно пътните листи натоварваното и разтоварването на стоките е осъществявано в един ден. За целта товарният автомобил е преминавал маршрут от 250 км във всяка една от посоки по маршрут Пазарджик-Карнобат-Пазарджик в рамките на един ден. Превозваното количество гориво в повечето случаи е над 5000 л. Предвид количествата на доставките и времето за извършване на превоза и връщане на автомобила в базата (натоварване, разтоварване и връщане в гр.Пазарджик в един и същи ден) съобразно изготвените пътни листи, се явява невъзможно доставяното гориво да бъде влагано директно в автомобили, с които едноличният търговец е осъществявал дейността си. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за м. 9.2015 г. едноличният търговец е закупил от „Нивико-2000“ ЕООД общо 30 087.49л и е разходило за същия период 24910л дизелово гориво, за м. 10.2015 г. едноличният търговец е закупил от „Нивико-2000“ ЕООД общо 29 000.704л. и е разходило за същия период 12895л дизелово гориво, като в края на месеца е имало налично количество от 29916.532л. При така установени данни от експертизата следва, че към 31.10.2015 г. ревизираното лице е разполагало с 29 916.532л. Посочените обстоятелства изискват получателят на стоката, предвид нейната специфика, да разполага с място за съхранение при това на значителни количества.

От данните по делото обаче не се установява ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ да е разполагал със съоръжение или място, където да съхрани посоченото количество. Действително в показанията си свидетелите З.Т.М.и М.Д.М. твърдят, че жалбоподателят е разполагал със стационарна цистерна с вместимост около 30 000 л, находяща се в имота му в гр. Карнобат. Според показанията на свидетелите тази цистерна е била свързана с бензиноколонка, от която се е осъществявало зареждане на автомобили за осъществяване дейността на търговеца. Тези твърдения, макар и дадени от двама несвързани помежду си свидетели, не могат да обосноват категоричен извод, че жалбоподателя е разполагал с въпросната цистерна. В хода на ревизията и в хода на съдебното производство от страна на ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ не са ангажирани доказателства, които да удостоверят наличието на такава цистерна в имота му или право на собственост или ползване на такава цистерна. Жалбоподателят не е посочил в представените справки за налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар, както и справки за налични недвижими имот, транспортни средства и търговски обекти (л.895, 897, 905 и 924,т. 4) подобно съоръжение. Такова не е описано и в декларация от 06.02.2020 г. (л.924, т.4), в която се описва начина на осъществяване на дейността му. Отделно от това, в нотариален акт № 178, том ІХ, рег. № 5115, дело № 915, от 15.07.2004 г. (л.899, т.4), въз основа на който е закупената през 2004 г. производствената база в гр. Карнобат, в която търговецът осъществява дейността си, също не е описано съоръжение – цистерна или наличие на бензиностанция в имота. Действително в скица за проектиране № 183/01.03.2021 г., издадена от директора на Дирекция „ Устройство на територията“ – община Карнобат е отразено, че имотът е „автотранспортна, автосервизна дейност и ведомствена бензиностанция“ (л.1161, т.4). В случая обаче липсват доказателства, които да удостоверят, че това предназначение е било действително реализирано в цялост - дали от жалбоподателя, дали от предходния собственик.

От друга страна, съобразно нормата на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, във вр. с чл. 59в, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, считано от 01.01.2015 г. данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането чрез подаване на данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, както и да подава данни за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво. От цитираните разпоредби следва извод, че регистрирането в НАП на съдове и съоръжения за течно гориво и зареждането с тях обхващат и така наречените ведомствени бензиностанции, т.е. такива които се ползват за нуждите на предприятието. При извършена проверка приходните органи са установили, че от страна на ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ не са подавани данни по чл.59в от Наредба № Н-18, нито за зареждане, нито за съдове и съоръжения за съхранение или зареждане с течно гориво, въпреки че такова задължение е съществувало и към периода, обхванат от ревизията.

Съобразявайки изложеното съдът намира, че от страна на жалбоподателя не е доказана възможността за съхранение на доставяното гориво от „Нивико-2000“ ЕООД, или въобще на заприходеното и установено като налично гориво по счетоводни данни към конкретен момент.

От друга страна, видно от оскъдните данни вписани в представената справка за изразходвано количество гориво през ревизирания период (л.734,т.3) жалбоподателят е осъществявал ежедневни услуги по транспорт. Следователно за осъществяване на дейността е имал нужда от дизелово гориво. Това гориво е в значителни количества повече от данните за закупено гориво от доставчици, различни от „Нивико-2000“ ЕООД, установени в хода на ревизията. Например според справката за услуги предоставени през м.9.2015 г. са разходвани приблизително 20 000л гориво, а закупеното гориво извън процесните фактури за същия период е приблизително 5000л. Съпоставяйки липсата на възможност за съхранение на гориво и производствената необходимост от такова, съдът намира, че жалбоподателят действително е разходил описаните в експертизата количества гориво, но същите са закупени от доставчици без за това да е изготвян счетоводен документ, като извършените разходи са обосновавани с фактурите, издадени от „Нивико-2000“ ЕООД, но без по тях да е извършвана реална доставка.

В подкрепа на липсата на реална доставка по фактурите, издадени от „Нивико-2000“ ЕООД са и данните установени по отношение осъществяването на самия транспорт. Действително транспортът е бил за сметка на доставчика, поради което ревизираното лице не дължи предоставяне на документи за неговото извършване. Това обаче не е пречка за установяване реалността на доставката да се събират доказателства и относно извършения транспорт, доколкото последният е в неразривна връзка с проверяваните доставки. Видно от приложените пътни листи, транспортът на горивото се е извършвал от „М Джи Транс-2012“ ЕООД със специализиран автомобил – цистерна, с рег. № ****. Дори да се приеме, че в случая се касае за продажба на гориво на дребно, в каквато насока са показанията на свидетеля М. – представляващ превозвача, то по отношение на транспортното средство са налице значителни изисквания за осъществяване на превоз на течно гориво, посочени в Наредба № 40 от 14 Януари 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари. В нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 40 е указано, че при автомобилен превоз на опасни товари предприятията, товарите и пътните превозни средства трябва да отговарят на изискванията на ADR, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от същата Наредба Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава на превозвача, ползвателя или собственика на ППС „Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари“ по образец съгласно приложение № 7 със срок на валидност една година при съответствие с изискванията на ADR.

При насрещната проверка на „М Джи транс 2012“ ЕООД, е установено, че управителят е заличен в търговски регистър от 29.11.2017 г., поради което не е извършено съобщаване по реда на чл. 32 от ДОПК, съответно не са представени и документи във връзка с осъществения транспорт. В хода на ревизията са установени данни, събрани в друго производство, приключило с решение № 2771/20.02.2020 г., постановено по адм.д. № 11106/2019 г. по описа на ВАС и проведено във връзка с ревизия на трето лице, чийто достачик е бил „М Джи Транс 2012“ ЕООД и част от доставките са извършени с автомобил с рег. № ****. В посоченото решение, въз основа на постъпили данни от ИААА, е прието за установено, че по отношение на автомобил с рег. № **** има издадено едно удостоверение за одобрение на пътно превозно средство, превозващо определени опасни товари с № 16011525Б, валидно от 23.08.2016 г. до 18.08.2017 г. и с титуляр – „Еко петрол“ ЕООД. Следователно към ревизирания период посоченото ППС не е имало необходимите документи за осъществяване на превоз на опасни товари.

От друга страна, собственик на посоченото ППС към относимия период е „Кабо трейд“ ЕООД, което сочи, че въпросното ППС е предадено във владението на „М Джи Груп“ ЕООД на 15.04.2015 г. В тази връзка са представени предварителен договор за покупко-продажба от 15.04.2015 г. и нотариално заверена на 31.10.2017 г. декларация от М.М. за предаването на автомобила. Така представените документи удостоверяват предаването на владение на автомобила на „М Джи Груп“ ЕООД, а не на „М Джи транс-2012“ ЕООД. Обстоятелството, че лицето М.М. се легитимира като представител на двете посочени дружества не може да се тълкува в смисъл, че автомобилът е предаден на дружеството, посочено в процесните документи като превозвач на стоките - „М Джи транс-2012“ ЕООД. Следователно не е доказано, че именно „М Джи транс-2012“ ЕООД е разполагало с ППС с рег. № **** към ревизирания период

Не без значение е и обстоятелството, че в хода на ревизията при извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че „М Джи транс-2012“ ЕООД не е отчело фактури за осъществени транспортни услуги към „Нивико-2000“ ЕООД или  ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“. От друга страна представените документи за превоза на горива представляват компютърни разпечатки на товарителници, в които липсва информация, както за точното място на натоварване - посочено е само Пазарджик и разтоварване - Карнобат, така и индивидуализиращи данни за лицата, участвали в приемо-предаването, товарене и разтоварване на вписаните количества дизелово гориво.

Съобразявайки посочените данни, съдът намира, че не е доказано предоставянето на транспортна услуга от страна „М Джи транс-2012“ ЕООД за превоз на гориво по процесните фактури. Доказването на параметрите на извършения транспорт на стоките е от значение за прехвърлянето на собствеността им, съответно възникването на данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. В случая транспортирането на стоките е от особено значение, доколкото се касае и за специални стоки – опасни товари, чиито превоз е подложен на специфични изисквания. Следователно липсата на убедителни доказателства за осъществен транспорт на стоките по процесните фактури, води до извод за липса на доставка.

Не без значение е и обстоятелството, че от данните от извършени ревизии на доставчика „Нивико-2000“ ЕООД е установено, че същият не е разполагал с дизелово гориво, което да продаде на жалбоподателя. Както бе описано по-горе на „Нивико-2000“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по получените доставки на дизелово гориво през ревизирания период, което е довело до извод, че доставките до неговите контрагенти, в това число  ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, не са били реално извършени.

В обобщение следва да се посочи, че доставчикът – „Нивико-2000“ ЕООД не е разполагал с количествата дизелово гориво, предмет на процесните доставки, не е доказано, че транспортът на стоките е осъществен от посоченото в превозните документи дружество, което води до извод за липса на извършен транспорт, не е доказана още и възможността на жалбоподателя да съхранява стоките предмет на спорните доставки. При тези съображения съдът намира, че процесните фактури за доставка на дизелово гориво, издадени от „Нивико-2000“ ЕООД и документите към тях, са съставени с цел формално документално оформяне на доставки на горива, което не е свързано с реални стопански операции. Този извод не може да се опровергае от обстоятелството, че двете дружества по сключените сделки са посочили процесните фактури в подавани справки-декларации, доколкото това не е обективно достатъчно да се обоснове извод за правомерно начислен ДДС.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не води до единствения възможен извод за реално извършена доставка на дизелово гориво, което означава липса на предпоставка за признаване правото на данъчен кредит по ЗДДС. С оглед на така изложеното следва да се приеме, че от представените по делото доказателства не се установява да е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС, поради което правилно органът по приходите е приел, че данъкът е начислен неправомерно и е отказал правото на данъчен кредит на основания чл.70, ал.5 от ЗДДС, по отношение на процесните доставки.

 При тези съображения, съдът приема, че законосъобразно с ревизионния акт на основание чл. 68, ал.1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по фактури с издател „Нивико-2000“ ЕООД, декларирани в справки-декларации и дневниците за покупки за периодите м.09.2015 г., м.10.2015 г. и м.11.2015 г., съответно е установен данък върху добавената стойност за внасяне за данъчен период м.09.2015 г. – 9 928.87 лева, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 5 944.48 лева; за м.10.2015 г. – 9 570.32 лева, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 5 647.21 лева; и за м.11.2015 г. – 1 650.00 лева, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 962.88 лева.

 

По отношение на „Ив фрукт“ ЕООД:

След анализ и преценка на представените доказателства с административната преписка и в хода на съденото производство, съдът намира, че са налице доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че фактурите за закупено грозде от „Ив фрукт“ ЕООД удостоверяват реално извършени доставки на вписаните в тях стоки към ревизираното лице.

По отношение на разглежданите доставки са налице съответните документи – договор, фактура, приемо-предавателен протокол, разплащателни документи, които да удостоверят извършването на същите. Доставката на грозде по тези фактури е потвърдена и от управителя на „Ив фрукт“ ЕООД в хода на съдебното производство. Наред с това фактурите са отчетени от двете страни по доставките в съответните дневници за покупки и продажби. Спорният въпрос в случая е дали така приложените документи удостоверяват реално извършени доставки. За установяване реалността на доставките, въпреки че не са елемент от правото на данъчен кредит, е необходимо да се изследват данните за последваща реализация, начина на доставка и транспорт, както и дали същите отговарят на специфичните изисквания за този род доставки.

От данните по делото, представени фактури, кантарни бележки и др. придружителни документи, както и от изготвеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че стоките предмет на фактурите с издател „Ив фрукт“ ЕООД, както и останалото закупено от ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ грозде, са препродадени на „Черноморско злато“ АД. Вещото лице подробно е анализирало приложените по делото доказателства, от които е установило, че ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ е продало на „Черноморско злато“ АД общо 729 140 кг. грозде-реколта 2015 г. от различни видове, в това число мискет и мускат отонел. Видно от приложените фактури и справки, както и от данните от счетоводната експертиза, продадените количества грозде на „Черноморско злато“ АД, като общо количество и по отделни видове, съответстват на закупените количества от ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, в това число и от доставките, извършени от „Ив фрукт“ ЕООД. Вещото лице е установило, че за цялото доставено количество грозде на „Черноморско злато“ АД са налични кантарни бележки. Издадените кантарни бележки съответстват и на датите на изпращане на стоките към завода, посочени в представените придружителни документи за превоз на грозде.

В показанията си свидетелят К.Б.И. – управител на „Ив фрукт“ ЕООД през ревизирания период, описва, че набраното грозде е предавано на осигурен от ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ транспорт в момента на беритбата, след събиране на определено количество Предаваното за транспортиране грозде е теглено на мястото на беритба, след което от свидетеля са съставяни придружителни документи за превоз на винено грозде и същото е откарвано до „Черноморско злато“ АД, а приемо-предавателен протокол, съгласно сключения договор, е изготвен след приключване на беритбата. От друга страна, съгласно сключения договор между „Черноморско злато“ АД и жалбоподателя, транспорта на изкупуваното грозде е уговорен за сметка на получателя. Между тези две дружества предаването на стоката е извършвано чрез изтегляне на доставеното грозде в базата на получателя, което е удостоверявано с издаването на кантарни бележки. В случая се касае за бързоразваляща се продукция, което оправдава механизма на извършените доставки, а именно директното предаване на крайния получател и последващо издаване на част от документите за осъществените доставки.

Между ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ и „Ив фрукт“ ЕООД е подписан един приемо-предавателен протокол за цялото доставено количество грозде по процесните фактури. Липсата на приемо-предавателен протокол за всяка една отделна доставка не може да се приеме като основание за липса на реалност на отделните доставки. Самият протокол съдържа точните количества предадено грозде по видове, които съответстват и на счетоводните данни. За доставките от страна на изпращача са изготвяни документи за превоз на основание ЗВСН, в които са посочени произход, място на натоварване, превозвач, гроздопроизводител, количество и вид грозде, т.е. същите удостоверяват подробни данни относно времето, мястото и на кого са предадени количествата грозде при всяка една доставка. Съдът намира, че така изготвените придружителни документи за превоз на грозде допълват по същество изготвения приемо-предавателен протокол № 1/2015, тъй като съдържат необходимата информация за конкретното предаване на стоките при осъществяването на всеки един превоз и дават възможност за проследяване на произхода на стоките.

Действително в хода на ревизионното производство не е установено доставчикът „Ив фрукт“ ЕООД да е разполагал със стоките предмет на доставка към ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“. Едва в съдебното производство на вещото лице са представени приемо-предавателни протоколи с получател „Ив фрукт“ ЕООД за част от доставеното на жалбоподателя грозде. Посоченото обстоятелство не може да обоснове извод, че между двамата контрагенти не е осъществена реална доставка, доколкото за извършените сделки са издадени от „Ив фрукт“ ЕООД в качеството на изпращач – придружителни документи за превоз на грозде. За ревизираното лице като получател на стоката от значение е именно този документ, който удостоверява, че гроздето е преминало в собственост на неговия доставчик. При тези обстоятелства, по какъв начин „Ив фрукт“ ЕООД и физическите лица гроздопроизводители са уреждали взаимоотношенията си не е от значение за реалността на процесните доставки.

На следващо място, вещото лице е установило, че по отношение на доставките от „Ив фрукт“ ЕООД на грозде – мускат отонел от 176 140 кг са налични придружителни документи за превоз, но липсват сертификати. Според данните от експертизата и представените придружителни документи за превоз по делото се установява, че този вид грозде е доставен от район Ламбриново с посочени производители – И. Р.Г., В.М.Д., Т.И.М.. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са приложени сертификати, издадени на имената на тези производители. При извършена съпоставка между тези сертификати и представените в хода на ревизионното производство превозни документи се установи, че в придружителните документи за превоз са вписани именно номерата на представените сертификати по отношение на тези три лица. За доставките от „Ив фрукт“ ЕООД на грозде – мискет от 147 800 кг, в изготвеното заключение е посочено, че са представени придружителни документи за превоз на винено грозде и сертификати (от 02.10.2015 г. и 09.10.2015 г.) само за 101 000 кг., т.е. липсват сертификати и превозни документи за 46 800кг., което количество касае част от доставката по ф.№ 7/27.09.2015 г. Липсата на посочените документи, разгледана в съвкупност с останалите данни по делото, не може да доведе до извод, че доставката на тези 46 800 кг. не е извършена. За същите са издадени кантарни бележки, съответно стоките са заплатени. За част от тази стока са изготвени и товарителници - видно от изготвената експертиза към кантарна бележка № 10008607 е изготвена товарителница № 19316, а към кантарна бележка № 10008581 – товарителница № 19315. Следва да се има предвид и обстоятелството, че описаното количество е значително малко в сравнение с количеството грозде, за което са представени сертификати и придружителни документи. При тези съображения съдът намира, че липсата на сертификат и придружителен документ за посоченото количество не се явява основание да се приеме, че доставките не са били извършени.

Съдът констатира, че всички приложени сертификати за произход на грозде, както в хода на ревизията, така и в съдебно заседание, са издадени от съответната РЛВК и съдържат поставена заверка от съответното ТЗ на ИАЛВ. На сайта на ИАЛВ (http://www.eavw.com/index.php?lg=bg&menuid=10) се съдържа образец на превозен документ на винено грозде, към който са приложени и указания за попълването му. Съгласно тези указания в секция „За заверка по чл. 116, ал. 3 от ЗВСН” гроздопроизводителят – изпращач вписва входящия номер на отдел „КЛВС”/ТЗ на ИАЛВ, поставен в Раздел ІV: ЗАВЕРКИ от сертификата за произход на гроздето. Придружителен документ, който съдържа  в реквизитите си номер на сертификата за произход и „За заверка по чл. 116, ал. 3 от ЗВСН” не подлежи на допълнителна заверка. В случая всички представени превозни документи съдържат съответния номер на сертификат за произход на превозваното грозде, но в част от тях не е попълнена частта „За заверка по чл. 116, ал. 3 от ЗВСН“, т.е. не е посочен входящият номер на отдел КЛВС/ТЗ на ИАЛВ от сертификата. С оглед обаче обстоятелството, че всички придружаващи документи са съпроводени със сертификат, съдът намира, че така допуснатото нарушение в изписването на реквизитите на документа не може да бъде ценено в тежест на жалбоподателя, доколкото попълването на същия се извършва от изпращача, в случая „Ив фрукт“ ЕООД и той носи отговорност за правилното му попълване.

Отделно от изложеното, от страна на дружеството, което, въз основа на договореностите между страните по отделните доставки, е било ангажирано с транспорта на доставяните стоки – „Черноморско злато“ АД са приложени товарителници удостоверяващи превоза на цялото количество грозде закупено от ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“, видно от представената справка в хода на съдебното производство и придружаващите я документи (л.1171, т. 5). Следва да се отбележи, че този извод не се променя от дадените в хода на ревизията обяснения от част от собствениците на ППС, ангажирани с превоза на процесните доставки, че със съответното превозно средство не е извършван транспорт до завода на „Черноморско злато“ АД. Видно от данните по преписката собственик на МПС с рег. № **** е С.Н.Т., но транспортът, според изготвената справка от „Черноморско злато“ АД, извършен със същото МПС, е осъществен от „Ди транс логистик“ ЕООД. Аналогични са обстоятелствата и по отношение на МПС с рег. № ****, МПС с рег. № **** и МПС с рег.№ ****. Доколкото самият транспорт е осъществяван от друго дружество, а не установеното като собственик на МПС, то логично е в обясненията на тези собственици да се сочи, че не са осъществявали транспорта на стоки между  ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ и „Черноморско злато“ АД.

В случая са налице достатъчно данни въз основа на които да се обоснове извод, че е било извършено реално предаване на стока – грозде от физически лица на „Ив фрукт“ ЕООД, което е предадено на ЕТ „Бисер- А.Ж.Д.“ и в последствие е реализирано от последния чрез продажба на „Черноморско злато“ АД. Представени са документи за превоз на гроздето, изискуеми въз основа на специалните разпоредби на които е подчинен транспорта на винено грозде – ЗВСН. Видно от данните по делото, в това число и изготвената съдебно-счетоводна експертиза, е налице възможност за проследяване произхода на гроздето, предмет на процесните доставки, както и последващата му реализация. Извършени са разплащания между отделните контрагенти. Следователно не може да се сподели извода на ревизиращите за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от „Ив фрукт“ ЕООД.

Съобразявайки изложеното, оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен в частта, с която е отказано право на ползване на данъчен кредит по фактури издадени от „Ив фрукт“ ЕООД и е определено задължение за внасяне на ДДС, както следва: за периода м.09.2015 г. – дължимо ДДС за внасяне в размер на 33 692.08 лева, ведно със съответната лихва за забава в размер на 20171.61 лева, и за периода м.10.2015 г. – дължимо ДДС за внасяне в размер на 4 735.16 лева, ведно със съответната лихва за забава в размер на 2794.10 лева. В тази част ревизионния акт следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. В настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя бяха представени значителен обем доказателства, които по своето същество водят до изменение на установения с ревизиония акт резултат (придружителни документи за превоз и сертификати за произход), които страната е могла да представи и в хода на ревизията, доколкото същите са с дата на издаване преди започване на производството. Ето защо в случая жалбоподателят следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение, изчислено въз основа на целия материален интерес по оспорения ревизионен акт, а именно сумата от 8 339.86 лева, определено съгласно чл. 8, ал.1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, двадесет и втори състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Бисер – А.Ж.Д.“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. „Стефана Чамурова“ № 22А, представлявано от А.Ж.Д., ревизионен акт (РА) № Р-02000220007946-091-001/07.09.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1/04.01.2022 год. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), в частта с която са определени задължения за данък добавена стойност за данъчен период м.09.2015 г. – данък в размер на 33 692.08 лева, ведно със съответната лихва за забава в размер на 20171.61 лева, и за данъчен период м.10.2015 г. – данък в размер на 4 735.16 лева, ведно със съответната лихва за забава в размер на 2794.10 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата против ревизионен акт (РА) № Р-02000220007946-091-001/07.09.2021 г.,в останалата част, в която са определени задължения за данък добавена стойност за данъчен период за м.09.2015 г.. -9 928.87 лева, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 5 944.48 лева; за м.10.2015 г. – 9 570.32 лева, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 5 647.21 лева; и за м.11.2015 г. – 1 650.00 лева, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 962.88 лева, както и допълнително определените лихви за невнесен в срок ДДС за м.09.2015 г.. - лихва за забава в размер на 58,49 лева; за м.10.2015 г. –лихва за забава в размер на 967,30 лева; и за м.11.2015 г. – лихва за забава в размер на 2,95 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „Бисер – А.Ж.Д.“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. „Стефана Чамурова“ № 22А, представлявано от А.Ж.Д. да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 339.86 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

 

 СЪДИЯ: