Решение по дело №1034/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ , представлявана от нейния управител - инж. Й. В., подадена чрез пълномощник- юриск. К. К. , срещу решение № 307/16.12.2024г. , постановено по АНД № 302/2024 г. на Районен съд – Девня .

В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснато нарушение на закона - касационни основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Решаващият съд е тълкувал неправилно относимите правни норми. Касаторът счита за погрешна правната теза на ДРС за липса на възможност по издаване на електронни фишове за извършени административни нарушения по чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ , позовавайки се на чл. 46, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ . Твърди се съществуването на принципната постановка , че „ точният смисъл на разпоредбите не винаги е буквалният смисъл“. Волята на законодателя според касационния жалбоподател се извежда от внесен в Народното събрание законопроект по изменение на чл. 189 ж от ЗДвП и подхода по обединяване на четири законопроекта в един общ такъв. Като допълнителен довод се изтъква правомощието на АПИ да осъществява контрол върху заплащане на пътна такса по чл. 10 от Закона за пътищата / ЗП/. Становището на решаващия съд за приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН се счита за погрешно с позоваване на тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС . Погрешна е правната теза на РС-Девня за несъответствие на правилото на чл. 179 , ал. 3б от ЗДвП с разпоредбата на чл. 9а от Директива 62/1999 г. , коята задава целите на системата от наказания- ефективност, съразмерност и възпиране. Отправеното искане към касационния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност.

В съдебно заседание касаторът не се представлява

Ответникът по касационната жалба – Н. Н. А. , не се явява в съдебно заседание , но се представлява от адв. Т. Я., която твърди правилност на обжалваното съдебно решение , аргументирана с депозиран писмен отговор на подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в производството пред предходната съдебна инстанция , подадена е при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на проверка за обоснованост и законосъобразност пред ДРС е електронен фиш , издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ , с който на Н. Н. А. е наложена "глоба" от 2 500лв. на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 24.06.2021г. в 18.10. ч. ППС- влекач "Волво ФХ" с рег. №[рег. номер] се е движел по път А-2 ,км 399+703 в посока намаляващ километър , включен в обхвата на платената пътна мрежа , като за посоченото превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал1 т.2 от ЗП . По изготвена тол декларация за превозното средство платената категория е по-малка от измерената.

За да отмени обжалвания ЕФ, решаващият съд е преценил , че за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП към датата на неговото извършване не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Процедурата, уредена в чл. 189е обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179 ,ал.3б от ЗДвП , но само когато за нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение. ДРС счита, че в производството по издаване на ЕФ са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които предвид тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд имат давностен характер и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно - наказващия орган. Противното тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение на наказаните лица, което е недопустимо в производство с наказателен по естеството си характер. Процесният ел. фиш не е издаден в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, считано от заснемане на нарушението, от който момент следва да се счита за открит и нарушителя - собственик на МПС. Според решаващия съд санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури /Директива 1999/62/ЕО/ заради нарушение на изискването за пропорционалност, поради което същата следва да се остави без приложение. Практиката на СЕС свидетелства за разбирането , че предвиденото в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО изискване за пропорционалност не допуска такава система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В случая санкцията по чл. 179 ал. 3б ЗДвП е с фиксиран размер , поради което не предвижда възможност за преценка от страна на съда на конкретните факти и тежестта на нарушението.

Касационната инстанция счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. При неговото постановяване не е допуснато нарушени ена закона.

Лишено от основателност е оплакването на касатора за неправилна преценка на районния съд относно невъзможност за издаване на ЕФ за нарушения по чл. 179 , ал. 3б от ЗдвП към датата на извършване на нарушението.

Според настоящата редакция на чл. 189ж. , приета с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

През 2021 г. тази правна норма е била с различна редакция : „ При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.“.

Приложената от наказващия орган административнонаказателна разпоредба - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е съществувала е към датата на извършване на нарушението, тъй като е приета от Народното събрание със ЗИДЗДвП , обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., но същата не фигурира в съдържанието на чл. 189ж от същия нормативен акт.

Тази правна норма е от процесуалнонправно естество , тъй като дава регламентация на реда по установяване на адм. нарушения и по налагане на наказания , а съгласно чл. 46, ал.3 ЗНА при ангажиране на юридическа отговорност / наказателна, административна , дисциплинарна/ е недопустимо разширително тълкуване т.е. разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл . В случая според точния смисъл на чл. 189ж от ЗДвП , в неговата редакция към датата на извършване на нарушението, редът за неговото установяване е чрез съставяне на АУАН и впоследствие НП , а не чрез издаване на ЕФ . Действащата редакция на чл. 189ж от ЗДвП, на която се позовава жалбоподателя , няма обратно действие . Подходът на касатора в конкретното административнонаказателно производство сочи на извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила .

На следващо място , на ответника по касация е било повдигнато административнонаказателно обвинение за движение на негово ППС по платена пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса.

Правната регулация на данъците за превозните средства, таксите за изминат участък и таксите за ползване на инфраструктура, налагани на превозните средства се съдържа в Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.

Транспонирайки тази директива , българският законодател е приел е Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние , а съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата.

Съгласно член 9а от Директивата държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Директивата е акт , който обвързва по отношение постигането на даден резултат от държавите- членки , до който е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат / чл. 288 от ДФЕС/ .

Конкретната административнонаказателна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП свидетелства за желание на българския законодател по постигане на зададените от цитирания общностен акт цели. Новелата на тази правна норма гласи, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.

Следователно съблюдаването на ефективност , съразмерност и възпиращ ефект според националния законодател се постигат с фиксиран размер на санкцията т.е. без предвиден минимален и максимален размер на същата , но според решение на СЕС по дело С-61/23г. член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Според същото решение по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.39).

Съдът на Европейския съюз е последователен в това си разбиране видно от неговоте съдебни актове . С Решение от 9 февруари 2012г., Urban, С-210/10, ЕU:C:2012:64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. В т. 50 на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep той е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Така правна теза е потвърдена и в Решение на СЕС от 4 октомври 2018г. по дело Dooel Uvoz, С-384/17, EU:C:2018:810. В точка 61 от това решение е посочено , че от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016г., Pоpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.45).

Следователно въвеждането на ниво българска правна система на наказания с фиксиран размер противоречи на изискването за съразмерност по чл. 9а от Директивата и при подобно противоречие българският съд не следва да приложи националната правна норма. Отменяйки издадения ЕФ, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото допустимото искане на касационния ответник за присъждане на разноски подлежи на разглеждане. Представения то касационния ответник списък на разноските включва платен в брой адв. хонорар от 550 лв. / л. 15-16 от делото/. Възражението на касатора за негова прекомерност е неоснователно , тъй като договореното адв. възнаграждение съответства по размер на регламентацията на чл. 63д, ал.2 от ЗААН във вр. с чл. 36 от ЗА , чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал.2 от НаредБа № 1/2004г.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 307/16.12.2024г. , постановено по АНД № 302/2024 г. на Районен съд – Девня .

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Н. Н. А. от [населено място] брод, обл. Шумен, [улица]сумата от 550 /петстотин и петдесет / лева , представляваща съдебно-деловодни разноски .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.