Р Е Ш Е Н И Е
№…......…...../........07.2015 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при секретаря П.П.,
като разгледа в. гр. д. № 1406 по описа
на ВОС за 2015 г., докладвано от младши съдия Евгения Мечева, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
10368/23.04.2015 г., подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
чрез процесуалния му представител - адв. Н.Г., против решение №
1591/02.04.2015 г., постановено по гр. д. № 15525/2014 г. по описа на ВРС, ХLІІІ състав, с което дружеството е осъдено да заплати на Х.Т.Д. сумата 449.23 лв., представляваща платена без основание
стойност на коригирана ел. енергия за периода 06.05.2009 г. – 06.10.2009 г. за
обект на потребление, находящ се в с. Приселци, обл. Варна, общ. Аврен,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 04.12.2014 г. до окончателното
й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и сумата 350 лв.,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, както и че същото е постановено
в противоречие със събрания в хода на процеса доказателствен материал.
Въззивникът поддържа, че корекцията е извършена при спазване разпоредбите на ОУ
на ДПЕЕЕМ. Посочва, че между страните е сключен споразумителен протокол, като с
подписването му потребителят е направил извънсъдебно признание на задължението
си. Твърди, че процесната сума е платена на валидно правно основание и моли решението
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, Х.Т.Д., редовно уведомена, е
депозирала отговор по подадената въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263,
ал. 1 ГПК. Поддържа становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че
през процесния период дружеството не е имало основание да коригира едностранно
сметките на потребителите. Посочва, че въпросната електроенергия не е доставена
и потребена от абоната. Моли решението да бъде потвърдено.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът Х.Т.Д. излага, че е в договорни отношения с
ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за доставка на електрическа енергия за
обект, находящ се в с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, с клиентски №
********** и абонатен № **********. Посочва, че на 06.10.2009 г. е извършена
проверка на СТИ на обекта, резултатите от която били описани в протокол №
014500/06.10.2009 г. Твърди, че не е манипулирал процесното СТИ, както и че не
е ползвал начислената му по корекцията ел. енергия за периода 06.05.2009 г. –
06.10.2009 г. на стойност 449.23 лв. Поддържа, че е заплатил процесната сума с
единствения мотив да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия на
посочения адрес. Независимо от извършеното плащане, твърди, че тази сума е
получена от ответното дружество при начална липса на основание, т. к. клаузите
от общите условия, уреждащи корекционната процедура, са неравноправни.
Претендира ответникът да бъде осъден му заплати сумата 449.23 лв. като получена
без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.12.2014 г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна, поддържа становище за
неоснователност на иска. Посочва, че на 06.10.2009 г. е извършена техническа
проверка на процесното СТИ от служители на „Е. ОН България Мрежи” АД /сегашно
наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД/. Констатирано е, че липсва пломба на капака
на клемния блок. При проверката на електромера с еталонен уред се установило,
че СТИ отчита с грешка „- 90.26 %”. Твърди, че по този начин абонатът ползва ел. енергия, която не се отчита
реално от СТИ и съответно не се заплаща. Поддържа, че корекцията е извършена в
съответствие с разпоредбите от ОУ на ДПЕЕЕМ. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдебният състав, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Не е спорно между страните, че въззиваемата страна е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна
по силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с въззивника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна. Ползваната ел. енергия се отчита и заплаща
по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Видно от представения констативен протокол № 014500/06.10.2009 г., съставен
от служители на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД /сегашно наименование „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ” АД/, на посочената дата е извършена техническа проверка на СТИ на
абоната. Констатирано е, че процесният електромер е извън класа си на точност и
измерва с грешка (F = - 90.26 %), поради което е бил демонтиран, поставен в индивидуална опаковка
с отличителен знак и предаден на БИМ за извършване на експертиза. Съгласно
протокола, по този начин консумираната електроенергия не се отчита изцяло и не
се заплаща от абоната.
При проведеното метрологично изследване от БИМ, ГД „МИУ”, гр. Варна,
обективирано в констативен протокол от експертиза на електромер № 434-09-Ел/14.05.2010
г., след отваряне на електромера е констатирано, че между двата края от шунта
към платката е запоено мостче от съпротивителен проводник, чуждо за схемата –
има вмешателство. Електромерът е извън класа на точност.
Изготвени са справки от 20.11.2009 г. за корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическата енергия, на основание чл.
38, ал. 3, т. 1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ – при наличие на конкретен
измерител на грешката на СТИ. Извършена е корекция на потребената ел. енергия
за периода 06.05.2009 г. - 06.10.2009 г. /общо 153 дни/. Издадено е дебитно
известие № **********/07.12.2009 г. за сумата 449.23 лв.
Пред ВРС е изслушано заключение
по допуснатата съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Н.В., което
съдът цени като компетентно и обективно изготвено. Съгласно заключението,
процесното СТИ е преминало първоначална метрологична проверка през 2006 г.
Срокът на метрологичната му годност е 6 години. С оглед на констатираното от
БИМ вмешателство в схемата на електромера, същият не е могъл да измерва цялата
потребена ел. енергия, в това число и за периода на корекцията. Налице е
неотчитане от измервателната система на СТИ на част от преминалата от
захранващия кабел към електроконсуматорите на абоната електроенергия вследствие
на извършената неправомерно манипулация. Според вещото лице, математическите
изчисления по извършената корекционна процедура, съгласно съответната методика,
са аритметично точни. Количеството ел. енергия, определено в справката за
корекция, може да бъде доставено до абоната. Налице е нарушение на
функционалността на измервателния уред, доказана от изследването на БИМ – гр.
Варна.
Между страните не са спорни
обстоятелствата, а и се установява от горецитираните доказателства, че същите
са в договорни отношения за доставка на електроенергия и че на въззиваемата
страна е начислена процесната сума като корекция на сметката. В проведеното по
делото открито съдебно заседание от 20.03.2015 г. пред ВРС е прието за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата 449.23
лв. е платена от Х.Т.Д. на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 ГПК.
Основният спорен момент в производството
е били ли са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на
стойността на потребената електроенергия за процесния период 06.05.2009 г. - 06.10.2009
г.
В тежест на въззивника е да докаже осъществяваното на
релевантните за вземането предпоставки, а именно, че в качеството на доставчик
е доставил посоченото в справката за корекция количество ел. енергия, което не
е отчетено поради неизправност на СТИ, че е извършена проверка изправността на
електромера и впоследствие, че е извършена законосъобразна корекция на сметката
на абоната.
Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ” АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от
07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата на
извършване на проверката – 06.10.2009 г. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ,
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената
специална норма дерогира общото правило на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради
което следва да се приеме, че въззиваемата страна е обвързана от съдържащата се
в тях регламентация.
Съобразно предвиденото
в чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, въззиваемата страна е
оправомощена да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от
потребителите ел. енергия за изминал период. Дори при осъществена по реда на ОУ
на ДПЕЕЕМ корекционна процедура обаче, възможността да бъде едностранно
коригирана сметката на потребителя за минал период не може да породи правни
последици. Причина за това е обстоятелството, че по своя характер, разпоредбата
на чл. 38 от Общите условия предвижда ред за санкциониране на потребителя, без
да се изисква доказване на виновно поведение на последния, с което по същество
се въвежда обективна отговорност за абоната. Този тип дълг е изключение, тъй
като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение,
поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя.
Нито в ЗЕ в редакцията
му към датата на извършване на корекцията – 20.11.2009 г. /когато са съставени справките
за корекция на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ/, нито в
действащите към датата на корекцията Наредба № 6 от
09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката, е предвидена възможност и методика за
извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на
сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в действащите към
датата на корекцията Правила за търговия с електрическа енергия и в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия.
Ето защо въвеждането
на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с
пределите на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, а именно - императивните
правила на закона. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност
при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и
е в границите, посочени в чл. 82 ЗЗД. Поради изложеното и на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна
процедура, се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие. В този
смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителна сила за
съдилищата Решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 582/2010 г., ІІ т. о.,
поради което съдът следва да го съобрази при постановяване на съдебния акт.
Решението е постановено след допускане до касационно обжалване по поставения
материалноправен въпрос дали едностранната корекция на сметки е допустима и
дали клаузата е нищожна, поради което разрешението, дадено от ВКС, е
задължително за съда. В този смисъл са и решения на ВКС по т. д. № 103/2009 г.,
ІІ т. о., по т. д. № 885/2009 г., ІІ т. о., т. д. № 427/2010 г., ІІ т. о., по
т. д.№ 225/2010 г., ІІ т. о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Нищожността на
посочената разпоредба – чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ води до неправомерност на
извършената корекция на сметката, предвид което и издадените справки не могат
да установят вземане в полза на въззивника. Предвид горното и следва да се
приеме, че въззиваемата страна не дължи начислената й сума чрез извършената
корекционна процедура. В този смисъл процесната сума е платена от въззиваемия
без основание, поради което подлежи на връщане, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.12.2014 г. до
окончателното й изплащане. Предявеният иск е основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
С оглед така
цитираната задължителна практика на ВКС относно нищожността на клаузите от ОУ
на ДПЕЕЕМ, даващи възможност за едностранна корекция на сметките за минал
период, които клаузи са основанието, въз основа на което е начислена и
съответно заплатена процесната сума, съдът не обсъжда останалите наведени
доводи в жалбата, т. к. същите не могат да променят крайния правен извод.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
представеният споразумителен протокол № РД 04063/22.07.2010 г. не представлява
по своята правна същност извънсъдебно признание на вземането. Същият съставлява
споразумение за разсрочване на плащанията, но не е договор за спогодба по
смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните прекратяват един съществуващ спор или
избягват един възможен спор като си правят взаимни отстъпки. В случая, видно от
представеното споразумение, същото е сключено „във връзка със забавяне на
плащанията за консумираната ел. енергия и тяхното разсрочване“ и както се
посочи, представлява по същността си именно споразумение за разсрочване на
плащанията, но не поражда задължение за плащане. В този смисъл възраженията на
въззивника, че процесната сума е заплатена на валидно правно основание при
условията на постигнато споразумение, съдът приема за неоснователни.
Предвид съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на
спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна.
Същата е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за
направени такива в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2015г., която
сума следва да й бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед цената на иска
и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящото решение е необжалваемо.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1591/02.04.2015 г., постановено по гр. д. № 15525/2014 г. по описа на
ВРС, ХLІІІ състав.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс-Г, да заплати на Х.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 300 лв.
/триста лева/, представляваща сторени пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: