Решение по дело №6/2020 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 260045
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 28 ноември 2020 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20203310100006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 260045, 09.11.2020г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На петнадесети октомври през 2020 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Детелина Витанова,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6 по описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази следното:

            Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

            Постъпила е искова молба от Н.Б.К., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***, офис 12 (чрез адв.Н.Е.) против Д.К., роден на ***г. в РТ, гражданин на РТ, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината. Желае след прекратяването на брака да възстанови и да носи занапред предбрачното си фамилно име А. Ищцата твърди, че бракът е първи за двамата съпрузи, като е сключен в РТ, с пресъставен в РБ Акт за граждански брак. Нямали проблеми през първата година на общото им съжителство, като заживяли в дома на родителите на ответника в Т. Това положение продължило около четири години, след което се преместили във ФРГ. С годините се променило отношението на ответника към съпругата му – охладнял, станал безразличен към нея, всичко в нея го дразнело, обиждал я, интересувал се само от пари и какво да купи само за себе си. Решили да променят обстановката и средата, в която живеят и заедно дошли в Б, където заживяли при родителите на ищцата. Но отношението на ответника не се променило – постоянно бил недоволен и се карал със съпругата си само за пари. След последното им скарване той напуснал съпругата си и оттогава са в трайна фактическа раздяла, продължаваща вече година. Не поддържали никакви отношения помежду си. От брака си нямали родени деца, не са придобивали недвижимо имущество. Ищцата счита, че бракът им съществува само формално, противоречията им с ответника за неразрешими, което обуслява и непоколебимото й решение да се разведат.

            В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Д.К., роден на ***г. в РТ, гражданин на РТ, без регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ, с неизвестен адрес в чужбина, призован по реда на чл.48 от ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”, не се явява пред съда. Назначеният му по реда на чл.48, ал.2 от ГПК особен представител – адв.Св.Д.,***, представя писмен отговор вх.№ 2764/03.08.2020г., като счита предявеният иск за допустим. В съдебно заседание и въз основа на събраните доказателства ангажира становище, че исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени, предвид двугодишната фактическа раздяла между съпрузите и разстройството в брака им.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак в Т, на 23.10.2013г., за което имат съставен Акт за граждански брак № 0007/03.02.2014г. на Община-И. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си К. вместо предбрачно си фамилно име А.

            От брака си страните нямат родени деца.

            Свидетелката М Ф Б – майка на ищцата, която има преки впечатления от  семейния живот на страните, дава показания пред съда, с които потвърждава фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че ответникът е турски гражданин, като 4 години съпрузите живяли в Т, една година в Г, а последните две години са разделени. Не можели да се разбират, имали постоянно дразги за пари, обиждане, подценяване от страна на ответника спрямо съпругата му. Дошли на гости в Б, но се скарали много жестоко и ответникът си заминал. Това станало преди две години. От тогава до сега по никакъв повод съпрузите нямали контакти помежду си. Н. останала да живее при родителите си в България, а за ответника не знаели къде се намира.

            Страните не са предявили претенции за направени по делото съдебни и деловодни разноски, поради което съдът счита за ненужно да ги обсъжда.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. От събраните по делото доказателства категорично се установи, че съпрузите са в трайна фактическа раздяла, в периода на която не са правили опити да заживеят отново заедно, не са поддържали каквито и да било контакти помежду си. По този начин съдът приема, че съпрузите са се отчуждили един от друг, вече не поддържат близки отношения, не са проявявали личен интерес, съпричастност и загриженост към проблемите на брачния партньор, което е довело до дълбоко и непоправимо разстройство в брака им. Очевидно нямат  желание да живеят заедно като семейство. Между тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално свързват брачните партньори – обич, доверие и разбирателство, взаимност, единомислие, съпричастност към интересите и желанията на партньора. Същите не консумират пълноценно брака си. Всеки е устроил живота си по свой начин. При тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

            След прекратяването на брака и съобразно искането на ищцата, тя следва да възстанови предбрачното си фамилно име А. Това решение е в духа на трайно установената съдебна практика относно приложението на чл.53 от Семейния кодекс, регламентиращ фамилното име на съпрузите след развода, като поставя това решение изцяло от волята на този съпруг, който е променил фамилното си име и независимо от мнението на другия съпруг.

            При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2, предл. първо от ГПК, направените от страните съдебни и деловодни разноски следва да останат в тежест на всяка от тях, както са ги направили. Двете страни следва бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-И сумата от по 25.00 вадесет и пет) лева, всеки един от тях, дължима окончателна ДТ по производството, съгласно чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

            Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключения в Т, на 23.10.2013г., за което имат съставен Акт за граждански брак № 0007/03.02.2014г. на Община-И, между Н.Б.К., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***, офис 12 (чрез адв.Н.Е.) и Д.К., роден на ***г. в РТ, гражданин на РТ, поради настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство.

            ПОСТАНОВЯВА че, след прекратяването на брака и занапред ищцата Н.Б.К., ЕГН-********** възстановява и ще носи ПРЕДБРАЧНОТО си ФАМИЛНО ИМЕ – А.

            ОСЪЖДА Н.Б.К., ЕГН-********** и Д.К., роден на ***г. в РТ, гражданин на РТ, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-гр.И сумата от по 25.00 (двадесет и пет) лева, всеки един от тях поотделно, дължима окончателна ДТ по производството.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: