№259
гр.
Велико Търново, 5.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря М. Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Невена Орманджиева, разгледа докладваното
от съдия Костова касационно НАХД №
10214/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена
от С.Г.Н. ***, против Решение №
401/19.07.2021г., постановено по НАХД №20214110200668/2021 г. по описа на
Районен съд - Велико Търново, с което е изменено Наказателно постановление /НП/
№4/06.04.2021г. на инж. Д.Д.П.– кмет на Община Велико Търново, с което на
касатора за извършено нарушение на чл.
30, т.16 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община
Велико Търново (НООСТОВТ) и на основание чл. 91 от същата му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева като намалява размера на
глобата на 300 лв.
В касационната жалба се
релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т., т. 1 от НПК,
приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Твърди се, че въззивният
съд необосновано е приел за доказано нарушението, за което е санкциониран.
Според касатора е полагал грижи и е почиствал терена около природната
забележителност, а не го е замърсявал. От съда се иска отмяна на решението на
районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с
което да бъде отменено наказателното постановление. В открито съдебно заседание
касаторът се явява лично и поддържа така подадената жалба с оплакванията в нея.
Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата –
Община Велико Търново, в съдебно заседание, чрез представляващия ***Т., намира
касационната жалба за неоснователна и недоказана. Счита издаденото НП за
законосъобразно, а наказанието за справедливо. В представения отговор на
касационната жалба излага подробни доводи за нейната неоснователност. Моли да
бъде отхвърлена касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за които представя списък с разноски.
|
|
|
|
|
Представителят на
Окръжна прокуратура - В. Търново, заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява извършеното от касатора нарушение. Предлага решението на ВТРС да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено.
|
|
|
|
|
Административният съд -
В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни
основания, съгласно чл. 218 от АПК,
приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от
АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото
производство е Решение № 401/19.07.2021г.,
постановено по НАХД №20214110200668/2021 г. по описа на Районен съд - Велико
Търново, с което е изменено НП №4/06.04.2021г. на инж. Д.Д.П.– кмет на Община
Велико Търново, с което на С.Г.Н. за извършено нарушение на чл. 30, т.16 от
НООСТОВТ и на основание чл. 91 от същата наредба е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева като е намален размерът на глобата на
300 лв.
За да постанови този правен
резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На
11.02.2021г. по повод докладна записка от С.Н. срещу кметския наместник на
селото (Д.Й.) и в отговор на друга докладна на кметския наместник, служители на
община Велико Търново със съдействието на РУ извършили проверка на местност
„Кая Бунар“, представляваща природна забележителност, даваща началото на
екопътека, от която започвала река Бохот (десен приток на река Росица). При
проверката, на която присъствал и Н., е констатирано, че същият отглеждал в
стопанисвания от него район в местността „Кая Бунар“ неустановен брой
селскостопански животни (кози и крави), като районът в радиус от 1 км бил силно
замърсен от животински отпадъци -фекалии, кокали и карантия като се носела
силна и неприятна миризма. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол
за проверка №0000059 от 11.02.2021г., в който е отразено в четири точки, че
върху терена има поставени необезопасени съоръжения за деца; изграден обор
върху общинска земя; множество кучета и котки, които се хранят с животински
отпадъци – кокали, карантия и т.н.; неправомерно изградена тоалетна като
отпадните води се оттичат в р. Бохот; както и че целият район е замърсен с
животински фекалии, кокали и др. Заради направените констатации е съставен АУАН
№0000054 / 12.02.2021г. от С.М.- гл.
специалист в отдел „Околна среда“ при Община В. Търново, и в присъствието на
двама свидетели –В.А.(мл. експерт в Община В. Търново) и Д.Й. (кметски
наместник в с. Хотница). Поради отказ на нарушителя да подпише АУАН това
обстоятелство е удостоверено с подписа на трето лице Г.К.– кмет на кметство
Пчелище. Нарушението е квалифицирано като такова на чл. 30, т.16 от НООСТОВТ.
Прието било, че Н. е замърсил силно околната среда и е застрашил здравето на
туристите посещаващи, екопътеката и Хотнишките водопади. В тридневен срок не
постъпили писмени възражения по чл. 44 от ЗАНН. След което е съставено НП,
обжалвано пред ВТРС в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
След като е установил горната
фактическа обстановка въззивният съд е направил извод за законосъобразност на
оспорваното пред него НП. Анализирайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства, районният съд е приел, че АУАН
и НП отговарят на изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са
допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването им.
Намерил е за доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 30,
т.16 от НООСТОВТ. Въззивният съд е намерил, че не са
налице за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Въпреки това е прието, че
административнонаказващия орган е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
като размерът на наложеното наказанието не съответства на тежестта на
нарушението. Районният съд е изложил мотиви за
това, че наложената санкция е прекомерно висока, отчитайки обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път.
При това положение е изменил размера на наложеното административно
наказание „глоба“ като го е намалил от 500 лв. на 300 лв.
Така постановеното съдебно решение е
правилно и при неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или нарушение на материалния закон. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи. РС е попълнил делото с необходимия доказателствен
материал и решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от
страните доводи и възражения.
При касационния контрол се установи,
че решението на РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа
на задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства, при изложени
подробни мотиви. Констатациите съответстват на събраните по предвидения
процесуален ред писмени и гласни доказателства, а изводите на въззивния съд са
правно издържани и се споделят изцяло от настоящата инстанция.
АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН като
при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Единственото
конкретно оплакване, наведено в касационната жалба, че деянието, за което е
ангажирана отговорността на касатора, не е доказано, настоящият касационен
състав намира за неоснователно.
На
основание законова делегация, предвидена в чл. 22, ал. 1 от Закона за
управление на отпадъците, Общински съвет – Велико Търново е издал Наредба за
опазване на околната среда на територията на Община Велико Търново, с която
регламентира условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително
разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни
битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя територия.
Отговорността на касатора С.Н. е ангажирана за извършено нарушение на чл.30, т.16 от НООСТОВТ, която разпоредба
забранява замърсяването на терени общинска или държавна собственост и
прилежащите общи части към жилищните сгради с остатъци от хранителни
продукти.
По
делото е безспорно доказано извършването на процесното административно
нарушение. От съдържащите по делото доказателства се установява, че е било
издадено удостоверение за поставяне на преместваемо съоръжение №В-С/1 от
16.07.2015г., с което на ЕТ „М.– М.С.“ се разрешава поставяне на „преместваем
дървен бар за скара-бира, барбекю в местността „Водопада – Скока“ в имот с
№000307 от землището на с. Хотница. Не е
спорно и че към датата на извършената от експерти на ответника по касация
проверка на 11.02.2021 г. Н. е именно лицето, което е стопанисвало района около
природната забележителност в местността „Кая Бунар“, землището на с. Хотница.
Видно от издадената скица №К05172/19.05.2015г. за този парцел №000307
(ПИ №77356.133.136 по КК), същият е
частна собственост, а според представеното
топографско заснемане на района на местността и извършената от съда служебна
справка на официалната интернет страница на АГКК, имотът граничи с имот 000312
(ПИ №77356.102.312 по КК), представляващ природна забележителност в местността „Кая Бунар“ –
публична държавна собственост. От дадените пред районния съд показания
на актосъставителя и двамата свидетели, които са присъствали при констатиране
на нарушението и са имали непосредствени впечатления от състоянието на парцела
и защитената местност, се потвърждава, че в района на природната
забележителност „Хотнишки водопад“ в местността „Кая Бунар“, с. Хотница, касаторът, стопанисващ района, е отглеждал
селскостопански животни, кучета и котки и е замърсил силно околната среда с животински
отпадъци. Правилно въззивният съд е кредитирал като последователни,
безпротиворечиви и логични дадените показания и от тях се установява
осъществяването на нарушението от санкционираното лице. Данни за горното, са
включени в съдържанието на Констативния протокол от 11.02.2021 г., който като
официален писмен документ не е оспорен от нарушителя и е годно доказателствено
средство за вписаните в него факти и обстоятелства.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 91, т.1 от Наредбата предвижда за физически лица глоба в
размер от 100 до 1000 лева като правилно въззивният съд е приложил разпоредбата на
чл.3,ал.2 от ЗАНН и е изменил издаденото НП, като е намалил размера на
наложеното с него административно наказание „глоба“ от 500 лева на 300 лева,
отчитайки отегчаващите и смекчаващи обстоятелства. Досежно приложението на чл.
28 от ЗАНН изцяло се споделят мотивите на ВТРС и не е необходимо тяхното
доразвиване, тъй като не се навеждат нови доводи в касационната жалба.
Настоящият съдебен
състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК,
че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с
приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната
инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
При този изход на делото
и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от ответника по касация, отчитайки фактическата и правната
сложност на делото, на основание чл. 63,
ал. 5 във вр. ал. 3 във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, , касаторът следва да бъде
осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 401/19.07.2021г.,
постановено по НАХД №20214110200668/2021 г. по описа на Районен съд - Велико
Търново, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ №4/06.04.2021г. на
инж. Д.Д.П.– кмет на Община Велико Търново, с което на С.Г.Н. *** за извършено
нарушение на чл. 30, т.16 от Наредба за опазване на околната среда на
територията на Община Велико Търново (НООСТОВТ) и на основание чл. 91 от същата
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева като
намалява размера на глобата на 300 лв.
ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Община Велико
Търново разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|