Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в в публичното заседание на тринадесети
февруари през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3972 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С протоколно решение от 17.09.2018 г. СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 44457/17 г. е приел за установено, че З. „Л.и.“ АД
дължи на „Б.В.И.Г.“ ЗАД сумата в размер на 12,50 лв., представляваща половината
от сторени ликвидационни разноски в общ размер от 25 лв. за обработка на щета №
471616161600584 за настъпило на 26.06.2016 г. ПТП между мотор „Кавказки ЕР500А“
с рег.№ ********и л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег.№ ********и сумата в размер на
8,72 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 183,30 лв. за
периода от 08.03.2017 г. до 14.08.2017 г.-датата на частичното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.03.2017
г. по ч.гр.д.№ 14143/17 г. на СРС, 50 с-в, като е отхвърлил иска в останалата
му част поради извършено плащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника-З. „Л.и.“ АД в частта, с която е
уважена претенцията за ликвидационни разноски в размер на 12,50 лв. с
оплаквания, че решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано,
постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Въззивникът
излага доводи, че по делото е установено, че претенцията на ищеца е
удовлетворена чрез плащане, извършено на 14.08.2017 г., като изплатената сума
възлиза на 183,30 лв., която сума
представлява половината от сторените за обработване на щетата ликвидационни
разноски.С обжалваното решение е отхвърлена изцяло претенцията за ликвидационни
разноски, без да са изложени мотиви за това.Твърди, че в тежест на ответника е
възложена сума, която ищецът е разходвал за определяне на обезщетението на
застрахования при него, който също е виновен за осъществяване на събитието и
която сума ищецът би сторил дори и да няма регресно вземане за изплатеното
обезщетение, което протоворечи на разпоредбата на чл.45 ЗЗД.Поддържа становище,
че задължението за възстановяване на суми, разходвани обичайно за обработване
на ликвидационни преписки следва задължението за възстановяване на главното
вземане и е в същото съотношение.Твърди, че поради присъждане на недължима
главница неправилно е присъдена и лихва за забава, която е необосновано
завишена.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
иска за главница.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Б.В.И.Г.“ ЗАД-„Б.В.И.Г.“
ЗАД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно.Излага доводи, че нормата на чл.411 КЗ
предвижда право на застрахователя по имуществена застраховка, в чиято полза е
възникнало право на регресен иск, да му бъдат възстановени и всички ликвидационни разноски.Изразява
становище, че в КЗ няма обвързване между размера на обезщетението и правото на
възстановяване на размера на обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Твърди, че ответникът не е оспорил размера на претендираните
ликвидационни разноски, като в хода на делото е платил половината от
претендираните суми, и че съдът основателно е приел, че ответникът дължи целия
размер на ликвидационните разноски.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ.Ищецът- ЗАД „Б.В.И.Г.” твърди, че на 26.06.16
г. в гр.София, кв. „Панчарево“, ул. „Самоковско шосе“ и на кръстовището към
с.Кокаляне, Р.Г.Т.като водач на мотор „Кавазаки ЕР500А“ с рег.№ ***** /участник
№ 1/, движейки се с несъобразена скорост и предприемайки маневра за
изпреварване, виновно е реализирал ПТП с правещия ляв завой на кръстовището и
подал сигнал „ляв мигач“ л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег.№ ********, управляван
от С.А.Г./участник № 2/, при което са нанесени имуществени вреди на автомобила
в предната част-предна броня, преден ляв калник, преден капак, предна лява
джанта, странично ляво огледало и др.За настъпилото ПТП е съставен протокол №
1544132 от 26.06.2016 г., като е прието, че и двамата водачи имат вина и са им
издадени АУАН.Твърди, че за водача на л.а. „Фолксваген Бийтъл“, собственост на Т.М.Г.,
е имало сключена имуществена застраховка „Каско 100“ със ЗАД „Б.В.И.Г.“ с
полица № 4716160230000004 със срок на действие от 07.01.2016 г. до 07.01.2017
г., валидна към датата на ПТП по покрит риск „ПТП“.Твърди, че в качеството му
на застраховател по имуществена застраховка е постъпило заявление за изплащане
на обезщетение за причинените вреди на лекия автомобил, за което е образувана
щета № 471616161600584 и е изплатено обезщетение в размер на 341,59 лв.Водачът
на мотор „Кавазаки ЕР500А“ с рег.№ ***** е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по полица № BG/22/116000875655 за срок от 18.03.2016 г. до 17.03.2017
г.С изплащането на застрахователното обезщетение по силата на чл.411 КЗ ищецът
е встъпил в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.Предвид равната
по степен вина и на двамата водачи ищецът твърди, че има право на
възстановяване на ½ от изплатеното от него обезщетение в размер на
сумата от 170,80 лв. ведно с направените ликвидационни разноски в размер на
25,00 лв. или общо сумата от 195,80 лв.С регресна покана № 04025/12.10.2016 г.
ищецът е поканил ответника да му заплати дължимата сума в 1-месечен срок, но
последният не е погасил задължението си, поради което ищецът е подал заявление
по чл.410 ГПК и срещу издадената по гр.д.№ 14143/17 г. на СРС, 50 с-в е
постъпило възражение.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът З. „Л.и.“ АД му дължи сумата от 195,80 лв., представляваща
регресно вземане на основание чл.411, ал.1 КЗ за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 471616161600584 със законната
лихва от датата на подаване на заявлението-08.03.2017 г. до окончателното
плащане на вземането.
Със заявление вх.№
3016385 ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу З. „Л.и.“ АД процесната сума.На 17.03.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е
получил съобщение за възможността да предяви иск за установяване на вземането
си на 05.06.2017 г.Исковата молба е подадена на 04.07.2017 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол за ПТП № 1544132 на 26.06.2016 г. в
гр.София, кв. „Панчарево“, ул. „Самоковско шосе“ е настъпило ПТП с участието на
МПС „Кавазаки ЕР500А“ с рег.№ ***** и
л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег.№ ********, управляван от С.А.Г..Посочено е, че
водачът на „Кавазаки ЕР 500А“ поради движение с несъобразена скорост в
условията на съвина е реализирал ПТП с л.а. „Фолксваген Бийтъл“, чийто водач
при маневра завой наляво не е бил
достатъчно предпазлив към уязвим участник в движението.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно
обстоятелството, че на 26.06.2016 г. в гр.София е настъпило ПТП с посочените
участници, че към датата на процесното ПТП водачът на мотор „Кавазаки ЕР500А“ с
рег.№ ********е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, а за л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег.№ ********е имало валидно
сключена имуществена застраховка „Каско 100“; че вина за ПТП имат и двамата
водачи; че ищецът е изплатил обезщетение в размер на 341,59 лв. и е направил 25
лв. ликвидационни разноски; че ищецът е отправил покана до ответника за
заплащането на тези суми, както и че на 14.08.2017 г. ответникът е заплатил на
ищеца сума в размер на 183,30 лв., включваща 170,80 лв.-изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение и 12,50 лв., представляващи половината от
ликвидационните разноски, сторени от ищеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.411,
ал.1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност".
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за сумата от 183,30 лв., от които
170,80 лв.-главница и 12,50 лв.-1/2 от направените от ищеца ликвидационни
разноски, като погасен чрез плащане, и е уважил иска за 12,50 лв.-1/2 от
претендираните ликвидационни разноски по процесната щета.
Предмет на въззивното производство е дължимостта на ликвидационните
разноски.
Ликвидационните разноски представляват разходи по образуването, воденето и
приключването на щетата /за оглед, снимки, сравнителни експертизи и т.н./.Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал.1, изр.1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност"- до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащането на обичайните разноски е
обусловена от обема на отговорността му за репариране на причинените вреди на
автомобила.В случая въззивникът е заплатил половината от платеното от ищеца на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение, както и
половината от направените ликвидационни разноски.Присъждането на целия размер
на разноските по образуването и воденето на щетата би довело до неоснователно
ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка в
размер, по-голям от отговорността на причинителя на вредата.
По изложените съображения искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.411 КЗ за сумата от 12,50 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради разминаване
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ
за сумата от 12,50 лв. и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца над 23,40 лв. по исковото
производство, като вместо него се постанови ново, с което искът за заплащане на
сумата от 12,50 лв. се отхвърли като неоснователен.По заповедното производство
ищецът е имал право на разноски в размер на 360,42 лв., но са му присъдени 360
лв. и с оглед принципа да не се влошава положението на жалбоподателя в тази
част решението не следва да се изменя.На въззивника следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция на основание чл.78, ал.3
и ал.8 ГПК вр., като с оглед разпоредбата на чл.25, ал.1 НЗПП съдът определя
същото на 100 лв.С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 6,38 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК за
производството пред СРС, както и сумата 125 лв. за въззивната инстанция /100
лв.-юрисконсултско възнаграждение и 25 лв.-държавна такса/ или общо сумата от
131,38 лв. за двете инстанции.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 17.09.2018
г. на СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 44457/17 г. частта, с която е уважен иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ, предявен от „Б.В.И.Г.“ ЗАД срещу З. „Л.и.“
АД за сумата от 12,50 лв., представляваща половината от сторени ликвидационни
разноски в общ размер от 25 лв. за обработка на щета № 471616161600584 за ПТП,
настъпило на 26.06.2016 г., както и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати разноски на ищеца над 23,40 лв.
по исковото производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЯ
иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ, предявен от „Б.В.И.Г.“
ЗАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******срещу З.
„Л.и.“ АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** за сумата в
размер на 12,50 лв., представляваща половината от сторени ликвидационни
разноски в общ размер от 25 лв. за обработка на щета № 471616161600584 за ПТП,
настъпило на 26.06.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Б.В.И.Г.“ ЗАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******да
заплати на З. „Л.и.“ АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** сумата
131,38 лв. /сто тридесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.