МОТИВИ към Присъда № : 260006/16.09.2020г. по НОХД №: 1408/2020г. по описа
на Пловдивски
окръжен съд
Спрямо подсъдимият
Б.Д.К.
е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.
343, ал.4, вр. ал.3, б. Б, вр. ал.1, б. В, вр.
чл.342, ал.1 НК за това, че на
16.01.2019 г., в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка “Фолксваген Пасат”, с регистрационен № ****, е нарушил правилата за движение
по чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП
и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Д.Ш. ***, настъпила на 26.01.2019 г., и средна телесна
повреда на А.К.К. ***, изразяваща се в счупване на петата
ходилна кост на дясно стъпало
в основата й, довело до трайно затрудняване
движенията на долен десен крайник
за около 1,5-2 месеца, респ. от деянието е настъпила смърт на едно лице
и телесна повреда на едно лице.
За съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански
иск.
Пострадалите
М.В.Ш. и Д.Г.Ш. като родители и наследници на починалия Г. Д.Ш., както и В.Д. Н.,
като негова сестра, са конституирани в качеството на частни обвинители.
Пострадалият
А.К.К. също е конституиран единствено в качеството на
частен обвинител в наказателния процес.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита,
че на подсъдимият К. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а
от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по
обвинителния акт. Изразява становище, че е налице превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде
определено наказание „лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3, а в
случай, че след редукцията на наказанието, са налице условията по чл.66 от НК,
предлага изпълнението на определеното наказание да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок. Намира, че следва да се наложи и предвиденото в чл.343г от НК
наказание „лишаване от право да управлява МПС”, което предлага да надвишава наказанието
лишаване от свобода в максимално допустимия срок.
Частният
обвинител А.К.К., лично и чрез повереника
си адв.А., изразяват становище за доказаност на
обвинението от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Предлага
се, предвид и направеното от подсъдимия самопризнание, да се определи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като за поправянето и
превъзпитанието му считат, че не е необходимо ефективното изтърпяване. Считат
обаче, че кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на
МПС” следва да бъде определено в завишен размер.
Частните
обвинители М.В.Ш., Д.Г.Ш. и В.Д. Н., чрез повереника
си –адв.В. също изразяват становище, че самопризнанието, направено от
подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства. Акцентира се върху
проявената самонадеяност от страна на подсъдимия при управлението на автомобила
със скорост надвишаваща два пъти разрешената такава, както и обстоятелството,
че това е станало в рамките на града, на оживено място. С оглед на това се
предлага да бъде определено наказание „лишаване от свобода”, което да се
изтърпи ефективно от подс.К., като считат, че в
случая е необходимо да се даде превес на генералната превенция, а не на
личната, предвид широкото разпространение на този вид престъпления и настъпилите
необратими последици. Претендират се
направени по делото разноски.
Защитниците на подсъдимия –адв.Т. К. и адв.Р. К. не оспорват фактическата
обстановка и правна квалификация възприета от обвинението. Акцентират върху добрите характеристични данни на подсъдимия К., младата
му възраст, процесуалното му поведение до момента, нарушения във физическото и
психическото му здраве, вследствие инцидента, както и липсата на отегчаващи
вината му обстоятелства. С оглед на това, пледират
спрямо подсъдимия да бъде определено наказание под минимума предвиден в
закона, при условията на чл.55 от НК-при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради които и най-ниския размер би се оказал
несъразмерно тежък, а изпълнението на това наказание да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Изразява се становище, че срока на
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление” не следва да
надвишава срока на наказанието лишаване от свобода, като се твърди в тази
връзка липса на сериозни предходни наказания по ЗДвП.
Подсъдимият
Б.Д.К. признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Признава вината си и изразява съжаление за случилото се.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена фактическата обстановка, а именно:
Подсъдимият Б.К. е роден на ***г***, живее в същия град, българин, български
гражданин е. Не е женен и видно от приложената справка за съдимост/ на л.79 от
д.п./ не е осъждан. Подс.К. е студент
във втори курс, задочна форма на обучение в ПУ „Паисий Хилендарски“ , като към
инкриминираната дата е работил като автомонтьор. Същият притежава свидетелство
за управление на МПС, категория „В” и е правоспособен водач на МПС.
На
16.01.2019 г. подс. К. и пострадалия Г. Ш. се
уговорили да отидат заедно да тренират във фитнес зала “***”, находяща се в кв. К.П.в гр. Пловдив. Около 18,20 ч. същата
вечер, подсъдимият К. отишъл с
управлявания от него л.а. “Фолксваген Пасат” с рег. № ****, собственост на баща
му, до дома на Ш. ***, за да го вземе. Г. Ш. се качил в автомобила и седнал на
предна дясна седалка. Нито К., нито Ш. поставили предпазните си колани. Времето
било сухо, пътната настилка също. Видимостта била добра на изкуствена светлина
- работещо улично осветление. Малко след като подсъдимият потеглил с л.а.
„Фолксваген Пасат”, се отправил по платното за движение на ул. „О.“ в гр.
Пловдив, по която движението се осъществявало двупосочно, а уличното платно
имало две ленти за движение. Той се движел в посока от запад на изток. В същото
време, пострадалият А.К. управлявал л.а. „Крайслер
300 С“, с рег. № ****, собственост на сина му, по
северната лента на платното за движение на същата улица, в посока от изток на
запад, т.е. срещуположно на шофирания от подсъдимия л.а. „Фолксваген Пасат”.
Пред автомобила, управляван от подс. К. се движел
автобус от градския транспорт на гр. Пловдив, управляван от св. Г.. След като
изпреварил автобуса и се върнал в собствената си лента за движение, около 18,30
ч. на 16.01.2019 г., К. навлязъл с автомобила си в десен за него завой на пътя.
В този момент той управлявал колата с технически несъобразена скорост - около
105 км/ч., която двойно
надвишавала максимално допустимата за движение в рамките на населено място
скорост от 50 км/ч. Навлизайки в завоя, подсъдимият задействал спирачната
система, а автомобилът преминал в насрещната /лява, северна/ лента на платното
за движение на ул. „О.“ в гр. Пловдив, където след около 0,7 секунди настъпил
неизбежен удар в предната лява част на управлявания от него л.а. „Фолксваген
Пасат” и в предната лява част на управлявания от св. К. л.а. „Крайслер 300 С“. След удара л.а. „Фолксваген Пасат” и л.а.
„Крайслер“ се установили на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Виждайки
случилото се, св. Г.спрял управлявания от него автобус и подал сигнал на тел.
112, като се приближил към пострадалите автомобили.
След
установяване на автомобилите, въпреки че в резултат на произшествието получил
контузии на главата и крайниците, вкл. счупване на петата ходилна
кост на дясно стъпало в основата й, св. К. успял да излезе от своята кола и
също се приближил до автомобила, шофиран от подсъдимия. Свидетелите К. и Г.видели,
че в л.а. „Фолксваген Пасат“ се намират двама млади мъже – подс.К.
на шофьорската седалка и Г. Ш. - на предна дясна седалка. И двамата изразявали
гласно, че изпитват болка. В резултат на произшествието, Г. Ш. получил
двустранна белодробна контузия; счупвания на множество ребра вляво; кръвонасядане на капсулата на ляв бъбрек; кръвонасядане на меката черепна покривка вляво; счупвания
на двете раменни кости; разкъсно- контузна
рана на главата вляво; кръвонасядания на левия горен
крайник; охлузвания по главата, двата долни и левия горен крайници. Въпреки
това, той успял сам да излезе от автомобила, а подсъдимият К. останал заклещен
вътре - на шофьорската седалка.
Скоро
след това, на мястото пристигнал патрул от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Пловдив в състав св. Й. И. и колегата му А. В., които запазили
местопроизшествието до извършване на огледа.
Св. К.
бил тестван на място с техническо средство за съдържание на алкохол в организма
му, като пробата отчела стойност „0,00”, интерпретираща се като липса на
съдържание на алкохол в издишалия от него въздух. Другият водач-подс.
К. не бил тестван на място, тъй като първоначално се намирал затиснат в
автомобила. След намесата на екип на гражданска защита, който разрязал част от
металната конструкция на колата, К. бил изваден от нея, а пристигналият на
мястото на инцидента екип на Центъра за спешна медицинска помощ транспортирал
него и Г. Ш. в УМБАЛ „Св. Г.” - гр. Пловдив - за оказване на медицинска помощ.
Там пострадалия Г. Ш. бил хоспитализиран и било отпочнато
лечение на причинените му при произшествието травми, включващо и оперативни интервенции,
интубация и продължителна механична вентилация. В
крайна сметка, въпреки положените от лекарите усилия за стабилизиране на
състоянието му, Г. Ш. починал на 26.01.2019 г.
От своя страна, веднага след инцидента, св. К. отишъл в
спешното отделение на УМБАЛ „Свети Г.“ - гр. Пловдив, където бил прегледан и
било установено, че има множество травми по главата и крайниците, вкл. подуто
дясно стъпало. Четири дни след това, десният му крак се подул и той отново
посетил спешен кабинет - този път в МБАЛ „Пловдив“. Било му извършено
рентгеново изследване, при което било установено счупване на петата ходилна кост на дясното му стъпало, в основата й. Това
наложило гипсова имобилизация на ходилото на св. К.,
извършена посредством шина и довела до трайно затрудняване движенията на крака
му за повече от 30 дни.
Установява се от заключенията на вещите лица по
извършената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на
труп № 22/2019 г. /т. I, л. 41-51 от ДП/, че при
огледа и аутопсията на трупа на Г. Д.Ш. и извършеното допълнително микроскопско
изследване, са били установени: данни за респираторен дистрес
синдром и възпалителни изменения в двата бели дроба; двустранна белодробна
контузия; счупвания на множество ребра вляво; кръвонасядане
на капсулата на ляв бъбрек; кръвонасядане на меката
черепна покривка вляво; счупвания на двете раменни кости; разкъсно-
контузна рана на главата вляво, обработена
хирургически; кръвонасядания на левия горен крайник;
охлузвания по главата, двата долни и левия горен крайници; състояние след
двустранна торакоцентеза; състояние след оперативно
отваряне на корема; мозъчен и белодробен оток; шокови бъбреци.
Вещите лица са посочили, че причина за смъртта на
пострадалия Ш. е съчетана травма, като най-добре и най-тежко представена и
застъпена е гръдната травма. Констатирали са, че в резултат на причинените
травматични увреждания се е развил респираторен дистрес
синдром и възпалителни изменения в двата бели дроба. Установено е било, че
нанесените на Ш. травматични увреждания са били причинени от действието на
твърди тъпи предмети и е възможно да са били получени при пътно-транспортно
произшествие, станало на 16.01.2019 г., в което пострадалият е бил вътре в
купето на автомобил, при удар с друг автомобил. Посочено е, че е налице
причинно-следствена връзка между станалото пътно-транспортно произшествие и
причинените при него травматични увреждания на пострадалия Ш., както и между
тях и причината за неговата смърт.
За счупването на дясната мишнична
кост на починалия Ш. експертите са посочили, че осъществява медико-биологичния
признак - трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече
от 30 дни, а за развилото се усложнение белодробна тромбемболия
- че осъществява медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно
опасно за живота, като в случая тази опасност се е реализирала и е настъпил
смъртен изход.
Съобразно заключението на вещото лице по извършената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 19/2019 г. /т. I, л.
33 от ДП/, на св. К. са били причинени контузии на главата и крайниците с
контузия на носа, изкривяване на носната преграда, контузии на колената и стъпалата и счупване на петата ходилна кост на дясно стъпало в основата й. Направен е извод,
че описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и
отговарят по време и начин да са причинени при настъпилото на 16.01.2019 г.
пътно-транспортно произшествие, с което са в пряка причинна връзка. Счупването
на основата на петата ходилна кост е причинило трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник на пострадалия К. за срок от
около 1,5-2 месеца. Останалите травматични увреждания са довели до разстройство
на здравето му, което се преценява като такова извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.
Видно
от заключението на извършената в хода на досъдебното производство авто-техническа
експертиза / том I, л. 54-76 от ДП /:
Ударът
между двамата автомобила е настъпил в северната лента на платното за движение,
на място, което се намира по дължина на 6,8 - 7,2 м. източно от ориентира,
приет в протокола за оглед, а по широчина - на 5 - 5,5
м. северно от южната граница на платното за движение или на 1,5 - 2,0 м.
северно от разделителната линия.
Скоростта
на движение на л.а. „Фолксваген Пасат”, непосредствено преди задействане на
спирачната му система, е била около 105 км/ч, а в момента на удара е била около
68 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Крайслер 300
С“, в момента на удара, е била около 23 км/ч.
Прието
е, че в анализираната пътна ситуация, водачът на л.а. „Крайслер
300С“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
л.а. „Крайслер 300С“ би имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост по- малка от 8 км/ч.
Тъй като л.а. „Фолксваген Пасат” се е движел насрещно на л.а. „Крайслер 300 С“, то дори и водача на последния да спре,
удар пак би настъпил.
След
като е навлязъл в завоя с технически несъобразена скорост, водачът на л.а.
„Фолксваген Пасат” вече е нямал техническа възможност да избегне
произшествието. Водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” би имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако бе навлязъл в завоя със скорост
по-малка от 61 км/ч. Максималната скорост, с която е било технически възможно
да бъде преодолян завоя от л.а. „Фолксваген Пасат” в конкретната
пътно-климатична обстановка, без опасност от странично занасяне на автомобила,
е била 75 км/ч, а т.н. комфортна скорост т.е. без максимално странично
ускорение, е не повече от 80% от максималната т.е. е била около 61 км/ч. Според
експерта, скоростта на л.а. „Фолксваген Пасат” е била по-голяма и от
критичната, и от комфортна скорост за този завой т.е. тя е била технически
несъобразена.
Като основната причина за настъпване на произшествието,
от техническа гледна точка, вещото лице е посочило, че водачът на л.а.
„Фолксваген Пасат” – подс. Б.К. се е движел с
технически несъобразена скорост спрямо десния завой на пътя и така е навлязъл в
лявата (северна) лента на платното за движение на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел л.а. „Крайслер 300С“.
От
заключението на извършената в досъдебното производство химическа
експертиза /л. 37 от т. I на ДП/ се установява също, че в кръвта
на подс. К. не се е доказало наличие на етилов
алкохол.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели А.К., Г. Г., Й. И., З. Щ., В.К.; от
приложените писмени доказателства-протокол
за оглед / на л.2-3, от д.п./, фотоалбум/ на л.5-15 от д.п./, протокол за химическа експертиза/ на л.37от д.п./,
справка от РЦ 112/ на л.84 от д.п./, , копия от свидетелства за регистрация и
контролен талон, удостоверение за наследници/ на л.87 от д.п./, справка от
сектор „ПП и КАТ” за нарушения/ на л.98-99 от д.п/, характеристична справка,
свидетелство съдимост/ на л.79-82, л.118, л.119 от д.п./, епикризи
и съдебно –медицински документи в т.1 и т.2 от д.п., а така също и от
назначените експертизи.
Съдът кредитира с доверие изготвените съдебно
медицински и автотехническа експертизи, изготвени от
вещите лица З. Н., И. Ц. и М., тъй като са обективни, безпристрастни и
изготвени с необходимите познания в съответните области. Изготвената автотехническа
експертиза е неоспорена, компетентно изготвена и съдът я кредитира. Същата е
съобразена не само с обективните данни отразени в огледните
протоколи и фотоалбуми, но и с другите писмени и гласни доказателства.
Направеното
от подс. Б.К. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно
доказано от събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите А.К. и Г. Г., които по същото време са се
предвижвали по ул.”О.” и са очевидци,
както на пътното произшествие, така и на предхождащото и последващо
поведение на подс.К.. От
показанията на тези свидетели, които са напълно обективни, безспорно се
установява каква е била конкретната пътна и климатична обстановка в същия ден и
час, каква е била посоката на движение на двата катастрофирали автомобила, начина,
скоростта на придвижване и предприетата маневра изпреварване от страна на
шофьора на л.а.“Фолксваген Пасат“. Св.К. ясно сочи в показанията си, че е
възприел изпреварващия автобуса автомобил, движещ се с висока скорост и е бил
неустойчив. Категорично заявява, че се е престроил плътно в дясно на платното,
с цел да избегне удара, но такъв е последвал . Описва щетите по автомобила,
както и състоянието на двамата пътуващи в другия пострадал автомобил. Идентични
са показанията на св. Г., който е шофирал автобуса с около 30-40 км/ч, когато е
възприел изпреварващият го автомобил, движещ се бързо, според неговите
показания. Така движещ се бързо, автомобилът след изпреварването е минал през
„легнал полицай“ и станал нестабилен в завоя. Секунди след това св.Г.установил,
че същият автомобил се е ударил в насрещно движещ се друг автомобил. Св.Г.,
както и св.К. заявяват, че дамата пътници са били адекватни, но се е наложило
намеса на пожарната за разрязване на автомобила и изваждане на шофьора на
л.а.“Фолксваген“. За настъпил челен удар и опити на единия шофьор да избегне
удара, като отиде плътно в дясно на платното, свидетелства и З. Ш.. Показанията
на посочените свидетели кореспондират с показанията на свидетеля Й. И., който като служител на сектор „Пътна
полиция”, е посетил местопроизшествието и е възприел същите факти и
обстоятелства, изложени и от свидетелите К. и Г.относно състоянието на
участниците в пътното произшествие и тяхното положение, както и положението на
ударилите се автомобили. За удар
в предните части на автомобилите
свидетелства и В.К., който е посетил произшествието малко след удара и е
възприел състоянието на пострадалите лица и в двата автомобила, а също и
оказаната помощ за изваждане от автомобила на лицата от „сивия“ автомобил. Кореспондиращи
на показанията на посочените по-горе свидетелите са и данните, отразени в
протокола за оглед и фотоалбума, както и в изготвената справка от РЦ 112/ на л.84
от д.п./.
Показанията
на свидетелите М.Ш., Д.Ш.,В. Н. и В.Щ., макар да не дават сведения за
конкретния инцидент, също следва да бъдат кредитирани, доколкото същите като родственици и наследници на починалия Г. Ш. дава сведения
за отношенията си с последния и състоянието
му непосредствено след инцидента.
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени
противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените изводи
относно фактите. Всички посочени гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и дават основание да се възприеме описаната по-горе фактическа
обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото
съдът счита, че подс. Б.Д.К. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343,
ал.4, вр. ал.3, б. Б, вр. ал.1, б. В, вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на
16.01.2019 г., в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка “Фолксваген Пасат”, с регистрационен № ****, е нарушил правилата за движение
по чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП
и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Д.Ш. ***, настъпила на 26.01.2019 г., и средна телесна
повреда на А.К.К. ***, изразяваща се в счупване на петата
ходилна кост на дясно стъпало
в основата й, довело до трайно затрудняване
движенията на долен десен крайник
за около 1,5-2 месеца, респ. от деянието е настъпила смърт на едно лице
и телесна повреда на едно лице.
Настоящия състав
намира, че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и допуснатото от подс.К. нарушение
на правилата за движение. Безспорно установено е, че същият при движението си с
управлявания от него автомобил „Фолксваген Пасат“ по ул.”О.” в гр.Пловдив,
не е съобразил скоростта си с
изискванията на закона, в точност с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
превишил максимално разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Безспорно
установено е от приетата и неоспорена комплексна експертиза, че скоростта на
движение на превозното средство, управлявано от подс.К.
преди задействане на спирачната му система, е била около 105 км/ч., а в момента
на удара е била около 68 км/ч., т.е такава, която значително надвишава
установените стойности в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Навлизайки в
завой с технически несъобразена скорост, подсъдимият като водач на посочения
лек автомобил, не е имал техническа възможност да избегне произшествието.
Категорично е становището на автоексперта, че скоростта
на л.а.“Фолксваген Пасат“ е било по-голяма от критичната, и от комфортната
скорост за този завой. Подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че управлява
превозното средство в населено място и по оживен улица, тъй като това е бил и
маршрут в жилищен район и такъв, по който не еднократно е преминавал. Като се е движил със скорост от около 105
км/ч, надвишаваща законово установената скорост от 50 км/ч. подсъдимият е
създал с поведението си опасност на пътя, която е в причинна връзка с ПТП и е
поставила в опасност живота и здравето на другите участници в движението. Несъобразявайки
посочените правила, същият е нарушил
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Наред с това, разпоредбата на чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП вменява забрана на водачите на пътни превозни средства при движение
по платно с двупосочно движение, да навлизат и да се движат в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Несъмнено,
управлявайки превозното средство подс.Б.К. не е
съобразил посочената по-горе разпоредба, тъй като безспорно е установено, че
същият при движението си с висока скорост, технически несъобразена спрямо
десния завой на пътя, не е могъл да овладее контрола над автомобила и по този
начин е навлязъл в лявата/насрещна/ лента на платното за движение и то в
момент, когато там се е движел насрещно л.а.“Крайслер
300 С“. Ето защо, съдът намира за обоснован правния извод на обвинението, че в процесния случай допуснатото
нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, от страна на подс.Б.К., също е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен вредоносен резултат.
В конкретния случай не се
установява никакво неправомерно поведение от страна на водача на насрещно
движещият се автомобил „Крайслер 300 С“, тъй като в
случая, освен, че се е движил със скорост около 23 км/ч, то в създадената пътна
обстановка, водачът не е имал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието. Според приетото заключение
на авто-техническата експертиза, тъй като водачът на
л.а.“Фолксваген Пасат“ се е движел насрещно на л.а.“Крайслер
300 С“, то дори и водачът на последния да спре, удар пак би настъпил. В
този смисъл, според настоящата инстанция не е налице никакво съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия А.К..
Установено е от изготвената
съдебно-медицинска експертиза, че смъртта на
пострадалия Г. Д.Ш.
се дължи на съчетана травма, като най-добре
и най-тежко представена е гръдната травма. Констатирано е, че в резултат на причинените
травматични увреждания се е развил респираторен
дистрес синдром и възпалителни изменения в двата бели дроба. Установено е било, че нанесените на
Ш. травматични увреждания са били причинени
от действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да са били
получени при пътно-транспортно произшествие, станало на 16.01.2019 г., в което пострадалият е бил вътре в купето
на автомобил, при удар с друг
автомобил. Пътно-транспортното
произшествие от своя страна,
е причина и за претърпяната
от пострадалия А.К.К. травма
по смисъла на чл.129 от НК, охарактеризирана като средна телесна повреда, а именно счупването на основата на
петата ходилна кост, с причинено трайно
затрудняване движенията на долен десен
крайник на пострадалия К. за
срок от около
1,5-2 месеца. Несъмнено
доказана е причинна връзка между настъпилия
вредоносен резултат и действията на подсъдимия Б.К.,
като от обективна
страна е изпълнен състава на престъплението
по чл.343, ал.3, б.”б”,
пр.1, вр. с ал.4 от НК- настъпила смърт на едно лице
и телесна повреда на друго лице.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост, при конкретната форма на вината- небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но с оглед мястото на ПТП - в града, при това в такава част и време от
денонощието, в което движението е по – интензивно и натоварено, при усложнена пътна
обстановка, предвид движение на фарове, навлизане в завой, е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди.
По отношение на наказанието:
За
извършеното престъпление по чл. 343,
ал.4, вр. ал.3, б. Б, вр. ал.1, б. В, вр. чл.342, ал.1 НК,
законодателят е установил граници на наказанието
“лишаване от свобода” от три до
петнадесет години. В случая, с оглед
норма на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно разпоредбата
на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се
от степента на обществена опасност
на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на множество смекчаващи
отговорността на подс.Б.К.
обстоятелства, като чистото му
съдебно минало, младата възраст, трудовата ангажираност, добрите характеристични данни, определящи и се от стремежа му за обучение, както и изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващи вината обстоятелства са и конкретната форма на
вината- небрежност, която обуславя по-леко наказание в сравнение с непредпазливите престъпления,
извършени от субективна страна поради самонадеяност. Настоящият състав отчита в случая, като отегчаващи отговорността обстоятелства и наличието на предходни други нарушения по
ЗДвП, за които подсъдимаият е санкциониран по
административен ред и които макар да са извършвани назад във времето, говорят
за упорито несъобразяване с пътните правила. Така,
отчетените по отношение на вината
обстоятелства, мотивират съда да приеме, че
за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и
за поправяне на подсъдимия Б.К., следва да се
определи наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства,
в размер над минималния, но
под средния, предвиден от
закона, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ГОДИНИ. Това наказание предвид характера на настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от
НК, следва да бъде намалено с една трета, или
наказанието, което се налага на
подс.Б.Д.К. и което последният следва
да изтърпи е ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Настоящият
състав не споделя доводите на защитата, че в случая са налице предпоставките на
чл.58, б.“а“, ал.4 вр. чл.55 от НК за определяне на по-леко по размер наказание
спрямо подс.К.. Безспорно, налице са множество
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но те не са толкова
многобройни, че да определят наложеното наказание като несъразмерно тежко.
Освен това при определяне на наказанието, съдът изхожда не само от данните за
дееца, а и от тези характеризиращи тежестта на извършеното, което е с настъпили
тежки последици за повече от едно лице. Според настоящата инстанция не са налице
предпоставки за повече снизхождение и определяне на по-леко наказание, както
поиска защитата.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс.К.
след редукцията наказание от три години „лишаване от свобода”, следва да бъде
отложено с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане
изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна
степен поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се
постигнат целите на наказанието спрямо този подсъдим. Безспорно в случая са настъпилите
тежки необратими и съставомерни последици, но тези
обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне границите на
наказанието лишаване от свобода. При определяне на неговото изтърпяване следва
да се отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в случая на подс.К. и данните за личността му. Съдът намира, че в
случая освен движението с превишена скорост, подсъдимият не е допуснал да бъдат
реализирани други, по-тежки квалификации, като пияно състояние, бягство от
местопрестъплението, които определят по-висока степен на обществена опасност на
самия деец. Напротив, същият до момента на пътния
инцидент, е имал добро поведение в обществото, работил е като същевременно е
продължил обучението си и към момента е студент, втори курс, за което са
представени писмени доказателства. Освен
това самият той към настоящия момент се нуждае от лечение на претърпените
травми от ПТП-то, както физически, така и психически, за което говорят
представените в съдебно заседание писмени доказателства-Становище от проведени психотерапечтични прегледи и амбулатторни
листове/ на л.34-40 от НОХД/ . Вярно е, че подс.К. е
допускал назад във времето и други провинения като водач на МПС, но те са били
санкционирани с глоби, не и с по-тежки наказания и ще следва да се отчетат при
определяне размера на кумулативното наказание. Ето защо, предвид отчетените по-горе
смекчаващи обстоятелства, както и предвид младата възраст на подс.К., съдът е на
становище, че наложеното му след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание от ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода, с подходящия, максимален изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, в пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по
смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ПЕТ
ГОДИНИ. Настоящата инстанция намира, че тази санкция, определена в размер надвишаващ
наказанието лишаване от свобода, би
изиграла своята дисциплинираща роля спрямо подсъдимия. За определяне размера на
това наказание, съдът съобрази данни за допуснати от подс.К.
предишни нарушения на правилата за движение и съответно санкционирането им от
административни органи. В случая следва да се отчете и проявената от страна на
подсъдимия груба небрежност като водач на МПС, шофирайки със значително висока
скорост, което е причина за широкото разпространение на този вид престъпления,
особено сред младежите. Няма данни
свидетелството за правоуправление на подсъдимия да е било отнемано по
административен ред, поради което наложеното наказание „лишаване от
правоуправление” следва да се изтърпи след влизане на присъдата в сила.
Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства, приложени
по делото -2
бр. СД, находящи
се на л.111 и л.112 от т.2 от ДП, съдържащи
медицинска документация, като прие, че същите следва да останат по
делото,
след влизане в сила на присъдата.
С присъдата си съдът
осъди подсъдимия Б.Д.К. да заплати на частните обвинители М.В.Ш., Д.Г.Ш. и В.Д. Н. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящата инстанция в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Подсъдимият
Б.К. беше осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК по сметка на ОД на
МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното производство в
размер на 900,20 лева, представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :