Решение по дело №1085/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по веда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ /.

Образувано е по жалба на Ш. А. Д. срещу Решение № 367р-19065/18.10.2023г., издадено от началника на РУ- Велинград, с което на основание чл. чл. 153, т.6, вр. чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20180439473, валидно до 04.11.2023г. издадено от РУ-Велинград и е иззето огнестрелно оръжие – 1бр. пистолет марка „ТТ“, кал.7.62х25мм, №333104 и боеприпасите за оръжието.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прави се искане оспореното Решение да бъде отменено, като неправилно и необосновано.

Ответникът – началника на РУ- Велинград, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не взима становище по жалбата.

Прокурора при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира жалбата за неоснователна, моли обжалвания административен акт да бъде потвърден.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.09.2023г. жалб. Д. депозирал заявление вх. № 367000-8058 до началника на РУ-Велинград, с искане да бъде подновено издаденото разрешително № 20180439473, валидно до 04.11.2023г. за носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана - 1бр. пистолет марка „ТТ“, кал.7.62х25мм, №333104 и боеприпаси за него, с посочени мотиви, че има ранчо с насаждения от картофи и пчелин. Декларирал, че огнестрелното оръжие и боеприпасите към него ще бъдат съхранявани на постоянния му адрес. Приложил карта за предварителен медицински преглед, служебна бележка от Стрелбищен комплекс „Крез армъри“ – гр. Пазарджик, удостоверение за годност и употреба, свидетелство за съдимост, удостоверение от РП-гр. Пазарджик, удостоверение за придобита правоспособност за безопасно боравене с оръжие.

Съгласно посоченото в докладни записки рег. № 367р-18692/16.10.2023г., рег. № 367р-18538/13.10.2023г., рег. № 367р-18285/10.10.2023г. жалб. Д. е навършило 18 години лице; не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и срещу него няма обвинения за такова престъпление; за него не е получено уведомление по чл. 182, ал.2, т.2 или чл.221, ал.6 от ДОПК; не страда от психическо разстройство; през последните три години не е настаняван в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето и не е лекуван за употреба на наркотични вещества; през последните три години не са налагани мерки за защита по ЗЗДН; налице са удостоверение за придобита правоспособност за безопасно боравена с оръжие, служебна бележка от стрелбище, удостоверение за годност на оръжие. Посочено е, че срещу жалбоподателя няма заплахи и не е депозирал сигнали и жалби в полицията за случаи на застрашаване на живота и здравето на него и семейството му. Жалб. Д. няма ЗМ, съдебни дела и криминалистически регистрации, няма данни да контактува с лица, представляващи интерес за органите на МВР.

Жалб. Д. е имал издадени от РУ-Велинград разрешения, както следва: Разрешение № 90/30.09.2003г. за придобиване на 1бр. късо огнестрелно оръжие и боеприпаси, разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие сер. РА № 0235653, издадено на 15.10.2003г., валидно до 15.10.2006г., подновено на 26.10.2006г., валидно до 26.10.2009г., на 27.10.2009г., валидно до 27.10.2012г. и от 26.11.2012г. до 26.11.2017г. /изтекло/. Имал издадени разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 669/27.10.2009г., валидно до 27.10.2012г. и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 698/26.11.2012г., валидно до 26.11.2017г. /изтекли/ и разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с № 20180439473/05.11.2018г., валидно до 04.11.2023г., отнето с процесното Решение.

По повод постъпилото на 20.09.2023г. заявление вх. № 367000-8058, началника на РУ-Велинград постановил отказ рег. № 367р-19066/18.10.2023г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, на основание чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, поради това, че няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаването му. Срещу така постановения отказ, жалб. Д. депозирал жалба, въз основа на която било образувано адм. дело № 1084/2023г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик. С Определение № 1755/08.12.2023г. / влязло в законна сила на 09.01.2024г. / производството по делото е прекратено, поради оттегляне на жалбата от страна на оспорващия.

Въз основа на така издадения отказ, е поставено обжалваното в настоящото производство Решение.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд – гр. Пазарджик обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат пряко от издадения индивидуален административен акт, в законоустановения 14 - дневен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 155 от ЗОБВВПИ.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът дължи извършване на цялостна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния такъв.

Оспореното Решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия /чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ/, при спазване на изискването за писмена форма и наличие на изускуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя и не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност. Административният орган е посочил, както фактическите, така и правните основания, мотивирали го да издаде оспорения административен акт, който е постановен и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди.

При произнасяне по искането органът извършва преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 58, ал. 10 от ЗОБВВПИ. Когато едно лице сезира компетентния орган с искане за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие трябва да докаже на органа наличие на някоя от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ цели. За административния орган не съществува задължение служебно да събира доказателства, за да установява целта, с която съответното лице е поискало издаването на разрешение за оръжие, но следва да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - чл. 9, ал. 4 от АПК, както и да извърши проверка на твърдените от лицето факти и обстоятелства.

В случая жалбоподателят е подал заявление за продължаване на разрешение за съхраняване и носене на огнестрелно оръжие и е посочил като цел, по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - самоотбрана, тъй като притежава ранчо с картофени насаждения и пчелин, които обаче не са достатъчни, за да обуславят твърдяната цел за самоотбрана.

Следва да се има предвид, че реализирането на регламентираната дейност по ЗОБВВПИ, с оглед сигурността и високата степен на риск за обществения ред, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват предполагаема опасност от нападение. Не са приети релевираните доводи от страна на жалбоподателя за притежаването на оръжие, доколкото потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, тъй като въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от носене на оръжие, и при липсата на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснована необходимостта от издаване на поисканото разрешение, ответника е постановил Отказ рег. № 367р-19066/18.10.2023г.

В хода на административното, както и в хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, включително и гласни такива, в подкрепа на твърденията му, че е налице заплаха за него, която да обосновава необходимостта от носене и употреба на оръжие. В производството по издаването на оспореното Решение от лицето не са посочени данни за посегателства, обуславящи необходимостта от самоотбрана. Твърдяната нужда на заявителя не е основание за продължаване на срока на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Липсват доказателства, за конкретни действия, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество. По делото не са ангажирани доказателства, които да могат да опровергаят изводите на административния орган за липса основателни причини, които да изискват притежаването и носенето на огнестрелно оръжие. Твърденията, че това оръжие е необходимо, поради наличните насаждения и пчелин, също не са подкрепени с доказателства.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение, респ. на продължаване на срока за носене на оръжие законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. В горецитирания отказ административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - отсъстват данни, които да обосноват необходимост от придобиването на огнестрелното оръжие за самоотбрана от страна на жалбоподателя. Анализът на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ налага извод, че съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В конкретния случай жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства за необходимостта му от самоохрана. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна, каквито данни по делото не са налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, предвид постановяването на отказ рег. № 367р-19066/18.10.2023г. началника на РУ-Велинград, да издаде/поднови разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10, вр. чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, тъй като посочената от жалб. Д. причина „самоотбрана“ не обосновава необходимост и нужда от носене на огнестрелно оръжие. Този акт е влязъл в законна сила, тъй като жалбата срещу него е била оттеглена.

В хипотезата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ органа се произнася в условието на обвързана компетентност и при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението, какъвто е конкретния случай. След като е налице стабилитет по отношение на постановения отказ, административния орган не дължи мотивировка относно наличието на предпоставките по чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като основанието за издаване на оспореното Решение не е преценката на тези обстоятелства, а единствено постановения отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. От това следва, че чрез постановения административен акт ответника не разполага с възможност за преразглеждане мотивите на отказа, а единствено има правомощие да постанови Решение от вида на процесното, което е и сторил.

Обстоятелството, че едновременно чрез отказа и чрез оспореното Решение са иззети огнестрелното оръжие и боеприпасите към него, не прави обжалвания административен акт незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл. 153, ал.1, т.6 от ЗОПВВПИ не поставя алтернатива – контролните органи имат право да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, т.е всякога при отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, последното се изземва. По делото няма данни, от жалбоподателя да е иззето реално повторно процесното огнестрелно оръжие, като в случай, че акт с подобно съдържание бъде издаден, същият подлежи на съдебен контрол, поради което правото на защита на жалбоподателя срещу него не би било ограничено или отнето по никакъв начин, още по-малкото отнапред.

По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но тъй като такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. А. Д. срещу Решение № 367р-19065/18.10.2023г., издадено от началника на РУ- Велинград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.