Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна_____________2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен съдия:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Янка
Ганчева адм. дело № 1710 на Административен съд – Варна по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр.чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
депозирана от Ч.А. ***, чрез адв. П., против Заповед № 18-0819-001221/19.05.2018г.
на младиши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с
която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП на А. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек
автомобил „Крайслер Воаяджер“ с рег. № ********** за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения, че административният
орган не е изложил мотиви относно срока, за който е наложена ПАМ. Излага доводи,
че приетата материалноправна предпоставка за издаването на оспорения акт е, че
СУМПС е било обявено на 21.11.2017 г. за невалидно, по причина, че е изгубено,
откраднато. Счита, че не могат да бъдат налице едновременно тези две хипотези
на чл. 150 а ал.1 от ЗДвП, тъй като са взаимноизключващи се . В съдебно
заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на
наведените в нея основания. Сочи, че са налице нови обстоятелства настъпили
след издаване на оспорения акт, налице е издадено свидетелство за
правоуправление на А.. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответната страна оспорва
жалбата. Излага доводи, че към момента на издаване на заповедта са били налице
материалноправните предпоставки за това, като органът в обвързана компетентност
е издал ПАМ. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
На 19.05.2018г. около 11
ч. в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“, до бл.2, посока ХЕИ Ч.А. управлявал л.а
„Крайслер Воаяджер“ с ДК № ********** без СУМПС, последното било обявено за
невалидно на 21.11.2017 г. На А. бил съставен АУАН № 382459/19.05.2018г., с
който били иззети СРМПС № ********* и 2 бр.регистрационни табели на МПС.
На същата дата младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
издал Заповед № 18-0819-001221/19.05.2018 г., с която на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП наложил на А. принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Крайслер Воаяджер“ с рег.
№ В7014СН за срок от 6 месеца.
По делото е представен
месечен график на служителите от ППД на сектор „Пътна полиция“ Варна, видно от
който издателя на оспорения акт е бил на смяна на 19.05.2018 г.
От представената справка
за регистрация на МПС е видно, че МПС с ДК № ******** е собственост на Ч.А.. От
справка за нарушител се установява, че на Атанасов е издадено СУМПС на 31.05.2018 г., което е със срок на валидност
до 31.05.2028 г. Преди това на А. е било
издадено СУМПС на 13.10.2009 г., със срок на валидност до 16.09.2019 г.
На 21.11.2017 г. Ч.А. е
депозирал декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБДС и по чл. 160 ал.1 от ЗДвП за
изгубено, повредено или откраднато СУМПС. Видно от същата А. е декларирал, че
притежаваното от него СУМПС и контролен талон са загубени или откраднати, като
с декларацията е уведомен, че СУМПС № ********* от 16.09.2009 г. ще бъде
обявено за невалидно.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, което се установява от
приложения по делото пощенски плик и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
Със Заповед №
8121з-952/20.07.2017г., в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – В. е оправомощил лицата,
компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.2.3 – назначените по
график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Варна за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Варна. От приложения
по делото месечен график за м.05.2018 г. е видно, че младши автоконтрольор
Върбанов е бил назначен по график на 19.05.2018 г. поради което оспорената заповед за налагане
на ПАМ е издадена от компетентен орган. Като издадена при спазване на формата за
действителност и от компетентен орган, обжалваната заповед представлява валиден
административен акт и не е нищожна.
Нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП сочи, че принудителните
административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка
се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и се издава съобразно изискванията на този
кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е
мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59,
ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на
акта.
В оспорения акт е посочено
правно основание –
чл.171, т.2а б. „а“от ЗДвП. Съгласно този текст за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че на 19.05.2018 г. А. е управлявал МПС, като
свидетелството му за управление е било обявено за невалидно по причина изгубено
или откраднато. Административния орган е приел, че водача е осъществил състав
на нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП, съответно, че е осъществена една от
хипотезите на чл. 171 т.2 а б.“а“ от ЗДвП.
СУМПС удостоверява правоспособност, самата правоспособност да се
извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е
предпоставка за издаването му. С изтичане на срока на валидност на СУМПС или
след като бъде обявено за изгубено, водачът не губи правоспособността си, той
не е неправоспособен. Нормата на чл. 150а от ЗДвП съдържа изброяване на няколко
хипотези, но не всички те са включени нормата на чл. 171 г. т.2а б.“а“ от ЗДвП.
С оглед нормата чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП следва, че предвидената в нея ПАМ се прилага на
собственик, който управлява МПС в хипотезите, когато не е правоспособен водач,
когато не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред и т.н., но не и в случая,
когато свидетелството му за управление не е в срока на валидност, респективно не се прилага и в случаите когато е било обявено за невалидно
по причина изгубено или откраднато. Законодателя е изключил от приложното поле на ПАМ прекратяването на регистрация на
ППС в случай на СУМПС което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено или откраднато. Деянията
свързани с управление на МПС от неправоспособно лице и тези за управление на
МПС при наличие на правоспособност, но СУМПС е обявено за невалидно, поради
изгубване или кражба не са идентични. Волята на закоодателя е ясна.
В случая нормата на чл.
171 т.2а б. „а“ не сочи като предпоставка за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на пътно
превозно средство“ установяването, че собственикът на това превозно средство го
управлява след като е обявил СУМПС за невалидно,
поради това, че го е загубил или същото е било откраднато. По изложените доводи
не е налице правно основание за издаване на оспорената заповед и същата подлежи на отмяна като
незаконосъобразна.
В случая няколко дни
след издаване на ПАМ на 31.05.2018 г. на А. е издадено СУМПС, което е валидно
до 2028 г. Освен, че не са били налице
предпоставките за прилагане на ПАМ, соченото нарушение на нормата на чл. 150а
от ЗДвП е преустановено, тъй като А. се е снабдил със СУМПС. По тези
съображения оспорената заповед следва да бъде отменена.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ч.А. ***,
Заповед № 18-0819-001221/19.05.2018г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП на А. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС“ – лек автомобил „Крайслер Воаяджер“ с рег. № ******* за
срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: