Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………..2022 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА- ІV
касационен състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия Дичева
при секретаря Деница Кръстева и в
присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело № 819 по
описа за 2022 год, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК
Образувано
е по подадена касационна жалба от регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.
Варна , чрез мл. експерт В.С., срещу решение № 279/21.02.2022 г., постановено
по анд № 5089/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено
наказателно постановление /НП/ № 23-0001425/15.09.2021 г. на директора на РД на
ИА „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Трансмар 57“ ЕООД, гр.
Варна, ЕИК *****, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, е наложена имуществена санкция в размер на 200
(двеста) лева.
Касаторът релевира допуснато
нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН. Подателят на жалбата счита за неправилна преценката на
районния съд за приложимост към казуса на чл. 104, ал.1 от ЗАвтПр вместо
чл.105 от същия закон. Сочи, че районният съд е тълкувал неправилно нормата на
чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, тъй като проверката относно спазването на чл. 7, ал.1
от Регламент (ЕО) № 561/2006 е последваща дейност и се извършва след
осъществяването на съответния превоз. Твърди, че осигуряването на спазване на
разпоредбите за почивките по своя характер е дейност предхождаща
осъществяването на превозите, разпоредени от превозвача, поради което намира за
приложима именно разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗАвПр, тъй като в закона
липсва специална разпоредба за нарушения от категорията на процесното.
На изложените съображения се
отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на
друго, с което да се потвърди издаденото НП, като се претендира присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство съобразно чл. 37 от Закона за
правната помощ.
В съдебно заседание касаторът не
се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – „Трансмар
57“ ЕООД, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание редовно
призован не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Пледира за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е процесуална
допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с
активна процесуална легитимация - страна в производството пред предходната
съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна
поради следните съображения:
С
обжалваното решение №279/21.02.2022 по нахд. № 5089/2021 на Районен съд –
Варна, е отменено НП № 23-0001425/15.09.2021г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Трансмар
57“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК *****, е наложена имуществена санкция в размер на 200
(двеста) лева на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр,
От фактическа страна районният
съд е приел, че на 06.10.2020г. водачът Н.Д.Й. при извършване на обществен
превоз на товари с товарен автомобил
марка „Мерцедес“ (кат. N3) с рег. №В5612ВТ, оборудван с аналогов тахограф марка
„Veeder Root“ със сер. №BG224/0157 в полза на превозвача „Трансмар 57“ ЕООД,
притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз
на товари №11067, валиден до 14.10.2028г., е управлявал над 4 часа и 30 минути
без прекъсване за почивка по време на работа /5 часа и 50 минути
управление/.
Тези констатации са залегнали в
АУАН № 291497 от 18.06.2021г., а впоследствие и в оспореното НП № 23-0001425 от
15.09.2021г., издадено от директора на РД "Автомобилна администрация"
гр. Варна и са послужили като основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на „Трансмар 57“ ЕООД на основание чл.
105, ал. 1 от ЗАвПр за нарушение по чл. 10, §2, изр. 2, предл. 2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Издаденото наказателно
постановление е отменено от РС-Варна с довод, че правилната правна квалификация
на деянието е по чл. 104, ал.1 от ЗАвПр,
а не по общата санкционна разпоредба на чл. 105 от същия закон, като
приложимата правна норма предвижда по-висок размер на имуществената санкция. С
оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и липсата на възможност да
влоши положението на санкционираното лице като приложи по-тежка санкция,
районният съд е отменил НП.
Касационната инстанция счита
атакуваният съдебен акт за валиден, допустим и правилен, като при неговото
постановяване са спазени относимите към казуса материалноправни
разпоредби.
В даденото описание на
нарушението по АУАН и НП се съдържат фактически данни, че „Трансмар 57“ ЕООД е
превозвач с издаден лиценз от Общността за извършване на международен
автомобилен превозна товари , както и че водачът Н Й, който работи за
същия превозвач, на 06.10.2020г. е
извършил обществен превоз на товари , управлявайки 5 часа и 50 минути без прекъсване т.е. без ползване
на почивка след управление от 4 часа и
30 минути .
Като нарушени законови разпоредби са цитирани в АУАН и в НП
чл. 10, §2, изр. 2 от Регламент №
561/2006 г. и чл. 78, ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Споменатата разпоредба от
Общностното право гласи, че транспортното предприятие е задължено да организира
работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са
в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия
регламент, в това число и надлежно да инструктира водачите и да извършва
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и
глава II от настоящия регламент.
Съгласно
предписанието на чл. 78, ал.1 т., т.1 от ЗАвПр при извършване на превози на пътници с автобуси и
превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни
превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват
изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със
закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.)
Тези правни норми предписват
правила за поведение, тъй като същите
въвеждат правни задължения , но същите
не са административнонаказателни
, понеже не предвиждат санкции.
В издаденото НП от наказващия
орган деянието е квалифицирано като адм. нарушение по смисъла на чл. 105, ал.1
от ЗАвПр. Според тази разпоредба за нарушения на този
закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Правилна е тезата на районния
съд, че описаните фактически обстоятелства
в мотивите на АУАН и НП кореспондират
със състава на друго адм. нарушение- това по чл. 104, ал.1 т.1 от ЗАвПр,
защото задават като признаци на противоправно поведение бездействие на
превозвач по осигуряване спазване на работно време и време за почивки от
водача Н Й на 06.10.2020 г. Според
посочената правна норма превозвач, който не осигури
спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при
извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози
за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв. При съпоставяне
на размера на наказанията по двете административнонаказателни разпоредби е видно
,че за нарушението по чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр
е предвидена имуществена санкция в по-голям размер.
Предвид действащата редакция на чл. 63 от ЗАНН
районният съд може да измени НП , само
когато прилага закона за същото , еднаквото или по-леко наказуемото нарушение, но не и
закон за по-тежко наказуемото такова. Това нормативно разрешение следва правния
принцип, забраняващ влошаване
положението на жалбоподателя .
При
невъзможност за преквалифициране на деянието от съда поради забрана за
влошаване положението на обжалващото лице , правилен е крайния правен извод
на ВРС
за незаконосъобразност на издаденото НП поради погрешна правна
квалификация на правонарушението от административнонаказващия орган.
Съдът не е сезиран с искане от
ответника по правния спор за присъждане на разноски, поради което не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 279/21.02.2022 г., постановено по анд № 5089/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.