ОПРЕДЕЛЕНИЕ
06.01.2022г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито
заседание на шести януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Росица Чиркалева
разгледа
докладваното от съдия Чиркалева адм. дело № 1291 по описа за 2021 година.
Делото е образувано по жалба на И.А.Х. ***, в която е
посочено, че се обжалва мълчалив отказ на Кмет на Община Димитровград да се
произнесе по Заявление подадено на основание чл. 35.2.7. от План за защита при
бедствия на община Димитровград, част I „Защита при наводнения“ във вр. чл.
37, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към министерски съвет – в сила от
13.04.2010г., приет с ПМС № 58 от 06.04.2010г.
Жалбата е подадена чрез Кмета на община Димитровград,
като е постъпила в Административен съд Хасково с писмо вх. № 8196/30.12.2021г.,
ведно с приложени към същото, на основание чл. 152, ал.2 от АПК, писмени
документи, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения
акт.
В жалбата се посочва, че със заявление от 27.06.2021г.
жалбоподателят е поискал от кмета на община Димитровград да издаде заповед за
сформиране на общинска комисия за установяване и оценка на причинените му
материални щети от наводнение /разливане на речно корито/ на собствения му
недвижим имот, както и да бъде изготвен протокол за оценка причините за
настъпване на вредите и внасяне на искане за обезщетяване в Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, която да се
произнесе с решение за обезщетяване на физическото лице – И.А.Х. със сумата от
900 лв. Претендира се, че така подаденото искане е новирано с депозирано пред
кмета на Община Димитровград напомнително писмо от 07.12.2021г.
Жалбоподателят излага становище, че липсата на
издадена заповед за назначаване на комисия, съобразно подаденото заявление, в
сроковете по чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на
междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски
съвет / ПОДМКВПМС/ е формирало мълчалив отказ на кмета на Община Димитровград
да издаде индивидуален административен акт, с който отказ са били засегнати
законните му права и интереси. При това положение се претендира да е спазен
предвидения в чл. 149, ал.2 от АПК преклузивен срок за оспорване на формирания
мълчалив отказ, като се иска неговата отмяна и връщане на преписката на
административният орган с указания за произнасянето му с изричен акт.
За да извърши проверка относно редовността и
допустимостта на направеното оспорване, съдията докладчик взе предвид
изложеното в жалбата и приложените към същата писмени доказателства, както и
представените такива от страна на административният орган.
Видно от приложеното към преписката заявление с рег.
индекс ОК-01-84/28.06.2021г. жалбоподателят И.А.Х. *** на основание чл. 37,
ал.2 от Правилника за организацията и дейността на междуведомствената комисия
за възстановяване и подпомагане към МС, да издаде Заповед за сформиране на
общинска комисия за установяване и оценка на причинените му материални щети,
която да включва и представител на регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР и един експерт- оценител, със задача да изготви
протокол за оценка на вредите и
констатации относно причините за настъпването им. И.А.Х. също така е поискал от
кмета на община Димитровград, на
основание чл. 38, ал.1 от Правилника, да внесе искане за обезщетяване в
нарочната комисия, която да се произнесе с Решение за обезщетяване на
физическото лице- И.А.Х. със сумата от 900 лв. В изложението, заявителят Х. е
аргументирал своите искания с твърдението за претърпени имуществени вреди в
размер на 900 лв. от бездействие на длъжностни лица, нормативно задължени да предприемат
определени действия за предотвратяване на наводненията в населените места. Посочил
е още, че съгласно чл. 65, ал.1, т.3 от Закон за зашита при бедствия, кметът на
общината организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането
или намаляването на последиците от бедствия, което в случая се твърди да не е
било сторено. Коментирани са изводите на изготвена по ДП № 711/2019г. на РУ на
МВР гр. Димитровград, пр. пр.№705/2019г. на РП – Хасково, ТО- Димитровград хидротехническа-
експертиза, като е направен извод от самия жалбоподател, че наводняването в
имота му се дължи на човешко бездействие- неизпълнение на установени със закон
служебни задължения от страна на кмета на община Димитровград и директора на
Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив. Сочи се още, че тези
длъжностни лица не са изпълнили задълженията си за планиране на защита при
бедствия, за организиране разработването на общински план за защита при
бедствия, съвместно с централната и областната власт, не са организирали и
контролирали изпълнението на превантивни мерки за недопускане или намаляване на
последиците от бедствия, не са осъществили необходимата организация и техническа
експлоатация на речното легло, не са осъществили поддръжка и ремонтно-
възстановителни дейности на хидротехническото съоръжение- мост, като с
неизпълнението на тези им задължения са нарушили разпоредби от Закона за защита
при бедствия и Закона за водите. При така изложените аргументи се иска
произнасяне от кмета на община Димитровград с посочената заповед.
С оглед изложените
от молителя аргументи и отправеното до кмет на община Димитровград искане за
произнасяне, настоящият съдебен състав намира, че подадената срещу
„мълчалив отказ“ жалба се явява процесуално недопустима, предвид липсата на
годен за обжалване административен акт.
Съгласно
правната регламентация на мълчаливия отказ в чл.58, ал.1 от АПК,
непроизнасянето на компетентния административен орган в срок се приравнява на
мълчалив отказ да се издаде претендирания административния акт. По силата на
законовата фикция, мълчаливият отказ е приравнен на административен акт и
подлежи на обжалване, но това се отнася само за случаите, в които административен
орган е сезиран с валидно и допустимо искане за издаване на административен акт
по смисъла на чл. 21 от АПК, по което органът е задължен да се произнесе, но не
се е произнесъл в законоустановения срок. Не всеки акт издаден от орган на администрацията
обаче има характер на ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК. Такива са само актовете на администрацията, от който молителя може пряко да
черпи права и който има пряко благоприятно действие върху правната му сфера или
от който за същия пряко възникват задължения. Ако актът не засяга пряко права
или законни интереси на своите адресати, той няма характер на ИАА по чл. 21 от АПК /ТП№2/07.07.2007г. по ТД № 1/2007г. на ВАС, Определение №
12589/11.10.2012г. по АД № 11120/2012г. на ВАС/. В конкретния случай, кметът на
община Димитровград е бил сезиран за издаване на акт, който макар и наименуван
Заповед не носи белезите на ИАА. От този акт пряко не настъпват права или
задължения за жалбоподателя. Заповедта по чл. 37, ал.2 от Правилника за организацията и дейността
на междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС е част от административна процедура, приключваща с Решение на междуведомствената комисия за
възстановяване и подпомагане към МС, който акт би имал
въздействие върху правната сфера на жалбоподателя.
Нормата на чл. 21, ал.5 от АПК урежда изключение,
съгласно което не са ИАА онези волеизявления, действия и бездействия на
административните органи, които са част от производство по издаване или
изпълнение на индивидуални административни актове. Заповедта за създаване на
общинска комисия за оценка на щетите в производство по чл. 37 от Правилника има
организационно и вътрешноведомствено значение и се явява вътрешнослужебен акт,
част от общата процедура и не подлежи на самостоятелен контрол извън крайния
приключващ процедурата акт. Ето защо и липсата на произнасяне с такъв акт не
може да формира мълчалив отказ за издаване на ИАА по смисъла на чл. 58 от АПК.
При същите аргументи, съдебният състав не намира и действието по внасяне на искане
за обезщетяване по реда на чл. 38 от Правилника, за такова представляващо индивидуален
административен акт.
От
друга страна, за да е възможно формирането на мълчалив отказ органът следва да
има нормативно задължение да издаде акт от вида на поискания. Такова нормативно
задължение се претендира от страна на жалбоподателя с оглед нормата на чл. 37,
ал. 2 от Правилника. Съгласно нормата на чл. 37 ал.1 „Засегнатите лица, както и
длъжностните лица, причинили увреждането, в 14-дневен срок уведомяват кметовете
на общини за настъпилото увреждане“ Ал. 2 пък казва „ В 14-дневен срок от
получаване на уведомлението по ал. 1 или по собствена инициатива кметовете на
общини издават заповед за сформиране на общинска комисия за установяване и
оценка на щетите. В комисията се включва и представител на регионалната
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР и един
експерт-оценител.“ Тази разпоредба е разписана в Раздел VI от Правилника,
озаглавен „Обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им
вреди при или по повод извършването на нормативноустановени действия за
защита при бедствия“ Анализа на посочената
разпоредба следва да бъде извършен с оглед систематичното място, което заема в
посочения подзаконов нормативен акт и с оглед предхождащата я разпоредба на чл.
36, съгласно която „Комисията
приема решение за обезщетяване на физически и юридически лица в размер на
реално причинените им при или по повод извършване на нормативноустановени
действия за защита при бедствия имуществени вреди“. Така осъществения от
съда анализ, води на извод, че разпоредбите на чл. 37, ал.2 и чл. 38 от Правилника, обхващат фактически
основания различни от изложените от Х. в процесното заявление. Всъщност цялото
изложение на заявлението е насочено към вменяване на кмета на община
Димитровград осъществяването на незаконосъобразно бездействие, с твърдения за
настъпили от същото вреди, които жалбоподателя сам е оценил на стойност от 9 00
лв. Така изложените в заявлението фактически твърдения, не водят на извод за
наличие на предпоставки за провеждане на процедура по чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на
междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС. Последната
касае случаите, в които за гражданите или ЮЛ са настъпили вреди от извършването на нормативноустановени действия за
защита при бедствия. Наличието на такива действия не се твърдят в подаденото до
кмета на община Димитровград заявление. Възмездяването на вредите от
незаконосъобразна дейност на административните органи се осъществя по специален
ред, но не и в производство като процесното. Последното налага извод, че при
така изложените в заявлението аргументи, за кмета на община Димитровград не е
било налице задължение за сформиране на посочената комисия, съответно за издаване
на заповед в тази насока. Предвид изложеното липсата на произнасяне с изрична
заповед, не съставлява мълчалив отказ за издаване на ИАА, който да подлежи на
самостоятелно оспорване по съдебен ред. По същите съображения не съставлява
„мълчалив отказ“ по смисъла на чл. 58 от АПК и липсата на предприети действия
от страна на кмета на община Димитровград за внасяне искането за обезщетяване в
нарочната комисия, която да се произнесе с Решение за обезщетяване на
физическото лице - И.А.Х. със сумата в размер на 900 лв., така както
жалбоподателя е предявил искането си в т. 2 от заявлението.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме
тезата на жалбоподателя за наличие на задължение от страна на кмета на община
Димитровград да се произнесе с исканата заповед и да извърши исканото действие,
които да представляват ИАА, то оспорването на „мълчалив отказ“ за произнасяне в
тази насока, следва да се счита за просрочено, предвид подаване на заявлението
на 27.06.2021г., а на процесната жалба на 23.12.2021г. Тезата на жалбоподателя
за новиране на заявлението с подадено напомнително писмо на 07.12.2021г. не се
споделя от настоящият състав, предвид което и на това основание жалбата се
явява недопустима.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата на И.А.Х. ***, срещу мълчалив отказ на
Кмет на Община Димитровград да се произнесе по Заявление подадено на основание
чл. 35.2.7. от План за защита при бедствия на община Димитровград, част I „Защита при
наводнения“ във вр. чл. 37, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на
междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към министерски
съвет – в сила от 13.04.2010г., приет с ПМС № 58 от 06.04.2010г., като недопустима поради липса на акт подлежащ на
оспорване, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
следва да бъде прекратено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на И.А.Х. ***, срещу мълчалив
отказ на Кмет на Община Димитровград да се произнесе по Заявление подадено на
основание чл. 35.2.7. от План за защита при бедствия на община Димитровград,
част I „Защита при
наводнения“ във вр. чл. 37, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на
междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към министерски
съвет – в сила от 13.04.2010г., приет с ПМС № 58 от 06.04.2010г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1291 по описа на Административен
съд, гр. Хасково за 2021г.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: