Решение по дело №1719/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1040
Дата: 22 август 2019 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20195300501719
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  1040

 

                                 гр.Пловдив, 22. 08. 2019 г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на двадесет и втори август през две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Иван Анастасов   

 

като разгледа  Докладваното от съдия Радостина Стефанова

гр.д.№ 1719/2019г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.433 ал.1 т.8  от ГПК.

Постъпила е жалба от А.Т.Т., ЕГН – **********,***, в качеството на длъжник, чрез адв. А.Ш., против Разпореждане от 09.05.2019г., с което е оставена без уважение Молбата й с вх.№ 27892/09.05.2019г. за прекратяване на производството по изп.д.№ 20098210400918 по описа на ЧСИ П. И., рег.№ 821. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови връщане на преписката със задължителни указания за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него. С жалбата се поддържа отново искането за прекратяването на изпълнителното производство на основание изтекъл двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода 24.02.2017г. – 24.02.2019г. Развиват се по- конкретно доводи, че поради липса на представяне от страна на  „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на надлежно връчено Уведомление по чл.99 от ЗЗД за извършена цесия на парично вземане между „ОББ“АД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, съдебният изпълнител е нямал право нито да конституира цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като взискател по делото, нито да приема негови искания за предприемане на изпълнителни действия. В тази връзка аргументира, че извършеното действие на 26.05.2017г. по налагане на запор не е валидно и не следва да бъде зачитано като изпълнително действие. Прилага и се позовава на съдебна практика – Определение №1219/03.10.2013г. на ПАС по гр.д.№ 1090/2013г., Решени от 07.04.2017г. на Пернишки окръжен съд по гр.д.№ 140/2017г., Решение № 1827/13.03.2019г. на СГС, г.о., II с. по гр.д. №942/2019г. и Решение на Варненски окръжен съд от 15.05.2017г. по гр.д.№ 906/2017г. , по аналогични казуси.

Въззиваемите страни, в качеството им на взискатели, не депозират възражения по жалбата в указания им срок. 

От страна на ЧСИ П. И., рег. № 821 по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено:

От прегледа на материалите по изпълнителното дело, се констатира, че производството по изп.д.№ 20098210400918 е образувано по молба на „ОББ“ АД. С Молба с вх.№ 04815/11.02.2016г. /на л.684/, подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК – *****, е направено искане на осн.чл.429 от ГПК да бъде конституиран по делото като взискател, в качеството му на частен правоприемник на „ОББ“ АД. Към молбата са приложени Договор за цесия от 04.12.2015г., Потвърждение за сключена цесия, Пълномощно от цедента да уведоми длъжника съгласно условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането.  С Резолюция от 21.12.2016г. съдебният изпълнител е оставил без движение молбата до представяне на доказателства за редовно връчено уведомление за цесия по чл.99 от ЗЗД или овластяване на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ за връчване на същото. С Молба с вх.№ 01053/11.01.2017г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД депозира доказателство за връчване – Обратна разписка на длъжника за извършена цесия, но  същото обаче не е прието от ЧСИ поради нередовно оформяне на известието.

С Молба с вх.№ 07376/24.02.2017г. /л.708/ от „В и К“ ЕООД за насрочване на опис и продажба на движими вещи на длъжника, което искане е уважено от ЧСИ.

С Молба с вх.№ 20141/26.05.2017г. /л.710/ „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е направено искане за извършване на опис на движими вещи на длъжника и за налагане на запор на банкови сметки, което  искане е уважено от ЧСИ.

От ЧСИ е изпратено Съобщение с изх.№ 42861/14.09.2017г. /л.711/ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми съдебния изпълнител дали длъжникът е уведомен за извършената цесия, тъй като по изп. дело няма приложено редовно връчено Уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД.

От „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е депозирана  Молба с вх.№ 44844/25.10.2017г. /на л.713/ за упълномощаване на  съдебния изпълнител да връчи Уведомление за станалата цесия на длъжника А.Т.Т..

Съдът констатира обаче, че Уведомление за станалата цесия на длъжника А.Т.Т. не е връчено, липсват писмени данни затова.

С Молба с вх.№ 27892/09.05.2019г. /на л.731/, подадена от длъжника Т., чрез адв. Ш., е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като след датата 24.02.2017г. в двегодишния срок по см.на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК  не е поискано извършване на изпълнително действие от взискателите  по делото.

С атакуваното Разпореждане от 09.05.2019г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК предвижда, че – Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. От по-горе изложената хронология на процесуални действия се налага извод, че след като по изпълнителното дело изобщо не е представено  от  „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД Уведомление на длъжника А.Т.Т. за извършената  цесия, няма как нито същото дружество да бъде конституирано като взискател по делото, нито от негова страна могат да се искат извършване на каквито и да било изпълнителни  действия. Евентуално извършените – като това на 26.05.2017г. по налагане на запор, не следва да се считат за валидни и нямат никаква правна стойност. Налага се извод, че в обследвания двегодишен срок от 24.02.2017г. до 24.02.2019г. не е поискано и не е извършено изпълнително действие, поради което и са налице условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на производство. 

 В тази насока е както константната съдебна практика, приложена към жалбата, така и всъщност и цитираното в мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК от съдебния изпълнител Решение № 404/12.02.2016г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№ 666/2015г., в което е записано, че  в договора за цесия се е съдържало изявление за прехвърляне, което е достигнало до длъжника с уведомяването му, поради което и са били налице предпоставките на чл.429 ал.1 от ГПК за извършване на изпълнителни действия.  

Ето защо, жалбата се явява основателна. Обжалваното Разпореждане от 09.05.2019г., с което е оставена без уважение Молбата с вх.№ 27892/09.05.2019г. на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство ще бъде отменено и вместо това ще се постанови връщане на преписката за прекратяване на изпълнителното дело.

По мотивите, ПдОС – V възз.гр.с.

                   Р  Е  Ш  И :

Отменя Разпореждане от 09.05.2019г., с което е оставена без уважение Молбата с вх.№ 27892/09.05.2019г. на А.Т.Т., ЕГН – **********,***, чрез адв. А.Ш., за прекратяване на производството по изп.д.№ 20098210400918 по описа на ЧСИ П. И., рег.№ 821.

Връща преписката на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело.

          Решението  е окончателно.

                                      Председател:

                                                               Членове :