М О
Т И В И
към решение по НЧХД № 4328 по описа за 2019год.
на
Варненския районен съд –
ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на подс. Т.Г.Х. е възведено обвинение по чл.182, ал.2 от НК
от Х.Б.Б., за това, че за периода 09.03.2018г. - 18.08.2019 г., като родител
осуетила изпълнението на съдебно Решение № 4808/22.11.2017г. по гр.д. №
3663/2017г. по описа на ВРС, 9 състав, относно упражняване на родителски права
и лични контакти на детето Б. Х.Б. с баща му Х.Б.Б.,
в условията на продължавано престъпление, на девет пъти, както следва: на
09.03.2018г., на 25.03.2018г., 14.04.2018г., 02.01.2019г., 04.01.2019г.,
01.02.2019г., 01.03.2019г. и за периода от 03.08.2019г. – 18.08.2019г.,
включително - престъпление по чл.182
ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представител на РП Варна не се явява.
В
съдебно заседание подсъдимата Х. се
явява лично и с адв. Д. ***. Дава обяснения и моли да
бъде призната за невинна. Твърди, че случаите, в които детето не е било
предавано на бащата в изпълнение на съдебното решение за упражняване на режима
на лични контакти, детето е било с влошено здравословно състояние или е имало
обявена грипна епидемия и решенията и са били продиктувани изцяло от интересите
на детето.
Защитника прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства и
пледира за оправдателно решение, като дори твърди, че неправилно е изчислявано
времето за предаване на детето, предвид установена съдебна практика за
пресмятане на всяка първа и трета седмица от месеца.
В
дадената последна дума на подсъдимата, Х. заявява, че има право на личен живот
и щастие и ще приеме съдебното решение, такова, каквото бъде постановено.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Т.Х. и тъжителят Х.Б.
имали съвместно съжителстване по време на което им се родило детето Б. Х.Б..
Заедно живели на семейни начала до 2017г., когато родителите се разделили.
С Решение на РС Варна по гр.д.
3663/2017г. по описа на РС Варна, 9-ти състав родителските права са преоставени на майката на детето – подс.Х.,
а на бащата – тъж.Б. е определен режим на лични
контакти с детето.
В началото на м.януари 2019г. тъж.Б. ***, в които описал множество случаи на неизпълнение
на съдебното решение от страна на майката на детето, като същия твърдял, че
подсъдимата не изпълнява съдебното решение и осуетява определения от съда режим
на лични контакти на бащата с детето. В
жалбата се твърдяло, че подс.Х. не е изпълнила
съдебното решение множество пъти от 09.03.2018г. до 01.03.2019г.
По повод на същата жалба било разпоредено извършването на предварителна проверка, която
приключила с изготвено постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство, с което преписката била прекратена. В постановлението е посочено
че наказателното преследване за престъпление извършено по чл.182 ал.2 от НК се
възбужда по тъжба на пострадалия. По делото липсват доказателства за датата на
връчване на Постановлението, но същото е издадено на 01.04.2019г. и според
твърденията на тъжителя, му е станало известно след завръщането му от плаване в
страната, през м.август същата година.
На 27.09.2019г. е депозирана
тъжбата на Х.Б. срещу подс.Х.. В нея Б. описва както
е описано вече по-горе общо девет случая в които майката на детето му отказала
да изпълни съдебното решение за упражняване на режима на лични контакти с
детето.
С Разпореждане от 2019г. ВРС І
- ви състав е насрочил делото за разглеждане в открито с.з.у за извършено
престъпление по чл.182 ал.2 от НК, като не е фиксирал дати на престъплението.
В с.з. са разпитани множество
свидетели на двете страни, като е спазен принципа за равнопоставеност
на страните. От разпита на свидетелите се установява, че страните по делото –
родителите на Б. имат изострени лични отношения един към друг. Установено е че
бащата на детето пътува често и продължително извън страната, предвид
упражняваната от него професия, а майката се опитва да осуетява по всякакъв
начин режима на лични контакти на бащата с детето, въпреки съдебното решение в
тази насока.
Съдът намери, че не следва да
се произнася по твърденията в тъжбата за
извършени изпълнителни деяния преди 2019г., доколкото същите се явяват много
извън шестмесечният срок за подаване на частната тъжба. Съдът счете че е
надлежно сезиран за произнасяне само шест месеца назад от датата на издаване на
Постановлението на РП Варна за отказ за образуване на ДП. В този срок попадат
датите от януари 2019г. и следващите, твърдяни от
тъжителя.
В хода на съдебното
производство се представиха множество писмени доказателства и твърдения за
влошеното здравословно състояние на детето Б.. Чрез същите майката на детето – подс.Х. се опитва да обясни решението си да не предаде детето на бащата Б. и по този
начин да не изпълни решението на съда в тази насока.
От разпитаните свидетели по
делото – служители на ІРУ МВР Варна се
установява, че същите неколкократно са били сезирани
и викани от страна на тъжителя за оказване на съдействие за предаване на
детето. В тази насока са и показанията на брата на тъжителя, който установява,
че тъжителя е грижовен баща и иска да полага бащински грижи за детето си, но
тези му желания са осуетявани многократно от подс.Х.,
под различни поводи, а и без повод, просто като не отваря врата на апартамента,
в който живее с детето.
Съдът не кредитира показанията
на бащата на подсъдимата Х., като намира същите за вътрешно противоречиви и
целящи да изградят защитна версия на дъщеря му. С показанията си този свидетел се
опитва да омаловажи действията на подсъдимата и да прехвърли отговорността за
липсата на лични контакти на детето с неговия баща на тъжителя Б..
В хода на съдебното
производство са представени писмени доказателства, че детето за един от
случаите, в които подсъдимата твърди, че е било болно е било в детската
градина, която посещава в добро здраве. В тази насока са и показанията на
директорката на детското заведение, която установява, че лично е изготвила
справка за присъствието на детето в определени дни, като е използвала дневника,
в който се отразяват присъствията на децата в градината. Същата свидетелка
твърди, че познава детето Б. и същото според нея е в добро здраве и не се
отличава от другите деца в градината.
Предвид така изложеното и
съдът намира, че подс.Х. е извършила описаните в
тъжбата изпълнителни деяния, като в условията на продължавано престъпление през
2019г. е осуетила правото на тъжителя Б. да осъществи режима на лични контакти
с детето си и е осъществила състава на чл.182 ал.2 от НК.
Практически и подсъдимата не
оспорва фактите, че в описаните в тъжбата дати не е предоставила детето на
неговия баща.
Твърдениео на защитника на подсъдимата,
че неправилно са изчислявани седмиците съгласно съдебното решение, съдът намира
за ирелевантно, доколкото такива възражения никога не
са били направени от подс.Х. при поискване на детето.
Тя не е оспорвала, че именно в датата на съдебното решение следва да предостави
детето за контакти с баща му, а търси други обяснения за действията си. В този
смисъл между страните по делото не съществува спор за това в кои дни, колко
често, с каква продължителност следва да е режима на лични контакти. Не е
съществувал и спор за това коя седмица се явява първа за месеца и коя съответно
втора, трета и четвърта.
Съдът не намира за нужно да обсъжда опитите за вземане
и предаване на детето, въпреки, че същите се отличават с определен драматизъм и
данни за това са събрани по делото. Съдът не намира за нужно да обсъжда и
твърдението на защитата, че тъжителят не е изчерпил реда за изпълнение на
съдебното решение, като не е потърсил съдействието на съдия изпълнител.
Безспорно такава възможност съществува, но дали тя ще бъде използвана от
страната е въпрос на лична преценка и решение.
От субективна страна съдът намира, че подс.Х. е действала с пряк умисъл за извършване на
престъпление по чл.182 ал.2 от НК, като е искала и целяла престъпния резултат –
ограничаване режима на лични контакти на детето с баща му, а от там и
неизпълнение на съдебното решение в този смисъл.
По делото са изготвени социални доклади, които
потвърждават факта, че бащата желае да се грижи за детето си.
Горепосочената фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – дадените
обяснения от подс.Х., които съдът кредитира изцяло и
безрезервно, доколкото същите са подкрепени от всички останали събрани по
делото доказателства, свидетелските показания дадени в хода на предварителното
производство и в с.з., свидетелство за съдимост, медицинска документация, копия
от съдебни решения и определения и др.
Съдът намира, че деянието по чл.182 ал.2 от НК е доказано от обективна и
субективна страна, а отделно от изложеното и не се отличава с липса на
обществена опасност или занижена такава.
По описания по-горе начин подс.Х. е осъществила състава на престъпление по чл.182 ал.2 от НК, като за
периода 02.01.2019 г. – 18.08.2019 г., като родител осуетила изпълнението на
съдебно Решение № 4808/22.11.2017г. по гр.д. № 3663/2017г. по описа на ВРС, 9
състав, относно упражняване на родителски права и лични контакти на детето Б. Х.Б.
с баща му Х.Б.Б., в условията на продължавано
престъпление, на шест пъти, както следва: на 02.01.2019г., 04.01.2019г.,
01.02.2019г., 01.03.2019г. и за периода от 03.08.2019г. – 18.08.2019г.,
включително - престъпление по чл.182 ал.2,
вр.чл.26 ал.1 от НК.
Съдът намери, че
са налице основанията предвидени в закона за освобождаване от наказателна
отговорност на подс.Х., поради което и на осн. чл.78А ал.1 от НК я освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание ГЛОБА в размер на
1000,00 /хиляда/ лева за извършеното деяние.
Съдът намери, че
за постигане целите предвидени в закона не е необходимо да се налага глоба над
предвидения в закона минимум, въпреки, че след извършена служебно справка се
установи, че между същите страни за същото по вид престъпление има и няколко
други висящи производства за други различни периоди от време.
Съдът осъди
подсъдимата да заплати и направените от страна на тъжителя разноски по делото.
По
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: