Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2565 19.06.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 20129 по описа на съда за 2018 г. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Сарафово Инвест“
ООД, ЕИК ********* против Г.А. В., ЕГН **********, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 04.06.2007 г. страните сключили два
предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в
кв. ******, а именно: АПАРТАМЕНТ № ***, с площ 84,30 кв.м, на ** етаж, състоящ
се от дневна с кухня, 2 спални, баня, WC, тераса, склад, при граници:
север-външен зид, юг-вътрешен двор, запад-апартамент, изток-вътрешен двор и
АПАРТАМЕНТ № *, на * етаж, състоящ се от
дневна с кухня, спалня, баня, WC, тераса, подземен гараж, при граници:
север-коридор, юг-вътрешен двор, запад-апартамент, изток-апартамент. Твърди се,
че съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****
ищцовото дружество е прехвърлило собствеността на К.П.П /д. на Г.А. В./ върху
32,89/592 кв.м. ид.ч. от УПИ ***, както и правото на строеж по отношение на
Апартамент № *. Сключен бил и втори договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ****, с който правото на собственост върху 32,89/592 кв.м. ид.ч. от УПИ *** придобил П.В.В./с.
на ответницата/ и правото на строеж по отношение на гореописания Апартамент № *.
Съгласно раздел II от процесните предварителни договори – „Плащане на продажна
цена“ т. 3.3 при издаване на сградата
ответницата следвало да заплати сумата от общо 7405 евро. До настоящият момент,
въпреки многократните покани от страна на ищеца, Г.В., не била заплатила
дължимите суми по предварителните договори за покупко-продажба на недвижимите
имоти от 04.06.2007 г.
Въз основа
на изложените обстоятелства ищецът прави искане ответницата да бъде осъдена да
му заплати сумата от 7405 евро, представляваща договорена цена по процесните
предварителни договори за покупко-продажба на недвижим имот от 04.06.2007 г.
Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира се
законна лихва от 19.12.2013 г. /датата на издаване на Удостоверение № ***/19.12.2013
г. за въвеждане в експлоатация на строежа/ и разноските по делото.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който взема
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не се спори, че
между страните са сключени два броя предварителни договори, но се оспорва въз
основа на тях да са възникнали задължения за Г.В. за заплащане на процесните
суми. Оспорва, че посочените предварителни договори не са придобили окончателен
характер. Твърди се, че предварителния договор за покупко-продажба на недвижим
имот не инкорпорира задължение за заплащане на продажна цена, а само задължение
за сключване на окончателен договор. Между ищцовото дружество и Г.В. не били
сключвани окончателни договори за покупко-продажба. В действителност такива
били сключени, но с трети лица. В тази връзка оспорва твърденията на ищеца, че
след като тези трети са в близки родствени отношения с ответницата, то
сключените договори за покупко-продажба са вследствие на подписаните с
ответницата предварителни договори. Посочва се, че предварителните договори и
нотариалните актове имат различни страни, предмет, покупно-продажна цена и
начин на плащане. Дори и да се приеме, че представените нотариални актове са
сключени вследствие подписаните между дружеството-ищец и ответницата предварителни такива, то отново
счита, че предявената претенция е неоснователна. Видно било от нотариалните
актове, че страните са предоговорили изцяло параметрите на предварителните
договори. Освен това в НА ясно и категорично било записано, че
покупно-продажната цена е изплатена изцяло от купувачите, в т.ч. не било и
инкорпорирано съглашение за заплащане на сума след снабдяване на сградата с
Удостоверение за експлоатация. На следващо място се сочи, че процесните
предварителни договори имат за предмет – продажба на завършени апартаменти,
срещу заплащане на продажна цена, като липсвала уговорката за извършване на СМР
или претендираните плащания се явяват продажна цена, а не цена за СМР. Прави
възражение за погасяване по давност на процесното вземане. Предвид изложеното
моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото са представени писмени доказателства – два броя предварителни
договори от 04.06.2007г., Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №
***., както и два броя нотариални актове от ***.
От първия предварителен договор от 04.06.2007г. се установява, че ищецът и
ответникът са постигнали съгласие относно изграждането и последващото
прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в кв. С.
***, а именно: АПАРТАМЕНТ № *, на * етаж,
състоящ се от дневна с кухня, спалня, баня, WC, тераса, подземен гараж,
при граници: север-коридор, юг-вътрешен двор, запад-апартамент,
изток-апартамент.
От втория представен по делото предварителен договор от 04.06.2007г. се
установява, че
ищецът и ответникът са постигнали съгласие относно изграждането и последващото
прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в кв. С.
***, а именно: АПАРТАМЕНТ № *,
с площ 84,30 кв.м, на * надземен етаж, състоящ се от дневна с
кухня, 2 спални, баня, WC, тераса, склад, при граници: север-външен зид,
юг-вътрешен двор, запад-апартамент, изток-вътрешен двор.
От представения нотариален акт № ****., се установява, че правото на собственост върху 32,89/592 кв.м. ид.ч. от ***
е придобито от П.В.В./с. на ответницата/, като същият е придобил и правото на строеж по отношение на
гореописания Апартамент № *.
От представения нотариален акт № **** се установява, че ищцовото дружество
е прехвърлило собствеността върху 32,89/592 кв.м. ид.ч. от УПИ ***, както и
правото на строеж по отношение на Апартамент № * К.П.П. /д. на Г.А. В./.
От представеното Удостоверение № ***/19.12.2019г. за въвеждане в
експлоатация на строеж, се установява, че строежът на въпросната сграда е
изпълнен в съответствие с необходимите изисквания. Като възложители се сочат
лица, сред които К.П.П., собственик съгласно нотариален акт № **, както и П. В.
В., собственик съгласно нотариален акт № ***.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 19 от ЗЗД, страните могат да сключат
предварителен договор за сключване на окончателен договор, като в случаите,
когато се изисква окончателния договор да е в нотариална или
нотариално-заверена форма, то за действителността на предварителния договор се
изисква същият да е сключен в писмена форма. Предварителният договор се сключва
с цел да бъдат постигнати договорености между страните относно съществените
условия на окончателния договор, като неговата функция е да гарантира страните,
че впоследствие ще бъде сключен действително окончателен договор, със
съдържание, определено в предварителния такъв. Законът предвижда възможност за
една от страните да поиска от съда предварителният договор да бъде обявен за
окончателен, когато това не е направено доброволно.
От представените по делото писмени доказателства
безспорно се установи, че страните са сключили действителни предварителни
договори – в изискуемата от закона форма, съдържащи клаузи относно съществените
белези на окончателните договори, които впоследствие следвало да бъдат
сключени. Освен това, от съдържанието на представените два броя предварителни
договори става ясно, че страните са уговорили заплащане на претендираните от
ищеца парични суми, като са поставили това плащане под условие, а именно
въвеждането в експлоатация по съответния административен ред на обектите,
предмет на предварителните договори. Представено е удостоверение за въвеждане в
експлоатация, от което е видно, че процесната сграда е въведена в експлоатация
през 2013г. От друга страна, ответника не е представил доказателства за плащане
на така посочените суми.
Извън това, от представените нотариални актове се
установи, че правото на собственост
върху идеални части от имота, както и правото на строеж върху процесните
апартаменти, е прехвърлено на трети лица – с.ът и дъщерята на ответницата.
Прехвърлянето е станало няколко месеца след сключване на предварителните
договори през 2007г. Въвеждането на сградата в експлоатация е станало през
2013г. По делото не са представени доказателства относно прехвърлянето на
правата по предварителния договор от страна на ответницата спрямо трети лица –
макар и с които същата има родствени връзки.
С оглед характера на предварителния договор, чиято
функция е да служи за сключване на окончателен такъв, съдът намира, че не е
налице основание за присъждане на претендираните суми в полза на ищеца. Отделните
клаузи в предварителните договори следва да бъдат тълкувани във взаимовръзка. В
този смисъл, за да е налице валидно вземане от страна на ищеца е необходимо да
бъде завършен фактическият състав по сключване на окончателен договор. С оглед
датата на прехвърляне правата върху процесните обекти по отношение на трети
лица е ясно, че това е станало преди същите да бъдат въведени в експлоатация.
Освен това, видно от представеното Удостоверение № 210/19.12.2013г. за
въвеждане в експлоатация, в същото фигурират имената на собствениците на
процесните недвижими имоти – К.П.П. и П. В. В.. В този смисъл, очевидно
изпълнението на условието, въведено в договорите за въвеждане на обектите в
експлоатация не е изпълнено от задълженото по предварителния договор лице –
ищец в настоящото производство, а от третите лица.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед акцесорния
характер на претенцията за лихва, то тя също следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски следва да бъдат присъдени в полза
на ответника. Предвид факта, че процесуалното представителство на ответника се
осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., то в полза на процесуалния
представител на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 964, 49 лева, определен съобразно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004
Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Сарафово Инвест“ ООД, ЕИК
********* против Г.А. В., ЕГН ********** искове за осъждане на последната да заплати
сумата от общо 7405 евро /седем хиляди четиристотин и пет евро/, дължима по два
предварителни договори за покупко-продажба на недвижимите имоти от 04.06.2007 г.,
както и законна лихва върху
горепосочената сума от 19.12.2013 г.
ОСЪЖДА „Сарафово
Инвест“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Р.Р.П.,*** сумата от 964,49 лева /деветстотин шестдесет и четири лева и
49 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ