Решение по дело №101/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2351
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 21 април 2020 г.)
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20191100500101
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 21.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР САНТИРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

   мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

                               

при секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от младши съдия Христова гр. дело № 101 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение от 09.10.2018 г., постановено по гр. д. № 21445/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 76-ти състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответниците Е.И.И. и Р.П.И. дължат на ищеца разделно по ½ част от следните суми: 1./ сумата от 609,67 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 03.08.2014 г. до 04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 1 250,45 лева, както и за периода м. 05.2013 г. – 02.08.2014 г.; 2./ сумата от 107,98 лева – мораторна лихва за периода от 03.08.2014 г. до 21.07.2017 г., като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 299,03 лева и за периода от 15.07.2014 г. до 02.08.2014 г.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Н.“ ЕАД.

Срещу решението в частта, в която исковете на ищеца „Т.С.“ ЕАД са отхвърлени като неоснователни за главницата за топлинна енергия в размер над 609,67 лева до пълния предявен размер и за обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия в размер над 107,98 лева до пълния предявен размер, е подадена въззивна жалба от ищцовото дружество. В същата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, което се намира за постановено при нарушение на материалния закон. Намира се за неправилен изводът на съда, че част от процесните вземания са погасени по давност, доколкото вземанията за суми по изравнителни сметки за отоплителния сезон м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г. стават изискуеми през 2014 г. Ищецът се позовава на чл. 33 от Общите условия, в който счита да е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С оглед изложеното се отправя искане решението да бъде отменено в обжалваните части, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се и присъждане на сторените съдебни разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца от ответницата Р.П.И., в който се излагат доводи за неоснователност на същата, поради което се отправя искане да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Третото лице-помагач „Н.“ ЕАД не изразява становище по жалбата на ищцовото дружество.   

Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби и от всеки един от ответниците Е.И.И. и Р.П.И. в частта, в която исковете на „Т.С.“ ЕАД са уважени. В жалбите са навеждат доводи за липсата на установена по делото валидна облигационна връзка между страните. В жалбата на Р.П.И. се излагат допълнителни аргументи за липсата на доказателсва по делото за доставяна и ползвана топлинна енергия.Отправя се  искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и отхвърляне исковете на ищеца.

„Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Н.“ ЕАД не изразяват становище по жалбите на ответниците в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивните жалби по реда на чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени от легитимирани страни, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По същество атакуваното решението е неправилно и следва да бъде отменено, съображенията за което са следните:

За да бъде уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск с правна квалификация  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, респ. за да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия“.

Понятието потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

С подадените пред районната съдебна инстанция отговори на искова молба ответниците Е.И.И. и Р.П.И. изрично са оспорили качеството си на клиенти на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да докаже качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия, което е предпоставка за съществуването на облигационно правоотношение между страните, в какъвто смисъл е и докладът на съда по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди за посочения в исковата молба недвижим имот и за процесния период. Така по отношение на ответницата Р.П.И. в кориците на делото липсват каквито и да било данни, които да свързват последната с процесния недвижим имот, респ. да обуславят наличието на качеството на последната на потребител на топлинна енергия. За установяване на коментираното обстоятелство за ответника Е.И.И. „Т.С.“ ЕАД е представило единствено списък на етажни собственици, в който фигурира името на ответника, но това доказателство само по себе си не е достатъчно, за да може да бъде направен обоснован извод, че в процесния период именно лицето Е.И.И. е имал качеството на потребител на топлинна енергия по отношение на имот – апартамент № 27, находящ се в гр. *******.

Ето защо следва да се приеме, че ответниците не са надлежно пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове. Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не се налага обсъждането на останалите изложени от страните съображения, както и на доказателствата, ангажирани за установяване на размера й. С оглед неоснователността на претенцията за главницата, неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.

При тези съображения, поради несъвпадение изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в една част, като предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски във въззивното производство имат единствено ответниците, които са били представлявани от особени предстаители, назначени по реда на чл. 47 от ГПК. Затова последните не дължат заплащане на държавна такса при подаване на въззивната жалбата и държавна такса не е събрана. Дължимата държавна такса по жалбите и разноските следва да бъдат присъдени с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото /в този смисъл ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. При това положение с оглед неоснователността на въззивната жалба на ищеца, същият следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за подадените от ответниците, чрез назначените им особени представител, въззивни жалби, която определена по реда на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в общ размер от 50 лева.

Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение от 09.10.2018 г., постановено по гр. д. № 21445/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 76-ти състав, в частта, в която е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, че ответниците Е.И.И. и Р.П.И. дължат на „Т.С.“ ЕАД при условията на разделност – по ½ ид. част от сумата от 609,67 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 03.08.2014 г. до 04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2017 г. до окончателното й изплащане, от сумата от 107,98 лева – мораторна лихва за периода от 03.08.2014 г. до 21.07.2017 г., както и в частта, в която Е.И.И. и Р.П.И. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 46,32 лева – разноски сторени в заповедното производство, и сумата от 602,10 лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Е.И.И., с ЕГН **********, и Р.П.И., с ЕГН **********, установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Е.И.И., с ЕГН **********, и Р.П.И., с ЕГН **********, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, при условията на разделност – по ½  част от сумата от 609,67 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 03.08.2014 г. до 04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и от сумата от 107,98 лева – мораторна лихва за периода от 03.08.2014 г. до 21.07.2017 г..

ПОТВЪРЖАВА решение от 09.10.2018 г., постановено по гр. д. № 21445/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 76-ти състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 77 от ГПК на Софийски градски съд сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Н.“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                       2.