Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                       №                    260604/17.5.2021г.                                          

                                               град Варна

 

 

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд           тридесет и седми състав

На четиринадесети април           година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар: Петранка Петрова,  като разгледа докладваното от съдията  НАХД № 664  по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на „ Л.С.Ш.М.” ООД , ЕИК 202 584 673, със седалище и адрес на управление *** , чрез адв.Б.П., САК срещу НП № 03 - 012441/12.02.2020 год. на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда” - Варна, с което за извършено нарушение на чл. 128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и  ал.3 от КТ, на осн. чл.416, ал.5,  вр. чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се твърди, че е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено от орган, който няма правомощията да налага административни наказания. Според жалбата такова правомощие притежават компетентните органи на Морска администрация, съобразно чл.384, ал.2 и 3 от КТМ / кодекса на търговското мореплаване/  и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя. Сочи се, че размерът на санкцията бил завишен. В заключение се сочат аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН.Излагат се доводи за липса на мотиви относно размера на наложената имуществена санкция и за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, дружеството, редовно призовано, не се представлява.

Въззиваемата страна – Д ИТ - Варна, редовно призована се представлява от юк. Ошавкова , която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

        Актосъставителят и свидетеля при съставяне на АУАН, редовно призовани, вземат становище по жалбата и поддържат направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

        От фактическа страна:

         С АУАН № 03 - 012441/03.02.2020 год. Административния орган е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК 202 584 673 е установено, че работодателя не е изплатил на лицето С.М.С., ЕГН ********** на длъжност „корабен менажер“ уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец декември 2019 год., видно от извършена справка и ведомост за заплати за месец декември 2019 год.. Нарушението е извършено на 28.01.2020 год. в гр.Варна, ул.“ Кавала“ № 4- седалище и адрес на управление, до който момент е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение – нарушение на  чл. 128, т.2,  вр. чл.270, ал.2 и ал.3  от  КТ.

Акта бил съставен и предявен на управителя на  дружеството, който в графата бележки и възражения  не отразил,  че има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН  не са направени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което  за  извършено  нарушение на чл. 128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ , на осн. чл.416, ал.5,  вр. чл.414, ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Н.З. и св. К.Д., които потвърждават констатациите в акта. Посочват, че проверката е извършена по повод подадени до Д ИТ - Варна сигнали за неизплатени възнаграждения на работници и служители в дружеството. Според свидетелките при проверката  за лицето е представен ТД, справка за неизплатени заплати за м.декември 2019 г., банкови извлечения, ведомост. Сочат, че при проверката лично е присъствал управителя на дружеството.

 

Съдът кредитира показанията на  св. З. и св. Д., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. З. и св. Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени  доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка – призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК, идентификационна карта, ПР2000411/03.02.2020 год. за извършена проверка на « Л.С.Ш.М. ООД, идентификационна карта,копия на ведомости за заплати и разчетно - платежна ведомост и др.,  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по  чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, съгласно приложената Заповед № 02-80/03.08.2010 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ. АУАН също е съставен от компетентно лице.

Състава на съда намира твърдението, изложено в жалбата, че  НП е издадено от некомпетентен орган за неоснователно. На първо място, действително по отношение трудовите правоотношения с моряци и други служители на корабособственика са налице специални норми на Кодекса на търговското мореплаване и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя (Обн. ДВ. бр. 93 от 21 Октомври 2003 г.) (Наредбата). КТМ урежда общи и специфични правила за трудовите правоотношения на членовете на екипажа на морски кораб, като срок на договора, работно време, продължителност на рейса, почивки и отпуски на екипажа. Наредбата от своя страна урежда условия за наемане на работа и сключване на трудов договор, сочи и реквизитите на трудовия договор, в това число и уговаряне на размера на основно и допълнително трудово възнаграждение, както и периодите на изплащането им / чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредбата/. Нито един от двата нормативни документа обаче не уреждат отношенията свързани със срочността на заплащането на работната заплата и съответно последиците от забавата на заплащане. Разпоредбата на чл. 35в. от Наредбата касае възможността на членовете на екипажа и на обслужващия персонал да се обърнат за съдействие за изплащане на работната заплата към органите на държавния пристанищен контрол, когато работодателят е забавил изплащането на месечното трудово възнаграждение на член на екипажа или на обслужващия персонал с повече от един месец. Това е една правна възможност за горепосочената категория лица, да потърсят съдействие от органите на пристанищния контрол. Тя не предписва правила за поведение относно изплащане на трудовото възнаграждение в уговорения срок. Във връзка със срочността на заплащане на трудовото възнаграждение КТМ в чл. 88д.  препраща именно към приложимост на КТ и респективно компетентност на служителите на ИА "Инспекция по труда" – Варна да извършват проверки и да налагат санкции.

На следващо място С.М.С. не се явява лице по отношение на което да действат нормите на КТМ, респ. Наредбата,тъй като същия е на длъжност „корабен менажер“ в администрацията на дружеството и трудовите правоотношения между него и последното  се уреждат от КТ.

Състава на съда намира, че НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство.

Съгласно чл. 13 от Наредбата за договаряне на работната заплата размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата и колективния трудов договор.

Нормата на  чл. 128, т. 2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Начинът, по който трябва да се изплати трудовото възнаграждение е посочен в чл. 270, ал. 3 от КТ – лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника трудовото му възнаграждение се превежда в банка.

От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на  чл. 128, т. 2,  вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.

По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец декември 2019 г. има качеството работодател по отношение на С.М.С., като и че на за този месец на служителя не е изплатено в уговорения срок трудовото възнаграждение за извършената работа. За този месец от страна на работодателя е било начислено трудовото възнаграждение, но то не е било изплатено до 28.01.2019 год., както е уговорено в ТД. В горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства – ведомост за заплати,  справки и др.

Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието по изплащане на основното възнаграждение в пълен размер.

В случая, съдът намира, че правилно е определена датата на извършване на нарушението - 28.01.2019 год., защото от този ден работодателят е в забава по отношение изплащането на процесното трудово възнаграждение в пълен размер и това е денят, следващ този, до който е следвало трудовото възнаграждение да бъде изплатено. Поради това дружеството е следвало да изплати пълния размер на заплатата в първия работен ден следващ  28.01.2019 г..

Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на работодател по  чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати трудово възнаграждение в уговорения срок за извършената работа на служителя Славчо Севов в дружеството му за месец декември 2019 г. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на  чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ.

В случая е ангажирана обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ. по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН , като в подобни случаи не се изследва елемента вина по смисъла на чл. 7 от ЗАНН.

 Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500.00 до 15 000.00 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000.00 до 10 000.00 лв.

В случая е определена имуществената санкция в размер на 2 500.00  /две хиляди и петстотин/ лева, който според състава на съда е  необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното.

        Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от  1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева, като намери същото  в този му  размер  за достатъчно  за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

Състава на съда намира, че деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай по нищо не се отличава от обикновените случаи от този род, а и са налице и други допуснати от дружеството нарушения на трудовото законодателство.

  Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

 От процесуален представител на Дирекция „ИТ“ – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция “ИТ“ - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.  чл. 27е. от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80.00 до 120.00 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било  фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з /продължило 9 минути/. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

 

Р Е Ш И:

 

         ИЗМЕНЯ НП № 03 - 012441/12.02.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна,  с което на „ Л.С.Ш.М.” ООД , ЕИК 202 584 673, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.Д.К., ЕГН ********** за извършено нарушение на чл. 128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, на осн. чл.416, ал.5,  вр. чл.414, ал.1 от КТ  е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/  лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

        ОСЪЖДА „ Л.С.Ш.М.” ООД , ЕИК 202 584 673, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.Д.К., ЕГН ********** да заплати на Дирекция „ Инспекция по труда” - Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: