Р Е Ш Е Н И Е №
152
гр. Сливница, 21.01.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 654 по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
В.Й.С. с
ЕГН **********,***, обжалва наказателно постановление № 50 / 27.01.2014 г. издадено
от началник група в сектор ПП на ОДМВР - София, с което на жалбоподателя за
нарушение разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, т.
4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено. Жалбоподателят поддържа, че възможността
на АНО да реализира административнонаказателната му
отговорност е погасена по давност, тъй като електронния фиш е издаден през 2014
г. и в него се твърди, че извършеното нарушение е през същата година, а към
момента на връчване на фиша през 2018 г. са изтекли повече от 4 години.
Административнонаказващият орган не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
(АУАН № 50 / 15.01.2014 г., наказателно постановление № 50 /
27.01.2014 г. издадено от началник група в сектор ПП на ОДМВР - София, заповед № Із
– 1745 / 28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушения
на водач на МПС и показанията на
свидетеля П.И.П.), намира следното:
На
15.01.2014 г. около 21.15 часа свидетеля П.И.П. и колегата му Г.М.Ж. – автоконтрольори в С”ПП” при ОДМВР – София, спрели за
проверка в района на 38-ми км. на ПП – І – 8, лек автомобил, марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с рег. № ….,
собственост на Д.
П.
Ж. и управляван от
жалбоподателя В.С.. Автомобилът се движел в посока към гр. София. Полицейските
служители констатирали, че автомобилът е без поставен валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за
движение по републиканската пътна мрежа. За констатираното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение бланков № 50/ 15.01.2014
г., подписан от водача на автомобила, въз основа на който било издадено
атакуваното НП № 50 / 27.01.2014 г. на началника на група, сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - София.Така издаденото наказателно постановление е връчено
на жалбоподателя на 15.02.2018 г.
Наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменен изцяло, а административнонаказателното
производство следва да бъде прекратено.
В наказателното постановление е
посочено, че описаното нарушение е извършено на 15.01.2014 г. и то е връчено на
жалбоподателя на 15.02.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.14 ЗДвП е предвидено, че за
неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването
на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените
наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и
наказания. По силата на разпоредбата на чл.11 ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго.
Според правната доктрина
обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи: изключващи
преследването и изтърпяването на наказанието, сред които са смърт на субекта,
давност и амнистия; обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна
отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от
изтърпяване на наложеното наказание. Давността попада в първата група и представлява
обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Наказателната отговорност
може да бъде осъществена само чрез наказателния процес, което означава, че при
настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност,
а като краен резултат – до нейното погасяване.
Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение (чл.34 от ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която
се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на наложената административна
санкция (чл.82 от ЗАНН). В ЗАНН липсва правна регламентация на института на
абсолютната погасителна давност. При това положение следва да намери приложение
чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.79, 80 и 81 от НК.
Неоснователно е да се изключи въобще приложението на този институт в
производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания, тъй като по този начин ще се допусне възможността
административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на
неопределен период във времето. В този смисъл са и възприетите принципни
положения в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1
/
Съгласно чл.79 от НК давността по
т. 2 е обстоятелство по НК, което изключва както наказателното преследване,
така и изпълнението на наказанието и което на осн.
чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл.79, ал.1, т.2 от НК
следва да изключи и административнонаказателното
преследване по ЗАНН. Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тъй като
давността е институт на материалното право, срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК
(ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.), следва да се определи към датата на извършване на
деянието и той е четири години и половина. В случая абсолютната давност за
погасяване на наказателно преследване по ЗАНН е четири години и половина,
считано от датата на извършване на деянието - 15.01.2014 г. От тази дата срокът от четири години и половина,
представляващ абсолютна погасителна давност по чл. чл.81, ал.3вр. чл.81, ал.1,
т.5 от НК (ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.) във вр. с чл.11 от ЗАНН
е изтекъл на 15.07.2018 г. и държавата няма право да продължава наказателното
преследване срещу лицето, извършител на нарушението.
Предвид чл.81, ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването, за предприемането на каквито действия АНО не е
ангажирал доказателства, но съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.
В случая, предвид посочената в АУАН и НП дата на извършване на
административното нарушение – 15.01.2014 г., към настоящия момент е изтекъл
абсолютния давностен срок от четири години и
половина, с чието изтичане се изключва въобще административнонаказателното
преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му
наложи административно наказание. Следователно това правомощие следва да се
счита погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия
процес, процесното НП следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство, в рамките на
което това НП е издадено, следва да бъде прекратено.
С оглед горните съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 50 /
27.01.2014 г. издадено от началник група в сектор ПП на ОДМВР - София, с което
на В.Й.С. с ЕГН **********,***, за нарушение разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
лева и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: