Определение по дело №605/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 478 / 05.12.2022 г. по ЧНД № 605/2022 г.
по описа на Окръжен съд-С.

Производството е образувано по молби за изменение на взетите спрямо
Н. Б. Х., В. Б. Х. и Л. К. П., обвиняеми по досъдебно производство № 15
„БОП“/21 г. по описа на С БОП-С., вх.№1160/2022 г., пор. № 150/2022 г. на
Окръжна прокуратура-С., мерки за неотклонение, а именно „Задържане под
стража“.
В молбата на адв. Д. М., в качеството му на защитник на обв. Н. Б. Х., е
изложено искане за изменение на взетата спрямо неговия подзащитен мярка
за неотклонение „Задържане под стража” в една от алтернативните,
предвидени в чл. 58 от НПК, мерки за неотклонение.
В молбите на обв. Л. К. П. и В. Б. Х., депозирани чрез техния защитник
- адв. Е. М., се излага искане за изменение на взетата най-тежка мярка за
неотклонение спрямо двамата в по-лека такава.
В съдебно заседание защитниците на обв.Н. Х. поддържат искането.
Първият защитник-адв.Др.Д. намира, че по досъдебното производство
не са ангажирани доказателства във връзка с участието на неговия
подзащитен в организираната престъпна група, поради което намира, че не
може да се изведе извод за наличие на обосновано предположение по смисъла
на чл.63, ал.1 от НПК обв.Х. да е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. На следващо място се излага твърдение за липса на
опасност обвиняемият да се укрие като се акцентира върху обстоятелството,
че обвиняемото лице, след като е било призовано да се яви пред органите на
полицията, само се е явило и след това е било задържано. Настоява за
изменение на най-тежката мярка за неотклонение в „Домашен арест“.
Вторият защитник-адв.М. застъпва становище, че тежестта и характерът
на повдигнатото обвинение не могат да бъдат единствен и самостоятелен
аргумент за продължаване на ареста на неговия подзащитен. Счита, че
прокуратурата не полага дължимата процесуална активност за разкриване на
обективната истина по делото, като такава е проявена единствено от
обвиняемите лица чрез депозиране на обяснения по предявените обвинения.
Анализират се показанията на свидетелите Х.С. и Ж. К., както и на свидетеля
с тайна самоличност като се стига до генералния извод, че е налице
разколебаване на обвинителната теза „до степен на нейното пълно отпадане“
с оглед съдържанието на доказателствените източници. Намира че към
настоящия момент не са събрани доказателства, в това число и косвени
такива, които да покриват стандарта на обоснованост на обвинителната теза,
т.е. на обоснованост на предположението по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК.
Сочи, че опасността на обв.Х. от укриване не е дискусионен въпрос,
1

доколкото същият е изградил социални връзки в малкото населено място, в
което живее, има постоянен и настоящ адрес, демонстрира добро
процесуално поведение. Относно обремененото съдебно минало на обв.Х. се
твърди, че то не може да бъде самостоятелно основание и да запълни
дефицита на доказателства, които да изградят обоснованост на обвинителната
теза. С изложената аргументация се мотивира искането за изменение на
взетата по отношение на Н. Х. мярка за неотклонение от „Задържане под
стража“ в по-лека такава.
В с.з. защитникът на двамата обвиняеми Л. П. и В. Х.- адв.М. поддържа
искането с правно основание чл.65 от НПК. На първо място се обръща
внимание на продължителното времетраене на най-тежката мярка за
неотклонение, както и на неритмичността на разследването. В допълнение се
твърди, че гласните доказателствени средства са противоречиви и не са годни
да обусловят наличието на обосновано предположение двамата обвиняеми да
са извършили деянието, за което им е повдигнато обвинение. Настоява се за
изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“.
При упражняване правото си на лична защита и на последна дума
обвиняемите настояват да бъде уважено искането им като обв.Х. и обв.П. се
позовават на влошено здравословно състояние, а обв.Х.- на необходимостта
да полага грижи за многочленното си семейство / тринадесетчленно,
включващо и девет внуци/. И тримата обвиняеми молят съда най-тежката
мярка за неотклонение да бъде изменена в „Домашен арест“.
Представителят ОП-С. оспорва искането. Счита, че до настоящия
момент липсват доказателства, които да водят до извод, променящ
първоначалния за наличие на основателно предположение за извършено
престъпление, както и на опасност да извършат друго такова или тримата
обвиняеми да се укрият. Във връзка с твърдението, че спрямо тях не са
извършвани интензивни действия по разследването представителят на
прокуратурата сочи, че самите обвиняеми са отказали да дадат обяснения
пред разследващия орган и едва след направено изрично изявление за
желание да съдействат, е пристъпено към провеждане на съответните
процесуални действия. В заключение прокурорът предлага на съда да бъде
оставено без уважение искането на обвиняемите по чл.65, ал.1 от НПК.
Съдът след преценка на доказателствата по делото и като изслуша
становищата на страните прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 15 „БОП“/2021 г. по описа на С БОП-С. е
започнато на 04.08.2021 г. за престъпление по чл.321, ал.3, предл.2 и 3, алт.10,
вр.ал.1 и ал.2 от НК.
След проведено разследване, с постановления на разследващия орган от
23.09.2022 г са повдигнати обвинения на тримата обвиняеми, както следва:
-на Н. Б. Х. за това, че от месец юни 2020 г. до 18.09.2022 г. в с.Г.,
2

общ.К. и на територията на Република България-областите Б., С. и Я.,
участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК-
структурирано трайно сдружение на повече от три лица с участници Б.Г., Д.
К., В. Х., И.Д., И. Х., Л. П., Т.Ж- и А.И., създадена с цел да вършат
престъпления по чл.281, ал.1 от НК и създадено с користна цел, за които е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години;
- на Л. К. П. за това, че от месец юни 2020 г. до 18.09.2022 г. в с.Г.,
общ.К. и на територията на Република България-областите Б., С. и Я.,
участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК-
структурирано трайно сдружение на повече от три лица с участници Н. Х.,
Б.Г., Д. К., В. Х., И.Д., И. Х., Т.Ж- и А.И., създадена с цел да вършат
престъпления по чл.281, ал.1 от НК и създадено с користна цел, за които е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години;
- на В. Б. Х. за това, че от месец юни 2020 г. до 18.09.2022 г. в с.Г.,
общ.К. и на територията на Република България-областите Б., С. и Я.,
участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК-
структурирано трайно сдружение на повече от три лица с участници Н. Х.,
Б.Г., Д. К., И.Д., И. Х., Л. П., Т.Ж- и А.И., създадена с цел да вършат
престъпления по чл.281, ал.1 от НК и създадено с користна цел, за които е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години.
Обв.В. Б. Х. е дал обяснения на 21.11.2022 г. като е заявил, че на
инкриминираната дата е управлявал лек автомобил и заедно с поименно
изброени други лица, в това число и вторият молител- обв.П. са извършили
превоз на чуждестранни лица. На 21.11.2022 г. при разпита в качеството му на
обвиняем Л. П. е дал подробни обяснения за участието си в
инкриминираното деяние на 19.09.2022 г. като е посочил, че обв.В. Х. също е
участвал в превоза на мигранти. На същата дата и третият обвиняем е дал
обяснения, в които е отрекъл да е участвал в превозването на мигранти, но е
посочил че на пътен възел Петолъчката се е срещнал със сина си и оставил
там превозваните от него Димка Методиева, Радка С.ова и Тодор Бангиев,
които видно от материалите по досъдебното производство изнасят данни за
съпричастността му към инкриминираната дейност.
В хода на разследването са извършени процесуално-следствени
действия: оглед на местопроизшествие, разпит на свидетели /включително и
разпит на свидетел с тайна самоличност/. След влизане в сила на
определението, с което Окръжен съд-С. е взел първоначалната мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо тримата обвиняеми, освен
разпита на същите на визираната по-горе дата, са налице множество
произнасяния на прокуратурата по повод искания за връщане на иззети като
веществени доказателства предмети, разпитани като обвиняеми са и други
лица, спрямо които са били повдигнати аналогични обвинения. Назначена и
изготвена е и балистична експертиза, изискани са множество справки от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-С..
3

Въз основа на описаната по-горе фактическа обстановка съдът изведе
правните си изводи:
Искането на защитниците на тримата обвиняеми за изменение на
взетата спрямо тях най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“
в по-лека е неоснователно и като такова не следва да се уважава.
Съдът намира, че и към настоящия момент са налице предпоставките,
съдържащи се в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НК, обуславящи вземането на
най-тежката мярка за неотклонение- за престъплението, в което са обвинени
лицата, законодателят да предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от три
до десет години.
От доказателствения материал, събран до настоящия момент в хода на
досъдебното производство се налага извод, че реалната опасност обвиняемите
да се укрият или да извършат престъпление не е отпаднала.
Доказателствените средства, приобщени надлежно в периода, следващ
произнасянето на окръжния съд по искането на ОП-С. по чл.64 от НПК, не
опровергава извода на предходния съдебен състав за наличие на обосновано
предположение, че обвиняемите са съпричастни към деянието, за което им е
повдигнато обвинение по чл.321, ал.3, предл.2, т.2, вр.ал.2 от НК, наказуемо с
лишаване от свобода. За престъплението, за което на тримата обвиняеми е
повдигнато обвинение, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода“ - в конкретния казус е в диапазон от три до десет. Следователно се
касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. И към настоящия
момент не е отпаднала опасността тримата обвиняеми да се укрият или да
извършат престъпление, в това число и да въздействат на разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели, ако мярката за неотклонение бъде
променена в по-лека. Свидетелските показания сочат на извод за мобилност
на обвиняемите лица, двама от които живеят на адрес, различен от
постоянния и настоящия /което обстоятелство се установява в съдебно
заседание пред настоящата инстанция/. В допълнение съдът намира за
необходимо да подчертае, че изнесените от свидетелите факти и
обстоятелства са от такова естество, че при евентуално изменение на мярката
за неотклонение, взета спрямо обвиняемите, в по-лека би поставило тези
лица в риск и създало предпоставка за въздействие върху тях от страна на
обвиняемите Х., П. и Х.. Не на последно място съдът отчете и високата степен
на обществена опасност на самото деяние - касае се за обвинение за участие в
организирана престъпна група, представляваща трайно сдружение, създадено
с цел да вършат съгласувани престъпления по чл.281, ал.1 от НК.
Настоящият състав не споделя изложеното от защитниците становище,
че през изминалия период от време от произнасянето на ОС-С. по искането на
ОП-С. с правно основание чл.64 от НПК не са извършвани процесуално-
следствени действия. Противно на въведеното твърдение за бездействие от
страна на разследващите органи, съдът констатира, че през визирания период
е проявена усърдност и процесуална активност на органите на досъдебното
4

производство за разкриване на обективната истина по делото. Необходимо
уточнение е, че досъдебното производство е преминало в своята активна фаза
едва след като е прието на 03.08.2022 г. по компетентност от ОП-С..
Поради изложените съображения съдът намира, че искането на тримата
обвиняеми с правно основание чл.65, ал.1 от НПК следва да се остави без
уважение, а взетата спрямо тях мярка за неотклонение следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното съдът постанови своя акт.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	478
Дата:	5 декември 2022 г. (в сила от 9 декември 2022 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20222200200605
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 декември 2022 г.

Определение по дело №605/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите