Р Е Ш Е Н И Е
№………........./02.08.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3751 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени
от Ж.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: *** № 43 (след допуснато изменение на предявените искове чрез заменяне
на първоначалния ответник „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД) обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 12200 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на средствата, необходими за възстановяване на
щетите по собствения на ищеца лек автомобил „Нисан Х-Трейл“ с рег. № ***, причинени в резултат от
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 18.02.2020 г. в гр. Варна поради
преминаване на автомобила върху незаключена ВиК шахта
на пътното платно, както и сумата от
3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания
в резултат от същия пътен инцидент, ведно
със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на
увреждането – 18.02.2020 г., до окончателното им изплащане.
По твърдения в исковата молба, на 18.02.2020 г. около 13:00 ч.
ищецът, управлявайки собствения му лек автомобил „Нисан
Х-Трейл“ с рег. № ***, се движел по ул. „Петър Попов“
в гр. Варна, к.к. „Ален мак“ в посока от отбивката на Варненския свободен университет към спирка
„Журналист“, като малко след хотел „Торо Негро“
предната лява гума на автомобила попаднала върху шахта на ВиК,
която се оказала незаключена, навдигнала се и се забила в задния долен ляв
носач на превозното средство, което се занесло и спряло на около два метра от
шахтата в бордюра, вдясно по посоката на движението. За настъпилото
произшествие бил съставен протокол за ПТП, в който като причина за събитието
била посочена шахтата. В резултат от същото ищецът получил травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на гръден кош, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания, за което се снабдил с
медицинско удостоверение. Около месец след инцидента изпитвал силни болки и
страдания, които влошили съня му и наложили прием на болкоуспокояващи. Въпреки
проведеното лечение продължавал да изпитва болки в ребрата при допир върху
болното място, както и при рязка промяна на климатичните условия. Събитието се
отразило негативно и върху неговата психиката – изпадал в паника всеки път,
когато покрай него преминавала кола или чувал мотор на превозно средство, а
когато се налагало да се качи в автомобил, изпитвал силен страх. Освен
посочените неимуществени вреди, вследствие на ПТП претърпял и имуществени
такива, изразяващи се в разходите, необходими за възстановяване на щетите по
собствения му лек автомобил.
В уточнителна молба
от 05.01.2021 г. ищецът поддържа, че шахтата, станала повод за събитието, била
собственост на Община Варна, като част от пътната инфраструктура, респ.
ответникът имал задължение да я поддържа в изправно състояние и носел
отговорност за вредите, претърпени в резултат от действията или бездействията
на служителите, на които била възложена тази дейност. Счита, че претърпените от
него неимуществени вреди възлизат в размер на 3000 лв., а имуществените – на
9533 лв., които суми били дължими от ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задълженията.
По изложените
съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител
адв. А.Д., поддържа исковата молба и предприема изменение
на предявения иск за имуществени вреди чрез увеличаване на неговия размер до
сумата от 12200 лв. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана
писмена защита излага правни съображения, съобразно събрания доказателствен
материал.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Община Варна депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
пътният участък, където било реализирано процесното ПТП, не представлявал
общинска собственост и не се стопанисвал от Община Варна и тя не отговаряла за
поддържането му. Отделно оспорва механизма на произшествието и наличието на
причинно-следствена връзка между него и претърпените вреди, като оспорва и
съдържанието на съставения протокол за ПТП.
Поддържа, че водачът на МПС бил в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй
като се движел с несъобразена скорост, и това негово поведение довело до
настъпване на вредите.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения протокол за ПТП № 1722125 от 18.02.2020 г. (л. 20), съставен
от Н.Т. - мл. автоконтрольор при Пето РУ на ОДМВР
Варна, се установява, че на 18.02.2020 г. в 13:00 ч. в к.к.
„Ален мак“, до хотел „Торо негро“ в гр. Варна, е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „Нисан
Х Трейл“ с рег. № ***, собственост на Ж. Д. М. и
управляван от него, е пропаднал във ВиК шахта с
незаключен капак, при което се ударил и завъртял. В протокола е отразено, че в
резултат от ПТП са налице видими щети по целия автомобил.
Ангажирано от ищеца е и писмо от 11.12.2020 г., подписано от инж. П.Г.,
директор на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община
Варна (л. 65), според съдържанието на което шахтата, находяща се на пътното
платно в гр. Варна, к.к. „Ален мак“, в посока отбивката на Варненския свободен университет към спирка
„Журналист“, до хотел „Торо Негро“, е част от
уличната канализационна мрежа на к.к. „Ален мак“ и
публична общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за
водите, като мрежата е предадена на „Асоциация по ВиК
Варна“ и се поддържа и експлоатира от операторите съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
От приложения лист за преглед на пациент от 18.02.2020 г., издаден от МБАЛ
„Света Анна-Варна“ АД (л. 22) се изяснява, че в деня на ПТП ищецът Ж.М. е
посетил по собствена инициатива лечебното заведение с оплаквания за болка в
лявата гръдна половина и ляво подребрие. На пациента
е извършен преглед, поставена му е основна диагноза “constusio
thoracis” (травма на гръден кош) и са му назначени
изследвания – ехография на коремни органи и рентгенография на гръден кош.
Видно от приобщените медицински документи, обективиращи
резултатите от изследванията (л. 21 и л. 23), при същите не са установени данни
за свободна течност в коремната кухина и малкия таз, нито травматични промени в
гръдния кош.
От приложеното медицинско удостоверение № 179/2020 г. (л. 19) се
установява, че на 20.02.2020 г. ищецът е поискал да бъде прегледан в Отделение
Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД с цел установяване на получените
негови травматични увреждания и при оплаквания от главоболие и болки в областта
на контузиите. При извършения преглед са установени следните травматични
увреждания: мораво-червеникаво кръвонасядане по
кожата в областта на брадата и горна трета на шията и травматичен отток с
размери 7 см/5-6 см, дълбоко линейно червеникаво ожулване по лявата половина на
шията и на нивото на лявата ключица с дължина около 13 см, ориентирано отляво
надясно, както и травматичен оток по страничната лява повърхност на гръдния
кош, на нивото на 5-6 леви ребра, с болезненост при допир и вдишване. Според
удостоверението се касае до контузия на гръден кош, травматични отоци, кръвонасядания и ожулване, които са резултат от удари с или
върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат от ПТП, при
съприкосновението на водача на автомобила с отворените аербеци
на МПС. Отразено е още, че уврежданията
в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, ако не настъпят усложнения.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза (л. 90 и сл.) се изяснява, че от ПТП ищецът е
получил контузия на гръден кош, оток и кръсвонасядане
в областта на брадичката и горната трета на шията, които са резултат от удари с
или върху тъпи предмети, както и дълбоко линейно ожулване на нивото на лявата
ключица, получено при тангенционалното действие на
същите предмети, всички довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Установява се още, че естеството на травмите не налага
специализирано или специфично лечение, като е възможно през първите няколко дни
да се използват обикновени обезболяващи без рецепта. Според заключението всички
увреждания, вкл. травмата на гръдния кош, минават напълно и без последици в
рамките на две-три седмици, като не причиняват остатъчен деформитет
и ограничения на движенията. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 113) доц. д-р В.Д. пояснява, че целият възстановителен процес е около 3
седмици и същият е приключил напълно, както и че е възможно установените
травматични увреждания да настъпят при отваряне на аербег
на автомобила.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л. 94 и сл.) се изяснява,
че са налице следните увреждания по процесния лек автомобил, установени от
вещото лице при извършения оглед, възстановими по следния начин, а именно:
панел заден ляв - ремонт на степен 2 и боядисване, лайстна
заден ляв калник - подмяна, основа заден ляв калник - ремонт на степен 2 и
боядисване, броня задна - ремонт на степен 1 и боядисване, джанта задна лява -
подмяна, гума задна лява - подмяна, калобран заден
десен - подмяна, въздушна възглавница завеса лява - подмяна, тапицерия таван -
подмяна, въздушна възглавница странична лява в предна лява седалка - подмяна, тапицерия
облегалка предна лява седалка - подмяна, колан предпазен преден ляв - подмяна, колан
предпазен преден десен - подмяна, въздушна възглавница предна лява на волан
–подмяна, въздушна възглавница предна дясна в арматурно табло - подмяна, облицовка
арматурно табло - подмяна, управляващ модул въздушни възглавници - подмяна. Според
експерта посочените увреждания не са изчерпателни, тъй като не включват
сигурните множество щети по ходовата част на МПС, които биха могли да се
констатират при повдигане на автомобила, каквото не е извършено при огледа
поради обективна невъзможност. Вещото лице определя общия размер на
установените щети в размер на 13 035,51 лв., включващ стойността на
необходимите за ремонт на автомобила резервни части, материали и труд,
определени към датата на събитието, а средната пазарна стойност на превозното
средство към същия момент – в размер на 12 200 лв. Според заключението
възстановяването на автомобила е възможно технологично, но икономически
необосновано.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита
на разпитаните по инициатива на ищеца двама свидетели.
От свидетелските показания на водения св. В.К.(л. 114) - без дела и родство
със страните, дългогодишен приятел на ищеца, се изяснява, че след катастрофата последният
му се обадил и той пристигнал на мястото на ПТП. Там свидетелят възприел ищеца
като „жив умрял“, бил в шок и силно уплашен, с невъзможност да говори, вкл.
имал изкривен лицев нерв, който породил у свидетеля съмнения дали не е получил
инсулт. Ищецът имал още синини по тялото, не можел да диша и изпитвал болки в
гръдната област, като травматичните му увреждания били получени при ударите на
тялото в купето на автомобила. Свидетелят излага, че причина на ПТП било
преминаването на лявата гума на автомобила през капак на шахта на пътното
платно, който се отместил, ударил МПС и отхвръкнал на около 15 м встрани към
пешеходна пътека на пътя. Твърди, че лично е възприел капака на шахтата на това
разстояние, както и че по данни на ищеца при отхвръкването му в тази посока по пешеходната
пътека е преминавала жена с количка с малко дете. От свидетелските показания се
установява още, че след ПТП ищецът дълго бил неработоспособен, отказвал да
шофира, както и да говори за автомобили въобще, които преди инцидента били
обсъждани от тях при всеки разговор. Ищецът споделил на свидетеля, че нощем се
будел често с мисли за катастрофата, по време на която имал усещането, че под
колата е гръмнала бомба. По съвет на свидетеля ищецът потърсил специализирана
медицинска помощ, като провел и консултация с психолог, при което му били
изписани антидепресанти, но той отказвал да ги приема.
Свидетелят споделя още, че в момента ищецът рядко и с нежелание шофира, както и
че умишлено си е купил нова малка кола, която не може да развие висока скорост.
Твърди също, че към момента на ПТП ищецът е управлявал автомобила с не повече
от 40 км/ч поради пътните условия на този участък (кръстовище, спирка и два
последователни завоя, ляв и десен), обективно непозволяващи по-голямо
ускорение.
Разпитан при режим на призоваване е и св. Н.Т. –
полицейският служител, посетил мястото на инцидента и съставил протокола за ПТП
(л. 121). От неговите показания се потвърждава механизмът на произшествието, при
който след преминаване на автомобила през необезопасен, необозначен и неукрепен
капак на шахта на пътното платно същият се повдигнал, ударил МПС отдолу и го
изместил от посоката му на движение, вкл. от удара се отворили всички негови
въздушни възглавници, а капакът отхвръкнал встрани от пътя. Потвърждава се също
обективната невъзможност за управление на автомобила с висока скорост поради
факта, че мястото на ПТП се намира между два завоя. Свидетелят твърди, че след
инцидента възприел ищеца като адекватен, както и че уплахата на участниците в
ПТП е нормална последица за всеки пътен инцидент.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Същите са допустими, доколкото са налице нормативно
установените предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на
иск и липсват процесуални пречки за това.
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предвижда
отговорност на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа. Отговорността е
обективна и гаранционно-обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните
последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение
(действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на
възложената дейност. Същата е приложима и в хипотези, в които във връзка с
изпълнението е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила.
В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при
или по повод на възложената работа, следва да бъде осъществен фактическият
състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно
деяние (действие или бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях
и вина, която по агр. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага, както и да е налице допълнителната предпоставка на приложимата
норма на чл. 49 ЗЗД, а именно делинквентът да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
В контекста на разглеждания случай,
основателността на предявените искове е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: настъпването на твърдените имуществени
и неимуществени вреди за ищеца в резултат от ПТП, реализирано при преминаване
на собствения му лек автомобил през ВиК шахта с
незаключен капак на пътното платно в гр. Варна, които вреди са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на трети лица при
или по повод възложената им от Община Варна работа по поддържане на шахтата в
изправно състояние. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е
да установи още и размера на претендираните обезщетения.
От обсъдените по-горе
доказателства се установява настъпването на процесното ПТП при описания
негов механизъм. В тази насока е представеният протокол за ПТП с материални щети по чл. 2, ал. 1, т. 2
от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, съставен от органите на МВР – „Пътна полиция“ след извършено
посещение на място. Въпросният протокол представлява официален свидетелстващ документ,
който не се ползва със задължителна
материална доказателствена сила за цялостния механизъм на събитието, но
съставлява доказателство за пряко възприетите от съставителя при огледа факти,
относими за определяне на този механизъм, вкл. местоположението на МПС и щетите по същото, наличието на
отворена ВиК шахта в близост на пътното платно и
местонахождението на нейния капак извън пътя. Тези обстоятелства се
потвърждават още и от свидетелските показания по делото, които съдът цени като
достоверни, доколкото са дадени от лица – очевидци на местопроизшествието
непосредствено след настъпване на събитието, и съдържащи идентични констатации
в посочения смисъл. Същите освен това кореспондират и с останалия доказателствен
материал, в частност приетите медицински документи и експертни заключения, последните
кредитирани изцяло от съда като компетентно изготвени, правилни и обосновани,
от които доказателства се установява по категоричен начин обективната
възможност за настъпване на травматичните увреждания на ищеца и щетите по
собствения му лек автомобил при отразения в протокола механизъм на ПТП.
От същите доказателствени източници се доказва още и настъпването на процесните вреди в резултат от произшествието.
Имуществените вреди, изразяващи се в щетите по собствения на ищеца лек автомобил, са възприети
лично от органите на МВР при огледа и обективирани в съставения за целта
протокол, както и от свидетеля Н.Т., също посетил местопроизшествието.
Множеството увреждания на МПС са констатирани още и от вещото лице при
извършения оглед по повод назначената по делото САТЕ и неизчерпателно изброени
в приетото експертно заключение.
От медицинските документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза
се установяват и претърпените от ищеца в резултат от ПТП травматични увреждани
и съпътстващите ги болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. От свидетелските показания на св. Н.Т. се
потвърждават тези вредоносни последици и доказват останалите преживени от ищеца
негативни емоции на силна уплаха и стрес, неминуемо съпътстващи пътния инцидент
при установения негов механизъм, при който ищецът внезапно е чул силен звук
изпод управлявания от него автомобил и е усетил неочаквания удар с капака на
шахтата, предизвикал отварянето на въздушните възглавници на МПС и загуба над
неговото управление. Отделно ищецът е възприел и възможната вероятност да
настъпят тежки и необратими последици от този инцидент, предвид отклоняването
на капака на шахтата към пешеходната пътека в близост, пресичана междувременно
от майка с дете. От свидетелските показания се установява още и отражението на преживяната
внезапна стресова реакция върху психичното здраве на ищеца и неговото ежедневие,
вкл. смущенията в съня му и промяната в интересите и навиците му след катастрофата
(отказ да говори за автомобили и да шофира).
От така доказаните по делото факти следва, че вредите са претърпени в резултат от неизправното състояние на ВиК шахтата, разположена на пътното платно в гр. Варна,
к.к. „Ален мак“. По отношение на задължението за
поддръжката й, респ. титулярят на отговорността за вредите от неговото
неизпълнение, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На
основание § 7, ал. 1 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините
посочените държавни имоти, сред които и общинските пътища и улиците (§ 7, ал.
1, т. 2), както и мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на
транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната
и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната
община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества (§ 7, ал. 1, т.
7). Според чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. В разпоредбите на § 1, т. 13 и 14 от ДР на ЗП
е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, според която
ремонт на пътищата е
дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на
движението, а дейността по поддържането на пътищата се изразява в осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т.
4, б. „б“ от Закона за водите публична общинска собственост са водностопанските системи и съоръжения на територията на
общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски
дружества различни от ВиК операторите с държавно
и/или общинско участие в капитала или на сдружения за напояване и които се
изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на
сдруженията за напояване, вкл. уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и
отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват
потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13,
ал. 1, т. 7.
Налице е и извънсъдебно признание от ответника относно
принадлежността на шахтата към публичната общинска собственост, съдържащо се в
приобщеното писмо от 11.12.2020 г., подписано от инж. П.Г., директор
на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна.
От цитираната нормативна
уредба следва, че ответната община, като стопанин на общинския път, на който е
настъпило ПТП, и на изградената улична канализационна мрежа и дъждоприемна шахта, всички публична
общинска собственост, има нормативно задължение да полага грижа по поддържането
на общинския път в състояние, позволяващо безопасно и удобно движение, вкл.
чрез поддържане в изправност на ситуираната на пътя ВиК шахта.
От събраните писмени доказателствени
средства (протокол за ПТП) и гласни такива (свидетелски показания) се
установява, че въпросната шахта е била с незаключен
капак, необезопасена и необозначена, поради което настоящият съдебен състав приема за доказано
неизпълнението на посоченото задължение на ответника. Същото представлява противоправно деяние (бездействие),
което според събраните доказателства се
намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат –
реализираното ПТП при попадане на автомобилната гума върху капака на шахтата и
последвалите от това материални щети по автомобила и неимуществени вреди за
неговия водач.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното длъжностно лице,
комуто е възложена работата по поддържането на пътя и шахтата, се предполага до
доказване на противното, като обратно доказване не е проведено по делото от
страна на Община Варна, което мотивира съда да приеме, че бездействието е
виновно.
Следователно са налице предпоставките
за ангажиране на обезпечитeлно-гаранционната
отговорност на ответната община за противоправното поведение на нейни служители
по реда на чл. 49 във р. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и предявените осъдителни искове са доказани по основание.
Размерът на иска за имуществени вреди се установява от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, според което общата стойност на щетите по
автомобила надвишава пазарната негова стойност към датата на събитието,
последната в размер на претендираната сума от 12 000 лв. Именно в този размер възлиза и дължимото
обезщетение за претърпените загуби от ищеца, като собственик на увредения лек
автомобил.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението - ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е търсената
сума от 3 000 лв. Същата е съобразена
напълно с установените по делото обективни факти, а именно: характера на
телесните увреждания (контузия на гръден кош, оток и кръсвонасядане
в областта на брадичката и горната трета на шията), причинените от тях
страдания и дискомфорт непосредствено след инцидента
и впоследствие (главоболие,
болки в лявата гръдна половина и ляво подребрие), изживяната паника от внезапното ПТП, създаващо реална опасност на живота
и здравето не само на ищеца, но и на трети лица, интензитета на преживения
стрес и отражението му върху психиката на пострадалото лице, водещо до
нарушения негов житейски ритъм (неспокоен сън и промяна в утвърдени навици),
както и периода на оздравителния процес (три седмици) и протичането му без
усложнения. При посочените релевантни за определяне на обезщетението фактори
сумата от 3000 лв. е достатъчна, за да репарира вредоносните последици от
процесното събитие, замествайки преживените негативни емоции с равностойната им
парична оценка.
На основание чл. чл. 51, ал. 2 ЗЗД размерът на така определите
обезщетения може да бъде намален, в случай че ищецът е допринесъл за
настъпването на вредите, каквото възражение
за съпричиняване е релевирано своевременно в отговора на исковата молба. Изводът за наличие на подобен принос на пострадалия за реализиране на
вредоносния резултат не може да почива на предположения, а предполага доказани
по безспорен начин конкретни негови действия или бездействия, с които той
обективно е допринесъл за вредите, като е създал условия или е улеснил тяхното
настъпване (така - решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I
ТО, решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II ТО и др.). В
разглеждания случай възражението е обосновано с твърдения за управление на МПС
с несъобразена скорост. В тяхна подкрепа обаче ответникът, който носи
доказателствената тежест да установи релевантните факти, не е ангажирал никакви
доказателства. Отделно от това, тези твърдения се разколебават от събраните по
инициатива на ищеца свидетелски показания, според които е налице обективна
невъзможност за голямо ускорение в процесния пътен участък.
При това положение възражението за съпричиняване се явява неоснователно и предявените искове подлежат на уважаване в
пълен размер.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимите обезщетения,
считано от датата на увреждането – 18.02.2020 г., до окончателното им изплащане.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 1781,32 лв., от които
501,32 лв. за държавна такса (л. 2 и 33), 400 лв. за депозити за вещи лица, 30
лв. за депозит за свидетел и 850 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства
за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 04.03.2021 г. (л. 110), съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение
е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,
доколкото нормативно установеният минимален размер на възнаграждението по чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, до който би могло да бъде редуцирано то по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 986 лв., респ. надвишава уговорената и заплатена цена
на предоставената адвокатска услуга.
Съобразно изхода
на делото, разноски на ответната страна не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 да заплати на Ж.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 12 200 лв.
(дванадесет хиляди и двеста лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на средствата, необходими за
възстановяване на щетите по собствения на ищеца лек автомобил „Нисан Х-Трейл“ с рег. № ***,
причинени в резултат от пътнотранспортно произшествие, реализирано на
18.02.2020 г. в гр. Варна, к.к. „Ален мак“, поради
преминаване на автомобила върху незаключена шахта на пътното платно, както и сумата от 3 000 лв. (три хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от същия пътен инцидент, ведно със законната лихва върху всяко
от обезщетенията, считано от датата на увреждането – 18.02.2020 г., до
окончателното им изплащане, на основание
чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 да заплати на Ж.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1781,32 лв. (хиляда
седемстотин осемдесет и един лева и тридесет и две стотинки), представляваща
сторени по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени в полза на
ищеца Ж.Д.М. по посочената от него банкова
сметка *** ***, открита в „Банка ДСК“ АД с титуляр процесуалния му представител
адв. А.Х.Д..
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: