№ 885 / 5.12.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря А. М., като разгледа административно дело № 1080 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на С.П.М. против Заповед № ЗСПД/Д-РА/5926/05.09.2019 г.
на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, като искането е
съдът да отмени заповедта в частта ѝ относно началната дата на
отпуснатата месечна помощ за
отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД в размер на 350
лв., като бъде издаден нов акт, с който помощта да бъде отпусната не от
01.08.2019 г., а от 01.01.2019 г.
Жалбоподателката претендира отмяна на обжалваната
заповед и да бъде задължен административният орган да отпусне месечната помощ
считано от месец януари 2019
г. Излага
съображения за постановяването ѝ в нарушение на материалния закон. Поддържа
жалбата си чрез процесуалния си представител в проведените
съдебни заседания. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на
дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания. Сочи доводи за правилността и законосъобразността
на оспорения акт.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея, доколкото помощта му е
отпусната едва от 01.08.2019 г., докато претенцията му е,
че е следвало да бъде отпусната от 01.01.2019 г., т.е. според него е следвало
да я получава още 7 месеца.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между
страните и е следната:
Жалбоподателката е майка на непълнолетната А. Г. М.,
родена на *** г. Детето е с трайно увреждане, тъй като страда от бронхиална
астма. Степен на увреждане ѝ е призната за първи път с решение на ТЕЛК
през 2011 г. От тогава периодично е преосвидетелствана с последователни решения
на ТЕЛК. С Експертно решение № 4810 от
210/20.12.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик” АД А. М. е преосвидетелствана,
като работоспособността ѝ е оценена на 54 % вид и степен на увреждане без
чужда помощ, със срок на трайно намалената работоспособност и степен на
увреждане 1 година, т.е. до 01.12.2018 г. На 20.12.2018 г., т.е. 19 дни след
изтичане на крайния срок по ЕР № 4810 от 210/20.12.2017 г. жалбоподателката е
подала молба за преосвидетелстване на дъщеря си. По молбата е издадено
Експертно решение № 0201 от 210/20.12.2017 г., с която трудоспособността на
детето е оценена на 30 %. Жалбоподателката е обжалвала това решение като същото
е отменено с ЕР № 0582 от 057/25.03.2019 г. на НЕЛК и преписката е върната на
ТЕЛК за ново освидетелстване. В крайна сметка е постановено ЕР № 3020 от
129/09.08.2019 г., с което трудоспособността на А. М. е оценена на 50 % ВСУ без
чужда помощ, със срок до 01.08.2020 г. Жалбоподателката е подала
Заявление-декларация на 28.08.2019 г. В резултат на това е издадена обжалваната
заповед, с която ѝ е отпусната помощ от 350 лв. за периода от 01.08.2019
г. до 31.08.2020 г. на основание чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД – месечна помощ на
родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания. Като правни
основания са посочени също чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД. Като мотив
за издаването ѝ е цитирано съдържанието на чл. 24б(4) от ППЗСПД, като е
посочено, че е допуснато забавяне, което не е по вина на ТЕЛК, поради което
следвало да отпадне правото на доплащане по ЗД на основание същия чл. 24б(4) от
ППЗСПД. Тази разпоредба предвижда следното:
Чл. 24б. (4) В случаите на преосвидетелстване на дете
с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през
който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година
назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че
няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно
намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато
заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на
новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди
подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от
Закона за семейни помощи за деца.
Видно от съдържанието на разпоредбата е, че условието
за отпускането на месечната помощ до една година назад в случаите на
преосвидетелстване е заявлението декларация да е подадено
в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение. В случая,
новото експертно решение е издадено на 09.08.2019 г., а заявлението декларация
е подадено на 28.08.2019 г., т.е. много преди края на тримесечния срок от
издаването на решението. Следователно, не са настъпили условия, при които да е
отпаднало правото на жалбоподателката да получи помощта до една година назад.
Ирелевантно е обстоятелството, че молбата за преосвидетелстване е подадена 19
дни след изтичане на крайния срок по ЕР № 4810 от 210/20.12.2017 г., тъй като в
закона не е предвиден срок за подаване на тази молба. Неизяснено е и
използваното в обжалваната заповед твърдение, че „забавянето не е по вина на
ТЕЛК“. Очевидно, издаването на последното експертно решение едва на 09.08.2019
г. се дължи на процедурите по обжалване на издаденото и впоследствие отменено
Експертно решение № 0201 от 210/20.12.2017 г.
Следователно, от изложените в обжалвания акт
фактически и правни основания не се установява законосъобразността на отказа да
се отпусне месечната помощ, считано от първо
число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането ѝ, но
не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението
декларация. Поради това обжалваната заповед, в частта ѝ, с която помощта
е отпусната считано от 01.08.2019 г. е незаконосъобразна. Затова, в тази
ѝ част същата следва да бъде отменена от съда и преписката да бъде
върната на ответника, който следва да се произнесе в 7-дневен срок от влизане в
сила на настоящото решение, като отпусне помощта, считано от 01.01.2019 г., до
която дата тя е получавала месечна помощ.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на жалбоподателката
за присъждане на разноски. Следва да ѝ бъде присъдена сумата от 410 лв., от
които 10 лв. платена държавна такса и 400 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отменя Заповед №
ЗСПД/Д-РА/5926/05.09.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Пазарджик, в частта ѝ относно началната дата – 01.08.2019 г., от която на
С.П.М. е отпуснатата месечна помощ за отглеждане на
дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД в размер на 350 лв.
Изпраща делото в
отменената част като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Пазарджик за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания и
срок в мотивите на настоящото решение.
Осъжда Дирекция
„Социално подпомагане“ – Пазарджик да заплати на С.П.М. разноски по делото в размер на 410 лв. /четиристотин и
десет лева/.
Решението е
окончателно.
Съдия: /П/