Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
137 |
Година |
10.07.2019 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
10.07. |
Година |
2019……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Полина Амбарева |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Анита Дочева |
|
|||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Амбарева |
|
|||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
545 |
по описа за |
2018 |
година. |
||||||||||||||
|
За да се произнесе взе предвид следното: |
|||||||||||||||||||
Предявен
е от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЕИК: *********, чрез юрисконсулт К.П., против Ц.В.К., с постоянен адрес ***,
положителен установителен иск за съществуване на вземане,за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №204/24.08.2018год.
по ч.гр.д.№403/2018год. по описа на МРС,с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК чл.240,ал.1 и ал.2,
,вр. чл.79 от ЗЗД чл.86 от ЗЗД.
Ищеца се позовава на издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д.№403/2018год. по описа на МРС. Вземането му по
процесната заповед за изпълнение произлизало от Договор за потребителски
кредит № EMLN-11311366,сключен на 11.06.2015год. между ответника , като
кредитополучател и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,по
силата на който последното предоставя на ответника парична сума от 1074,64 лв. с уговорка
за връщането й на 24 месечни погасителни вноски, включващи главница и
добавка /договорна възнаградителна лихва/ ,посочени в
погасителния план по договора.
Твърди,че
ответникът преустановил обслужването на кредита като падежа на първата
непогасена вноска настъпил на 05.08.2015год.,а на 05.07.2017год. настъпил
падежът на цялото задължение,с което станал изискуем и целият неизплатен
остатък от заема. Освен остатъка от главницата от 1047,30 лв., ответникът
дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 314,48лв. за периода от
06.08.2015год. до 07.08.2018год.,както и договорната лихва в размер на
174,69лв.,за периода от 05.08.2015год. до 05.07.2017год., след която дата, на
10.07.2017 г., кредиторът прехвърлил вземанията си на ищеца и
го упълномощил да уведоми ответника като длъжник за
прехвърлянето.
Било
изпратено писмено уведомление чрез "Български пощи" ЕАД, което не е
връчено, но за което ищецът се позовава на съдебна практика, че връчването на
исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление има характер на
уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД.
С оглед на това ищецът претендира спрямо ответника да се установи дължимостта
на сумата от 1047,30лв. неплатена
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането;174,69лв. – договорна /възнаградителна / лихва
за периода от 05.08.2015год. до 05.07.2017год. ; 314,48лв. – лихва за забава за
периода от 06.08.2015год. до 07.08.2018год., както и претендира разноските в
настоящото и заповедното производство. В съдебно заседание ищецът не се
представлява, но поддържа иска по чл. 422, ал.
1 от ГПК с писмена молба, чрез упълномощен юрисконсулт.
Като особено искане,моли съда да връчи на
ответника,ведно с исковата молба и приложеният към нея,уведомление за цесията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ц.В.К., с постоянен адрес ***, чрез
назначения му особен представител ,адв. Д.Х. е депозирал писмен отговор. Счита
иска за допустим, но на този етап от производството недоказан и неоснователен.
Не е установено по безспорен начин, че претенцията с правно основание чл.422 ГПК се подкрепя от твърденията на ищеца, че същият има съществуващо вземане по
отношение на ответника в размер на 1 536.47 лв. Към исковата молба е
приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 год.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *********, като продавач
и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, като купувач. В същият не е
посочено, че БНП „Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, ЕИК: ********* има съществуващо вземане по отношение на ответника
в размер на 1 536.47 лв. В приложеното по исковата молба уведомление до
ответника не е посочена претендираната от ищеца сума и доказателство, че същата
е разбрала за извършената цесия. Съгласно чл.99 и сл ЗЗД, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, което не е извършено.
В съдебно
заседание ответникът поддържа възраженията срещу иска.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 403/2018г. по описа на Районен
съд-Момчилград, ищецът "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответницата в настоящото производство Ц.В. Атанасова, за
сумата от 1536,47 лева ,от които главница в размер на 1047,30 лева ; договорна
лихва в размер на 174,69лв. за периода от 05.08.2015год. до 05.07.2017год. и 314,48 лева - лихва за забава от 06.08.2015год.
до 07.08.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
23.08.2018год. до изплащането на вземането, които суми са дължими по Договор за
потребителски кредит с номер EMLN-11311366 от 11.06.2015год. , както и сумата
от 30,73 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. За
тези суми е била издадена Заповед № 204/24.08.2018 г.
Тази
заповед е връчена на длъжникът по заповедното производство по реда на чл.47 от ГПК,поради което с разпореждане от 15.10.2018год. ,съдът е дал указания на
заявителя,че следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си.
В срока по чл. 415, ал.1
от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск за
установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
Установява се ,че между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и ответницата са възникнали договорни отношения, по силата на
Договор за потребителски кредит EMLN-11311366 от 11.06.2015год.г., според който
първият е предоставил на ответницата паричен кредит в размер на 1074,64лева.
Била е договорена и надбавка, представляваща печалба на кредитора с лихвен
процент от 15,91%,с годишен процент на разходите 25,53%, като заемополучателят
е следвало да върне сумата от 1275,12 лева на 24 броя месечни вноски, всяка по 53,13лева.
В Общите условия към договора /чл. 7 от същите/ е посочено, че месечните
погасителни вноски съставляват изплащане на главницата и лихва по заема.Съгласно чл.4 от
същите,месечните погасителни вонски трябва да бъдат платени не по-късно от
определените дати,наречени „падеж“.Видно то Погасителния план,инкорпориран в договора за потребителски кредит,падежа на
първата месечна погасителна вноска е на 05.08.2015год.,а падежът на последната
месечна погасителна вноска е уговорен на 05.07.2017год.
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ се установява, че на 10.01.2017 г.
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД вземанията
си, произтичащи от договори за потребителски кредит, посочени и определени в
Приложение № 1 към договора. Представи се по делото и Приложение № 1 към
Договора, видно което е, че под № 375 е вписано задължението на ответницата Ц.В.К.
по Договор EMLN-11311366 в размер на 1047,30лв. – главница лихва в размер на
174,69лв. и неустойка за забава в размер на 132,31лв.
Съгласно
представеното удостоверение от 09.07.2019год.,издадено от "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД в полза на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД,вземането произтичащо от договор за потребителски
паричен кредит,с номер EMLN-11311366,сключен на 11.06.2015год. е прехвърлено
вземане с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ се установява, че на 10.01.2017 г. и
приложение №1,неразделна част от договора.
С нотариално заверено Пълномощно, рег. № 00152/10.01.2017 г.
на Нотариус М.Благоева, представляващият "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е упълномощил цесионера "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД да уведоми по законоустановения ред длъжниците по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
потребителски кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., сключен помежду им.
Представено Уведомление от "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД до ответницата Ц.В.К., с което "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД я
уведомяват, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземанията от 10.01.2017 г. е прехвърлило на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД всички
свои вземания към длъжника, произтичащи от договор за потребителски паричен
кредит,с номер EMLN-11311366,сключен на 11.06.2015год., ведно с разноски, лихви
и др., свързани с вземанията,които са вече възникнали и се дължат, както и
предоставените обезпечения /ако има такива/ по съответните вземания,
включително и договорите за застраховка живот на кредитополучателите и/или
имуществена застраховка,които не са реализирани. Уведомяват я също, че "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД заменя
напълно "БНП Париба Пърсънъл Файненс" като нейн кредитор, като от
датата на получаване на уведомлението всички плащания на дължими суми по
договора /главница, лихви, разноски и др./ трябва да бъдат превеждани по сметка
на "Фронтекс Интеренешънъл" ЕАД, която
сметка е посочена. По делото няма данни посоченото уведомление да е стигнало до
знанието на длъжника - ответницата в настоящия процес,но е връчено на
последната с препис от исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
В
настоящото производство се претендира установяване съществуването на вземане на
ищеца, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено
от ответницата към ищеца задължение
по сключен между нея и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД договор за
потребителски кредит, като впоследствие "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е прехвърлило това свое вземане на ищеца по делото - "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Като
безспорно съдът приема, че договорът е изпълнен от страна на заемателя
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с факта на предоставяне на
договорения заем. В тази насока е и положеният от нея подпис в графа
„удостоверяване на изпълнението“ като кредитополучятелят е предоставил и
посочената в договора банкова сметка.
***едитополучателят
е останал задължен към кредитодателят с главница в размер на 1047,30лв. като
първата падежна вноска,съгласно погасителния план е дължима на 05.08.2015год.,а
падежа на последната месечна погасителна вноска,а от там и на цялото задължение
по договора за потребителски кредит е на
05.07.2017год.
Няма представени по делото
доказателства,че не дължи възстановяване на отпуснатия кредит или факта на
плащането като тази доказателствена тежест е на ответника .
Посочените
обстоятелства дават основание на съда да приеме,че ответницата е неизправна
страна по договора за потребителски заем и обуславят ангажиране на
отговорността й, поради което е основателно и искането на ищеца за установяване
съществуването на вземания по договора за заем, сключен с ответницата., които
вземания са му били присъдени в развилото се заповедно производство.
Няма
спор още, че с Договор от 10.01.2017 г. заемодателят "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е прехвърлил на ищеца "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД вземанията си по договори за потребителски кредит, в
това число и вземането по договора, сключен с ответницата, видно от Приложение
№ 1 към Договора.
Направеното от процесуалния представител на ответницата
възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал.4
от ЗЗД, според което прехвърлянето има действие спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, съдът намира
за неоснователно.
Безспорно се установи по делото, че вземането на заемодателя по договора за
потребителски кредит, сключен с ответницата, е било прехвърлено на ищеца по
силата на договор за цесия. С факта на подписване на договора, съответно от
постигане на съгласие за сключването му, вземането към ответницата по договора
за потребителски заем е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор -
ищеца, който става носител на вземането, което обстоятелство обуславя и
наличието на материалноправната му легитимация. Възражението на особения
представител на ответницата, че прехвърлянето на вземането няма действие по
отношение на нея поради това, че не й е съобщено от стария кредитор, съдът
намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД не
съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване, като няма
значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника.
Съобщаването може да бъде извършено по телефон, по телекс, по факс или писмено,
като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата.
Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да престира на лице, което не
му е кредитор, като за да стигне до знанието му станалата цесия, е без значение
формата на извършеното съобщение,защото тя не е условие за валидност.
Действието на
съобщението до длъжника се явява правнорелевантно единствено и само до това,че изпълнение
с погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера. Задължението на
стария кредитор да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне се обуславя и от
това последния да знае на кого в бъдеще следва да изпълни своето задължение.
Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси
задължението си и чрез плащане на стария кредитор. Безспорно е по делото, че
ответницата не е платила всички дължими суми по договора за потребителски заем
в полза на който и да било от кредиторите. Съдът счита обаче, че тя дължи
изпълнение именно към ищеца, като приема, че съобщаването на извършеното
прехвърляне на вземането е направено ,както чрез връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение, в която вземането е основано и на договора за
цесия, посочен в нея, така и с получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземания.
Действително уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не
от новия кредитор. Допустимо е обаче предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщаването до длъжника, като негов пълномощник.
При така възприетата фактическа обстановка се налага извода,
че вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е доказано по своето основание и размер, поради което
предявения иск следва да се уважи в неговия пълен размер, като бъде признато по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1047,30лв. неплатена
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането;174,69лв. – договорна /възнаградителна /
лихва за периода от 05.08.2015год. до 05.07.2017год. ; 314,48лв. – лихва за
забава за периода от 06.08.2015год. до 07.08.2018год., за които суми е издадена
заповед по реда на чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. № 403/2018 г. на Районен съд-Момчилград.
Съгласно
т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по
реда на чл. 422, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК пред съдът, ответницата е дала повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент не е била изплатила
дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на
ответницата за сторените от "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД разноски по ч.гр.д. № 403/2018 г. по описа на МРС, за
сумата от 25 лева - държавна такса и 50лева - юрисконсултско възнаграждение,
или общо 75 лева,както е поискано от ищецът.
С оглед изхода на делото съдът намира, че ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в
пълен размер на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, а именно - сумата 607,30 лева.
Водим
от изложеното,съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ц.В.К.,ЕГН : **********,*** че дължи на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Хенрик Ибсен“ №15,ет.7 , на
основание Договор за потребителски
паричен кредит,с номер EMLN-11311366,сключен на 11.06.2015год. сумите в размер
на 1047,30лв. неплатена главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането;174,69лв. –
договорна /възнаградителна / лихва за периода от 05.08.2015год. до
05.07.2017год. ; 314,48лв. – лихва
за забава за периода от 06.08.2015год. до 07.08.2018год.,за което парично
вземане е издадена Заповед N 204/24.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. N 403/2018 г. на РС-Момчилград.
ОСЪЖДА Ц.В.К.,ЕГН : **********,***
да заплати на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ГР.София,ул.“Хенрик Ибсен“ №15,ет.7, сумата 75лв., представляваща разноски по
заповедното ч. гр.д.N403/2018 г. на Районен съд-Момчилград и сумата в размер на
607,30лв.,представляваща разноски по
настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия :
/П.Амбарева/