№ 740
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:С. Михов
Петя Попова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.ОВА
като разгледа докладваното от С. Михов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221100602514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда от 24.02.2021 година, постановена по НЧХД № 4900/2019 г.
по описа на СРС, Наказателно отделение, 16-ти състав, подсъдимият Д. Г. С. е
признат за невиновен в това, че на 01.10.2018 г. в 12:22 ч., чрез имейл
съобщение, изпратено от имейл адрес „****.bg" до 20 имейл адреса на
живущите в сграда, находяща се в гр. София, на ул. ****, е разгласил позорно
обстоятелство спрямо С. А. Р., че като автор на нотариална покана, отправена
към Д. С. и съпругата му А., се „крие като гнусен плъх", поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК.
В тежест на частния тъжител са възложени разноски, сторени за
защитник в производството в размер на две хиляди лева.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е
постъпила въззивна жалба от частния тъжител, като се отправя искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която да бъде признат
за виновен по обвинението и му бъде наложено наказание в максимален
1
размер. Възразява се и срещу размера на адвокатското възнаграждение, като
се претендира намаляването му до минимален размер по смисъла на Наредба
№ 1/09.07.2004 година.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на присъдата като се твърди неправилна оценка на свидетелските показания,
игнориране на правилата на ГПК досежно връчване на нотариална покана,
както и на Закон за електронните съобщения. В допълнение с посоченото
частният тъжител поддържа, че
районният съд не се е съобразил и с приобщената по делото СКТЕ.
Обосновава се, че при съвкупния анализ на доказателствата се установявало
несъмнено, че подсъдимият е автор на инкриминираното електронно
съобщение и е изнесъл и разпространил чрез електронно писмо неверни
факти и обиди, позорящи тъжителя. По същество частният тъжител сочи, че
подсъдимият е излязъл извън допустимите рамки на свободно изразяване на
мнение по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ, с оглед на което е осъществил състав на
престъпление по смисъла на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1
НК.
Постъпило е писмено възражение срещу въззивната жалба от
защитника на подсъдимия, в която се излагат съображения за правилно
установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, като се
излагат подробни съображения относно несъставомерност на деянието от
обективна и субективна страна, както и се излагат доводи, че подсъдимото
лице не е автор на електронното съобщение.
В закрито заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е
преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не е
необходимо провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание частният тъжител моли да бъде уважена жалбата
срещу присъдата по изложените в същата съображения. Претендира, че
авторството на деянието е доказано, тъй се установявало, че
инкриминираните изрази изхождали от електронна поща, собственост на
подсъдимия и носели неговото авторство, като същата била използвана при
комуникация с етажната собственост на сграда „М.“. В този смисъл се
правили хипотетични внушения, че достъп до пощата имали неограничен
кръг лица. Предвид кореспонденцията липсвала житейска логика служител на
2
подсъдимия, без знанието на подсъдимия, да изготви и изпрати посоченото
електронно съобщение. Частният тъжител се позовава на разпоредба на чл. 4
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
като счита, че в случая автор на електронно съобщение и титуляр съвпадат.
Позовава се в тази насока на решение по гр.дело 3501/2014 година на ВКС,
както и на решение по ВНЧХД № 3723/2016 година на СГС. Тъжителят
поддържа, че използваните изрази не внушава наличие на критика или
мнение за недостойно поведение, излиза извън рамките на защитеното от
Конституцията и ЕКЗПЧ свобода на изразяване, като употребените изрази
съставляват обида, която е възприета от тъжителя и която е достигнала до
неограничен кръг лица, с което е осъществен състав на престъпление. В този
смисъл се претендира постановяване на нова присъда, с която
първоинстанционната да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му се наложи наказание в максимален размер.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда по съображенията, изложени в
писменото възражение срещу въззивната жалба. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
Подсъдимият в лична защита се присъединява към становището на
защитника си.
В последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния
съд и от настоящия въззивен състав доказателствен материал и след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на
атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за
нейната отмяна или изменение.
В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена
фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на
деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото
доказателствен материал - гласните и писмени доказателствени средства и
способи за събиране и проверка на доказателства. Доказателствените
източници са обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно
3
действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на
формалната логика и процесуалните норми. Първоинстанционният съд е
изложил подробни и убедителни доводи при анализа на доказателствената
съвкупност като е посочил кои конкретно доказателствени източници следва
да бъдат поставени в основата на изводите му и кои не следва да бъде
възприемани, както и съображенията за това, като не е допуснато превратно
тълкуване на доказателствата, а верният доказателствен анализ е довел до
правилно установени фактически положения.
Въззивният съдебен състав приема за установено от фактическата
страна следното:
Подсъдимият Д. Г. С. е роден на 26.03.1954 г. в гр. София, българин,
българско гражданство, неосъждан, средно образование, женен, трудово
ангажиран, живущ в гр. София, ул. ****, ет. ****, с ЕГН: **********.
Същият е с добри характеристични данни.
Тъжителят С. Р. и подсъдимият Д. С. били съседи и обитавали жилищни
обекти в сграда „М.", находяща се на адрес гр. София, ул. ****. Етажните
собственици комуникирали по въпросите на етажната собственост помежду
си посредством електронна поща. Р. и С. се познавали от години, като
отношенията им били влошени. Между тях се водели множество съдебни
дела с предмет правни спорове от различно естество. Поводът за последния
им спор било обстоятелството, че Д. С. паркирал своя лек автомобил „Ягуар
XJ" с peг. № С **** MB на паркинг пред сграда „М.", а Р., че паркингът се
намирал в негов имот и подсъдимият го ползвал без неговото съгласие. Във
връзка с така съществуващия спор, на 18.09.2018 г. чрез нотариус В.М. била
изпратена нотариална покана № 29, том VI, peг. № 10841/2018 година от
частния тъжител Р. до подсъдимия Д. С. и А.. Със същата подсъдимият
претендирал да бъде отстранен от поземлен имот № 673, кв. 25, в.з.
„Беловодски път“ визираният лек автомобил, претендирало се обезщетение за
преждеползване, както и освобождаване на помещение и преместване на
движими вещи. Поканата била връчена на съпругата на С.- А. на 20.09.2018 г.
Във връзка с получената нотариална покана подсъдимият С. се свързал със
своя адвокат - свидетеля Т.Ф., който организирал изпращането на отговор на
нотариалната покана чрез нотариус В.В.. Подсъдимият С. Р. не бил намерен
на нито един от посочените му адреси за връчване на нотариалната покана от
4
страна на са св. П.Т., служител в нотариалната кантора на нотариус
Връблянска, която предприела неколкократни посещения на дома и офиса му,
но на последната бил отказан достъп до сградите, което наложило да бъде
залепено уведомление за връчване на съдебни книжа на вратата на адрес - гр.
София, ул. ****.
На 01.10.2018 г. била изпратена електронна поща от адрес - ****.bg
до адрес *************@**************.***, която била получена от частния
тъжител Р., с копие до имейл адреси: **********************@***.**,
**************@**.**********, *********************@*****.***, Petia
Stefanova ************@*****.***, *************@*****.***,
*********@*****.***, *************@***.**, ****************@*****.***,
*************@****.**, ***************@*****.***, **************@*****.***,
**************@*****.***, ***********@****.**, *******@**.***,
*********@**********.***, ************@*****.***, Daniel
*******@*******.***, **************@*****.***.
Към имейла бил прикачен файл с приложена снимка на нотaриална
покана peг. № 10841/2018 година. Съдържанието на съобщението било
следното:
„Веднага след получаването на поканата, моите адвокати изготвиха
нотариален отговор на поканата. Вече втора седмица тя не може да бъде
връчена на автора, защото той се крие като гнусен плъх!!!
Приятна седмица,
Д. С.“
Електронното писмо преминала през сървъри на „С.“ ООД и била
изпратена от IP адрес 195.191.149.21. Писмото е изпратено от имейл адрес
****.bg. като потребителят е озаглавил себе си „D.S. (DGS Group)" ****.bg.
Писмото било изпратено, съответно получено на 01.10.2018 г., понеделник
в 12:22 часа. Имейл адресът, от който било изпратено електронното писмо
бил служебен, като достъп до паролата му имали множество служителите на
Д. С., като била налице установена практика да се пращат съобщения от
други лица от офиса на подсъдимия с името на С..
Така изложената фактическа обстановка се установява на база следните
доказателствени източници, а именно: показанията на свидетелите: Т.Л.Ф.;
5
Б.И.Й.; В.А.Ч.; Д.Г.М.; Г.Г.Г.; Я.Г.Ч. и П.П.Т., заверено копие на електронна
поща от 01.10.2018 г.; справка от АВ, ТР; справка домейн; нотариална покана
от С. Р. до Д. С. - чрез нотариус В.М., акт № 29, том VI per. № 10841/2018 г.;
отговор на нотариална покана от Д. С. до С. Р. - чрез нотариус В.В., per. №
6677/2018, том 4, № 125; сигнал на Д. С. до СРП; копия от съдебни актове по
дела с предмет правни спорове между С. Р. и Д. С.; копие от имейл от
22.09.2018 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136,
том 7, peг. № 13737, дело № 1170/2018 г.; нотариален акт № 104, том 7, peг.
№ 12152, дело № 1153/2012 г.; копие от имейл до собствениците на ЕС „М."
от 13.10.2018 г.; протокол № 31 на ОС на ЕС; справка за съдимост на С. Р.;
обвинителен акт по ДП № 1009/2018 г. на 06 РУ - СДВР, пр. пр. №
311991/2018 г. на СРП по обв. на С. А. Р.; копие от електронна поща от
02.10.2018 година; уведомление от нотариус В.В. по нот. покана № 125, peг.
№ 6677/2018 г., том 4, ведно с разписки; пълномощно за адв. Т.Ф.; извадка от
ел. кореспонденция, протокол № 31/13.10.2018 година, копие от електронна
кореспонденция, протокол № 39/16.04.2022 година, нотариален акт
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, способи за събиране и проверка на
доказателства- заключение на компютърно - техническа експертиза; копие от
електронна поща от 02.10.2018 година, справка за съдимост.
Приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, която не се
различава съществено от възприетата от настоящата инстанция, е установена
въз основа на логичен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства. Този анализ е съобразен с правилата на формалната логика
като доказателствата са анализирани без да бъдат изопачавани, а съдът е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства, като е изложил и
подробни съображения кои от тях кредитира и кои не, в кои части и по какви
съображения, като присъдата се явява и мотивирана, постановена при
спазване на процесуалните правила.
Правилно първоинстанционният съд е подходил с доверие към
показанията на св. Ф.. Настоящата инстанция при преценка на посочения
доказателствен източник на собствено основание констатира неговата
логичност, последователност и липсата на вътрешни противоречия, като
същевременно с това отнесен към останалите доказателствени материали
намира подкрепа в показанията на свидетелите Г., Ч. и Т., поради което
6
следва да бъде поставен в основата на изводите по фактите. Правилно е
посочено, че в показанията си св. Ф. установява обстоятелствата около
извършваната от лицето адвокатска дейност, упълномощаването му от страна
на С. за предприемане на конкретни действия по повод получена нотариална
покана, действията по връчване на отговора на поканата и начинът на
осъществяване на комуникация с подсъдимия С.. Логични последователни и
без съществени противоречия относно главния факт в процеса са и
показанията на свидетелите Ч. и Г. и тъй като същите са в синхрон и с
показанията на св. Ф. по отношение на конролните факти съдът не намери
основания за тяхното дискредитиране, поради което бяха зачетени като
достоверен източник на доказателства и залегнаха във фактическите изводи.
В този смисъл правилно районният съд е кредитирал визираните гласни
доказателствени средства и е установил фактите, изводими от разпита на тези
свидетели- достъпът на всички служители в офиса до и-мейл адреса, от който
е изпратено инкриминираното съобщение, липсата на парола за активиране на
служебни компютри и честа практика да се изпращат съобщения от името на
Д. С.. От показанията на визираните свидетели се установява и съществен от
гледна точка на предмета на доказване факт, а именно случай на изпратено
електронно съобщение от служебния имейл адрес, при който подсъдимият С.
е търсил обяснение от служители за лице, което го е изпратило във връзка с
етажната собственост, тъй като по този повод се търси от подсъдимия
наказателна отговорност за клевета.
Настоящият съдебен състав не намери основания за дискредитиране
показанията на свидетелите П.Т. и свидетеля Б.Й., тъй като същите не влизат
в колизия с останалия доказателствен материал, а същевременно с това се
характеризират с логическа последователност и съответност.
От показанията на свидетеля Й. се установяват заеманата от лицето
длъжност към инкриминирания период като помощник-нотариус,
производството по връчване на покани в нотариалната кантора, явяването на
св. Ф. в същата. И макар че показанията и не съдържат конкретика относно
обстоятелства около инкриминираното деяние същите, освен че допринасят
за цялостното изясняване на фактическата обстановка, са и способ за
проверка на други събрани в хода на следствието доказателства и следва да
бъдат кредитирани.
7
От показанията на св. Т. се установяват обстоятелствата около
предприетите действия по връчване на процесната нотариална покана,
невъзможността последната да бъде връчена и причините за това
обстоятелство.
Отчитайки горните обстоятелства, настоящата инстанция констатира, че
правилно контролирания съд се е доверил на показанията на посочените
свидетели и е възприел същите при формиране на фактическите изводи.
Правилни са съображенията на първоинстанционния съд касателно
доказателствената стойност на показанията на свидетелите Ч. и М.. В тази
насока са отчетени близките и колегиални отношения с частния тъжител и
показанията са съпоставени с останалия по делото доказателствен материал. В
тази насока са изложени подробни и обосновани изводи в кои части
показанията се възприемат и в кои не, като доводите на първоинстанционния
съд са правилни и се приемат от въззивния съдебен състав.
Настоящата инстанция възприема заключението на изготвената в хода
на съдебното производство компютърнотехническа експертиза, която се
явява обективна, всестранна, пълна и защитена в хода на съдебното
производство и дава сведения относно въпроси, за които съдът не разполага с
необходимите специални знания.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал, а на собстсвено
основание и настоящият състав писмените доказателства по делото,
приобщени на осн. чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на
доказателствената съвкупност, въззивната инстанция намира от правна
страна, че първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон.
Спрямо подсъдимото лице Д. Г. С. е повдигнато обвинение с тъжбата за
това, че на 01.10.2018 г. в 12:22 ч., чрез имейл съобщение, изпратено от имейл
адрес „****.bg" до 20 имейл адреса на живущите в сграда, находяща се в гр.
София, на ул. ****, е разгласил позорно обстоятелство спрямо С. А. Р., че
като автор на нотариална покана, отправена към Д. С. и съпругата му А., се
„крие като гнусен плъх"-престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл.
147, ал. 1, пр. 1 НК.
От обективна страна в хода на производството се установява, че
8
действително на посочената дата- 01.10.2018 г. е изпратено от имейл адрес
„****.bg" до имейл адреси на живущите в сграда, находяща се в гр. София,
на ул. **** съобщение със съдържание, съобразно посоченото в обвинението.
С оглед цялостното съдържание на съобщението се установява, че в
него е визиран именно частният тъжител като лицето, по отношение на което
е направена квалификацията, че „се крие като гнусен плъх“, макар същият да
не е назован поименно, а е посочено като „автора“, тъй като автор на
приложената към съобщението нотариална покана е именно частния тъжител
С. А. Р..
В случая обаче, както правилно е приел от правна страна и
първоинстанционният съд не се доказва по несъмнен начин, че именно
подсъдимият е автор на деянието, като същият е изпратил горепосоченото
съобщение. Действително предвид цялостно съдържание на съобщението и
посочената в него информация, както и обстоятелството, че същата изхожда
от профил с името на подсъдимия, както и е изписано неговото име след
текста, внасят предположение за възможното авторство на деянието, но
отчитайки обстоятелствата, че визираният имейл адрес, от който е изпратено
инкриминираното съобщение се ползва от значителен брой служители в
офиса на подсъдимото лице, не е ограничен с достъп и съответна парола,
както и събраните доказателства, че подсъдимия е искал обяснения от
служителите в дружеството относно лицето, което е изпратило имейл с
такова съдържание, за което спрямо него се търси наказателна отговорност за
клевета, дават основание и на въззивния съд да приеме, че авторството на
деянието не е доказано по несъмнен начин, като законът в разпоредбата на чл.
303, ал. 1 НПК забранява присъдата да почива на предположения, а съгласно
ал. 2 следва подсъдимият да бъде признат за виновен само когато
обвинението е доказано безсъмнено. В конкретния случай съмнение с оглед
наличната доказателствена маса е налице, поради което и правилно
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия Д. Г. С. на осн. чл. 304
НПК по обвинението за престъпление по 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147,
ал. 1, пр. 1 НК. Чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги дефинира автор на електронно изявление в
електронен документ в принципен план и няма пряко отношение към
въпросите на наказателния процес, като следва да се отчете принципа, че
наказателната отговорност е лична като не може авторството на деянието да
9
се основава и доказва въз основа на законова дефиниция или презумпция, а
въз основа на изследване, установяване и доказване чрез способите на НПК
кое конкретното лице е осъществило съзнателния и целен волеви акт като
деяние, осъществяващо престъпление.
Правилни в принципен план са доводите на първата инстанция и по
отношение несъставомерността на употребените изрази като клевета по
смисъла на наказателния закон. За съставомерността на престъплението е
необходимо деецът да посочи конкретен факт досежно личността на
пострадалия, който не отговаря на истината и е позорен за личността му от
гледна точна обществения морал. Както е имал възможност да посочи ВС в
решение № 265/1970 година по НД № 204/1970 г на II НО даването на оценки
относно някои факти и обстоятелства не е клевета, тъй като не се разгласяват
позорни обстоятелства. В конкретния случай изразите „гнусен плъх“ са
оценъчни и тъй като не съдържат конкретни факти няма как да бъдат
съставомерни по смисъла на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1
НК.
На друга плоскост може да се разсъждава от гледна точка дали
посочената квалификация не осъществява състав на престъплението обида по
смисъла на чл. 146, ал. 1 НК, тъй като по своето съдържание употребените
изрази „гнусен плъх“ са унизителни за честта и достойнството на личността
от гледна точка на господстващия морал, като в тази насока не могат да
споделени доводите на първата инстанция, че изразите ползват защитата на
свободата на мнение и критика в рамките на демократичното общество, тъй
като излизат извън допустимите рамки и са от естество да засегнат честта и
достойнството на пострадалия.
В случая обаче не са налице основания за ангажиране отговорността на
подсъдимия за престъпление по смисъла на чл. 146 НК, тъй като не е доказано
авторството по несъмнен начин по вече посочените съображения.
Правилно с оглед изхода на делото първоинстанционният съд е
възложил разноските на осн. чл. 190, ал. 1 НПК в тежест на частния тъжител,
а именно в размер на 2000/две хиляди/ лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. За разлика от гражданския процес-чл. 78, ал. 5
ГПК, наказателният процес не предвижда възможност за намаляване размера
на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, каквото искане се
10
претендира от частния тъжител.
При извършената, на основание чл. 314 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, които да налагат нейното изменяване
или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения присъдата
следва да бъде потвърдена.
По искането за присъждане на разноски пред въззивния съд следва да
бъде сезиран първоинстанционният съд, за да може да бъде осъществен
двуинстанционен съдебен контрол, предвид необжалваемостта на настоящото
решение.
Воден от всичко изложено, и на основание чл. 334‚ т. 6 вр. чл. 338 НПК‚
Софийски градски съд, НО, IX въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.02.2021 година, постановена по НЧХД
№ 4900/2019 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 16-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11