О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1084
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на тринадесети декември двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. ч. гр. д. № 887 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на З.А.Р. против Определение № 499/
17.10.2019 г. по гр. д. № 197/ 2019 г. на РС Харманли, с което е прекратено
производството по делото.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното определение, като се излагат доводи за допустимост на предявения
иск. Прави се искане да бъде отменено атакуваното определение и делото да се
върне на районния съд за разглеждането му по същество.
Хасковският окръжен съд, след като са запозна с
материалите по делото и обсъди доводите в жалбата, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Производството пред РС Харманли е образувано
по искова молба на З.А.Р., с която е предявила против „ОТП Факторинг България“ ЕАД при
условията на евентуалност следните искове:
1.отрицателен установителен иск за сумата
от 9643. 43 лв. – главница, 4897. 86 лв. - законна лихва за периода 15.03.2013
г. – 15.02.2018 г., 3276. 53 лв. – неолихвяеми вземания, 473 лв. – присъдени
разноски, 100 лв. – разноски по изпълнителното дело и 1688. 53 лв. – такси по
тарифата към ЗЧСИ;
2. отрицателен установителен иск за сумата
от 3276. 53 лв. – неолихвяеми вземания, 2500 евро за извършени плащания след
издаване на изпълнителния лист, 506. 59 евро – договорна лихва за периода
18.01.2012 г. – 15.02.2013 г. поради изтекла погасителна давност, 274. 74 евро
– наказателна лихва за периода 17.08.2012 г . – 15.02.2013 г. поради изтекла
погасителна давност, 1258. 86 лв. - част от законната лихва върху главницата за
периода преди 01.06.2014 г. поради изтекла погасителна давност, 1688. 53 лв. –
такси по тарифата към ЗЧСИ.
С Разпореждане № 1306/ 10.06.2019 г.
исковата молба е оставена без движение с указание да се уточнят фактите и
обстоятелствата, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение; да се
посочи цената на всеки един от исковете; да се посочи размера на главницата, за
която се претендира недължимост предвид твърденията за платени 2500 евро, да се
конкретизира какво включва сумата от 3276. 53 лв. – неолихвяеми вземания, както
и сумата от 1688. 53 лв. – разноски по изпълнителното дело; да се уточни
пасивната легитимация на ответника с оглед конституирането на „ЕОС Матрикс“
ЕООД като взискател.
С уточняващи молби от 13.06.2019 г.,
04.09.2019 г. и 18.09.2019 г. ищцата е уточнила цената на предявените искове
така, както са посочени в исковата молба, като е заявила изричното си искане
искът да се счита предявен против „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
За да прекрати производството по делото,
районният съд е приел предявените против „ОТП Факторинг България“ ЕАД искове за
недопустими поради липса на правен интерес предвид конституирането на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като взискател по образуваното срещу ищцата изпълнително дело,
както и поради непосочване на настъпили след издаване на заповедта за
изпълнение факти.
Съдът намира обжалваното определение за
законосъобразно.
На първо място с оглед изложените в
исковата молба фактически твърдения за извършени след издаване на заповедта за
изпълнение от 19.02.2013 г. по гр. д. № 124/ 2013 г. на РС Харманли плащания в
размер на 2500 евро и за изтекла погасителна давност за ищцата е налице правен
интерес да установи, че не дължи вземанията, предмет на образуваното срещу нея
принудително изпълнение по изп. д. № 20179290401094 на ЧСИ № 929 – Николета
Кавакова. Правната възможност да се оспори вземането, предмет на изпълнението,
въз основа на настъпили след издаване на заповедта за изпълнение факти е
предвидена в чл. 439 ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, ищец по
който е длъжникът, а ответник – взискателя. Предмет на иска са вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение, ведно с изтеклите лихви. Разноските и
таксите по изпълнението не са предмет на иска по чл. 439 ГПК, тъй като
дължимостта им и техния размер ще се определи в самото изпълнително
производство взависимост от решението по този иск и при съблюдаване на
правилата на чл. 79 ГПК. Поради това в тежест на ищеца е да посочи настъпилите
след издаване на заповедта за изпълнение правопогасяващи факти, както и конкретните
вземания, които са погасени изцяло или отчасти. В случая от посочените в исковата
молба вземания, предмет на принудителното изпълнение, не са индивидуализирани
по основание и размер така наречените „неолихвяеми“
вземания в размер на 3276. 53 лв., който недостатък не е бил отстранен въпреки
дадените изрични указания от районния съд. Вярно е, че така, както е
обективирана в поканата за доброволно изпълнение, за ищцата не е ясно какво точно
включва тази сума, но тя би могла да отстрани посочената нередовност, като се
снабди със справка от съдебния изпълнител за дължимите по изпълнителното дело
суми, в която следва подробно да бъдат описани дължимите вземания и начина им
на формиране. При отказ или непредставяне на пълна информация за размера и
основанието на дължимите по изпълнението вземания такава справка може да бъде
изискана и от съда по искане на страната. Неотстраняването на посочения
недостатък все пак не може да доведе до прекратяване на цялото исково
производство, а само за посоченото вземане. Включването в предмета на иска и на
дължимите разноски и такси по изпълнението също не води до недопустимост на
исковото производство, а само по отношение на тях.
Въпреки изложеното обжалваното определение следва да
се потвърди, тъй като е искът е предявен срещу ненадлежна страна. По принцип
пасивната легитимация се определя от ищеца съобразно изложените от него
фактически твърдения относно спорното материално правоотношение, предмет на
иска. В определени изрично предвидени в закона случаи обаче процесуалната
легитимация е обусловена от специфичното качество на страните. Такава е хипотезата
на чл. 439 ГПК, при която ищец може да бъде само длъжникът по изпълнението, а
надлежен ответник – взискателя. В случая първоначален взискател по изпълнението
е бил „ОТП Факторинг България“ ЕАД, който впоследствие
на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е бил заместен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на когото
е прехвърлил вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Поради това
надлежен ответник по иска следва да бъде взискателя по изпълнението„ЕОС
Матрикс“ ЕООД, независимо че ищцата не е била уведомена своевременно за
извършената цесия, тъй както уведомяването има материалноправно, а не
процесуалноправно значение. С прехвърляне на вземането на основание чл. 429 ГПК
цесионерът придобива качеството на взискател по изпълнителното дело, на
когото длъжникът дължи изпълнение. Уведомяването има значение единствено за
редовността на плащането, тъй като, ако длъжникът не е бил уведомен за цесията от
цедента или съдебния изпълнител и в хода на принудителното изпълнение е платил
доброволно на цедента, плащането ще има погасителен ефект (чл. 75, ал. 2 ЗЗД) и
следва да бъде зачетено от съдебния изпълнител.
По изложените съображения съдът намира предявения иск
по чл. 439 ГПК за процесуално недопустим поради насочването му срещу ненадлежна
страна, каквато е „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
поради което, като е прекратил производството по делото, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 499/ 17.10.2019 г. по гр. д. № 197/
2019 г. на РС Харманли.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба
пред ВКС по реда на глава ХХII от ГПК в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.