Решение по дело №1538/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1149
Дата: 21 октомври 2022 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20227040701538
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1149      / 21.10.2022г.        град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, ХХVI състав, на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: Чавдар Димитров

  Членове:   1. Константин Григоров

                      2. Яна Колева

 

 

при секретаря В.С. и прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 1538 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.Ж.С.в качеството и на управител на Лавър –КС ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас , ж.к. Меден Рудник , бл.19, вх.В, ет.6, чрез адв. П. БАК против решение № 662/22.06.2022г., постановено по НАХД № 5150/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е било потвърдено наказателно постановление № РД-И-025/25.10.2021г., издадено от изпълнителния директор на „Изпълнителна агенция по лекарствата” и наложената на касатора имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ (бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 11.12.2020 г.,) за нарушение на чл.220, ал.1, вр. с чл.219 и чл.288, ал.1 от същия закон. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат П. от БАК, която поддържа заявената претенция.

Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователно проведено оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Лавър –КС ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас , ж.к. Меден Рудник , бл.19, вх.В, ет.6 против наказателно постановление № РД-И-025/25.10.2021г., издадено от изпълнителния директор на „Изпълнителна агенция по лекарствата”, с което й е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ (бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 11.12.2020 г.,) за нарушение на чл.220, ал.1 във връзка с чл.219 и чл.288, ал.1 от същия закон. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт състав на Районен съд - Бургас е потвърдил наказателното постановление, като приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана законосъобразно.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно разпоредбата на чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. Правилото на чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ предвижда, че дейностите по чл.219, ал.1 се извършват от магистър-фармацевт. Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ - имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лева, а при повторно нарушение се отнема разрешението за търговия на дребно. В настоящия случай е безспорно установено, че като търговец на дребно с лекарствени продукти, касаторът е допуснал дейността по отпускане на лекарствени продукти да се извършва от неправоспособно лице (лице без фармацевтично образование), с което е осъществил фактическия състав на чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ и отговорността му е ангажирана законосъобразно.

На първо място неоснователно според настоящия съдебен състав е възражението за неизяснена фактическа обстановка от страна на въззивната инстанция поради необсъждане в НП на писмените възражения на търговеца. Така представените възражения фигурират в преписката, но не касаят съставомерни факти и обстоятелства, такива които изключват елементи от състава на нарушението, за да е налице основание за обсъждането им. Те касаят индивидуализирането на размера на наказанието, като необсъждането им е ирелевантно предвид обстоятелството, че наказанието е налажено определено на предвидения в нормата минимум.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на доказателства за компетентността на актосъставителя и АНО. Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.4 ЗЛПХМ „Непосредственият контрол се упражнява от длъжностни лица - инспектори и експерти, определени със заповеди на председателя на съвета по чл. 258, ал. 1, на директора на ИАЛ или на директора на съответната РЗИ.“ В кориците на делото е налице подобна заповед 9л.33-34 на въззивната инстанция), чиято истинност, респ. автентичност не е оспорена и следва да се зачита. Съгласно разпоредбата на чл.295, ал.3 от ЗЛПХМ „Наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването, от главния държавен здравен инспектор, от председателя на съвета по чл. 258, ал. 1, от изпълнителния директор на ИАЛ и от директорите на РЗИ в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението.“ В конкретния случай при изготвяне на АУАН от служители на ИАЛ именно изпълнителният директор се явява надлежен АНО. Твърдението за липса на компетентност, свързано с оборване на представените официални документи от АНО е в тежест на жалбоподателя и не е било надлежно проведено.

Неоснователно е и твърдението за наличие на допуснато нарушение по чл.220, ал.3 ЗЛПХМ от страна на помощник-фармацевта вместо от санкционираното лице. Дори това твърдение да е вярно, то касае друго нарушение, извършено от друг нарушител и не освобождава от административно-наказателна отговорност касатора, като преценката за констатиране и съответно санкциониране и на другото твърдяно нарушение е на компетентните длъжностни лица.

Възражението за неотложност на отсъствието на магистър-фармацевта е ирелевантно и правилно не е ценено от страна на въззивната инстанция, поради несъставомерност на излаганата извънредна хипотеза. Касае се за безвиноивна отговорност на юридическо лице, което като професионалист и търговец с лекарствени средства е длъжно да обезпечава присъствието на квалифициран персонал в аптеките си с оглед надделяващия обществен интерес по защита на общественото здраве и живот. За продажба на лекарствени продукти се изисква специализирано фармацевтично образование, на каквото не е приравнена специалността медицинска сестра, поради което така установеното обстоятелства правилно е било преценено като ирелевантно за спора от страна на въззивната инстанция.

Нарушението по чл.220, ал.1 не е осъществено чрез управителя на дружеството. Подобно твърдение е несъстоятелно. Административните нарушения на юридическите лица са такива за чието извършване се ангажира безвиновната им отрговорност, т.е. не се търси персонализиране на допуснатата нередност в лицето на управителя или собственика на дружеството, както твърди това процесуалния му представител.

Не е спорно по делото , че търговецът на дребно осъществяващ дейността в конкретната аптека е именно касаторът, видно и от регистрирания на негово име касов апарат, поради което правилно е била ангажирана именно неговата отговорност за констатираното нарушение.

Правилни са изводите на съдебния състав за липса на маловажност по отношение на конкретното нарушение. Касае се за нарушител – търговец, професионалист, притежаващ специфичните изисквания за развиване на тази специфична търговска дейност, поради което за да бъде маловажен конкретният случай, следва да се отличава с изключителна степен на маловажност на деянието, каквато не е налице. Според регламента на цитираната норма за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание като предупреди нарушителят устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В конкретния случай административният орган е изпълнил задължението си по чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и е съобразил характера и тежестта на извършеното нарушение с размера на наложеното наказание, което е в законоустановения минимум и съответства на значимостта на обществените отношения, които са предмет на регулиране със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С извършеното нарушение се засягат обществените отношения, свързани с предлагането на лекарствени средства, които се отпускат по лекарска рецепта и се регулират със специален закон. За тези отношения е характерна високата степен на защита и изключителното им значение за опазване на общественото здраве. Поради това, разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН в конкретния случай не може да намери приложение.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският административен съд, ХXVI състав

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 662/22.06.2022г., постановено по НАХД № 5150/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № РД-И-025/25.10.2021г., издадено от изпълнителния директор на „Изпълнителна агенция по лекарствата” и наложеното на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ за нарушение на чл.220, ал.1, вр. с чл.219 и чл.288, ал.1 от същия закон

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………...............

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………............

 

                                                                                                       2…………………….............