Р E Ш Е
Н И Е
гр. С.,28.08.2012г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като
разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №2502 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за
финансов Л. и въз основа на него ищецът е закупил лек автомобил П.К., който е
предоставил за ползване на ответника, срещу задължение за заплащане на месечни Л.ови
вноски. Твърди, че дължимата сума по договора е била обезпечена чрез запис на
заповед на стойност 81 403.93 евро. Твърди, че ответника е заплатил само
първите четири вноски и част от петата вноска и остава да дължи още 11 вноски
до момента на разваляне на договора от страна на ищеца на 27.03.2009г., след
изтичане на срока даден за доброволно изпълнение. Общата дължима сума възлиза в
размер на 27 491.05 лв. Дължи и неустойка в размер на 4 588.17 лева
от изискуемостта на всяка месечна вноска до момента на разваляне на договора и
1 526.88 лева, като общо задълженията на ответника възлизат в размер на
33 606.10 лева . Твърди, че за част от тази сума в размер на 15 150
евро съответни на 29 630.82 лева в левова равностойност е поискал издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
въз основа на записа на заповед издаден от ответника, като искането му е
било удовлетворено, но предвид възражението на ответника по реда на чл.415 ГПК
е предявил установителен иск и моли да се признае за установено, че ответника
му дължи сумата от 15 150 евро, законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното заплащане на главницата, както и разноски.
ОТВЕТНИКА
оспорва предявения установителен иск като твърди, че е върнал лекия автомобил
още през м.02.2009г. и съответно твърдение за прекратяване на договора през
м.03.2009г. е неоснователно. Наред с това твърди, че е извършил плащания, които
покриват пълния размер на дължимите Л.ови вноски, поради което искът на
ответника е изцяло неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че е имал
сключени три договора за Л. с ответникът, но винаги е внасял сумите по
процесния в конкретно посочената за това банкова сметка, ***овор. Твърди, че в
случай, че сумата от 4 617.94 лева не се приеме, че е внесена по процесния
договор, то следва да се приеме за платена
без правно основание и съответно подлежаща на връщане. Моли да се
прихване срещу задължението му.
СГС,
като взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото
доказателства намира, за установено следното:
Между
страните няма спор, а и от представения по делото договор за финансов Л. №
005572 – 001 от 05.12.2007г. ищецът е предоставил на ответникът при условията
на финансов Л. ползването на лек автомобил П. К. , при обща цена без ДДС 56 245.09 евро. Неразделна част от договора е подробен
погасителен план, като ответникът ползвател е следвало да заплаща месечно по
1 308.72 евро с ДДС в период от 60 месеца, като първата вноска е следвало
да бъде направена на 10.01.2008г. Не се спори, че вземанията по договорът са
гарантирани чрез издаване на ценна книга – запис на заповед целият за сумата от
81 430.93 евро. Видно от приемо - предавателния протокол автомобилът е
предаден на ответникът на 07.12.2007г. за ползване. Видно от общите условия към
договорът чл.13 Л.одателят си запазва правото на собственост, като Л.ополучателят
има право да придобие собствеността, при конкретно изброени условия.
Не
се спори, че след подписване на договора автомобилът е бил предоставен за
ползване на ответникът, след закупуването му от ищеца от трето лице. Ответникът
е заплатил първите четири Л.ови вноски в пълен размер, а именно за месеците
януари, февруари, март и април на 2008г. и част от Л.ова вноска за месец май
2008г. дължима до 10.05.2008г., като е заплатена сумата от 586.65 лева.
От
представения протокол от 17.02.2009г. се установява, че ответникът Л.ополучател
е върнал Л.овата вещ, на ищецът Л.одател.
Проведено
е заповедно производство и въз основа на издадената запис на заповед съдът е
издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 15 150
евро , като част от дължимата сума по записът на заповед общо цялата в размер
на 81 430.92 евро, в едно със законната лихва считано от 26.03.2010г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 1 488.19 лева разноски.
Спорен
е моментът на прекратяване на Л.овия договор и останалите дължими незаплатени Л.ови
вноски до момента на прекратяване на Л.овия договор т.е. техния размер.
По
делото са представени и банкови
документи и фактури , установяващи извършените плащания между страните . Приета е съдебно счетоводна експертиза, която
съдът възприема като обективна и компетентна. От тези доказателства се
установява, че освен процесния ответникът е имал сключен и е извършвал плащания
към ищецът по още три договора за Л., по сметката на И ЕФ Д.А.Л. ЕООД. Само два
от платежните документи съдържат плащания като в тях изрично е посочен
процесния договор и те са с дата 07.12.2007г., като общо платената по тях сума
е в размер на 8 507.55 лева. Като изключил платежните документи, които
касаят плащания към друго юридическо лице с друга сметка – 2 бр., както и
платежните документи, в които изрично са посочени другите три договора и
фактури, които не са процесни остават шест броя представени платежни документи
с плащания към ответникът без изрично да е посочено, по кой от договорите е
плащането и съответно същите показват плащане в общ размер от 16 998 лева.
Ако приемем, че между страните е безспорно, че въпреки липсата на отбелязване
конкретния договор послужил като основание за извършване на плащането, то към
сумата от 16 998 лева следва да се прибави сумата от 8 507.55 лева,
които съответно общо правят 25 505 лева, които ответникът е доказал със
съответните платежни документи. От
заключението на вещото лице е видно, че ищецът е извършил осчетоводяване на
извършени плащания от страна на ответникът като платени се водят общо 29394.89 лева, като от тази сума са
погасявани части от главницата, лихви, междинни лихви, застраховка, данък МПС,
такси, комисионни, първоначална вноска, неустойка, като ищецът води като
задължения на ответникът по този договор 19 920.08 лева, 7 543.97
лева, 27 лева, или общо сумата от 27 492.05 лева. В счетоводството на
ответникът общо преведени и осчетоводени суми се водят 38 472.23 лева.
Вещото лице е установило, че тази разлика произтича от това, че в
счетоводството на ответникът не са осчетоводени две вноски по застраховка на
лекия автомобил от 3 698.75 лева и неустойка в размер на 463.55 лева, а от
своя страна ищецът е погасил други задължения на ответникът по други договори
със сума обща в размер на 9 077.34 лева Вещото лице на база счетоводните
документи е приело, че общото задължение на ответникът остава в размер на
27 491.05 лева, от които 16 600 лева задължения по главницата , като
към нея следва да се прибавят 3 320.01 лева ДДС, 7 543.97 лева лихва
и 27 лева такси. Лихвите вещото лице и главницата е изчислявало до м.03.2009г.
включително. Отделно е начислило и неустойка за забава за този период в размер
на 4 557.35 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Между
страните е налице сключен договор за финансов Л., като Л.одателя е изпълнил
задължението си да закупи вещта и да я предаде за ползване на Л.ополучателят. Последният
има право да закупи вещта, при
определени в общите условия предпоставки, от които не се е възползвал. Съгласно
чл.345 от ТЗ същият има задълженията на наемател по чл. 232, и чл.233,ал.2 от ЗЗД, като дължи връщане на вещта при прекратяване на договора за Л.. Тъй като
месечната Л.ова вноска има характер на цена за ползването на вещта и след като
същата се върне, то следователно отпада предмета на договора за наем, то
договорът за наем се счита прекратен и Л.ова вноска не следва да се дължи, тъй
като вещта не се ползва. Предвид на тези съображения съдът приема, че с
връщането на Л.овия автомобил от страна на ответникът и приемането му от ищеца на
17.02.2009г. договорът за Л. следва да се счита прекратен. Предвид на това
съдът приема, че за месец март ответникът не дължи, нито главница, нито лихви,
такси и неустойки, независимо, че са съобразени от вещото лице при изготвяне от
експертизата. Поканата изпратена от страна на ищецът касае изрично
волеизявление не за прекратяване на договора, а за признаване на прекратяването
му, като е покана за заплащане на дължимите Л.ови вноски до този момент. По
делото ответникът не доказа изплащане в пълен размер на поетите задължения за
заплащане на дължимите Л.ови вноски до момента на прекратяване на договора за Л..
Последно плащане е извършено през месец май 2008г., което не покрива
договорената Л.ова вноска в пълен размер. По отношение възражението на
ответникът, че върху лихвата не се начислява ДДС съдът намира, че същото е
неоснователно, тъй като макар и на пръв
поглед т.6.1 и 6.2 от общите условия
касаещи формиране на цената да влизат в противоречие по между си, съдът намира,
че тълкувайки общият им смисъл, разгледани заедно и съобразно и чл.6.6, както и
като се съобрази и погасителния план неразделна част от договора, следва да се
направи извод, че страните са имали в предвид цената да се уточни без ДДС и
изрично да се предвиди и плащането на ДДС, когато това е в задължение на ищецът
Л.одател. Съобразно чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС от 2006г. в конкретния случай при
договорите за Л. следва да бъде начисляван ДДС, ако са налице и останалите
предпоставки на закона. С приемането на погасителния план, видно от
конкретизираното съдържание на всяка вноска страните са договорили и ДДС върху
цената на услугата – дължимата лихва върху всяка вноска, поради което съдът
приема ,че месечната вноска за ответникът по договорът за Л. следва да е в договорения
размер от 1308.72 евро, включваща, главница, ДДС, лихва ДДС. Съобразно приетото
от съда относно момента на прекратяване на договора – 17.02.2009г., то съдът
приема, че ответникът дължи на ищецът и следва да се признае за установено това
общо сумата от 25 013.05 лева за главница ДДС и лихви за периодът м.05.2008г. до м.02.2009г.
включително. Евровата равностойност на тази сума възлиза в размер на
12 788.96 евро. Искът за разликата
до пълният предявен размер от 29 630.82 лева следва да се отхвърли като
неоснователен. Тъй като сумата относно
главницата не е заплатена следва да се признае и дължимост на присъдената лихва
от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Следва да
се признае и дължимост на разноските направени в заповедното производство
съобразно уважената част от иска, а именно сумата от 1250 лева.
Ответникът
е извършвал плащания, но със съответната
забава, поради което на осн.чл.9 от Общите условия вр.чл.92 от ЗЗД дължи договорената неустойка като обезщетение
за забавата. Същата е съобразно установеното със заключението на вещото лице,
но без тази за м.03.2009г. или без сумата от 42.12. лева или 4 515.23 лв..
Съдът обаче намира, че установителния иск не включва претенция за неустойка.
Същият е установителен, на осн.чл.422 от ГПК, и следва да обхваща само
вземанията предявени в рамките на заповедното производство. Същото е проведено
, като вземането е предявено на основание
запис на заповед, като с исковата молба е въведено и каузалното основание,
поради което и съдът го е изследвал. Предвид, че записът на заповед обхваща
пълната стойност на договореното плащане – първоначално плащане и 60 месечни Л.ови
вноски, следва предвид погаситения план, който не съдържа неустойки, да се
приеме, че записът на заповед не съдържа неустойки, а само главница ДДС и
лихви, но не като обезщетение за забава, а цена на услугата, поради което съдът
намира искът за неустойка за неоснователен и следва да се отхвърли. По същите
съображения неоснователна е претенцията и за мораторната лихва в размер на 1 526.88
лв. Наред с това видно от чл.2.13 от
договора и чл.9 от общите условия, като обезщетение за забава страните са
договорили неустойка, а не лихва. Установителния искът в тази част също е
неоснователен.
По
отношение на направеното възражение за прихващане от страна на ответникът,
съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява сумата
от 4 617.94 лева да е платена на ищеца без правно основание, поради което
и същият не дължи връщането й. Това е
сума внесена по сметка на друго юридическо лице и не касае правоотношенията
между двете страни в процесът. Възражението за прихващане се явява изцяло
неоснователно.
Предвид,
частичното уважаване на установителния иск заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист следва частично за отхвърлената част да бъдат обезсилени, но
това може да бъде сторено от съдът, който ги е издал, предвид, че настоящата
инстанция не е такава на инстанционен контрол на актовете, нито ги е издала.
По разноските предвид изходът
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него такива по делото съобразно уважената част от установителния иск или сумата
от 1 703.68 лв. / ДТ, възнаграждение на вещо лице и адв.възнаграждение/
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн.чл.422 ГПК, че ЕТ „Ю.Г. – Д.К.“ ЕИК ********, гр.С., бул.Л.Ш. № *** дължи и следва да
заплати на „И Е. Д.А.Л.“ ЕООД ***,
с адрес на кореспонденция: гр.С., жк.М. *, Бизнес парк
С., сгр.**,ет*, съд.адрес
гр.С., ул.Г.С.Р. № *, ет.*, чрез адв. Д.П. сумата от 12788.97
евро / дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и осем евро и деветдесет и седем
цента/ с левова равностойност от 25 013.05 лева / двадесет и пет хиляди и тринадесет лева и пет стотинки / представляваща част от
вземането по запис на заповед от 05.12.2007г. за
сумата от 81 430.93 евро,имащ обезпечителна функция по договор за финансов Л. № 005572 –
001/05.12.2007г., в едно със законната лихва върху тази
главница считано от 26.03.2010г. до окончателното изплащане на
сумата, в едно с 1250 лева / хиляда
двеста и петдесет лева/ разноски за заповедното производство, за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение от 07.04.2010г., както и изпълнителен лист, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери.
ОСЪЖДА ЕТ „Ю.Г. – Д.К.“ ЕИК ********, гр.С., бул.Л.Ш. № ** да заплати на „И ЕФ Д.А.Л.“ ЕООД ***, с адрес на кореспонденция:
гр.С., жк.М. *, Бизнес парк С., сгр.**,ет.*, съд.адрес гр.С., ул.Г.С.Р. № **, ет.*, чрез адв. Д.П. сумата от 1703.68 лева / хиляда седемстотин и три лева и шестдесет и осем стотинки/ разноски за настоящото производство на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
в двуседмичен срок от съобщаването пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: