№ 479
гр. Пазарджик , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ******, със сеД.ще и
адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя
Д.С.Д. против НП № 13-002478 от 27.01.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.1 от КТ
и за нарушение на чл.4 ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
пледира за отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - АНО не се явява и не изпраща процесуален
представител. След обявяване на делото за решаване постъпва писмено
1
становище от пълномощник на АНО, с което се излагат съображения за
потвърждаване на НП.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството жалбоподателят е санкционирано с обжалваното НП
за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ не е удостоверил с подпис на работника/служителя - С.С.Д., ЕГН
**********, на длъжност „помощник в кухня в заведение за бързо
хранене“ срещу името му в справка изх. № 13388203035951/19.09.2020г.
за заверено уведомление, връчването на копие на хартиен носител от
завереното в ТД на НАП уведомление.
Нарушението било извършено на 18.09.2020г. в гр.Пазарджик,
когато е бил сключен трудов договор № 002/18.09.20г. между „*****“
ЕООД и горепосочения работник, върху който също липсвали подписи на
двете страни.
Нарушението било констатирано на 21.10.2020г. – при преглед на
дружествената документация в сградата на ДИТ-Пазарджик, като преди
това документацията била изискана от проверяващите с призовка от
16.10.2020г. на осн. чл.45 от АПК, която била връчена при проверка на
място в обект на дружеството – Турска скара „*******“, състояла се на
същата дата.
Изисканата от проверяващите документация, включително
трудовият договор между дружеството и С.Д., както и справката с
горепосочения изходящ номер за уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ,
били представени в дирекцията от св.А.Л. – пълномощник на това
дружество. Преди да ги представи тя не открила в дружествените
документи досието на посочения работник на хартиен носител. Затова се
свързала със счетоводителя, обслужващ абонаментно дружеството –
св.Т.Н., като поискала от нея да й разпечати на хартиен носител трудовия
2
договор и справката за уведомлението. Последната ги разпечатала от
програмния си продукт, така както ги била създала преди постъпването на
работника на работа – без подписи на страните в договора и без подпис на
работника в справката за завереното уведомление, върнато при нея по
електронен път от НАП, защото по принцип тя не съхранявала хартиено
копие на тези документи, а практиката й била, след като ги състави да ги
предостави на работодателя, който имал задължението да ги връчи на
работника срещу подпис и да съхранява досието на хартиен носител.
След като Н. дала разпечатаните документи на Л. й казала, че те трябва да
се подпишат както от работодателя, така и от работника, но последната,
незнайно защо, ги отнесла неподписани на проверяващите.
Всичко това според проверяващите съставлявало нарушение на чл.4
ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане
н ауведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, която правна норма императивно
разписва, че: „Работодателят е длъжен да връчи на работника или
служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от
завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на
работника или служителя срещу името му в справката за заверените
уведомления“.
Във връзка с това против „*****“ ЕООД бил съставен АУАН, а въз
основа на него било издадено атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя -
св.С.Г., св.А.Л., св. С.Д. и св.Т.Н..
При така установената фактическа обстановка според настоящия
съдебен състав вмененото административно нарушение остава
недоказано. Това е така, защото по делото на л.17 е налична справката за
завереното уведомление, в която няма подпис на работника, но с
въззивната жалба е приложена същата тази справка /л.8 от делото/, в
която се съдържа подпис на работника, удостоверяващ връчването. Факт
е, че във втората справка няма данни, от които да се извлече, кога тази
справка е подписана от работника. Единственият начин това да се изясни
бе посредством разпита на същия този работник в съдебно заседание.
3
Видно от показанията на св.Д., тя е категорична, че преди да
започне работа в дружеството била подписала, както трудовия договор,
така и справката за завереното уведомление в НАП, а след няколко дни
започнала работа. Съдът не намери повод да не се довери на св.Д.,
независимо че тя все още работи в дружеството жалбоподател и в една
или друга степен е зависима от работодателската му власт. Така или иначе
обаче нейните твърдения не се опровергаха от никое друго гласно или
писмено доказателство.
От показанията на св.Л. и св.Н. пък се изясниха причините, поради
които първата е представила пред проверяващите неподписаните
екземпляри на трудовия договор с Д. и на справката за завереното
уведомление, които причини бяха описани подробно по-горе.
Св.Н. обаче каза е нещо друго много важно, а именно, че познава
работника С.Д., знае че продължава да работи в дружеството, както и че
не й е споделяла никога да има проблем със своите осигурителни права.
Всичко това иде да покаже, че трудовият договор между дружеството и
работникът, а най-вече справката за завереното уведомление, за която е
издадено и обжалваното НП, са били подписани от лицето, пред
започване на работа, както категорично сочи самата Д., т.к. в противен
случай до настоящия момент лицето би узнало, че няма надлежно
регистриран трудов договор с него, че не се заплащат осигуровки от
работодателя и т.н.
По тези съображения наказателното постановление следва да се
отмени поради недоказаност на вмененото административно нарушение.
С оглед изхода на делото, който е благоприятен за жалбоподателя,
на последният се дължат разноски в размер на 400.00 лева за процесуална
представителство, доколкото искането за заплащането им е своевременно
заявено, в хода на съдебните прения. Заплащането в брой е надлежно
удостоверено с представения по делото договор за правна защита и
съдействие. Размерът на възнаграждението е съобразен с минималния
предвиден по чл. 7, ал. 2, т. 2 , във вр. чл. 18, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с броя на
проведените две съдебни заседания, на което процесуалния представил се
4
е явявал.
Разноските следва да се възложат в тежест на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ със сеД.ще в гр.София, тъй като тя има
статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения
правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" обн.
ДВ. бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия правилник, териториалните
дирекции „Инспекция по труда“ са структурирани към Агенцията.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002478 от 27.01.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК
******, със сеД.ще и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано
от управителя Д.С.Д., на основание чл.414 ал.1 от КТ и за нарушение на
чл.4 ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
сеД.ще гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 3, представлявана
от изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на „*****“ ЕООД, ЕИК ******,
със сеД.ще и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от
управителя Д.С.Д., разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева –
възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6