№ 120
гр. *****, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Административно
наказателно дело № 20223130200122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба от А. Й. И.., ЕГН **********, с адрес гр.****, обл. ****, ул. „Вит”
№16 срещу наказателно постановление № 23-0001735 от 29.10.2021 г.,
издадено от Директор на РД "Автомобилна администрация" гр. ****, с което
за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП) вр. чл.7, ал.1, т.3, б. „б” от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на
въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 1000 лв.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Твърди, че констатацията относно сумарното
натоварване на тройната ос на ремаркето е фактически невярна и практически
невъзможна. Счита, че превозваната насипна царевица не е превишавала
25 000кг., поради което няма как сумарното натоварване на трите оси на
полуремаркето да е 26075кг. Навежда, че дори да се приеме, че от обективна
страна има извършено нарушение, то от субективна страна няма такова,
предвид това, че не е знаел. Посочването на нарушената разпоредба като чл.7,
ал.1, т.3 от Нар. № 11/03.07.2001г. на МРРБ счита, че е неразбираемо и води
до ограничаване правото му на защита.
Въззиваемата страна – Директора на РД "Автомобилна
администрация" - гр.**** с приложното писмо, подписано от началник отдел
„Контрол” към РД „АА” – **** оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.09.2021 г. около 14.00 ч., в обл. ****, по автомагистрала
1
„Хемус”, на около 1км. след пътен възел *****-**** служители при РД на АА
– **** св. Б. И. и св.К. К. спрели за проверка движещия се в посока гр.****
влекач марка „Скания” с рег. №**** от кат.3, с прикачено към него
полуремарке с рег. № *****, от кат. О4 и двете собственост на превозвач,
извършващ обществен превоз на товари – царевица, с влекач с две оси и
полуремарке с три оси, с пневматично или признато на него еквивалентно
окачване за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като
разстоянието между осите на ППС с рег. № ***** (полуремаркето) е над 1.3
метра.
В хода на проверката се установило, че водача е А. И., с маршрут ****
– ****. Направено е измерване с електронна мобилна везна „Dini Argeo”,
модел „DFWKR” с поставен стикер за годност 07/22г. №01104, при което
проверяващите констатирали, че сбора от натоварване на трите оси е 26075кг.
(1ва ос -9095кг., 2ра ос- 8225кг. и 3та ос – 8755кг.), което нарушава
допустимата норма от 24000кг., определена от МРРБ с 2075кг., съобразно
чл.7, ал.1, т.3, б. „б” от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което спрямо
въззивника бил съставен АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП
вр. чл.7, ал.1, т.3, б. „б” от Наредба – 11/03.07.2001г. на МРРБ. Като възприел
изцяло констатациите по акта и дадената правна квалификация, наказващият
орган издал оспореното НП.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени,
непротиворечиви и взаимнодопълващи се показания на св. Б. И. и св.К. К.,
така и от приобщените документи по АНП и изисканите такива в хода на
процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директор на РД "Автомобилна администрация" гр. ****, надлежно
оправомощен чрез Заповед РД-0830 от 24.01.2020 г. на Министър на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, а АУАН е издаден
от оправомощено лице.
Акта за установяване на административно нарушение и съставеното
въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и не
страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални
изисквания за форма и съдържание. Нарушението е констатирано при
проверка от служители на РД "Автомобилна администрация" гр. ****.
Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя
и на свидетел по установяване на нарушението.
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП по същество съдържа
изискване за спазване на установените допустими параметри за натоварване
2
на осите на пътните превозни средства, съобразно Наредба № 11 от
03.07.2001 г. ред за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Този
подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието
превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и
разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА "Пътна инфраструктура"
за движение с извънгабаритно ППС. При приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намира, че управляваното от въззивника пневматично или
признато на него за еквивалентно окачване за движение по пътищата
отворени за обществено ползване полуремарке с 3 оси с разстояние между
всяка от тях над 1.3 м, представляващо част от съчленено ППС, действително
попада в хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001
г., за която допустимото максимално натоварване е до 24000 кг. /които
обстоятелства не са спорни/ и установената стойност 26075 кг. сочи
претоварване на трите оси с 2075 кг.
Проведеното от контролния орган измерване на масата на превозното
средство е извършено с одобрен тип средство за измерване, преминало
съответната метрологична проверка за техническа изправност с поставен знак
за валидност до м. юли 2022 г., поради което настоящият състав приема
констатираните от АНО данни като верни, а възраженията на въззивника в
тази насока като неоснователни. Представените частни документи от
последния не обвързват съда.
Като неоснователни съдът оцени и останалите възражения на
въззивника, в това число, че е нарушено правото му на защита, посочвайки
нарушената разпоредба като чл.7, ал.1, т.3 от Нар. № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Изхождайки от факта, че въззивника се защитава срещу фактите, а не срещу
правната квалификация, настоящият състав намира, че правото му на защита
не е нарушено.
От събраните свидетелски показания на св. И. се установява, че
въззивника е бил наясно с извършваното от него нарушение, поради което
възражението за липса на субективен елемент не може да бъде възприето от
съда.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ санкция за всеки,
който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството и поради това именно водачът на съответното
ППС е нейн адресат.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай поради
отсъствие на предпоставките, визирани в нормата на чл. 9, ал. 2 от НК
свързани с малозначителност на деянието. Не се установиха обстоятелства
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от
жалбоподателя нарушение, е с липсваща или явно незначителна степен на
обществена опасност. Касае се за формално нарушение, с осъществяването на
3
което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана да
гарантира нарушената материалноправна норма.
Отделно, на основание чл. 189з ЗДвП за нарушенията по този закон не
се прилагат чл.28 от ЗАНН.
Изтъкнатите аргументи сочат правилност и законосъобразност на
констатациите на наказващия орган за съставомерност на поведението на
въззивника като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3
ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
Същевременно, съдът намира определеното от наказващия орган наказание
глоба в размер към средния предвиден – 1000лв, за несъобразено с нормата на
чл.27 от ЗАНН. Той не е извършвал превоза за собствена сметка, а по
възлагане, като осъществяващ длъжност "шофьор" в търговско дружество –
превозвач, спрямо когото въззивникът е в положение на зависимост. Самият
въззивник е посочил, че е натоварен 41-42 тона тотал и че "началниците го
карат" /така св. И./. Наказанието е наложено към средния предвиден размер,
без наказващият орган да изложи каквито и да е мотиви и конкретни факти и
обстоятелства, обуславящи налагането на глоба, различна от предвидения
минимум. Поради това, съдът намира определения размер на санкцията за
прекомерен и несъответстващ на тежестта на нарушението и имотното
състояние на нарушителя. При изтъкнатите аргументи, съдът счита, че
наказанието следва да бъде наложено в минималния предвиден размер –
500лв, поради което в тази част, обжалваното НП следва да бъде изменено.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Доколкото в случая не е налице процесуално представителство осъществено
от юрисконсулт /приложното писмо, в което е взето становище е подписано
от началник отдел „Контрол” към РД „АА” – ****, не е депозирано
становище по делото и не се явява процесуален представител в с.з./, то на
въззиваемата страна не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 23-0001735 от 29.10.2021
г., издадено от Директор на РД "Автомобилна администрация" гр. ****, с
което на А. Й. И., ЕГН **********, с адрес гр.****, обл. ****, ул. „Вит” №16,
за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП) вр. чл.7, ал.1, т.3, б. „б” от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е
4
наложено административно наказание глоба в размер 1000 лв., като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ГЛОБА до
сумата от 500лв (петстотин лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна
Директора на РД „АА” – гр.**** за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. ****
в 14- дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
5