РЕШЕНИЕ
№ 2302
гр. Пловдив, 14.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 1404 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване на
заетостта /ЗНЗ/.
2. Образувано е по жалба на Н.В.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, у.л. „***“ № 27, вх. „А“, ет. 5, чрез адвокат Х.К.В., срещу решение
от 11.06.2020 г. на директор на дирекция „Бюро по труда“ – Асеновград към
Агенция по заетостта.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска неговата
отмяна. Поддържа се, че административният акт не отговоря на изискванията за
форма и съдържание. Сочи се липса на мотиви и се оспорват фактическите констатации
на административния орган. Твърди се, че не са налице фактическите и правни
основания за прекратяване на регистрацията на оспорващия. Не се отрича, че
оспорващият е отказал предложеното му обучение. Поддържа се, че отказът е
продиктувано от непредоставената му от Бюрото информация за съществени
обстоятелства относно предложения му за участие курс, както й с оглед наличието
на голям брой заразени от коронавирус лица в периода
09 – 11 юни в района на гр. Смолян и опасения за собственото и на семейството му
здраве. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът – директор на Дирекция „Бюро по труда“ –
Асеновград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д., поддържа становище
за неоснователност на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Н.В.Н. е подал
заявление № 10035559/04.11.2019г. за регистрация в дирекция „Бюро по труда“ –
Асеновград като безработно лице. Във връзка с регистрацията е изготвен План за
действие на безработното търсещо работа лице, в който са отразени предприетите
за постигането на целта действия. В изпълнение на плана Н. е подал заявление №
23/02.06.2020г. до дирекция „Бюро по труда“ – Асеновград за участие в обучение
за професионална квалификация – „Планински водач“.
За
реализиране на курса „Планински водач“ от ДП „Българско – Германски център за
професионално обучение“ – клон Смолян е изпратено писмо изх. №
161/05.06.2020г. до дирекция „Бюро по труда“ – Асеновград, с което е
заявено че от 12.06.2020г. – 02.12.2020 г. в обучение по специалността туризъм
могат да бъдат включени две лица: Н.Н. и Й.Д.За целта
одобрените лица следва да носят оригинал на медицински документ, доказващ че
заявената за обучение професия не им е противопоказна /съгласно чл. 14 от
ЗПОО/; копие на документ за завършено образование и снимки – 3 бр. Посочено е,
че лицата ще бъдат настанени в общежитие на ДП БГЦПО – клон Смолян, находящо се в кв. Райков, ул. „Коста Аврамиков“
№ 31.
По
делото е представена Карта за предварителен медицински преглед №
180/08.06.2020г. на Н.В.Н., според която лицето може да участва в съответното
мероприятие.
7. Между страните
не се формира спор по факта, че във връзка с участието си в курса Н. е посетил
на 11.06.2020г. дирекция „Бюро по труда“ – Асеновград. Не се спори и по
обстоятелството, че е отказал да участва в предложеното му обучение в гр.
Смолян. Спорни са обстоятелствата, при които се е обективирал
този отказ.
По
делото се събраха показанията на свидетеля С. Г. С. – в приятелски отношения с
оспорващия. Свидетелят заявява, че е знаел за кандидатстването на Н. за курс от Бюрото по
труда в гр. Смолян. Споменал, че ще отиде на този курс, даже си вадил
документи. Около началото на юни 2020 година, Н. отишъл до Бюрото по труда, а С.
го изчакал вън, когато се върнал му споменал,
че не му са дали точна информация за курса, който ще се проведе в Смолян, а
преди това курсът бил отлаган заради пандемията.
8. В подкрепа на
обстоятелство, че курсът за „Планински водач“ в гр. Смолян е реално проведен,
от страна на дирекция „Бюро по труда“ – Асеновград бе ангажиран договор за
професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО, сключен с Й. Д. в
качеството на „обучаем“. Според клаузите на договора обучението ще се проведе в
периода 12.06.2020г. – 02.12.2020г.
9. На 11.06.2020г.
директорът на дирекция „Бюро по труда“ – Асеновград е издал решение на
основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, с която е прекратил регистрацията на Н.В.Н.
рег. № 10035559/04.11.2019 от 11.06.2020г с мотив – „Отказал включване в курс
за обучение на възрастни“. В решението е отбелязана дата на връчване
11.06.2020г. и отказ на Н. да получи акта. Като лице изготвило административния
акт е положила подпис Й. М. . Последната според заповед № 582 от 31.07.2012г.
на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е преназначена на длъжност
Главен експерт в отдел „Посреднически услуги“ на ДБТ – Асеновград, считано от
01.08.2012г.
IV. За правото:
10. Според чл. 20, ал. 1 от ЗНЗ лицата, които са регистрирани като
безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и
действията и сроковете в плана за действие.
Правилата на
ал. 3 и ал. 4 от същ. норма регламентират случаите, в които са налице основания
за прекратяване на регистрацията. Такова основание по смисъла на чл. 20, ал. 4,
т. 4 се явява отказ на регистрираните лица да приемат предложената им подходяща
работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по
този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски
и други международни фондове.
Нормата на
чл. 22, ал. 1 от ЗНЗ определя формата за прекратяване на регистрацията и
компетентния административен орган - регистрацията се прекратява с решение на
ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта.
Според чл.
59 от АПК формата на административния акт съдържа: 1) наименование на органа,
който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и
правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се
определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане
относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8.
дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов
заместник.
Съгласно чл.
61, ал. 1от АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се
съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички
заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в
производството. Правилото на ал. 7 от посочената норма допуска съобщаването да
се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган
или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно
лице.
11. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в
предписаната от закона форма, от материално и териториално компетентен орган,
без да са допуснати съществени процесуални нарушения в съответствие с
материалноправните норми и целта на закона. Безспорно е фактическото основание
за прекратяване на регистрацията на жалбоподателя. Последният потвърждава
факта, че е отказал участие в предложеното му обучение. Необосновани и
недоказани остават твърденията, че за процесния курс не е предоставена нужната
информация. В този аспект събраните свидетелски показния не са годни да
подкрепят тезата на жалбоподателя, тъй като не отразяват лични възприятия на
свидетеля. От друга страна личните
възприятия на оспорващия разкриват обективно познание за вида на обучението,
периода и мястото на провеждането му. При това положение се явяват ирелевантни намеренията на оспорващия да участва в курса и
субективните причини да изрази отказ. Сочената епидемиологична обстановка в
района на гр. Смолян не се доказа като легитимно основание за отказ да бъде
взето участие в предложеното от дирекция „Бюро по труда“ – Асеновград обучение.
Противно на убежденията на оспорващия тези обстоятелства не представляват
обективна невъзможност за изпълнение на поетия към бюрото ангажимент. Не се
ангажират доказателства, в заявения периода на обучение за района на гр.
Смолян, от компетентните органи да е било обявено извънредно положение или
други епидемиологични мерки, които обективно да са изключвали участието на регистрираните
за курса лица.
Сочените от
оспорващия пропуски в процедурата по съобщаване на административния акт не са
такива, които могат да се отразят на законосъобразността му. Същите имат
отношение към защитата по съдебен ред, която е реализирана.
Не се
установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК,
доколкото с оспорения административен акт не се цели да бъдат засегнати права
на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово
установените правомощия на административния орган. Прочие същият в хипотезата
на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ действа в условията на обвързана компетентност и
не дължи преценка за мотивите на лицето да се откаже от участие в предложеното
му обучение.
12. Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден и законосъобразен, поради което подадената срещу
него жалба се явява неоснователна.
V. За разноските
13. Ответникът в настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
у.л. „***“ № 27, вх. „А“, ет. 5, чрез адвокат Х.К.В., срещу решение от
11.06.2020 г. на директор на дирекция „Бюро по труда“ – Асеновград към Агенция
по заетостта, с което е прекратена рег. № 10035559/04.11.2019 от 11.06.2020г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: