Решение по дело №3332/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 89
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Снежина Колева Георгиева
Дело: 20191100603332
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

    РЕШЕНИЕ

 

                                                            гр.София, 28.01.2020год.

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЪР  САНТИРОВ

                                                                     2. СИМОНА УГЛЯРОВА

 

 

 

с участието на секретаря Е. Чаушева и в присъствието на прокурора Деян Маринов след като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА  ВНОХД № 3332  по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 04.04.2019г. постановена по НОХД № 16380/2016г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 12-ти състав е признал подсъдимия  Х.Х.Х. за невиновен в това, че на 11.06.2015 г. в гр. София, в складова база на „Е.С.” ООД, находяща се на ул. „******, в качеството си на представител на „Е.П.Е.Б.” ЕООД, се разпоредил с вещ, представляваща стока в оборот - 20 959.00 кг /двадесет хиляди деветстотин петдесет и девет кг/ свински изрезки, с пазарна цена /без ДДС/ от 2.35 /два лева и тридесет и пет стотинки/ лв. за килограм, с обща стойност от 49 253.65 /четиридесет и девет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., поставена под запор от публичен изпълнител в ТД на НАП - София с Постановление №6018/03.06.2015 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК и протокол-опис към посоченото постановление № ТДС-313/03.06.2015 г. с изх. № 865-6/03.06.2015 г., и оставена му за пазене в посоченото качество, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан за извършено престъпление по чл. 277, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Срещу присъдата е постъпил протест и допълнение към него, в които се излагат доводи за неправилност на протестираната присъда. Считат се за безспорно установени фактите за наличие на изпълнително дело и за запорирани индивидуално определени движими вещи, които са оставени за пазане на подсъдимия. Твърди се за несъмнено доказано и фактическото разпореждане от подсъдимия с инкриминираните вещи, поставени под запор чрез преместването им в друг склад. Застъпва се, че деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, с което се доказва осъществяването на всички елементи на престъпния състав на чл.277, ал.2 вр.ал.1 от НК. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В протеста и допълнението не се правят искания по доказателствата.

В закрито заседание на 24.10.2019г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа  протеста. Посочва, че анализът на събрания в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствен материал води единствено до извода, че на инкриминираната дата 11.06.2015г. подсъдимият не е извършил акт на юридическо или фактическо разпореждане с вещите, които е следвало да пази. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитата на подс.Х.-адв.М. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Твърди, че обвинението не е доказано по безспорен  и несъмнен начин, а именно че на процесната дата визираните инкриминирани вещи /свински изрезки/ са предадени на неговия подзащитен.

Подсъдимият Х.Х., редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция, поддържа изложеното от защитника му, и в предоставеното му право от съда на последна дума моли да бъде потвърдената първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивният протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим . Разгледан по същество, същият е неоснователен.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните в хода на съдебната и досъдебната фаза на процеса писмени доказателства и писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, а именно: показанията на служителите „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП- свидетелят Д.Г.Й.и приобщените й показания по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, свидетелят Д.Й.А.и прочетените му показания от ДП на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, свидетелят С.Л.и приобщените му показания по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК ; служителите на „Е.С.“ЕООД- свидетелят Д.В.И.и частично прочетените му показания при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК, свидетелят Д.Д.и прочетените й показания по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК , свидетелят П.Ц., свидетелят Б.С.Б., както и приобщените му показания по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.1 НПК, свидетелят Д.Р.С., както и частично прочетените й показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК , свидетелят Д.П.Б.,както и частично прочетените му показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, свидетелят П.В.Н., писмените доказателства- протокол за доброволно предаване от 15.05.2016 г., заверено копие от пълномощно с нотариална заверка на подписите с peг. № 1692/26.02.2015г., договор за влог № 151/13.03.2015 г., стокова разписка № 00000010341/01.06.2015 г., заверено копие от Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 060700144972КЗ/01.06.2015 г., заверено копие от Протокол за предприемане на действия по обезпечаване на доказателствата cep. АА № 001/01.06.2015 г., искане № Р-22221215003946-039-001/02.06.2015г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, заверено копие от Постановление с изх. № 6018/03.06.2015 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, заверено копие от протокол - опис с № ТДС-313/03.06.2015 г., с изх. № 865-6/03.06.2015 г. , молба с изх. № 865-6/10.06.2015 г., писмо с изх. № 865-6/25.06.2015 г., складова разписка №**********/11.06.2015 г., складова разписка № **********/11.06.2015 г., договор за отдаване под наем на складова площ от 16.03.2015 г., Протокол № ТДС-325/25.06.2015 г., Протокол за извършена проверка № 0180927/25.06.2015 г., Протокол № ТДС-329/29.06.2015 г., търговски документ № 28/11.06.2015 г., справка от Търговския регистър, справка от ТД на НАП Варна , отговорна декларация на Я.Ц./на гръцки език и в превод, Административна бележка /на гръцки език и в превод, отговор от „Е.С.“ ООД , преписка от ТД на НАП- София /в оригинал и заверени копия, Отговор от „Ф.“ ЕООД  и способите за доказване- заключението на Графическата експертиза, както и справка за съдимост на подсъдимия.

Пред настоящата съдебна инстанция не е проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, като въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства. Посочените по-горе писмени доказателства и писмени доказателствени средства  и на база на тях е изградил своето вътрешно  убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от  настоящият съдебен състав.

Въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на установената от СРС фактическа обстановка, тъй като от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, намира възприетата от първостепенния съд за правилно установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Анализът на същия сочи следното:

Подсъдимият Х.Х.Х. е роден на ***г***, български гражданин, висше образование, безработен, неженен, живущ ***, неосъждан.

С пълномощно с нотариална заверка на подписите с peг. № 1692/26.02.2015 г. на нотариус Рангелов, с район на действие РС-гр. Карлово, вписан под peг. № 517 в Нотариалната камара, Х.Х.Х. бил упълномощен от св. Д.П.Б.- управител на „Е.П.Е.Б.“ ЕООД, да представлява дружеството.

На 13.03.2015 г. между „Е.П.Е.Б.“ ООД, представлявано от Д.П.Б., чрез пълномощник подс. Х. /с приложено пълномощно/ и „Е.С.“ ООД, представлявано от св. П.Д.Ц.бил сключен Договор за влог № 151/13.03.2015 г., с предмет отговорно пазене и съхранение на стоки в склад за търговия на едро с храни, находящ се в гр. София, ул. „******.

На 01.06.2015 г. подс. Х.Х. предал за съхранение в склада 20 959.00 кг. /двадесет хиляди, деветстотин петдесет и девет кг./ свински изрезки /обрезки/, като същите са били приети и заприходени в складовата база със стокова разписка № 00000010341/01.06.2015 г. На разтоварването на стоката на 01.06.2015 г. в складовата база на „Е.С.“ ООД присъствали свидетелите Д.Г.Й.и Д.Й.А.- инспектори по приходите в ТД на НАП София, във връзка с осъществяван контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Р България. Същите извършили проверка на стоката в присъствието на подс. Х., като бил изготвен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 060700144972КЗ/01.06.2015 г. Свидетелите Й.и А.установили, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимия данък би се затруднило значително. В тази връзка свидетелите Й.и А.съставили Протокол за предприемане на действия по обезпечаване на доказателствата cep. АА № 001/01.06.2015 г., в който била описана стоката, върху която да се наложи обезпечение, а именно вложените в склада 20 959.00 кг. свински изрезки.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221215003946-020- 001/01.06.2015 г. от ТД на НАП София е била възложена ревизия на „Е.П.Е.Б.“ ЕООД. В хода на ревизионното производство от главния инспектор по приходите в ТД на НАП София било направено искане № Р- 22221215003946-039-001/02.06.2015 г. до Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП София за налагане на предварителни обезпечителни мерки върху задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизията на дружеството.

С Постановление с изх. № 6018/03.06.2015 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, издадено от св. С.И.Л.- публичен изпълнител в ТД на НАП-София, бил наложен запор на стоки в оборот, собственост на „Е.П.Е.Б.“ ЕООД, а именно 20 959.00 кг. свински изрезки /обрезки/ с пазарна цена за килограм /без ДДС/ от 2.35 лв. за килограм, с обща стойност от 49 253.65 лв. Посоченото постановление било връчено лично на подс. Х. на дата 03.06.2015 г.

На същата дата- 03.06.2015 г. в присъствието на подс. Х.Х. и св. Д.В.И.бил извършен опис на стоката, отразен в протокол- опис към Постановление с изх. № 6018/03.06.2015 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК № ТДС-313/03.06.2015 г., с изх. № 865-6/03.06.2015 г., в който протокол изрично е отразено: „Назначавам за пазач на описаните движими вещи, като същите ще бъдат предадени за съхранение на Х. Х.Х. /с посочено ЕГН, номер на лична карта и адрес/, който прие да пази стоките и да изпълнява задълженията си на пазач по чл.234 ДОПК. Екземпляр от протокола- опис бил връчен срещу подпис на подс. Х. на същата дата- 03.06.2015 г. видно от приложена по делото разписка.

На 10.06.2015 г. подс. Х. в качеството си на представител на „Е.П.Е.Б.“ ЕООД депозирал молба в ТД на НАП София, с която поискал да му бъде разрешено да премести запорираната стока от склада на „Е.С.“ ООД, находящ се в гр. София, ул. „******, в складова база „Ф.“ ЕООД, в с. Локорско, ул. *****.

На следващия ден- 11.06.2015 г. /преди да получи отговор от ТД на НАП-София/ подс. Х. посетил складовата база на „Е.С.“ ООД, находящ се в гр. София, ул. „****** и поискал да му бъде предадена стоката- 20 959.00 кг. свински изрезки /обрезки/. Стоката му била предадена от свидетелите Д.Д.и Д.И., за което били издадени складова разписка №**********/11.06.2015 г. и складова разписка № **********/11.06.2015 г. Същата била превозена от св. Б.С.Б.в камион марка „Ман“, с peг. № ******, на два пъти, до склад на „Ф.“ ЕООД, находящ се в с. Локорско, с което дружеството „Е.П.Е.Б.“ ЕООД имало сключен Договор за отдаване под наем на складова площ от 16.03.2015г. Стоката била приета от св. Д.Р.С.- технически сътрудник във „Ф.“ ЕООД.

С писмо с изх. № 865-6/25.06.2015 г., издадено от ТД на НАП София, подсъдимият бил уведомен, за отказ да му бъде дадено разрешение за преместване на стоката. Писмото било изпратено на 30.06.2015 г. на посочения в подадената от подс. Х. електронен адрес, като прикачен файл.

На 25.06.2015 г. св. С.Л.посетил складовата база на „Е.С.“ ООД, извършил проверка в присъствието на св. Д.Д.и установил, че запорираната стока, собственост на „Е.П.Е.Б.“ ЕООД, била изнесена от склада на 11.06.2015 г.

На 29.06.2015 г. св. Л.посетил складовата база на „Ф.“ ЕООД и установил, че стоката вече не са намира там.

Видно от заключението на назначената и приета в хода на съдебното следствие Графическа експертиза, обективирана в Протокол за извършена графическа експертиза от 27.08.2018 г., подписите за „Предал“ в копие на „ПРИЕМ СКЛАД: ПАРТИДА № 00000010341/01-06-2015 г.“ и за „Приел“ в копие на „СКЛАД ПРЕДАДЕНИ СТОКИ: ПАРТИДА № 00000010341/01-06-2015 г. са копия на подписи положени от Х.Х.Х..

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал показанията на св. Д.Б., св. Д.Й., св. Д.А., св.Д.И., св. С.Л., св. Д.Д.,св. Б.Б., св. Д.С.. При извършена самостоятелна преценка за достоверност на показанията на посочените свидетели, въззивният съд намира, че в направения от СРС анализ е разкрито точното им съдържание, като обосновано последните са оценени като достоверни от съда и са били ползвани при формиране на фактическите му изводи.

Настоящият съд приема за обективно и компетентно заключението на извършената по време на съдебното следствие пред първата инстанция  графическа експертиза, въз основа на която се установява, че подписите в графите „предал“ и „приел“ са копия на подписи положени от  подс.Х.Х..СГС кредитира заключението на експертизата, като обосновано, изготвено от лице с нужните специални знания и отговарящо с необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключението е било уместно възприето и от СРС при формирането на  фактическите и правни изводи по делото.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на  фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключението им от доказателствения материал по делото.

Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия съдът направи въз основа на наличната по делото, като писмено доказателствено средство, справка за съдимост.

Солидаризирайки се с правните изводи на районния съдия и на основата на  така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

От обективна страна настоящата инстанция намира, че Х.Х.Х. не е осъществил състава на престъпление по чл. 277, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, а именно, че  на 11.06.2015 г. в гр. София, в складова база на „Е.С.” ООД, находяща се на ул. „******, в качеството си на представител на „Е.П.Е.Б.” ЕООД, се разпоредил с вещ, представляваща стока в оборот- 20 959.00 кг. /двадесет хиляди, деветстотин петдесет и девет кг./ свински изрезки, с пазарна цена /без ДДС/ от 2.35 лв. /два лева и тридесет и пет ст./ за килограм, с обща стойност от 49 253.65 лв. /четиридесет и девет хиляди, деветстотин петдесет и девет лева и 0.65 лв./., поставена под запор от публичен изпълнител в ТД на НАП София с Постановление № 6018/03.06.2015 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК и протокол - опис към посоченото постановление № ТДС- 313/03.06.2015 г. с изх. № 865-6/03.06.2015 г., и оставена му за пазене в посоченото качество.

Престъплението по чл.277, ал.2 НК, за което е образувано и водено наказателното производство има систематично място в Раздел І на Глава VІІІ от НК - "Престъпления против реда на управлението", като това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно престъпление. Настъпването на конкретни вредни последици не е елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.277, ал.2 НК, които да са относими към определено лице, което да бъде определено като пострадало по смисъла на чл.74 НПК. Макар извършването му косвено да би могло да доведе до настъпването на неблагоприятни правни последици в правната сфера на дадено физическо или юридическо лице, непосредствен обект на престъплението на чл.277, ал.2 НК са обществените отношения свързани с реда на управлението. Съответно с осъществяването му се накърнява дейността и упражняването на функциите на публичния изпълнител, а не личността или обществените отношения, свързани с условията за нормално упражняване на определени имуществени права.

Законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд доводи, че в случая, при тълкуване съдържанието на термина „разпорежда“ с вещ, употребен в чл.277, ал.2 от НК, следва да се приложат правилата на вещното право.

Правилно е приетото, че разпореждането с вещ може да се осъществи под различни форми, а именно : отчуждаването й чрез сделка под формата на продажба, дарение, замяна и т.н., при които се прехвърля собствеността; или чрез фактически действия -  унищожаване, преработването на вещта до степен тя да изгуби първоначалния си вид и предназначение, укриване. В  конкретния случай, преместването на вещите в друг склад, кумулативно с уведомяването, на данъчните органи, не осъществява хипотеза на осъществени разпоредителни действия на 11.06.15г.  И това не се променя от обстоятелството, че подсъдимият не е изчакал разрешение от органите на НАП, т.к. той не е поставил вещите в

неизвестност за държавния орган,  като  налична е била възможността   те да служат като обезпечение.  Безспорно се констатира, че предмета на престъпление към момента на проверката от 29.06.15г. не се е намирал и в база „Ф.“ ЕООД, но  тези факти не са обвързани  с окончателното обвинение, поради което и доводите в протеста, които са  в обратен смисъл, не  могат да се споделят.

От изложеното е видно, че фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд са  правилни  и обосновани на доказателствата по делото. Законът е приложен според точния му смисъл, поради което е  правилно подс. Х.Х. е оправдан по обвинението за престъплението по чл. 277, ал.2 вр. ал.1 НК.

Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда от 04.04.2019 г., постановена по НОХД № 16380/2016 г., по описа на СРС, НО,12-ти състав.

 

    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: