Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 10.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 29.11.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при
секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 6191 по описа за 2019
г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на подадена искова молба от И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.А.
против "Т." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от ***, в която се твърди следното : по силата на трудов договор
№4130/14.01.2016г. ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество- "Т." АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от ***, назначен на
длъжност като "***- ***". Трудовият договор е сключен на основание
чл.67, ал.1 т.1 вр.чл.70 от Кодекса на труда- за неопределено време със срок за
изпитване 6 месеца.
С предизвестие по чл.326, ал.2 от КТ ищецът е уведомен, че трудовият му
договор ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради
намаляване обема на работа в ответното дружество.
Със Заповед №126/10.05.2019г. на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ, поради
намаляване обема на работа в ответното дружество, ищецът е освободен от
заеманата длъжност.
През периода от14.01.2016г. до 01.03.2018г. основното месечно трудово
възнаграждение на И.М.И. е било 2 500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева), а
през периода от 02.03.2018г, до 20.05,2019од., основното му месечно трудово
възнаграждение е било повишено по силата на сключено допълнително споразумение
към трудовият му договор на 3 000,00 лв. (три хиляди лева). Ищецът е работил на
следния режим:
Във всички работни дни, включително и в отбелязаните в графика съботи и
недели, попадащи в периода от 14.01.2016 г. до 31.03.2018 г., И.М.И. е полагал
труд на 12 часови нощни смени от 17:00 часа до 05:00 часа.
Във всички работни дни, включително и в отбелязаните в графика съботи и
недели, попадащи в периода от 01.04.2018г. до 20.05.2019г. И.И.М.И. е работил
на 12 часови дневни смени от 05:00 часа до 17:00 часа.
След съобразяване е нормативно установените часове за целия период за всеки
месец, изчисляване на часовете действително положен труд, както и след
преизчисляване на нощните към дневни часове съгласно КТ и НСОРЗ с коефициент
1,143 се установяват следните неплатени часове, представляващи извънреден труд,
а именно:
Норматив часове за периода 8 ч.раб.ден 5400
часа
Отработени часове /12 часови смени/ 10776
часа
Преизчислени нощни часове с коеф. 898.898
часа
Общо отработени часове 11674.898
часа
Извънреден труд 6274.898 часа
Стойност изв.ред с 50% увеличение 154933
лева, предмет на претенцията в настоящото производство.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 143, ал. 1, във вр. с чл.
262 от КТ сума в размер на 154 933лв., представляваща сбор от неплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.2016г. до 05.2019г.
(включително), ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се доказателства, които
следва да бъдат приети.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответната страна, с който искът се оспорва. Твърди се, че
ищецът твърди полагане на нощен труд при сменен режим на работа - чл.141, ал. 2 ГПК. Неуреждането на нощния труд в трудовия договор на ищеца се запълва с
правилата за полагане на нощен труд по КТ. Положеният от ищеца нощен труд, при
условие че се докаже полагането му, не е непременно и извънреден, както се
твърди в исковата молба. Правната регулация на нощния и на извънредния труд е
различна. Ищецът може да е полагал нощен труд, който да подлежи на заплащане по
особените правила на КТ, но този труд не е извънреден, както се твърди. Не отговаря
на действителността и твърдението за полагането на извънреден труд за целия
период на трудовия договор с ищеца в посочените от него размери. Полаганият от
ищеца нощен труд е заплащан от ответника по правилата на КТ. Ответникът
претендира заплащането на положения нощен труд като извънреден, което е
неправилно.
Твърди се, че месечното трудово
възнаграждение на ищеца е било увеличено с допълнително споразумение от 2 500
лева на 3 000 лева. Не е приложено допълнително споразумение с ищеца за
увеличението.
Ищецът претендира заплащането на
положен от него нощен труд като извънреден, отделно претендира заплащане на
извънреден труд. Доказателствената тежест за доказване на факта на полагането
на нощен/извънреден труд за конкретни дати/периоди е за ищеца. Твърди се, че се
смесва полагането на труд на смени, които включват и нощни смени, с полагането
на извънреден труд. Твърди се, че ищецът може да е полагал нощен труд, но този
труд не е бил извънреден и не подлежи на заплащане като такъв. Предявеният от
ищеца иск е за заплащане на извънреден труд, а не за заплащане на неправилно
начислен и изплатен нощен труд и е неоснователен.
В о.с.з. ищецът се явява лично и се
представлява от пълномощника си адв.И.А. от ПлАК, който поддържа иска и навежда
доводи в о.с.з. Ищецът е изслушан в
о.с.з. за установяване на относимите по делото факти и обстоятелства по реда на
чл.143 от ГПК.
Ответната страна, редовно призована,
не се представлява и не ангажира последващо становище по делото.
БЕЗСПОРНО по делото е, а това се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, че ищецът е работил в ответното дружество на
длъжността "***- ***" на основание сключен трудов договор от
14.01.2016год. Безспорно е, че трудовото му правоотношение е прекратено,
считано от 20.05.2019год. със Заповед №126/10.05.2019г., издадена на основание
чл.328 ал.1 т.3 от КТ - поради намаляване обема на работа в ответното дружество.
Не е спорно, че първоначално
определеното и получавано от ищеца месечно трудово възнаграждение е възлизало в размер 2000лв., а впоследствие и
по силата на сключено между страните Допълнително споразумение от
13.03.2018год. /л.46,47 от делото/ и
считано от 01.03.2018год. същото е било увеличено на сумата 3000лв.
Страните спорят по въпроса дали
ищецът е полагал за процесния период от време извънреден труд в ответното
дружество и следва ли същият да му бъде
заплатен, съответно в какъв размер.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Искът е допустим, а по същество –
основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.
Ищецът твърди, че във всички
работни дни през периода от 14.01.2016 г. до 31.03.2018 г., вкл. падащите се съботи
и недели, е полагал труд на 12 часови нощни смени, съответно от 17:00 часа до
05:00 часа. Във всички работни дни през периода от 01.04.2018г. до 20.05.2019г.,
вкл. съботи и недели, е работил на 12 часови дневни смени от 05:00 часа до
17:00 часа. В о.с.з. при изслушването си ищецът заявява, че никога работното му
време не е било 8-часово, а минимум 12-часово,
като в чести случаи продължавало по 14часа и повече. Заявява, че в ответното
дружество не са били изработвани графици във вр.с работния процес и не се е
подписвал никога на такива, а по същество
трудовият процес бил непрекъснат. Заявява, че само работещите в
администрацията, счетоводителите и работещите в отдел ТРЗ в ответното дружество
имали 8-часов работен ден, с почивен ден събота и неделя, а всички останали, вкл. и той самият, работили
минимум по 12 часа на ден. Заявява, че от работодателя научавал кога да започне
работният му ден, като едната част от процесния период започвала работа в
17,00часа, а през следващата – в 05,00часа, но никога за по-малко от 12 часа
непрекъснат работен ден. Заявява също така, че в ответното дружество, за да се
работи на смени, следвало да има още трима души/освен него/, които да работят
на същата длъжност, но на практика били само двама. Ищецът заявява, че работил
във всички цехове на ответното дружество.
Ответното дружество заявява в
отговора и в последваща писмена молба, че ищецът „може да е полагал нощен труд“,
който обаче му е заплатен надлежно и не му се дължи трудово възнаграждение за
извънреден труд, т.к. реално не е полагал такъв. Заявява се също така, че
работни графици за процесния период не се съхраняват – л.72 от делото.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1
от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. В случаите на
разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата „със знанието и без
противопоставянето“ не се издава такъв, а е налице полагане на труд в повече от
установеното работно време, дължащо се на различни причини. Извънредният труд
се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е изброил в чл.144
от КТ конкретните хипотези. Работодателят също така е длъжен да води специална
книга за отчитането на такъв труд и съответно да начислява във ведомостите за
работни заплати същия, както и да го заплаща. Според чл.262, ал.1, т.4 от КТ
положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника
или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто за работа при
сумирано изчисляване на работното време, а съгласно ал.2, когато не е уговорено
друго, увеличението по ал.1 се изчислява върху трудовото възнаграждение,
определено с трудовия договор. В случая в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период от време е положил извънреден труд, продължил над редовното
работно време, размера му. Видно от трудовия договор на ищеца е, че в него
липсва уговорка относно продължителността на работния ден. Установява се също
така, че ищецът е заемал ръководна длъжност, което ясно личи и от съдържанието
на длъжностната му характеристика – л.51 и сл. от делото. От показанията на
разпитаните трима свидетели по делото /посочени от ищеца, двама от тях с
прекратено трудово правоотношение с ответника, а третият - все още служител
там/ се установява, че действително в ответното дружество работният процес бил
непрекъснат; че както ищецът, така и те и всички работещи пряко в
производството /предвид произвежданата от ответника продукция/ са работили поне
по 12 часа дневно, като реално получавали трудово възнаграждение за 8-часов
работен ден. От показанията на свидетеля/св./
*** се установява, че е работил в ответното дружество през периода от
10.04.2018год. до 24.04.2019год. на длъжност „***“ в *** отдел, като работата
му била свързана с отстраняване на аварии, възникващи в различните отдели/цехове/ на дружеството. От показанията
му се установява, че работното му време
основно било от 05,00часа до 17,00часа, като често се случвало да надвишава
12-часа работен ден заради авария и оставането му на работа до самото й
отстраняване. Установява се от показанията му, че е работил с ищеца, както и че
последният също имал минимум 12-часово дневно работно време; че също оставал
при авария до фактическото й отстраняване, независимо колко допълнително време
отнема това. От показанията му се установява, че не е имало работни графици, а
служители от администрацията /“секретарките“/ извършвали своеобразни проверки
дали са на работа. От показанията на св.
***, работил в ответното дружество като механик, се установява, че също е работил
пряко с ищеца, макар последният да не е бил негов началник. Установява се от
показанията му, че ищецът е работил повече от 12-часа дневно, често по
13,14часа, без този извънреден труд да се заплаща - на него самия, и на
останалите работещи. От показанията му се установява, че е работил „по 3 смени,
минимум всяка по 12 часа“. От показанията му се установява, че тази свръх
продължителност на работния ден била продиктувана като причина от честите
аварии, които ставали в ответното дружество и във вр. с производствения процес,
както и това, че от една страна отстраняването им отнемало време, а от друга – било им забранявано да
напускат работното място, докато не отстранят съответната повреда. От
показанията на св.***, който все още работи в ответното дружество на длъжност „***“,
към момента на изслушването в отпуск поради временна наработоспособност, се
установява, че е работил с ищеца, като длъжностите им са били взаимно
заменяеми. От показанията му /както и от показанията и на другите двама свидетели/
се установява, че въпреки, че в трудовия му договор било отразено 8-часово
работно време, реално се работило много повече време над това. За себе си
заявява, че е работил по 3-4 дни без прекъсване и без да напуска работното си
място. По отношение ищеца заявява следното : „Ищецът работеше по същият начин,
на 12 часа меко казано.“ От показанията му се установява, че ако съответният
работник е трябвало да си тръгне от работа в 05,00часа сутринта /след
отработени 12 часа/, но не е изпълнена съответна задача, то редовно се случвало
да си тръгват в 06,00часа, в 10,00часа; работното време включвало Коледа, Трети
март. От показанията му се установява, че както той, така и ищецът
работили и в събота, и в неделя; че
повдигнал въпрос за заплащане на положения извънреден труд, но бил глобен и
получил значително по-малко трудово възнаграждение /с около 1000лв. по-малко/,
поради което бил принуден да не предявява повече претенции за това. Съдът отчита обстоятелството, че разпитаните
трима свидетели са заинтересовани в известна степен от изхода на делото, че
двама от тях също са предявили искове срещу ответното дружество за заплащане на
положения от тях извънреден труд. Това обаче не е пречка да бъдат изслушани в
това им качество по делото, още повече, че съдът им е разяснил предварително
наказателната отговорност за лъжествидетелстване, а от друга страна –
показанията им са напълно достоверни, не са взаимно противоречиви и не се опровергават
от други доказателства, събрани в хода на делото. От показанията им се
установява какъв е бил работният процес, какво е било минималното му
времетраене /поне 12часа/, как и колко често се е налагало работниците и в
частност ищецът да остават на работа и след изтичането на 12-тия час;
получаването на устни разпореждания от страна на работодателя, особено по време
на аварии, които били доста чести с оглед производствения процес. В тежест на
ответника/работодател/ е да води присъствена форма и да я представи по делото,
още повече, че в отговора се съдържа своеобразно признание за полаган нощен
труд. Същевременно обаче ответното дружество заявява изрично, че работни
графици не се съхраняват, независимо от
обстоятелството, че част от претенцията на ищеца касае настоящата 2019год. Не е налице и каквато и да било
процесуална активност от страна на ответника, при все, че същият предварително
е запознат с исканията по доказателствата на ищеца; с това, че се прави искане
за разпит на свидетели и т.н. Положеният извънреден труд се отчита в специална
книга съгласно чл.149 от КТ. Факт е, че ответникът не е имал такава книга.
Липсата й обаче и неизпълнението на това
задължение от работодателя не може да го облагодетелства и същият да черпи
права от собственото си противоправно поведение. Липсата на такава отчетност
сама по себе си не доказва, че няма положен извънреден труд. Полагането на този
вид труд подлежи на доказване с всички доказателствени средства, каквито в
случая са показанията на свидетелите и от които се установява по несъмнен
начин, че такъв труд реално е полаган от ищеца за процесния период от време.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице Т.И. /л.77 и сл. от делото/ се установява, че
експертизата е извършена на база на представените доказателства по делото –
няма представен от ответника Правилник за вътрешния трудов ред; работни
графици, присъствени форми. Съгласно заключението размерът на възнаграждението,
което ищецът следва да получи за положения от него през процесния период от
време извънреден труд е 121 179,10лв. Ищецът е изменил размера на
претенцията си, поради което искът като основателен и доказан следва да се
уважи изцяло – за сумата
121 179,10лв., като се присъди и
законната лихва. Ответната страна не е представила доказателства да е
заплатила този труд на ищеца.
Следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по делото – 6500лв. Представен е списък на разноските.
Ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважената част на иска – 4847,16лв. и разноски
за вещо лице -120лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.262 от КТ вр. чл.143 ал.1 от КТ "Т." АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.М.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, пълномощник адв.И.А. сумата от 121 179,10лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд
през периода от 01.08.2016год. до 20.05.2019год., вкл., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 24.09.2019год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на
основание чл.78 ал.1 от ГПК "Т." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на И.М.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, пълномощник адв.И.А., направените разноски по делото в размер 6500лв.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК "Т." АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд
Държавна такса върху уважената част на иска – 4847,16лв. и разноски за вещо лице – 120лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 от ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: