Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.04.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на четвърти
април две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора __________,
като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 1517 по
описа за 2021г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД:
Ищецът
- Л.Й.Д., в
исковата си
молба и
уточнения на
същата от 28.10.2021г.
(14.05.2021г.), 18.11.2021г. и 04..03.2022г., твърди,
че била
придобила
научната
степен
„доктор на филологическите
науки“, която
била по-висока
от научното
звание
„професор“.
Излагат се
твърдения, че
била дъщеря
на „враг на
народа“,
което имало
някакво
отношение. 21
години имала
забрана да
разработва
българистични
научни
изследвания.
Обширно е изложено
личното щ
негативно
отношение
към ответницата,
като,
по
разбиранията
на решаващия
орган, са
използвани квалификации,
които надхвърлят
допустимото
за
изразяване в
искова молба.
Имала
28 години
трудов стаж,
а институтът
трябвало да щ
признае още 21
години.
Твърди
още, че била
подложена на
психическа
тормоз и
политическа
репресия.
Излагат
се обидни
твърдения
към съдията,
който е оставил
без уважение
исковата щ
молба по
отношение на
законността
на
уволнението
щ, като признава,
че не се е
явила на
работа два
последователни
дни.
В
следващата
молба (от 18.11.2021г.)
се излагат
обидни
квалификации
по отношение
на първия,
назначен и особен
процесуален
представител,
а след това
се връща в
изложението
си, към личността
на
ответницата.
Съобразно
всичко посочено,
ищцата счита,
че е
претърпяла
емоционални страдания.
Основна
причина за
това била
писмото – изх.
№ РД-08-300/11.01.2021г. В
него имало
обидни
изрази и
твърдения.
Било
авторско и
публикувано,
което щяло да
доведе до
негативна
реакция в
обществото.
По
тази причина
претендира
заплащане на
сумата от 30 000
лева,
представляващи
обезщетение
за неимуществени
вреди.
Ответникът
– Л. С.А.-В.,
оспорва иска:
-
претенцията
била
нередовна,
тъй като не
било ясно
дали искът е
в лично
качество
насочен
срещу нея или
като
директор на
Институт към
БАН;
-
институтът
нямал
договорни
отношения с
ищцата,
свързани с
научна
дейност;
-
проблемното
писмо не
съдържала
обидни квалификации
и термини;
- нямала
степен
доктор на
науките, като
това било и
известно на
съда
обстоятелство
(гр.д. № 10700/21г.);
-
писмото не
било
публикувано;
-
навежда и други
правни
доводи.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Видно
от
съдържанието
на
процесното писмо
(изх. № РД-08-300/11.01.2021г.),
то е във
връзка със
запитване на
Зам.председ.
на БАН.
В
него се сочи,
че искането
за обявяване
на конкурс за
професор по
политолингвистика
и
евролингвистика
и за създаване
на такава
секция на
ищцата е
познато, тъй
като е
поредно от
много такива,
които го
предхождат.
Посочват се
приоритетите
на Института
за български
език и в
какво се
изразява
дейността му.
Това включва
и
съответните
издадени
монографични
изследвания.
Не се предвижда
преструктуриране
на секции и
създаване на
нови. Обръща
се внимание
на
ограничения
бюджет. По
тази причина темите,
предмет на
кореспонденцията
на ищцата, не
са
приоритетни
и на дневен
ред.
Споменава
се,
по-нататък,
че след
дисциплинарното
уволнение на
ищцата през
2000г., отношенията
на института
с нея са
обтегнати,
следствие на стотици
страници
писма и
жалби,
съдържащи претенции
от всякакъв
характер,
клевети и обиди
… От десетките
дела, водени
от нея се
установило,
че тя, след 2000г.,
не е работила
в научен
институт на
БАН и няма
придобита
научна
степен
„доктор на
науките“.
Част
от мотивите
на Решение на
СГС от 13.02.2023г. по гр.д.
№ 10700 по описа за
2021г., влязло в
сила 06.03.2023г., са
следните:
Ищцата
не притежава
научната
степен „доктор
на
филологическите
науки“ – видно
от Протокол
от 10.10.2002г. на МС
ВАК.
Депозирани е
жалба
съответно
пред ВАС
(Определение
№ 5547 от 04.06.20003г. по
адм.д. № 10739/2002г.) и
петчленен
състав на ВАС
(Определение
№ 7929 от 25.07.2003г. по
адм.д. № 6326/2003г.). Тя
е оставена
без
разглеждане.
В тази връзка
и Решение № 10236
на ВАС
петчленен
състав от 13.11.2003г. по
адм.д. № 8703/2003г.
Ищцата
е работила
като научен
сътрудник I степен
в „Институт
за български
език Проф. Любомир
Андрейчин“ и
е била
уволнена на
09.11.2000г., като
искът да се
отмени
уволнението
е бил
отхвърлен
(Решение на
СРС от 02.08.2002г. по
гр.д. № 11716/2000г.,
влязло в сила
на 22.05.2006г.).
Това
са
общоизвестни
за страните и
съда обстоятелства.
На
решаващия
орган, освен
това, е
служебно
известно, че
решението е
обжалвано на
две
инстанции,
които са го
потвърдили.
Извършена
е служебна
справка (само
в ЕИСС), от
която е
видно, че г-жа Д. е
инициирала 19
производства
(от средата
на 2021г. до
момента) – л. 195-6.
от
правна
страна:
Исковата
молба е
насочена
пряко по
отношение на
ответницата
и то в лично
качество.
Твърденията
са, че са
изложението
в процесното
писмо, щ е причинило
емоционален
дисконфорт.
От тази
гледна точка
исковата
молба е
редовна.
Искът
е
действително
е нередовен,
но по друга
причина: не е
ясно (на са
изложени
твърдения)
кои точно
фрази и
термини в
писмото
притесняват
ищцата, кои
са неверни и
кои обидни. По
въпроса
обаче е
постановено Определение
на САС по гр.д.
№ 1494/21г. (чл. 278, ал. 3 от ГПК).
В
писмото не се
излагат
никакви
обидни или
неприятни
квалификации,
с изключение
на
констатацията,
че ищцата
злоупотребява
с
процесуални
права като генерира
множество
искови молби
и жалби – това
е служебно
известно на
настоящия
състав
(например в
предходното,
вече
споменат решение
на състава са
били
представени:
гр.д. № 314/2021г. по
описа на СГС;
О. № 768 от 16.11.2018г. на
ВКС, III г.о., гр.д. №
2960/2018г.; и Решение
№ 322 от 06.03.2018г. по
гр.д. № 4134/2016г., г.к., ІV
г.о. на ВКС). Делата
всъщност са
много повече
(видно и от
констатацията
в „от
фактическа
страна“).
Става
въпрос за
типично
кверулантно
поведение
(арг. по чл. 175 от ГПК, с оглед
изложенията
на ищцата в
приложенате
по делото
нейни
волеизявления).
Накратко,
това е лице,
злоупотребяващо
с правото си
на съд, чрез подаване
на очевидно
неоснователни
искови молби
или жалби,
единствено
или предимно с
цел тормоз на
противната
страна и/или
на съда.
- Една
жалба ще
представлява
злоупотреба
с правото на
жалба, ако съзнателно
е основана на
неверни
факти с цел
да подведе Съда (Varbanov v. Bulgaria, § 36; Gogitidze and
Others v. Georgia, § 76).
- Злоупотреба
с правото на
жалба ще има,
когато
жалбоподателят
в
кореспонденцията
си със Съда използва
особено
неприятен,
обиждащ,
заплашителен
или
провокативен
език -
независимо
дали срещу
ответното
правителство,
правителствения
агент,
властите на
ответната
държава, самия
Съд, съдиите
в него,
неговата
регистратура
или
работещите в
нея (Řehбk v. the Czech Repitblic (РД); Duringer and Grunge v. France
(РД) и Stamoulakatos
v. the United Kingdom (РД)
Кореспонденцията
между
различните
отделения на
БАН не е
публична.
Писмото е
отговор на
искане от
страна на
Васил
Николов за информация.
То не съдържа
неверни
твърдения.
Ищцата
не притежава
научната
степен „доктор
на
филологическите
науки“. Тя не е
била
подложена на
какъвто и да
е тормоз, още
по-малко
политически
(чл. 154 от ГПК).
Влязлото
в сила
решение на съда
трябва да се
смята за правилно
– арг. от чл. 299 от ГПК (решението
по делото се
приема за
истина - Res iudicata pro veritate
habetur). Т.е., то
обвързва
страните и те
не могат повече
да настояват
на тезата си,
която е била
отречена – в
случая за
незаконното
уволнение.
Идеята на
исковата
процедура е
да прекрати
гражданския
спор. Или,
казано по
друг начин –
съдебно
установената
истина не
подлежи на
обсъждане.
Съобразяването
с решенията е
хипотеза на правомерно
поведение.
Изложеното е
с оглед
твърденията на
ищеца, че се спазва
с законовата
уредба.
Постоянно
оспорване на
влезли в сила
решения е
точно
обратното.
Както
бе посочено,
решението на
СРС е
обжалвано на
още две
инстанции
(същото се
отнася и до
административната
процедура
относно
неполучената
научна степен).
Законът
за научните
степени и
научните звания
(отм.) се
отнася
именно до
научните
степени и звания
(арг. и от чл. 24
от Указ № 883 от
24.04.1974г. за
прилагане на
Закона за
нормативните
актове). Той
няма никакво
отношение към
регламентацията
на трудовата
дейност на
учените,
работещи в структурите
на БАН. Това
се отнася и
до Правилника
за прилагане
на Закона за
научните
степени и
научните
звания (отм.).
Те не са
специална
нормативна
уредба спрямо
КТ. В кодекса обаче
има изрична
норма – чл. 190, ал. 1,
т. 2.
Ако
истината е
неприятна за
ищцата, или
тя не може да
я приеме, по
каквато и да
е причина, това
не е хипотеза
на деликтно поведение.
Уволнението
е следствие
само/единствено
от собственото
ѝ
неправомерно
поведение.
Отделно
от това – не е
установено
(от ищцата), че
писмото е
разпространено
до когото и
да е било
освен между
кореспондиращите
страни и нея.
Не е
установено и
тя да е
претърпяла
някакъв
сериозен
емоционален
дискомфорт
(предвид
изложеното
от нейния процесуален
представител
в о.с.з. – това, че
особеният
представител
нямал връзка
със самата
страна (тъй
като тя за
момента
вероятно не
желае такава
да се
осъществи) е
ирелевантно
(Определение
№ 255 от 09.06.2011г. по
ч.гр.д. № 178/2011г., г.к., ІІ
г.о. на ВКС; и
Определение
№ 280 от 05.05.2010 г. по ч.
гр. д. № 235/2010г., г.к., ІV
г.о. на ВКС).
Ищцата не е и
публична
фигура (Решение
№ 264 от 21.10.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 2161/2013
г., III г. о., ГК,
докладчик
председателят
Н.З., цитирано
в последното
уточнение). Никакъв
релевантен
факт не е
установен от ищцата,
освен, че
съдържанието
на писмото щ е
неприятно
(Решение № 32 от
19.02.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о.,
ГК –
последното
може да се
предположи).
Както бе
посочено
обаче, не се
установява
деликт.
Искът
е
неоснователен.
по
разноските:
Ответникът
не
претендира
разноски.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Л.Й.Д.,
ЕГН **********, e-mail: l******@***.**,
съд.адр.: гр.
София, ул. ******,
чрез
особения
представител
адв. П., срещу Л. С.А.-В., ЕГН **********,***,
чрез адв. М.З.,
САК, иск с пр.
осн. чл. 45 от ЗЗД,
за заплащане
на сумата от 30 000 (тридесет
хиляди) лева,
представляващи
обезщетение
за неимуществени
вреди,
претърпени
от ищцата,
вследствие
неверните и
обидни
квалификации,
съдържащи се
в писмо, изх. №
РД-08-300/11.01.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: