Решение по дело №1517/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260581
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20211100101517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.04.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на четвърти април две хиляди и дванадесет и трета година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1517 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            иск с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД:

            Ищецът -  Л.Й.Д., в исковата си молба и уточнения на същата от 28.10.2021г. (14.05.2021г.), 18.11.2021г. и 04..03.2022г., твърди, че била придобила научната степен „доктор на филологическите науки“, която била по-висока от научното звание „професор“. Излагат се твърдения, че била дъщеря на „враг на народа“, което имало някакво отношение. 21 години имала забрана да разработва българистични научни изследвания. Обширно е изложено личното щ негативно отношение към ответницата, като, по разбиранията на решаващия орган, са използвани квалификации, които надхвърлят допустимото за изразяване в искова молба.

Имала 28 години трудов стаж, а институтът трябвало да щ признае още 21 години.

Твърди още, че била подложена на психическа тормоз и политическа репресия.

Излагат се обидни твърдения към съдията, който е оставил без уважение исковата щ молба по отношение на законността на уволнението щ, като признава, че не се е явила на работа два последователни дни.

В следващата молба (от 18.11.2021г.) се излагат обидни квалификации по отношение на първия, назначен и особен процесуален представител, а след това се връща в изложението си, към личността на ответницата.

Съобразно всичко посочено, ищцата счита, че е претърпяла емоционални страдания. Основна причина за това била писмото – изх. № РД-08-300/11.01.2021г. В него имало обидни изрази и твърдения. Било авторско и публикувано, което щяло да доведе до негативна реакция в обществото.

По тази причина претендира заплащане на сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът – Л. С.А.-В., оспорва иска:

            - претенцията била нередовна, тъй като не било ясно дали искът е в лично качество насочен срещу нея или като директор на Институт към БАН;

            - институтът нямал договорни отношения с ищцата, свързани с научна дейност;

            - проблемното писмо не съдържала обидни квалификации и термини;

            - нямала степен доктор на науките, като това било и известно на съда обстоятелство (гр.д. № 10700/21г.);

- писмото не било публикувано;

- навежда и други правни доводи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

Видно от съдържанието на процесното писмо (изх. № РД-08-300/11.01.2021г.), то е във връзка със запитване на Зам.председ. на БАН.

В него се сочи, че искането за обявяване на конкурс за професор по политолингвистика и евролингвистика и за създаване на такава секция на ищцата е познато, тъй като е поредно от много такива, които го предхождат. Посочват се приоритетите на Института за български език и в какво се изразява дейността му. Това включва и съответните издадени монографични изследвания. Не се предвижда преструктуриране на секции и създаване на нови. Обръща се внимание на ограничения бюджет. По тази причина темите, предмет на кореспонденцията на ищцата, не са приоритетни и на дневен ред.

Споменава се, по-нататък, че след дисциплинарното уволнение на ищцата през 2000г., отношенията на института с нея са обтегнати, следствие на стотици страници писма и жалби, съдържащи претенции от всякакъв характер, клевети и обиди … От десетките дела, водени от нея се установило, че тя, след 2000г., не е работила в научен институт на БАН и няма придобита научна степен „доктор на науките“.

 

Част от мотивите на Решение на СГС от 13.02.2023г. по гр.д. № 10700 по описа за 2021г., влязло в сила 06.03.2023г., са следните:

Ищцата не притежава научната степен „доктор на филологическите науки“ – видно от Протокол от 10.10.2002г. на МС ВАК. Депозирани е жалба съответно пред ВАС (Определение № 5547 от 04.06.20003г. по адм.д. № 10739/2002г.) и петчленен състав на ВАС (Определение № 7929 от 25.07.2003г. по адм.д. № 6326/2003г.). Тя е оставена без разглеждане. В тази връзка и Решение № 10236 на ВАС петчленен състав от 13.11.2003г. по адм.д. № 8703/2003г.

Ищцата е работила като научен сътрудник I степен в „Институт за български език Проф. Любомир Андрейчин“ и е била уволнена на 09.11.2000г., като искът да се отмени уволнението е бил отхвърлен (Решение на СРС от 02.08.2002г. по гр.д. № 11716/2000г., влязло в сила на 22.05.2006г.).

Това са общоизвестни за страните и съда обстоятелства.

На решаващия орган, освен това, е служебно известно, че решението е обжалвано на две инстанции, които са го потвърдили.

Извършена е служебна справка (само в ЕИСС), от която е видно, че г-жа Д. е инициирала 19 производства (от средата на 2021г. до момента) – л. 195-6.

            от правна страна:

            Исковата молба е насочена пряко по отношение на ответницата и то в лично качество. Твърденията са, че са изложението в процесното писмо, щ е причинило емоционален дисконфорт. От тази гледна точка исковата молба е редовна.

            Искът е действително е нередовен, но по друга причина: не е ясно (на са изложени твърдения) кои точно фрази и термини в писмото притесняват ищцата, кои са неверни и кои обидни. По въпроса обаче е постановено Определение на САС по гр.д. № 1494/21г. (чл. 278, ал. 3 от ГПК).

            В писмото не се излагат никакви обидни или неприятни квалификации, с изключение на констатацията, че ищцата злоупотребява с процесуални права като генерира множество искови молби и жалби – това е служебно известно на настоящия състав (например в предходното, вече споменат решение на състава са били представени: гр.д. № 314/2021г. по описа на СГС; О. № 768 от 16.11.2018г. на ВКС, III г.о., гр.д. № 2960/2018г.; и Решение № 322 от 06.03.2018г. по гр.д. № 4134/2016г., г.к., ІV г.о. на ВКС). Делата всъщност са много повече (видно и от констатацията в „от фактическа страна“).

            Става въпрос за типично кверулантно поведение (арг. по чл. 175 от ГПК, с оглед изложенията на ищцата в приложенате по делото нейни волеизявления). Накратко, това е лице, злоупотребяващо с правото си на съд, чрез подаване на очевидно неоснователни искови молби или жалби, единствено или предимно с цел тормоз на противната страна и/или на съда.

            - Една жалба ще представлява злоупотреба с правото на жалба, ако съзнателно е основана на неверни факти с цел да подведе Съда (Varbanov v. Bulgaria, § 36; Gogitidze and Others v. Georgia, § 76).

            - Злоупотреба с правото на жалба ще има, когато жалбоподателят в кореспонденцията си със Съда използва особено неприятен, обиждащ, заплашителен или провокативен език - независимо дали срещу ответното правителство, правителствения агент, властите на ответната държава, самия Съд, съдиите в него, неговата регистратура или работещите в нея (Řehбk v. the Czech Repitblic (РД); Duringer and Grunge v. France (РД) и Stamoulakatos v. the United Kingdom (РД)

            Кореспонденцията между различните отделения на БАН не е публична. Писмото е отговор на искане от страна на Васил Николов за информация. То не съдържа неверни твърдения.

            Ищцата не притежава научната степен „доктор на филологическите науки“. Тя не е била подложена на какъвто и да е тормоз, още по-малко политически (чл. 154 от ГПК).

            Влязлото в сила решение на съда трябва да се смята за правилно – арг. от чл. 299 от ГПК (решението по делото се приема за истина - Res iudicata pro veritate habetur). Т.е., то обвързва страните и те не могат повече да настояват на тезата си, която е била отречена – в случая за незаконното уволнение. Идеята на исковата процедура е да прекрати гражданския спор. Или, казано по друг начин – съдебно установената истина не подлежи на обсъждане.

            Съобразяването с решенията е хипотеза на правомерно поведение. Изложеното е с оглед твърденията на ищеца, че се спазва с законовата уредба. Постоянно оспорване на влезли в сила решения е точно обратното.

            Както бе посочено, решението на СРС е обжалвано на още две инстанции (същото се отнася и до административната процедура относно неполучената научна степен).

            Законът за научните степени и научните звания (отм.) се отнася именно до научните степени и звания (арг. и от чл. 24 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове). Той няма никакво отношение към регламентацията на трудовата дейност на учените, работещи в структурите на БАН. Това се отнася и до  Правилника за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (отм.). Те не са специална нормативна уредба спрямо КТ. В кодекса обаче има изрична норма – чл. 190, ал. 1, т. 2.

            Ако истината е неприятна за ищцата, или тя не може да я приеме, по каквато и да е причина, това не е хипотеза на деликтно поведение. Уволнението е следствие само/единствено от собственото ѝ неправомерно поведение.

            Отделно от това – не е установено (от ищцата), че писмото е разпространено до когото и да е било освен между кореспондиращите страни и нея. Не е установено и тя да е претърпяла някакъв сериозен емоционален дискомфорт (предвид изложеното от нейния процесуален представител в о.с.з. – това, че особеният представител нямал връзка със самата страна (тъй като тя за момента вероятно не желае такава да се осъществи) е ирелевантно (Определение № 255 от 09.06.2011г. по ч.гр.д. № 178/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; и Определение № 280 от 05.05.2010 г. по ч. гр. д. № 235/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС). Ищцата не е и публична фигура (Решение № 264 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Н.З., цитирано в последното уточнение).            Никакъв релевантен факт не е установен от ищцата, освен, че съдържанието на писмото щ е неприятно (Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК – последното може да се предположи). Както бе посочено обаче, не се установява деликт.

                       

            Искът е неоснователен.

            по разноските:

Ответникът не претендира разноски.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Й.Д., ЕГН **********, e-mail: l******@***.**, съд.адр.: гр. София, ул. ******, чрез особения представител адв. П., срещу Л. С.А.-В., ЕГН **********,***, чрез адв. М.З., САК, иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие неверните и обидни квалификации, съдържащи се в писмо, изх. № РД-08-300/11.01.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: