О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на четиринадесети януари през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
Мл. С-я
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
ч.гр.дело №
2715 по описа за 2018 год.,
взе
предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на ДП „Транспортно строителство и
възстановяване”, ЕИК130847116 срещу определение №13279 от 16.11.2018г. по гр.д.
№10705 от 2018г. по описа на ВРС, ХL-ти с-в, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
изменение на Определение №10324/17.09.2018г. в частта за разноските. В жалбата
се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като ВРС е направил
неверен извод, че жалбоподателят е дал повод за завеждане на делото от ищците.
Твърди, че е бил снабден с изпълнителен лист, поради което и е било налице
годно изпълнително основание за завеждане на изп. дело. Сочи, че ищците са могли
да поискат прекратяване на изпълнителното дело вместо да завеждат установителен
иск, че не дължат исковата сума. Твърди, че завеждането на делото се дължи
изцяло на бездействието на ищците при изцяло заплатена сума да поискат
прекратяване на изп. производство. Моли да бъде отменено атакуваното
определение и да бъде допуснато изменение, като не бъдат присъдени разноски в
полза на ищците.
В срока по чл.276 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от
ответниците по нея Д. Николаева Ш. с ЕГН **********, Н.А.Ш. с ЕГН **********, Я.А.Ш.
с ЕГН ********** и Ж.А.Ш. с ЕГН **********, чрез процесуален представител,
които я оспорват. Твърдят, че определението е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Сочат, че възраженията за недължимост на сумата
поради прихващане е можело да бъде направено само пред граждански съд, поради
което и е заведен предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК, който е бил
допустим към момента на завеждането му поради висящност на изп. производство.
Частната жалба е депозирана от легитимирано
лице в срока по чл.275 ГПК и е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
и допустима, а по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството по гр.д. № 10705/18г. по описа на
ВРС е образувано по подадена на 10.07.2018г. искова молба от ищците Д.
Николаева Ш., ЕГН**********, Н.А.Ш., ЕГН**********, Я.А.Ш., ЕГН********** и Ж.А.Ш.,
ЕГН**********. В същата е изложено, че с решение №432/01.04.2016г. по в. гр.д.
№92/16г. ответникът ДП „Транспортно строителство и възстановяване” е осъдено да
заплати на ищците различни суми, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие загубата на техния наследодател Анатолий Ш., а
съобразно отхвърлителната част от исковете, ищците са осъдени да заплатят на
ответното предприятие суми, представляващи дължими разноски, за което е издаден
изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 20183110407120 на СИС - ВРС. В
исковата молба ищците сочат, че ответникът е образувал изпълнително дело въз
основа на издадения изп. лист, вземането по който е било вече погасено чрез
прихващане.
С отговора, ответникът не оспорва извършеното
прихващане и плащане на вземането преди образуване на изпълнителното дело, като
твърди, че поради това по негова молба то е било прекратено. Сочи, че
незаконосъобразно ищците не са поискали прекратяване на изпълнителното дело при
положение, че е било извършено погасяване чрез прихващане на задължението още
към месец февруари 2017г. Моли производството да бъде прекратено поради
недопустимост.
С влязло в сила определение №10324/17.09.2018г.
определение по гр.д. №10705/18г. производството е прекратено поради
недопустимост, тъй като е приключило образуваното изп.д. № 20183110407120 на
СИС при ВРС. Със същото определение жалбоподателят ДП „Транспортно строителство
и възстановяване” е осъден да заплати на Д. Николаева Ш., ЕГН ********** -
сумата от 371,50 лева, на Н.А.Ш. ЕГН ********** - сумата от 410 лева, на Я.А.Ш.,
ЕГН ********** - сумата от 371,50 лева, и на Ж.А.Ш., ЕГН ********** - сумата от
509 лева, представляващи разноски в производството. В депозираната срещу
прекратителното определение частна жалба е било направено искане за изменение
на определението в частта за разноските. ВРС се е произнесъл с атакуваното
определение, като е оставил без уважение молбата.
Определението е правилно.
Изп. д. № № 20183110407120 на СИС при ВРС е
образувано на 15.06.2018г. от ДП „Транспортно строителство и възстановяване” въз
основа на издаден изпълнителен лист срещу Д. Николаева Ш., ЕГН ********** за
сумата от 720,93 лв., срещу Н.А.Ш. ЕГН ********** за сумата от 1 440,78 лева, срещу Я.А.Ш.,
ЕГН ********** - сумата от 720,93 лева, и срещу Ж.А.Ш., ЕГН ********** за
сумата от 2 173,82 лева, както и четиримата общо за сумата от 19,03 лв.,
който изп. лист е бил издаден по решение по в. гр.д. №92/16г. по описа на ВОС.
С уведомление, заведено под вх.№558/22.02.2017г.
при ответното предприятие, е ищците са уведомили последното за извършеното
прихващане, както и че дружеството следва да приведе по-малка сума от
дължимата- вместо 26 849,47 лв.- 21 793,01 лв. Видно от приложеното извлечение от сметка – отчет,
датиращ от 27.06.2018г., точно тази сума е преведена от ответника на ищците по
сметка на процесуалния им представител.
Независимо от извършеното прихващане на
15.06.2018г. ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищците са събиране
на присъдените по изпълнителния лист суми. С това свое поведение ответното
предприятие е дало повод и е станало причина за образуване на производството с
правно основание чл.439 ГПК за установяване, че сумите не се дължат от ищците
поради извършено прихващане, т.е. поради настъпване на нов факт след
постановяване на съдебното решение. /хипотезата на чл.439 ГПК/. Към момента на
завеждането му искът е бил допустим, доколкото изпълнителното дело към
10.07.2018г. е било висящо. Прекратяване на същото е поискано от взискателя
едва на 17.07.2018г., а делото е приключило с Постановление от 26.07.2018г.
поради цялостно погасяване на задължението. Постановлението е влязло в законна
сила на 08.08.2018г., към който момент и образуваното производството с правно
основание чл.439 ГПК е станало недопустимо. Съдът , като съобрази, че още преди
образуване на изпълнителното производство – към 01.03.2017г., е настъпил
ефектът на погасяване на задължението на ищците поради извършено прихващане,
намира, че с образуването на изпълнителното производство за събиране на вече
заплатени суми ответникът е дал повод за образуване на производство срещу него
за установяване на недължимостта им. Релевираните възражения, че ищците е
следвало да възразят още при образуване на изпълнителното производство, както и
да представят доказателства, че са прихванали, съдът намира за неоснователни.
Както сключеното между страните споразумение, така и уведомлението за
извършеното прихващане са били достояние на взискателя, поради което и не може да се вмени на длъжника задължение
да уведомява взискателя, че вече е погасено задължението му. Изборът на
процесуалната форма за защита принадлежи на длъжника, поради което и фактът, че
е избрал исковият ред не може да му се вмени във вина. Само и единствено
поведението на ответника, изразяващо се в образуване на изпълнително дело за
събиране на недължими суми, е дало повод за образуване на производството по
чл.439 ГПК. Затова и по арг. на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като ответникът признава
иска, но е дал повод за завеждането му, в полза на ищците следва да бъдат
присъдени направените от тях разноски, както следва – по 371,50 лв. за Д.
Николаева Ш. и Я.А.Ш., 410 лв. за Н.А.Ш. и
509 лв. за Ж.А.Ш.. В този размер са присъдени разноските и от ВРС. Не са
налице основания за изменение на постановеното определение в частта за
разноските, поради което и определението,
с което ВРС е оставил без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК,
следва да бъде потвърдено.
Направено
е искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция по депозираната
частна жалба, което предвид изхода на спора следва да бъде уважено. Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на Д. Николаева Ш. сума в размер на 250 лв.,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №13279 от 16.11.2018г. по гр.д. №10705 от
2018г. по описа на ВРС, ХL-ти с-в.
ОСЪЖДА ДП „Транспортно строителство и възстановяване”, ЕИК130847116, да заплати на Д. Николаева Ш. с ЕГН **********,
сума в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за
заплатен адвокатски хонорар на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 274
ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.