М О
Т И В И
към Присъда по НОХД № 236/2014г.
по описа на Каварненски Районен съд
Срещу подсъдимия В.А.А., роден
на ***г***, ц. български гражданин, неженен, образование – втори клас,
безработен, неосъждан, ЕГН **********, e
повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за това, че за периода
20.10.2012г. – 05.12.2012г. в с.С., общ.К., при условията на продължавано
престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
сам и след предварителен сговор с А.И.Н., Г.Щ. и М.И., отнел чужди движими
вещи, собственост на р.г. А.И.К., както следва:
-за периода 01.11.2012г.
– 02.11.2012г. от частен дом в с.С., общ.К., ул.Ш. №* в условията на
продължавано престъпление, чрез взломяване на входна
врата, отнел следните чужди движими вещи: 1бр. камина за отопление на дърва;
1бр. готварска печка „Мечта”; 1бр.ръчна количка
с метално колело; 1бр. електрическа кана „Енерджи”,
1бр.портативна пералня „Пепеляшка”, 1бр.електрическа печка с реотани марка „Fanset”, 1бр. пластмасов бидон с вместимост 120л., на обща
стойност 675 лева.
-за периода
29.11.2012г.-05.12.2012г. от частен дом в с.С., общ.К., ул.Ш. №* в условията на
продължавано престъпление и след предварителен сговор с А.И.Н., Г.Щ. и М.И.,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - взломяване на входна врата, отнел следните чужди движими
вещи: 1бр. ъглошлайф марка „Raider”, 1бр. ръчна количка с
гумено колело; 1бр.електрическа скара, 1бр. разклонител с 5 броя „гнезда”; 1бр.
разклонител с 2 броя „гнезда”; 2бр. разклонители,
всеки от тях с по 3 броя „гнезда”; 4бр. тенджери с диА.ър 25-30 см.; 1бр.чугунено менче с овална форма с диА.ър 18 см.; комплект ножове,
вилици, лъжици за 10 човека, комплект чаши 6бр.,всичко на обща стойност 249.60
лева, от владението на А.И.К., без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай, всички вещи на обща стойност 924.60 лева, престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимия А.И.Н. роден
на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, образование –
начално, безработен, осъждан, ЕГН **********, е
повдигнато обвинение и същият е предаден на съд, за това, че за периода 29.11.2012г.- 05.12.2012г. от частен
дом в с.С., общ.К., ул.Ш. №* след предварителен сговор с В.А.А., Г.Щ. и М.И.,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - взломяване на входна врата, отнел следните чужди движими
вещи: 1бр. ъглошлайф марка „Raider”, 1бр. ръчна количка с
гумено колело; 1бр.електрическа скара, 1бр. разклонител с 5 броя „гнезда”; 1бр.
разклонител с 2 броя „гнезда”; 2бр.
разклонители, всеки от тях с по 3 броя „гнезда”; 4бр. тенджери с диА.ър 25-30 см.; 1бр.чугунено
менче с овална форма с диА.ър
18 см.; комплект ножове, вилици, лъжици за 10 човека, комплект чаши 6бр.,всичко
на обща стойност 249.60 лева, от владението на А.И.К., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай, престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с
чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Подсъдимите В.А.А. и А.И.Н.
разбират в какво са обвинен, признават се за виновни по повдигнатото им
обвинение, изразяват съжаление за извършеното и молят съда за снизхождение при
определяне на наказанието.
В съдебно заседание
представител на КРП поддържа обвинението срещу подсъдимите А. и Н., с мотив, че
проведеното съдебно следствие потвърждава фактическата обстановка отразена в
обвинителния акт. Счита, че обвинението се подкрепя от събраните по делото доказателства
/протоколи за оглед на местопроиз***вие, протоколи за
доброволно предаване на инкриминираните вещи, фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства, свидетелски показания, обясненията на подсъдимите/, поради
което следва да бъде определена отговорността на подсъдимите с оглед на
извършеното от тях деяние, данните за личността им, както и данните от
свидетелствата за съдимост. Представителят на обвинението предлага по отношение
на подсъдимият В.А.А., с оглед на направените пълни самопризнания, чистото
съдебно минало, конкретното му участие в деянията, наличието на продължавана
престъпна дейност, да бъде определено наказание една година „лишаване от
свобода”, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По
отношение на подсъдимия А.И.Н., представителят на обвинението пледира да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” в предвидения в закона минимум,
предвид ниската стойност на предмета на
посегателство, което наказание да бъде изтърпяно ефективно с оглед съдебното
минало на подсъдимия.
Назначеният служебен
защитник на подсъдимия В.А., пледира с оглед направените самопризнания, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, оказано съдействие в хода на
проведеното разследване -смекчаващи отговорността обстоятелства, които могат да
обосноват приложението на чл.55 от НК, да бъде наложено наказание под минимума
предвиден в инкриминирания текст на закона.
Назначеният служебен
защитник на подсъдимия А.И.Н. пледира при определяне наказанието на неговия подзащитен да бъдат взети предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно ниската стойност на предмета на
престъплението, направените самопризнания, искреното съжаление за стореното,
подбудите и мотивите за извършване на престъплението, а именно тежкото му
материално и социално положение, както и изминалото време от извършване на
деянието до момента на налагане на наказанието, които са достатъчни за да
обосноват приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК за налагане на наказание под
законовия минимум, т.к. и най лекото предвидено в текста на закона се явява
несъразмерно тежко с оглед степента на извършеното. Моли след определяне на
наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл.23 и чл.25 НК.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимите В.А.А. и А.И.Н.
се познавали добре, т.к живеели в съседство, в едно и също село – с.С..
Подс.А. живеел с баща си и дъщеря си.
Нямали постоянно доходи. Поради това и подсъдимият решил да открадне нещо,
което след това да продаде и по този начин да си набави средства за посрещане
на най-необходимите си нужди. Той разбрал, че в селото имало къща, която била
собственост на чужденец – руски гражданин, св.А.К.. Собственикът не живеел
постоянно там, най-вече през зимният сезон.
Подсъдимият А.Н. също
нямал постоянни доходи. Към момента на инкриминираният период от време нямали
никакви средства за храна. В разговори с А. преди това обсъждали възможността
да извършат кражба на вещи от дома на св.К.. Знаели, че къщата е необитаема и
решили късно вечерта по тъмно да влязат вътре.
За периода 20.10.2012г.-05.12.2012г.
подс.А. сам и след предварителен сговор с подсъдимия А.И.Н.
отнел различни движими вещи от дома на собственика р.г. А. И.К.. Св. К. Г. и
св.Ф.К. *** и били приятели с К.. Тъй като той не бил постоянно в имота си, те
го наглеждали. Според показанията на свидетелите дома на К. бил разбиван три
или четири пъти. В тази насока свидетелите сочат, че веднъж къщата била
разбивана през м.август 2012г., също така на 30.10.2012г. минавайки край дома
на К., забелязал, че вратата на страничната постройка била отворена. Влязъл в
къщата през друга врата, за която имал ключ и установил, че липсват някои вещи
и последно установили, че отново има разбита врана на 05.12.2012г. Винаги след
установяване на разбита врата, свидетелите я укрепвали и заключвали.
В края на месец октомври
между 20.10.2013г. и 30.10.2012г. подсъдимият А. решил да отиде до къщата и
провери какво може да вземе оттам. Отишъл през тъмната част на деня, вечерта.
Влязъл в двора. След това отишъл до врата, която била в задната част на къщата
и я разбил. Така влязъл вътре в къщата и огледал какви вещи да вземе.
Подсъдимият А. решил, че
може да отиде и друга вечер до къщата, като повика някой, който да му помага да
изнесат повече вещи. За времето 01.11.2012г.-02.11.2012г. подс.А. отново взломил входната врата на къщата. А. твърди, че заедно с
него кражбата на инкриминираните вещи извършил и св.С.Н.. Последните твърдения
на С.Н. са различни, а именно, че не отрича, че въпросната вечер, по времето
когато А. е отнел вещите е бил на същото място. Твърденията му са, че
присъствието му било случайно, с оглед на факта, че се били срещнали с А.
по-рано в центъра на селото. Почерпили се. Станало късно и понеже С.Н. имал
проблеми с единия крак, от години бил инвалид, решил да се прибере заедно с подс.В.А., който бил с каруцата си с магарешки впряг. По
пътя А. спрял и отишъл до дома на пострадалият и се върнал като натоварил
отнетите чужди движими вещи: 1бр. камина за отопление на дърва; 1бр. готварска
печка „Мечта"; 1бр. ръчна количка с метално колело, 1бр. ел. кана „Енерджи",1бр. портативна пералня"Пепеляшка"
,1бр. електрическа печка с реотани марка 'Fanset",
1бр.пластмасов бидон с вместимост 120л.
Това се потвърждава и от
самия А., с разликата, че той единствено твърди, че заедно с С.Н. двамата
пренесли печките от дома на пострадалия до каруцата. По делото не са установени
свидетели, които да потвърдят фактите сочени от подс.А..
От отнетите вещи самият С.Н. не е взел нищо, нито А. му е давал някакви пари от
продажбата им. Според заключението на вещото лице стойността на предмета на
посегателство е 675лв.
За периода
29.11.2012г.-05.12.2012г. отново от частен дом в с.С., общ.К., ул."***а"
1, подс.А. след като предварително бил говорил с подс.А.И.Н.,***. Заедно с тях тръгвали и жената с която Н. живеел
- св.Г.Щ. и сина и св. М.И.. Влезли в двора през същото място на мрежата на
оградата, откъдето преди това бил влизал подс.А..
След това, чрез взломяване на входна врата, която се
намирала нагоре по стълби и била втори вход за къщата, влезли вътре. Подсъдимият
Н. разбил вратата, като я ритнал с крак и тя се отворила. След като влезли
вътре, всеки вземал каквото си хареса, като от къщата отнели следните движими
вещи: 1бр. ъглошлайф марка „Raider";
1бр. ръчна количка с гумено колело; 1бр. електрическа скара; 1бр. разклонител с
5 броя „гнезда"; 1бр. разклонител с 2 броя „гнезда"; 2 броя
разклонители, всеки от тях с по 3 броя „гнезда"; 4 бр. тенджери с диА.ър 25-ЗОсм;
1 бр. чугунено менче с овална форма с диА.ър 18см.,комплект - ножове,
вилици, лъжици за 10 човека; комплект чаши- 6 бр;
Подс. Н. взел за себе си
1бр. ел. скара, 2бр. ел. разклонители,
2бр. тенджери и 1 бр. ъглошлайф. Ножовете,
вилиците, лъжиците и чашите взела св. Г.Щ. в дома, където живеели с подс. А.Н.. Останалите вещи взел подс.А..
Според оценката на вещото лице стойността на предмета на посегателство по този
пункт е 249.60лв.
Част от вещите предмет
на посегателството подс.А. продал или заменил срещу
други вещи на различни лица, други оставил да ползва той - зелен бидон, чувен, посуда. Едната от
металните колички продал на св. Р.Р.Я. ***. Пералнята продал на св. А.Д.А./А./.
Готварската печка разменил за друга по- малка печка.
Общата стойност на
предмета на посегателство е на стойност 924.60лв. След установяване на
извършителите на инкриминираното деяние,
част от отнетото било възстановено в размер на 475.40лв.
От свидетелството за
съдимост на подсъдимия А.И.Н. е видно, че същият е осъждан, като настоящото
деяние се явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
от НК.
Видно от свидетелството
за съдимост на подс.В.А.А., същият не е осъждан. От
приложената към досъдебното производство медицинска
документация се установява, че А. има здравословни проблеми и се е водил на
отчет в ЦПЗ гр.Добрич, във връзка с което е изготвена съдебно-психиатрична
експертиза. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че освидетелствания А. страда от лека умствена
изостаналост, епилепсия, генерализирани двигателни припадъци с малка честота. Горепосочените
психични нарушения в своята съвкупност и степен на изразеност
към момента на извършеното деяние не са обусловили качествена промяна на
възприемането и оценяването на ситуацията и следващите се събития и не са
възпрепятствували способността на освидетелствания да контролира поведението
си. Той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от
него и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът приема горната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства - обясненията на
подсъдимите В.А.А. и А.И.Н., показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели А.К., Ф.О.К., И.А., М.А., Р.Д., А.А., С.Н., К.Г., М.И., Г.Щ., Р.А., показанията
на свидетелите И.К., Р.Я., С.Г., С.М., дадени по същото дело на досъдебното производство, депозирани на л.59, л.61, л.33 и л.70
по ДП №274/2012г. по описа на РУП К. и приобщени към доказателствения материал
по делото, на основание чл.281 ал.5 във връзка с ал.1 т.4 и 5 от НПК, протоколи
за оглед на местопроизшествие -2бр., фотоалбуми
-3бр., протокол за оглед на веществени доказателства, съдебно-оценъчна
експертиза, съдебно-психиатрична експертиза, протоколи
за доброволно предаване, справки за съдимост, характеристични данни, ДСМПИС, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
Фактическата обстановка
по делото е установена по безспорен и категоричен начин, след внимателен анализ
на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали,
както и приобщените към делото, по предвидения процесуален ред и при спазване
на процесуалните изисквания за събирането и проверката им писмени доказателства
имащи значение за изхода на делото и разкриващи релевантни за делото факти. Събраните
по делото доказателствени материали са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за
отговорността на подсъдимите обстоятелства.
Подсъдимият В.А.А. прави
пълни самопризнания и признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Самопризнанието му се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства. В случая за деятелността на подсъдимите В.А. и А.Н. има преки
доказателства – техните самопризнания и показания на свидетели-очевидци на
престъплението, както и инкорпориращи косвени доказателства - изложените от
останалите свидетели обстоятелства и писмените доказателства, които
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване
по делото.
Обясненията на
подсъдимия В.А. са последователни, логични и се подкрепят от приложените по
делото доказателства. Неговите обяснения, както и тези дадени от подс.А.Н., в които прави признание за съучастие в
инкриминираното деяние нямат противоречие с останалите доказателства по делото,
поради което следва да бъде кредитирано самопризнанието им.
Съдът кредитира изцяло
дадените от свидетелите А.К., Ф.О.К., И.А., М.А., Р.Д., А.А., С.Н., К.Г., М.И.,
Г.Щ., Р.А. показания предсъда, както и показанията на
свидетелите И.К., Р.Я., С.Г., С.М., дадени по същото дело на досъдебното производство, депозирани на л.59, л.61, л.33 и л.70
по ДП №274/2012г. по описа на РУП К. и приобщени към доказателствения материал
по делото, на основание чл.281 ал.5 във връзка с ал.1 т.4 и 5 от НПК, като
намира същите за логични, последователни, безпротиворечиви,
безпристрастни, взаимно допълващи се и подкрепени от останалите събрани и
приложени по делото доказателства, още повече, че горепосочените свидетели са
поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция
за тяхната заинтересованост.
В показанията си
свидетелите М.И. и Г.Щ. категорично и недвусмислено са посочили, че в
извършването на престъплението по пункт втори от обвинението са участвали двамата
подсъдими В.А. и А.Н., като от показанията им се установява механизма на
извършване на деянието. Показанията на горепосочените свидетели във вида им в
който са депозирани кореспондират с обясненията на подсъдимите А. и Н.. Като се
има предвид, че показанията на свидетелите М.И. и Г.Щ. са възприятия на
свидетели очевидци за факт, който може да послужи като опора за изводи досежно основния факт, показанията на горепосочените
свидетели са обективно годни да служат като доказателство в процеса по втория
пункт от обвинението за извършената в съучастие кражба от подсъдимите А. и Н., тъй
като са почерпани от първоизточника и са включени в
процеса като първични доказателства. Показанията на свидетеля А.К. - пострадалото
лице по делото дават указание за основния факт косвено- свидетелства за това
какви вещи и по какъв начин са били отнети от дома му, но не посочва кои са
извършители на деянието, тъй като не е очевидец на отнемането. При съпоставката
им обаче с другите доказателствени факти по делото, съдът констатира
логическата връзка на показанията на свидетеля А.К. с данните за извършеното
престъпление, поради което прави извод за тяхната достоверност. Показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Ф.О.К. и К. Г., които са били в
приятелски отношения с А.К. също допринасят за изясняване на обстоятелствата по
делото, тъй като техен предмет са указващи /насочващи/ факти, които се отнасят
към предмета на доказването- начина на проникване в къщата собственост на А.К.,
какви вещи е установено че липсват. От свидетелските показания на И.К., И.А., Р.Я.,
М.А., Р.Д. се потвърди, че на тях са им предлагани за продан от подсъдимте А. и Н. вещи, които са били отнети от дома на А.К.-печка
с реотани червена на цвят, котлони, ръчна количка за боклук, ъглошлайф, т.е. техните показания също допринасят за
изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като техен предмет са указващи /насочващи/
факти които се отнасят към предмета на доказването и се намират в логическа
връзка с данните за извършеното престъпление.
Заключението на
назначените и изготвени по делото оценъчна и психиатрична експертиза Съдът
възприе изцяло, като счете, че същите са обективни, компетентни, всестранни, пълни
и относими към предмета на доказване в производството
в съответните фази на процеса на базата на представените от компетентните
органи материали. Освен това заключенията по двете експертизи не са оспорени от
страните в процеса.
Съдът възприема изцяло
събраните по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие-2броя, фотоалбум-3 броя, протокол за оглед на веществени
доказателства, протоколи за доброволно предаване, приобщени към
доказателствения материал по наказателното производство и преценя, че са
взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.
Преценявайки
горепосочените писмени и гласни доказателства, Съдът намира, че те съставляват
в своята съвкупност система от факти, свързани помежду си с основния факт, представляват
отделни доброкачествени звена от веригата, намират се в хармония и водят до
извод, който е единствено възможен, изключващ всички останали относно
авторството на деянието и виновността на дейците.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената
безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си подсъдимият В.А.А.
е реализирал обективните и субективни признаци на състава на престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с
чл.26 ал.1 от НК,
а подсъдимият А.И.Н. е реализирал обективните и субективни признаци на състава
на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1
т.3 и 5 вр. с чл.194 ал.1 вр.
с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.
Изпълнителното деяние на
извършената от подсъдимите В.А.А. и А.И.Н. кражба /по първия пункт от
обвинението извършена самостоятелно от подс.А., а по
втория пункт на обвинението след предварителен сговор с подс.Н./
е осъществено чрез действие и се изразява в това дейците да прекратят
фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се упражнява от р.г.
А.И.К. и същевременно да установят своя фактическа власт върху инкриминираните
вещи. Касае се за типично резултатно престъпление. Престъпния резултат е именно
промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила
следствие на деянието. Елемент от обективната страна на деянието в процесния случай е отсъствието на съгласие на владелеца за
отнемане на инкринираните вещи. Това съгласие липсва
в конкретния случай, тъй като лицето което е владеело инкриминираните вещи- А.И.К.
не е направило изрично волеизявление, че е съгласен субектите на престъплението
да установят фактическа власт върху предмета на престъплението. Освен прекият
умисъл за отнемане на предмета подсъдимите В.А. и А.Н. са действали с намерение
противозаконно да присвоят вещите предмет на инкриминираното деяние. Такова
намерение е налице, тъй като подсъдимите са
желаели след деянието да се разпореждат с предмета в свой интерес. В процесния случай конкретното съдържание на присвоителното намерение се изразява в юридическо
разпореждане с предмета на
инкриминираното деяние. Процесната кражба по първия
пункт от обвинението извършена самостоятелно от подс.А.,
а по втория пункт на обвинението след предварителен сговор с подс.А.Н. е извършена чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот- взломяване на входна
врата /и по двата пункта на обвинението/, която е предназначена и е от естество
да изключи или ограничи достъпа на трети лица или въздействието на природни
сили, като в тази насока са обясненията на подс.В.А.
и подс.А.Н. и показанията на свидетелите Ф.О.К., К.Г.,
М.И. и Г.Щ.. В процесния случай се касае за
въздействие върху материята от която е направена преградата, до степен
последната да стане частично негодна да изпълнява тази своя функция. Изпълнителното
деяние на кражбата квалифицирана в процесния случай
по чл.195 ал.1 т.3 от НК включва преодоляване на преградата и отнемане на
вещите, като преодоляването на преградата е необходимо условие, за да се
осъществи отнемането. От субективна страна подс. В.А.А.
и А.И.Н. са действали с умисъл за кражба още когато се преодолява преградата. Кражбата
е квалифицирана по чл.195 ал.1 т.5 от НК, тъй като по пункт втори е извършена
от две лица сговорили се предварително за нейното осъществяване и не
представлява маловажен случай. Освен това субектите на престъплението са взели
решението за нейното извършване и са съгласували престъпната си воля известно
време преди деянието, в сравнително спокойно състояние и при обсъждане на
мотивите „за” и „против” извършването на кражбата. Освен това всеки един от съизвършителите е съзнавал участието на другия в
осъществяването на изпълнителното деяние.
По отношение на
подсъдимия А.И.Н. намира приложение квалификацията на чл.196 ал.1 т.2 от НК, тъй
като са изпълнени изискванията на чл.29 ал.1 б.”б” от НК. От приложената по
делото справка за съдимост на подсъдимия Н. е видно, че той е извършил
инкриминираното деяние след като е бил осъждан осем пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на нито едно от тях не
е отлагано по чл.66 от НК и петгодишния срок по чл.30 от НК не е изтекъл за три
от постановените спрямо подсъдимия присъди.
В процесния
случай за извършените от В.А.А. кражби са налице условията на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са извършени две единични деяния, които осъществяват поотделно
един и същи състав на едно и също по вид престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
От субективна страна
инкриминираните деяния са извършени от подсъдимите В.А. и А.Н. при форма на
вината пряк умисъл. Субектите на престъплението са съзнавали, че лишават от
фактическа власт владелеца на чужди движими вещи. Освен това са предвиждали
преминаването им в своя фактическа власт и са целели да установят тази власт
върху предмета на престъплението.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия В.А.А. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието по чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр.
с чл.194 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Съобразно критерия на чл.93, т.7
от НК то е тежко и е с висока степен на обществена опасност. Съобразявайки
данните за личността на подсъдимия обаче съдът приема обществената опасност на
самия подсъдим като не висока и счита, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, като се определи наказание под законовия минимум при
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства- чисто съдебно минало,
направено самопризнание, съдействие на органите на досъдебното
производство, изразеното съжаление, по-малко укорими
подбуди свързани с тежкото материално и социално положение
По отношение на този
подсъдим са налице предпоставките за прилагане института на „условното
осъждане” 1/ наложеното наказание е под три години лишаване от свобода 2/ към
момента на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер с влязла в сила присъда и 3/ Съдът
намира, че за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимите не е
необходимо да изтърпят ефективно наложеното му наказание. Съдът намира, че
самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на
определено наказание са от естество да окажат върху подсъдимият А. и върху
останалите граждани достатъчно интензивно репресивно наказателно- поправително
въздействие. При това „условното осъждане” притежава и специфичен
предупредителен момент, в смисъл, че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, в случай, че подсъдимите в изпитателния срок
извършат друго престъпление- нещо което ще окаже безспорно върху подсъдимият В.А.
съществено положително мотивационно въздействие.
Съдът наложи на
подсъдимия В.А.А. наказание на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във връзка с
чл.194 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 във връзка с чл.55 ал.1
т.1 от НК, като го осъди на
„Лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца, изпълнението на което
наказание отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия А.И.Н. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца подбудите за извършване на деянието, както
и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с оглед индивидуализация
на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
Наказателната отговорност на подсъдимия Н. е
определена като се има предвид, че е извършил престъплението при условията на
опасен рецидив, което представлява проява на рецидивна
престъпност, разкриваща висока обществена опасност, поради което изисква
съответен по-строг наказателноправен режим. Касае се
за подсъдим с утвърдени противообществени схващания и навици. При подсъдимия Н.
извършването на престъпление се явява обусловено в по-голяма степен от
наличността на антисоциални възгледи, отколкото от неблагоприятна жизнена
ситуация. Ето защо в този случай се налага по-интензивно и продължително наказателноправно въздействие. Само така биха могли да се
преодолеят противообществените навици, да се поправи
и превъзпита подсъдимия, да се подготви той за общественополезен труд. Предвид
на това, че престъплението от страна на
подсъдимия А.И.Н. е извършено при условията на опасен рецидив, отлагането
на изпълнението на наказанието е недопустимо по закон, с оглед липсата на общоважащи предпоставки за прилагане на “условното
осъждане”. Съдът определи размера на наказанието „лишаване от свобода” при
условията на чл.54 от НК в законовия минимум предвидения в инкриминирания
текст, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства -направени
самопризнания в хода на съдебното следствие, по-малко укорими
подбуди свързани с тежкото материално и социално положение, сравнително ниската
стойност на предмета на престъпното посегателство, изразено съжаление,
изминалият период от време от извършване на деянието до налагане на наказанието.
Съдът наложи на
подсъдимия А.И.Н. наказание на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.
с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, в размер
на три години „Лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи ефективно в
затвор
На
основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, Съдът
определи едно общо наказание на
подсъдимия Н.,
определеното наказание с настоящата присъда и наложеното наказание лишаване от
свобода в размер на *** години с присъда №18/22.11.2013г. по
НОХ дело №380/2013г. на Добрички окръжен съд, в сила от 12.12.2014г., а именно
най-тежкото от така наложените наказание в размер на *** години „Лишаване от
свобода”.
На
основание чл.61 ЗИНЗС, Съдът определи първоначален „строг режим” на изтърпяване на така
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в затвор.
В тежест на подсъдимите,
на основание чл.189 ал.3 от НПК са направените по делото разноски, както следа:
за В.А.А. в размер на 344.36 лв. /триста
четиридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/ и за А.И.Н., в размер на 119.36
лв. /сто и деветнадесет лева и тридесет и *** стотинки/.
Съдът намира, че с така
наложените наказания биха били постигнати целите на наказателната политика
визирани в чл.36 от НК, както по отношение на индивидуалната, така и по
отношение на генералната превенция.
Така мотивиран, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: