Определение по дело №1939/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./…..12.2019г., гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

                                                           СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1939 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н.Ш.Й., ЕГН **********,*** срещу Д.Г.М., ЕГН **********,*** за приемане за установено на основание чл.124 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата 161 212,21 лв., включваща неолихвяема сума от 153 00 лв. по издаден изп.лист по ч.гр.д.№13978/2019г. на ВРС, 92 лв. допълнителни разноски по изп.дело №822/2019г. на ЧСИ рег.№807, 582 лв. разноски по изп.дело №822/2019г. на ЧСИ рег.№807, 7538,21 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело №822/2019г. Предявен е и инцидентен установителен иск с правно основание чл.29 от ЗТР за приемане за установено вписването в ТРег. на несъществуващо обстоятелство.

Твърди се в исковата молба, че процесните вземания се претендират от ответника на основание договор от 01.08.2013г. за покупко-продажба на 50% дружествени дялове от капитала на „Стройснаб“ ООД, сключен между съдружника Д.М. и Н.Ш.Й.. Сочи се, че по договора е извършено плащане в размер на 300 000 лв. по договор за револвиращ банков кредит с „Българска банка за развитие“ АД, а за останалите 150 000 лв. е подадено заявление по чл.417 от ГПК и е издадена заповед от 02.09.2019г. по ч.гр.д. №13978/2019г. Твърди се, че вземането в размер на 150 000 лв. не съществува поради автоматично прекратяване на договора в резултат неплащане на цената на основание чл.5 от договора, в евентуалност се твърди погасяване на задължението чрез прихващане, в евентуалност поради изтекла погасителна давност. Предявяването на инцидентен установителен иск на основание чл.29 от ЗТР се обосновава с твърдението за настъпило автоматично прекратяване на договора за покупко-продажба на основание чл.5 поради неплащане на договорената цена.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:

Предявеният инцидентен установителен иск съдът намира за недопустим предвид липсата на обусловеност на изхода на делото от резултата по иска с пр.осн. чл.29 от ЗТР. Искът по чл.29 от ЗТР се реализира по специален исков ред, не е допустимо навеждането на такива твърдения инцидентно, чрез възражение,  и чрез него се атакува самото вписване въз основа на твърдения за наличие на порок на вписването /нищожно или недопустимо/ или несъществуване на вписаното обстоятелство /липса или недействителност на взето решение от органи на ТД/. В случая се твърди приложимост на хипотезата на несъществуване на вписано обстоятелство, но наведените твърдения не сочат на някоя от изчерпателно изброените хипотези, като освен това решението по този иск не е обуславящо по отношение на основния предявен отрицателен установителен иск. Вписването в ТРег. е последица, предвидена по силата на закона с оглед осигуряване на известност на вписаните обстоятелства спрямо трети добросъвестни лица от момента на вписването. Задължението, чието наличие се оспорва в исковата молба, произтича не от вписването, а от договора за прехвърляне на дялове от 01.08.2013г., въз основа на който е издадена заповед по чл.417 от ГПК. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.212 от ГПК да се приеме за разглеждане иска с пр. осн. чл.29 от ЗТР като инцидентен установителен иск, поради което производството в тази част следва да бъде прекратено.

При извършената служебна проверка съдът констатира недопустимост и по отношение на предявените в обективно съединение искове за приемане за установено недължимост на сумите за разноски по изп.дело №822/2019г. на ЧСИ рег.№807: 92 лв. допълнителни разноски, 582 лв. разноски, 7538,21 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Дължимостта на тези суми е в зависимост от изхода на производството по главния иск, доколкото при евентуално прекратяване правният интерес от установяване тяхната недължимост би отпаднал. Освен това задължението за заплащане на такси по изпълнението, непроизтичащо от изпълнителния титул, е към лице, различно от кредитора по основното задължение, поради което и пасивната легитимация по иск за установяване на тяхната недължимост следва да е различна.

Въз основа на горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1939/2019г. по описа на ВОС  В ЧАСТТА по предявените от Н.Ш.Й., ЕГН **********,*** срещу Д.Г.М., ЕГН **********,*** искове за приемане за установено на основание чл.124 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника 92 лв. допълнителни разноски по изп.дело №822/2019г. на ЧСИ рег.№807, 582 лв. разноски по изп.дело №822/2019г. на ЧСИ рег.№807, 7538,21 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изп.дело №822/2019г., като недопустим.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1939/2019г. по описа на ВОС  В ЧАСТТА по предявения от Н.Ш.Й., ЕГН **********,*** срещу Д.Г.М., ЕГН **********,*** инцидентен установителен иск с правно основание чл.29 от ЗТР за приемане за установено вписването в ТРег. на несъществуващо обстоятелство, а именно прехвърляне на дружествени дялове, вписано на 08.08.2013г., като недопустим.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Варненски апелативен съд.

                                                     

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: