№ 6
гр. Пазарджик, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220201327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от „В.“ АД- гр.Брацигово ЕИК ***,
представлявано от В. И. Ш., против Наказателно постановление №644528-
F619258/28.06.2022г., издадено от Директор на офис за обслужване- Пазарджик при ТД на
НАП- Пловдив, с което, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.125 ал.1 и
ал.5 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата, имаща характер на бланкетна такава, се изложени твърдения за материална
незаконосъобразност на издаденото НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовано, се явява неговият
законен представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода на
делото по същество същият конкретизира твърденията си за незаконосъобразност на
издаденото НП, изтъквайки, че в същото не са били изрично посочени, съгласно нормата на
чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН, наличните смекчаващи обстоятелства, за каквито приема нулевите
стойности на подлежащия за внасяне и възстановяване ДДС за процесния данъчен период.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага аргументирано становище за
материална и процесуална законосъобразност на обжалваното НП. Счита, че в случая не са
налице смекчаващи вината обстоятелства, доколкото дружеството има и други установени и
непогасени публични задължения. Намира, че наложената имуществена санкция е правилно
индивидуализирана, като липсват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Моли НП да бъде потвърдено, а жалбата- оставена без уважение като неоснователна.
1
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
страните, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обжалваното НП е издадено на търговско дружество „В.“ АД- гр.Брацигово след
извършена проверка в информационните масиви на ТД на НАП, в резултат на което е
установено, че същото, в качеството на регистрирано по ЗДДС лице, в законоустановения
срок- до 14.04.2021г., не е осигурило подаването на Справка-декларация за ДДС за данъчния
период от 01.03.2021г. до 31.03.2021г., която била подадена в Офис за обслужване-
Пазарджик при ТД на НАП- Пловдив едва на 13.05.2021г., т.е. със закъснение от 30 дни.
Така установеното от св.Д. Б.- инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, Офис-
Пазарджик обстоятелство съставлявало нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, поради
което срещу дружеството жалбоподател бил издаден АУАН с № F619258/12.07.2021г..
Актът бил съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН- в присъствието на свидетел- св.Д. К.-
инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, офис- Пазарджик и в отсъствие на
нарушителя, доколкото, след надлежно връчена покана, същият не изпратил законния си
представител или упълномощено от него лице. С цел връчване на така съставения АУАН,
жалбоподателят отново бил търсен от органите по приходите на мястото на седалището и
адреса на управление на дружеството, но представител на същото там не бил открит.
Поради това актът бил предявен и връчен срещу подпис на представляващия дружеството
В. Ш. едва на 17.06.2022г.. В акта не били направени възражения от негова страна.
Въз основа на така съставения АУАН на 28.06.2022г. било издадено обжалваното НП,
връчено на наказаното дружество чрез неговия представляващ на 05.09.2022г., видно от
разписката към НП. Жалбата против НП била подадена по електронна поща на 19.09.2022г.-
в законоустановения за обжалване срок, от представляващия дружеството, чрез АНО до
компетентния да я разгледа районен съд, поради което същата се явява процесуално
допустима.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства, съдържащи се в материалите към административнонаказателната преписка и
от показанията на актосъставителя- св.Д. Б. и св.Д. К.. Съдът кредитира изцяло така
събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС установява задължение на всяко регистрираното по
този закон лице да подава за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС- Дневник за покупките и Дневник за
продажбите. Подаването й е обвързано със срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС- до 14-то
2
число/вкл./ на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Не е спорно по делото, че дружеството жалбоподател към процесния данъчен период от
01.03.2021г. до 31.03.2021г. е било регистриран по ЗДДС търговец, с оглед на което е имало
качество на данъчно задължено лице по този закон. Установи се също, както от гласните,
така и от приетите писмени доказателства по делото, че СД по ЗДДС за горепосочения
данъчен период не е била подадена в законоустановения срок за това, а в едни по-късен
момент- след 30 дни. При тези данни съдът намира за безспорно доказано, че е осъществен
от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение, свързан с
неизпълнението на разпоредбите на чл.125 ал.1 и 5 от ЗДДС.
Същевременно в хода на проведеното от данъчните органи административнонаказателно
производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените,
които да представляват основание за отмяна на атакуваното НП. Както АУАН така и НП са
съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е било довършено на 15.04.2021г.,
тъй като законоустановеният срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС за процесния данъчен период е
изтекъл на 14.04.2021г. АУАН е съставен на 12.07.2021г., т.е. в тримесечния срок от
откриване на нарушението и нарушителя. Датата на съставяне на акта е реална и актът не е
антидатиран, доколкото същият е с номер и датата, автоматично генерирани от
информационната система на НАП. Актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие на
нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, в присъствието на свидетел. Съдът счита, че
АУАН е съставен основателно в посочената хипотеза. От събраните по делото гласни
/показанията на св.Д. Б. и св.Д. К./ и писмени доказателства /Покана изх.
№1843/16.04.2021г.- л.16 от делото/ се установява, че дружеството е било надлежно
поканено за съставянето и ръчването на акта, но не се е явил нито законният му
представител, нито упълномощено от него лице. Правилно образуваното АНП е било спряно
на 21.12.2021г. на основание чл.43 ал.6 ЗАНН- поради невъзможност нарушителят да бъде
намерен с изрично разпореждане на АНО/л.9 от делото/, за да бъде обезпечено спазването
на шестмесечния срок за издаване на НП по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Производството не е било
опорочено, тъй като впоследствие така съставеният АУАН, е бил надлежно предявен и
връчен на законния представител на дружеството нарушител на 17.06.2022г., като в резултат
на това производството е било възобновено. Дори и в случай, че жалбоподателят не е бил
търсен на адреса на дружеството и не е бил поканен да присъства при съставянето на
АУАН, в каквато насока са възраженията на ненговия законен представител, релевирани в
обясненията му пред съда, то това пак не би съставлявало съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП, доколкото впоследствие актът е бил
предявен и връчен на нарушителя и му е била осигурена възможност да организира
защитата си в производството. В този смисъл е константната практика на касационната
инстанция, като за пример биха могли да се посочат Решения по КАНД №700/2016г., КАНД
№743/2020г., КАНД №742/2020г., постановени от Административен съд- Пазарджик.
Отделно от това, съдът намира, че процесният случай не разкрива признаците за
маловажност на административното нарушение, респ. не налага приложение разпоредбата
3
на чл.28 от ЗАНН, включително и поради това, че нарушението е формално и не са
настъпили вредни последици, доколкото декларираният впоследствие от нарушителя ДДС
за внасяне и възстановяване е с нулева стойност. Както последното, така и хипотетичната
възможност дружеството да не е осъществявало дейност през процесния период, не
обосновава липса на обществена опасност на нарушението, тъй като разпоредбата на чл.125
ал.4 от ЗДДС изрично предвижда, че задължението за подаване на справка-декларация и
информация от отчетните регистри не отпада и когато не следва да се внася или
възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или
получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период,
т.е. регистрираното лице не е осъществявало дейност, в случай че не е поискало изрично да
бъде дерегистрирано по ЗДДС. Отделно от това, с неподаването на СД по ЗДДС за
процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава приходната
администрация от възможността да установи дали то наистина развива или не дейност,
както и дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. СД по ЗДДС е била
подадена със закъснение от 30 дни, през който период е била налице неяснота относно
търговската дейност на дружеството, поради което конкретно извършеното нарушение е със
завишена степен на обществена опасност и не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН при индивидуализацията на административните наказания, като е отчел
тежестта на нарушението, която е висока, тъй като със същото се засягат обществени
отношения, касаещи правилното функциониране на бюджетната сфера. Правилно, като
отегчаващо вината обстоятелство, е взето предвид и наличието на други установени и
непогасени публични задължения на дружеството, в това число и такива по ЗДДС.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в НП не са посочени смекчаващи
обстоятелства, доколкото такива липсват. Като такова не може да бъде възприето
обстоятелството, че дължимият и подлежащ на възстановяване ДДС за процесния период е с
нулева стойност. Още повече, и в интерес на жалбоподателя е, че при реална липса на
смекчаващи вината обстоятелства, АНО е определил размера на наложената санкция в
минимално предвидения от закона такъв за съответното нарушение.
По изложените съображения обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и като
такова, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че пред въззивната инстанция АНО
бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на
разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва
да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
Националната агенция за приходите гр. София, като учреждение със самостоятелен бюджет,
към което е структуриран органът, издал НП. Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.5 от
ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено по правилата на чл.37 от Закона за
правната помощ, като заплащането на правната помощ бъде съобразно вида и количеството
4
на извършената дейност и определено по Наредба на МС, приета по предложение на НБПП.
В случая, за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се
разгледа в две съдебни заседания, с разпит на двама свидетели и не се характеризира с
фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено
минимално юрисконсултско възнаграждение от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9, вр. чл.58д т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №644528-F619258/28.06.2022г., издадено
от Директор на офис за обслужване- Пазарджик при ТД на НАП- Пловдив, с което, на
основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, на „В.“ АД- гр.Брацигово ЕИК ***, представлявано от В. И.
Ш., за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева.
ОСЪЖДА „В.“ АД- гр.Брацигово ЕИК ***, представлявано от В. И. Ш., ДА ЗАПЛАТИ
на Националната агенция за приходите- гр.София, представлявана от изпълнителен
директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14- дневен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5