Решение по дело №145/2025 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 124
Дата: 7 юли 2025 г. (в сила от 7 юли 2025 г.)
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20252000500145
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Бургас, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500145 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З. П. К., от гр.С. З., чрез адв.Д. и адв.А. , с
адрес за призоваване: С., пл. “П.“ №*, сграда „П. Б. Ц.“ ет.* против решение
№ 111/19.02.2025г, постановено по гр.д.№768/2024г по описа на Окръжен съд
–Бургас, в частта, в която е отхвърлена претенцията на въззивницата против
ЗД “БУЛ ИНС„ АД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата над 80 000лв до предявения размер от 100
000лв, ведно със законната лихва върху тази сумата,считано от 02.10.2023г до
окончателното й изплащане и в частта за разноските. В нея се твърди, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения.Съдът, макар да се
позовал на критериите в ППВС №4/1968г относно прилагането на чл.52 от
ЗЗД, не е изследвал задълбочено и не оценил в достатъчна степен всички
доказани факти по делото, имащи значение за определяне на справедлив
размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Не са
анализирани установените по делото увреждания, които е получила ищцата
вследствие на претърпяното ПТП. Не е отчетено заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза, от която е видно, че на ищцата са извършени
множество оперативни интервенции с голям обем и сложност, придружени от
рехабилитация, като тя и до настоящия момент не се възстановила напълно и
продължава да изпитва значителни затруднения при придвижване и при
изправен стоеж.Игнорирано е заключението на вещото лице, че пълното
1
възстановяване може да отнеме месеци, дори още година. Не е отчетена
възрастта на ищцата, фактът, че тя е майка на малко дете, че трябва да живее
с множество видими белези, които са загрозяващи. Установено е от разпита на
свидетелите, че след изписване от лечебното заведение, лечението в домашни
условия е било дълъг и мъчителен процес.От приетата медицинска експертиза
е установено също продължаващо нарушение на флексията и екстензията в
глезенната става и нарушена чувствителност и изтръпване на гърба на
ходилото.Липсата на задълбочен анализ на тези обстоятелства води до
нарушение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Налице е и нервно-
психически стрес, негативни изживявания, вследствие на уврежданията и
промяна в стереотипа на живот на ищцата - обстоятелство, което според
въззивницата не е взето предвид от първоинстанционния съд.Съдът не е взел
предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и съответните нива на застрахователно покритие като
ориентир за конкретните икономически условия. Съдът не е съобразил, че към
датата на ПТП за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт застрахователните лимити са в размер на 10 420 000лв
за всяко събитие.В жалбата се сочи, че справедливият размер на
обезщетението следва да бъде съобразен със социалните и икономически
условия в страната, както и да се прецени инфлационния процент към датата
на устните състезания в апелативната инстанция. Цитира се съдебна практика
на ВКС. Счита, че следва да се отчита икономическото състояние в България
от 2019г насам и инфлационния процес, който е достигнал 20% ръст.
Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъди
още 20 000лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 02.10.23г до окончателното изплащане на сумата.
Моли за присъждане на разноски, в това число адв.възнаграждение на
осн.чл.38,ал.2 ЗАдв.
По делото е постъпил отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД , чрез адв.Д., в
който жалбата е оспорена като неоснователна.Счита, че определеният от съда
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е справедлив
и отговаря на вида и тежестта на претърпените увреждания и е в съответствие
със съдебната практика по аналогични казуси. Съдът се е съобразил с
посочените в ПП на ВС 4/1968г критерии и ги е съпоставил с действително
претърпените вреди, като в резултат е присъдил обезщетение при спазване на
критерия за справедливост. Съобразно цитирана практика на ВКС, в основата
на преценката за справедливия размер на обезщетението стои обществено –
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Целта е
да се постигне баланс между настъпилите вреди и тяхното парично
измерение, без обезщетението да представлява средство за обогатяване и
изкуствено повишаване на стандарта на живот на увредените лица. Счита, че
като оправна точка при определяне на размера на обезщетението следва да
послужат обективните данни на НСИ по отношение на доходите и разходите
на населението и реалните мащаби на цените в страната. В този смисъл
средномесечният осигурителен доход за периода от 01.01.- 31.12. 2023г е
бил 1445,55лв или годишен такъв 17 346,60лв. Присъденото обезщетение от
2
окръжния съд възлиза на средния доход на лице за близо пет години и
искането за присъждане на допълнително такова е неоснователно.В мотивите
си съдът е обсъдил както физическите увреждания вследствие на ПТП, така и
психическата травма , която е претърпяла ищцата. Счита, че твърдението в
жалбата относно обвързаността между дължимото обезщетение и лимитите на
отговорността на застрахователя е неоснователно - обезщетението се
определя по справедливост и не е в зависимост от застрахователните лимити.
Оспорени са и възраженията в жалбата относно момента, към който следва да
се определи обезщетението за неимуществени вреди, като се сочи, че
цитираното съдебно решение на ВКС е неотносимо към настоящия
спор.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да се присъдят
направените разноски.
Производството е по чл.432,ал.1 КЗ, вр.чл.52 ЗЗД.
Образувано е по исковата молба на З. П. К. против „Бул инс“АД за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
100 000лв и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
2271,38лв, вследствие на ПТП на 19.07.2023г, причинено от водач на МПС,
чийто гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество.Твърди се, че след произшествието ищцата е приета в УМБАЛ –
Бургас с разкъсно-контузна рана и открита фрактура на дясна подбедрица в
областта на глезенната става.Претърпяла е няколко оперативни интервенции
първоначално в УМБАЛ –Бургас, а впоследствие и в УМБАЛСМ „ Пирогов“
ЕАД- София. Към момента на предявяване на иска лечението продължава, тя
изпитва болки , затруднения в придвижването и цялостна нужда от
обгрижване и съдействие при обслужване в ежедневието. Търпи болки,
страдания емоционални и психически травми, обременяваща и унизителна
зависимост от чужда помощ в ежедневието, които ще продължат и
занапред.Твърди се, че ищцата изпитва страхове и опасения за последващото
справяне с живота, мъка, тъга, безпокойство, преживява тежко случилото се,
продължава да изпитва страх за себе си и близките си, сънува кошмари и се
страхува да пътува с кола и да се движи по улици и булеварди.
В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило
предявените искове, твърди се съпричиняване от страна на пострадалата –
пътувала е без поставен предпазен колан; относно размера на
претендираното обезщетение за неимуществените вреди се твърди, че той е
прекомерно завишен, с оглед въведените твърдения и принципа на
справедливост, както и трайната съдебна практика.
С атакуваното решение искът за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е уважен до размер от 80 000лв, а искът за обезщетение
за имуществени вреди е уважен изцяло, в тази част няма постъпила жалба и
решението е влязло в сила. В мотивите си съдът е приел, че възражението за
съпричиняване на вредите е недоказано; извършени са една операция в
УМБАЛ –Бургас и четири в УМАЛ „Пирогов“; от момента на травмата до
м.януари 2024г ищцата е била в инвалидна количка; до май 2024г се е
придвижвала с патерици, а сега ползва бастун.Прието, че към настоящия
3
момент не е налице пълно възстановяване, има отклонение от нормалния
обем на движение при сгъване и разгъване на глезена, затруднение при
придвижване и при изправен стоеж. Прието, че периодът на изпитване на
болки и страдания е една година и към настоящия момент са налични
такива.Липсва пълно възстановяване на крака, като вещото лице дава
прогноза, че такова е възможно при интензивна рехабилитация за неизвестен
период от време. Налице е сериозен белег в резултат на травмата.Анализирани
са събраните гласни доказателства, които установяват преживяната
физическа болка и емоционална такава, свързана с невъзможността на
ищцата да се грижи сама за себе си, за семейството и детето си, което в
момента на инцидента е било около 2 години и половина.
При служебната проверка за валидност и допустимост на атакуваното
решение не се констатираха пороци, водещи до нищожност и недопустимост
на акта.По правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбата - чл.269
ГПК.
По отношение на възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка по повод механизма на ПТП, вината на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество,
настъпилите увреждания на здравето на ищцата и претърпените медицински
интервенции във въззивната жалба и отговора няма оспорвания и
възражения. Липсва спор и относно приетото от съда във връзка със
здравословното състояние на ищцата към момента и прогнозите за нейното
пълно възстановяване, поради което не е спорно, че искът за обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по основание.Единствено се оспорва размерът
на това обезщетение. Настоящият състав намира, че справедливото по
смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение, при съобразяване с указаните общи
критерии в ППВС №4/1968г и установените по делото конкретни правно -
релевантни обстоятелства е в размер на 100 000лв. Като обуславящи по-висок
размер на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай
следва да се вземат предвид претърпените от ищцата травматични
увреждания във връзка с ПТП - при приема в Клиниката по ортопедия и
травматология в УМБАЛ - Бургас е установено травматично премазване на
десния глезен и ходилото с разкъсно-контузни рани по същото по цялата му
обиколка, както и на дясното ходило по гърба и стъпалото с дължина около 20
см. Налице е открита многофрагментарна фрактура в областта на вътрешния
малеол и задния ръб на големия пищял с костен дефект на десен глезен/ видно
от представената епикриза към исковата молба/. Проведено е оперативно
лечение в Бургас: извършено е открито наместване на фрактура –луксация с
вътрешна фиксация /4 броя „К“ игли, един винт и телен серклаж/.Извършвани
са операции и в УМБАЛСМ „Пирогов“ – на 09.08.2023г – под венозна упойка
е извършена радикална ексцизия на кожна лезия; на 14.08.2023г – под
интубационна анестезия - свободна кожна трансплантация; на 14.02.2024г –
под венозна анестезия е извършена антисептична обработка на оперативното
поле и са ексцизирани пръснати епителни клетки по повърхността на
автоприсадките; на 15.02.2024г са отстранени металните елементи и
девиталните костни фрагменти и е извършено покриване на дефекта с
4
локални тъкани. От неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза се установява също, че към 29.11.2024г при
извършен преглед на ищцата е установена леко накуцваща походка с
помощно средство – бастун; ограничени движения, в крайните си фази
болезнени; налична е флексионно- екстензионна контрактура в дясна
глезенна става, видими кожни цикатрикси в областта на десен глезен, най-
големия, от които с дължина около 20 см, деформирано дясно
ходило.Увредите на десния глезен водят до значимо нарушаване на функцията
на същия за период не по-малък от десет месеца, като до м.януари 2024г
ищцата се е придвижвала с инвалидна количка, впоследствие с патерици до
м.май 2025г и понастоящем с бастун. При определяне на обезщетението
съдът съобрази и заключението на вещото лице относно възможността за
пълно възстановяване на движението чрез рехабилитация и кинезитерапия,
като продължителността на възстановителния процес е в рамките на година.
Болки и страдания са търпени с различен интензитет през целия
възстановителен период, приемани са обезболяващи медикаменти и
понастоящем ищцата търпи периодична болка и има нарушена сензитивност
по гърба на ходилото /закл.на вещото лице/.Съдът взема предвид и
установените със свидетелски показания /свид.К. и Т./ неудобства в бита и
нуждата от чужда помощ, както и емоционалните и психически страдания от
това и от невъзможността да се грижи за домакинството и детето си, което е
на ниска възраст към момента на катастрофата. От значение е и проведената
продължителна рехабилитация и физиотерапия, възрастта на ищцата към
момента на произшествието – 33 години, отражението на продължителния
период на възстановяване върху социалния й живот, а също така и наличието
на видими загрозяващи белези. Освен това обезщетението за
неимуществените вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата и
за нивото на инфлация, са и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя /независимо, че те сами по себе си не са пряк
израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД/- Решение №
376 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3748/2023 г., III г. о. С оглед на
горното съдът счита, че обезщетение в размер на 100 000лв отчита болките и
страдания, които са доказани и чието настъпване е в пряка причинна връзка с
ПТП, а също удовлетворява и изискването за справедливо възмездяване на
увреденото лице. Поради изложеното атакуваното решение следва да се
отмени в обжалваната част и да се присъди сумата от още 20 000лв,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
По разноските : въззивницата е защитавана от адвокат, който е оказал
безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.С оглед на изхода от
спора му се дължи възнаграждение в размер на 2640 лв с ДДС, платимо от
въззиваемото дружество. Възражението за липса на основание за оказване
на безплатна правна помощ, направено от процесуалния представител на
възиваемото дружество е неоснователно –липсват доказателства по делото, че
на въззивницата е платена сумата от 100 000лв, въз основа на издадения
5
изпълнителен лист. От друга страна, определеното възнаграждение за
процесуалния представител на ищцата не е прекомерно, като се има предвид,
че платеното от застрахователното дружество на адв.Д. възлиза също на
2640лв с ДДС.На въззивницата с оглед изхода от спора се дължат разноски в
настоящото производство в размер на 400лв – платена държавна такса за
въззивното обжалване.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 111/19.02.2025г, постановено по гр.д.№
768/2024г на ОС –Бургас , в частта, в което е отхвърлен искът на З. П. К.
против Застрахователна компания „Бул инс“АД за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 80 000лв до
предявения размер от 100 000лв и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, район Л., бул. Д.
Б. *, ет. * със съдебен адрес: гр. Я., ул. Б. *, ет. *, офис *, адвокат Г. Д., да
заплати на З. П. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С. З., ул. Г. С. № *, със
съдебен адрес: гр. С. ****, пл. П. №* сграда П. Б. Ц., етаж *, адвокат Н. Д.,
сумата от още 20 000 лева, която представлява обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди-болки и страдания при пътно-транспортно
произшествие на 19.07.2023г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата от 02.10.2023г. до окончателното и изплащане, както и разноски в
размер на 400лв – платена държавна такса по въззивната жалба.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, район Л., бул. Д.
Б. *, ет.*, със съдебен адрес: гр. Я., ул. Б. *, ет. *, офис *, адвокат Г. Д., да
заплати на адвокат Н. Н. Д. с ЕГН ********** сумата 2640лв с ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

6