Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Перник, 29.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и
при участието на прокурор Б. К. – представител на Окръжна прокуратура – Перник,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 697 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на С.В.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез
адв. Д.Д. ***, против Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. С.***. С нея е
предявен иск за осъждането на ответника да й заплати сумата от 300,00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по АНД № 1354/2019 г. по описа на
Районен съд – П.***, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото,
както и направените разноски.
Ищцата
обосновава исковата си претенция с твърдения, че ответникът е издал спрямо нея
Електронен фиш серия К, № 1154066, който е обжалван по съдебен ред и разгледан в
производството по АНД № 1354/2019 г. по описа на Районен съд – П.. В същото
ищцата е била представляван от адвокат, комуто е заплатила адвокатско
възнаграждение от 300,00 лв. Тъй като електронният фиш е отменен с влязло в
сила решение ищцата претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от
300,00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, както и законната
лихва за забава върху същата сума, считано от датата на подаване на исковата
молба пред съда до окончателното изплащане на сумата.
В подкрепа
на твърденията си ищцата прилага писмени доказателства по опис и моли да бъде
изискано и приобщено към делото АНД № 1354/2019 г. по описа на Районен съд – П..
В съдебно
заседание ищцата – редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д.Д.,
която поддържа предявените искови претенции и моли съда да ги уважи като
основателни и доказани. Представя писмени бележки. Претендира направените по
делото съдебни разноски в размер на 310,00 лв. Прилага списък на същите по
чл.80 от ГПК.
Ответникът Главна дирекция
„Национална полиция“ – гр. С.***, редовно
призован, не изпраща представител. Подробни съображения излага в представения
отговор на исковата молба, както и в представеното становище по делото с вх. №
3756/10.12.2020 г.
Окръжна прокуратура Перник - редовно призована, се представлява от прокурор Б.К. от Окръжна прокуратура – П.. Счита, че исковете са доказани по основание и
размер, поради което следва да бъдат уважени.
Административен съд – П., като
обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно
заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което
по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/,
че Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. С.***, е
издала
Електронен фиш серия К, № 1154066. Същият е оспорен
по съдебен ред, за което пред Районен съд – П. е образувано АНД № 1354 по описа
на съда за 2019 г. С постановеното по делото Решение № 709/15.10.2019 г.
електронният фиш е отменен. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
В
производството пред Районен съд – П ищцата е ползвала адвокатска защита и е
била представлявана от адв. К.С.***от АК – П., съгласно пълномощно от
28.05.2019 г. и Договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страните
по сключения договор са уговорили възнаграждение в размер на 300,00 лв.,
платимо по банковата сметка на Адвокатско съдружие „***“ – гр. П., най-късно до
първото съдебно заседание. Видно от приложеното по делото извлечение от
банковата сметка плащането на адвокатския хонорар е направено на 16.09.2019 г.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства: АНД № 1354/2019 г. по описа на Районен съд П., съдържащо
административнонаказателната преписка по издаване на Електронен фиш серия К, № 1154066 и Решение № 709/15.10.2019 г., както и извлечение
от банковата сметка на Адвокатско съдружие „*** „ – гр. П. за дата 16.09.2019
г.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е
именно ответникът по иска – Главна дирекция „Национална полиция“, в качеството
му на държавен орган, издал административен акт, чиято незаконосъобразност е
установена по съдебен ред.
Разгледан по същество, той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на електронен
фиш, който е отменен след протекло съдебно производство, за ищцата са настъпили
имуществени вреди, представляващи направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение. Тъй
като имуществената отговорност по този закон е
обективна и безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове,
действия и бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/.
Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради
което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно
доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме
за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан. Фактическият състав на предявения иск
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния
случай, съдът намира горните предпоставки за доказани.
Електронен фиш
серия К, № 1154066 на ГДНП - С.*** представлява
административен акт. Същият е оспорен по съдебен ред, за което е образувано АНД
№ 1354/2019 г. по описа на Районен съд – Перник. С Решение № 709/15.10.2019 г.
по същото дело съдът е отменил електронният фиш, с който на С.Н. е било
наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. С оглед на
изложеното, отмененият в съдебното производство административен акт попада в
хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието
за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е
отменен по съответния ред - обжалване по административен и/или съдебен ред, във
връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка между
издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита
е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина
и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга
страна, от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от
съдействие от 28.05.2019 г., а и от материалите по АНД № 1354/2019 г. на
Районен съд – П. е видно, че ищцата е била представлявана от адв. К.С.***и му е
заплатила за това адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/.
Сумата е платена по банков път, което се установява от приложената
справка-извлечение. Т.е разходът е направен и доказан. От това следва, че е
налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и
отменения като незаконосъобразен административен акт.
Въз основа
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че главният иск на С.В.Н. е
доказан не само по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение,
съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за
„справедлив и обоснован размер“ и репарира действително причинени й имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в
съдебно производство, в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу
нея административен акт.
С оглед на
горния извод следва, че е основателна и акцесорната претенция на ищцата за
присъждане на законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата
молба пред съда – 03.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е направила разноски и в хода
на настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по
чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е
основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски
– дължима държавна такса в размер на 10,00 лева, както и възнаграждението за
един адвокат, което според договора за правна защита и съдействие от 14.01.2020
г. е в размер на 300,00 лв. /триста лева/ и е платено в брой в момента на
подписването му.
Така
мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд - Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, бул. **** № 1, да заплати
на С.В.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, местността „***“,
бл.***, вх.***, ап.***, сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение по АНД № 1354/2019 г. на Районен
съд – П.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“, със седалище и адрес
на управление: гр. С.***, бул. ***, № 1, да заплати на С.В.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, местността „***“, бл.***,
вх.***, ап.***, направените по делото разноски в размер на 310,00 лв.
/триста и десет лава/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/П/