Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.София, 08.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдията
ЗАХАРИЕВА ВНЧД №4912/2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С
разпореждане от 21.09.2018г., постановено по НЧХД № 14670/2018г. по описа на
СРС, НО, 19 състав, съдията-докладчик е прекратил наказателното производство по
делото на основание чл.250, ал.1 т.1вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, приемайки, че тъжба не
отговаря на условията,
посочени в чл.81 от НПК.
От
така постановеното разпореждане е останал недоволен частният тъжител Т.Д.А.,
който го обжалва, считайки го за незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се
твърди, че тъжбата отговаря на изискванията на закона , като ясно е посочено
лицето срещу което е подадена и че същият е извършил престъплението в
съучастие.
В
съдебно заседание частният тъжител и неговият повереник, редовно призовани не
се явяват.
Не
се явява и лицето К.М., срещу когото е
подадена тъжбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на разпореждането от 21.09.2018г на съдията - докладчик, намира за
установено следното:
НЧХД
№ 14670/2018г. по описа на СРС, НО, 19 състав е образувано по тъжба на Т.Д.А. срещу
К.Б.М., депозирана в СРС на 24.08.2018г. На 28.08.2018г., съгласно протокол за избор е
определен за съдия - докладчик по него председателят на 19 с-в. С разпореждане
от 29.08.2018г. съдията - докладчик при
запознаване с тъжбата на А. е констатирал несъответствието й с изискванията на
чл.81 от НПК, изразяващи се в неяснота относно лицето/ лицата, което се твърди
да е извършило престъпление. В титулната част на тъжбата е посочено, че същата
се подава срещу К.Б.М., който обаче
е
описано, че е извършил
престъпление в съучастие с В.И.М.,а именно разгласил е позорни обсотятелства за
частния тъжител писмено- чрез документ.
Съдията –докладчик е констатирал, че от изложението в тъжбата не става ясно
срещу кое лице и в какво форма на съучастие се повдига обвинение от частния
тъжител А.. Твърди се извършване на престъпление от две лице, като не е
отграничена конкретната дейност, осъществена от всеки от тях, както и не са
посочени време и мястото на извършеното деяние. С оглед направените констатации
за несъответствие с изискванията на чл.81 от НПК, е даден срок на частния тъжител А. да отстрани
същите.
На
частния тъжител А. и на неговия повереник – адв. Д. са връчени преписи от
разпореждането на съда, в което е указано, че при неотстраняване на пропуските
в тъжбата, същата ще бъде върната и съответно делото прекратено.
С молба, в указания от съда срок, на
17.09.2018г е постъпила „поправена“ частна тъжба срещу К.Б.М., в която е уточнено кога,
къде и от кого А. е узнал за документ, съдържащ разгласяване на позарни
обстоятелства за него.
След
запознаване с новопостъпилата тъжба, съдията-докадчик е намерил, че с нея по
същество не е отстранена посочената в разпореждане от 29.08.2018г. неяснота
относно срещу кого е подаден
тъжбата.
Отново се посочва, че се претендира ангажиране на наказателна отговроност
спрямо М., като обаче се излагат твърдения, че подсъдимият и М. са разпространили клеветнически
твърдения в изготвена от тях справка до Прокуратурата. Според частния тъжител
лицата са извършили деянието в съучастие като извършители. При това
съдържанието на тъжбата, постъпила в съда на 17.09.2018г, съдията-докладчик е приел, че същата не
отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК и не са отстранени в срок, посочените в разпореждането от
29.08.2018г.,пропуските,
поради което е прекратил наказателното производство по нчхд № 14670/2018г. по описа на СРС, НО,
19 състав
Настоящият
съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане на съдията- докладчик от СРС
за прекратяване на наказателното производство по делото е правилно, респ.
депозираната срещу него жалба от тъжителя А. е неоснователна.
Разпоредбата
на чл.250, ал.1 т.1 от НПК регламентира правомощието на съдията - докладчик да
прекрати наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, в случаите по чл.24, ал.5 от НПК т.е.
необохдимо е да бъде извършена проверка за наличието на изчерпателно изброените в закона основания за
прекратяване.
Тъжбата
като способ за сезиране на съда с твърдения за извършено престъпление,
преследвано по частно-правен ред, е акта, с който се определя предмета на
делото (фактите и правната им квалификация ), а оттам и предмета на доказване
по него, поради
което законът поставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но
задължителни. Първото и основно изискване е тъжбата да съдържа всички факти и
обстоятелства, които индивидуализират престъплението, за което е повдигнато
обвинение срещу конкретни лица. Необходимо е да бъде описано времето, мястото
на извършеното престъпление, начина на извършване и поведението на участвалите
в него лица. В конкретният случай, на
тъжителя А. е дадена възможност от съдията-докладчик, съгласно разпореждането от
29.08.2018г. да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл.81 ,ал.1
от НПК. Въпреки постъпилата ново “ поправена” тъжба, обаче, не е изясенена позицията на частния тъжител.
Съдържанието на тъжбата е необходимо да бъде такова, от което ясно да стават фактите
при осъществяване на инкриминираното деяние, както и лицата, които се твърди че
са го извършили и чиято наказателна
отговроност се претендира да бъде ангажирана. В случая в тъжбата се твърди, че
същата е подадена срещу М., като впоследствие в изложението й, е описано
деяние, което е посочено, че е извършено в съучастие от М. и М..
При
това изложение на обстоятелствата на престъплението, включени в тъжбата,
правилно съдията - докладчик при СРС е формирал извод, че е неясна волята на тъжителя и тъжбата
не може
да обоснове
(хипотетично, без значение на доказаността им) ангажирането на наказателна
отговорност на М., тъй като без съмнение изискванията, поставени в чл.81,ал.1 от НПК към съдържанието на
тъжбата са гаранция,
както за действителната воля на тъжителя, така и за правото на защита на
подсъдимия, поради което имат императивен характер.
Направеното в частната жалба искане
за отмяна на разпореждането не може да бъде удовлетворено, доколкото се установява законосъобразност на
атакуваното съдебен акт.
Неизпълнението на указанията на съда от тъжителя обусловят правато на съдията
–докрадчик да прекрати производството, като упражняването на посоченото
правомощие от
съдия-докладчика е законосъобразно, тъй като гарантира правото на защита на
подведеното под наказателна отговорност лице, да разбере точно в какво е
обвинен, въз основа на какви доказателства, респ. да организира адекватно
защита си. Коректно изложените факти и обстоятелства, така както изисква чл.81, ал. 1 от НПК не
са самоцел, а са гаранция за справедлив процес и изпълващи със съдържание
основаното право на лицето с наказателно обвинение, визирано в чл.55, ал.1 от НПК - да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви
доказателства.
Поради
изложеното съдът намира, че разглежданото разпореждане от 21.09.2018г е
правилно, което налага и неговото потвърждаване.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане 21.09.2018г., постановено по НЧХД № 14670/2018 г. по описа
Софийски районен съд, НО, 19 състав, с което е прекратено наказателното
производство по делото на основание чл.250, ал.1 ,т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.