Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПАЗАРДЖИК, Наказателно
отделение, Х състав в публично заседание на седми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като
разгледа докладваното от съдия Петкова АНД № 274/2020 г. по описа на РС-
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З.С.М., ЕГН **********,
с адрес ***, против Наказателно постановление № 19-0340-001931 от 13.12.2019 г
издадено от Началника на РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата обобщено се излагат възражения
за допуснато нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на
НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована не се явява лично, но изпраща процесуален представител, чрез
който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Процесуалният представител излага
аргументирано становище за незаконосъобразност на НП, като пледира за неговата
отмяна. Прави искане за присъждане на сторените разноски за заплатен адвокатски
хонорар.
Въззиваемата страна- АНО, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото с АНП е
депозирано становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата
и иска потвърждаване на НП. Не се прави искане за присъждане на разноски за
процесуално представителство и не се прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е санкционирана с НП за
това, че на 02.12.2019 г., в 09,40 часа, в община Септември, на път втори клас
№ 84, в отсечка от с. Варвара в посока Варварски минерални бани, е управлявала
собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***,, като преди Варварски минерални
бани на остър десен завой, движейки се със скорост несъобразена с пътните
условия- наличие на заледен участък от пътя, поради наличие на водосток над
него, губи контрол над управляваното МПС и се блъска челно в декоративна
бетонна ограда вляво по посоката си на движение, предизвиквайки ПТП с
материални щети по автомобила.
За така констатираното св. Д.С., мл.
автоконтрольор в РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик съставил на жалбоподателката
АУАН с бланков № 100644/02.12.2019 г., който й бил предявен и връчен срещу
подпис. В акта било отразено, че жалбоподателката нямала възражения.
Срещу така съставения АУАН в
законоустановения срок било депозирано писмено възражение, което АНО не уважил
и на 13.12.2019 г. издал въз основа на акта атакуваното НП. То било връчено
лично на жалбоподателя на 30.01.2020 г. срещу подпис. Жалбата против НП била
подадена чрез АНО на 06.02.2020 г. от санкционираното лице до съда, при което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на приетите писмени доказателства, показанията на актосъставителя св. С.,
заключението на съдебната автотехническа експертиза и веществените
доказателства- изготвените снимки на ПТП и инкриминирания водосток.
При така установената фактическа обстановка,
разгледана по същество жалбата против НП е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира, че са налице съществени процесуални пороци на
същото. В описанието на нарушението липсва посочено точното място на извършване
на същото. В НП е посочено, че това е участък от път ІІ-84 между с. Варвара и
Варварски минерални бани в посока към последните, без обаче да е посочено на
кой точно участък от този път, на кой км от пътя. Още в предхождащия НП АУАН не
е посочено мястото на нарушението, като при направеното описание не е посочено,
че е в участък от път ІІ-84, а е посочено че е станало на път Белово-Пазарджик,
Звъничево-Ветрен дол-Велинград-Юндола-Якоруда-Разлог, което описание прави още
по-неясно мястото на нарушението. Посочването, че това е станало в участък
между с. Варвара и Варварски минерални бани не е достатъчно и не може да
конкретизира мястото на нарушението. Още повече, че като причина за
настъпването на произшествието се сочи несъобразената с пътната настилка
(заледен участък) скорост.
По-нататък
порокът допуснат при описанието на нарушението се задълбочава. Съгласно
описаната фактическа обстановка жалбоподателката е управлявала автомобила със
скорост несъобразена с пътните условия- наличие на заледен участък от пътя
поради наличие на водосток над него, в резултат на което е загубила контрол над
МПС. Според актосъставителя и наказващия орган с деянието си жалбоподателката е
нарушила разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, възпроизвеждайки текстово същата,
както следва: „водачът не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“. По този начин
АНО е възпроизвел посочената законова норма в двете й хипотези- изр.1-во и изр.
2-ро.
Жалбоподателката
е наказана по чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП, който предвижда, че се наказва водач
„който поради движение с несъобразена
скорост… причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”
Така
издаденото НП нарушава разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, която разписва
описание на законните разпоредби, които са нарушени. В НП е посочена словесно и
цифрово за нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Тази норма както се
посочи обаче предвижда две взаимно изключващи се хипотези, като възможни
причини налагащи принудително спиране на МПС. Изр.1 на чл.20 ал.2 от ЗДвП
изисква съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в
състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие, а изр.2- да
намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Или
иначе казано първата хипотеза предвижда наличие на предвидимо препятствие, а
втората- опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата
на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в §6
т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно в коя от двете хипотези е реализирана
отговорността на водача- дали поради несъобразената скорост, поради която
жалбоподателката не е успяла да спре пред предвидимото препятствие и съответно
кое е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в
§ 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която
не е намалил и спрял.
В
описанието на нарушението и в акта, и в НП не е посочено кое е предвидимото
препятствие. Като такова едва ли би могло да се приеме заледеният участък,
поради наличието на водосток. Съдът обаче счита, че наличието на заледен
участък не спада към предвидимите препятствия, т.е. потенциално възможно
такова, поради характеристиките на този клас пътища от една страна, а от друга
липсата на каквито и да е знаци или указателни табели, които да сигнализират
въпросния участък от пътя за евентуалната възможност същият да бъде заледен,
поради наличието на водосток и атмосферните условия. По-скоро заледеният
участък от пътя може да бъде отнесен към втората хипотеза на вменената за
нарушена норма, а именно като възникнала опасност за движението, респ. като
част от състоянието на пътя, с което следва да се съобразяват водачите, ако
обаче бе надлежно сигнализиран.
По-нататък
пороците на НП се задълбочават, с оглед на това, че не става ясно поради какви
обстоятелства се приема, че скоростта на управлявания от жалбоподателката
автомобил е била несъобразена. Задължението на водачите да се движат със
съобразена скорост се извежда от разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП и тази
скорост следва да бъде в зависимост от факторите визирани в цитираната
разпоредба. В описанието на нарушението не е посочено с кой или кои от
визираните фактори не се е съобразил водача в конкретния пътен участък от пътя,
а след това и да конкретизира коя или кои от характеристиките на съответния
фактор, респ. фактори има предвид. В случая са посочени специфики на пътя и
релефа като заледен участък и остър десен завой. Не е посочено обаче каква е
следвало да бъде скоростта на движение на автомобила, която да е съобразена с
тези специфики на пътния участък. Според съдебната теория и практика несъобразената скорост е
тази скорост, която е разрешена по закон, т.е. съгласно ЗДвП, но не е
съобразена с конкретната пътна
обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост в
конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една
скорост е била разрешена или не, съобразена или несъобразена, то това би
следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по
установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е сторено,
което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, т.к. то е
лишено от възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост преди
инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото
настъпване. Освен това, непосочването на конкретната несъобразена, респ. каква
е трябвало да бъде, за да е съобразена, скорост, води и до недоказаност на
вмененото административно нарушение.
В
настоящия случай, наказващият орган, не е установил и посочил каква е била
конкретната скорост на автомобила, управляван от жалбоподателката преди
настъпването на ПТП. Не е установено също дали ПТП е било обективно
предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния пътен
участък, за да се приеме, че той се движи със съобразена скорост.
Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на точното място на нарушението,
цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост, на пътните условия, с
които тя е трябвала да бъде съобразена, а също и непосочването на
доказателствата, които потвърждават нарушението, както вече се посочи, освен че
води до неговата недоказаност, съставлява и съществено процесуално нарушение от
категорията на накърняващите правото на защита, а
същото следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството и поради
тази причина се явява достатъчно основание да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
С оглед на това и съдът не намира за необходимо да обсъжда други доводи по
същество.
С
оглед изхода на делото- отмяна на НП, съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, ще следва сторените разноски за изготвяне на САТЕ
в размер на 132 лева, да останат за сметка на държавата.
Пак
отново с оглед изхода на делото, съдът намира за основателна претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските за
заплатен адвокатски хонорар. Това искане е направено своевременно. По делото е
представено пълномощно (л.36 от делото), от което се установява, че между
пълномощника и жалбоподателката е договорено и изплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. С оглед липсата на направено възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, съдът намира, че искането е
основателно и следва да се уважи в цялост, като разноските следва да се
възложат в тежест на
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0340-001931 от 13.12.2019 г издадено от Началника на РУ- Септември
при ОД на МВР- Пазарджик, с което на З.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на
МВР- Пазарджик да заплати
на З.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, разноски
в размер на 400 (четиристотин) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: