ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 564
гр. Перник, 22.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500446 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. В.П. Г. – ***, в качеството й на
процесуален представител на К. Й.Т., личен номер ***, с постоянен адрес: *** срещу
Разпореждане № 940/24.01.2022г. по ч. гр. д. № 5837/2022г. по описа на Районен съд –
гр. Перник в частта, в която съдът е допуснал незабавно изпълнение и е разпоредил да
се издаде и изпълнителен лист в полза на заявителя „Юробанк България“ АД срещу
длъжниците „МУНДУС ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: ********* и Й.Т. K., с личен номер ***,
с постоянен адрес: *** за сумата от 7759,18 лева, представляваща главница по Договор
за кредит № *** от *** и Анекс № 1 от *** към Договор за кредит № *** от ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.11.2021г. до окончателното й изплащане, както
и за сумите от 155,18 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради което се иска неговата отмяна. Излагат се подробни
съображения досежно разликата между поръчител и съдлъжник, като се застъпва
тезата, че в настоящия случай частния жалбоподател е имал качеството на поръчител
по посочения по-горе договор, респ. по отношение на него е изтекъл предвидения в чл.
147 ЗЗД шестмесечен срок. Това свое виждане жалбоподателят е аргументирал с
твърдението, че щом не е получавал суми по кредита, не му е била разкрита нарочна
банкова сметка и в договора няма конкретизирана сума, която е получил лично като
част от кредита, със съответните условия и план за погасяване, то същия се явява в
качеството на поръчител.
Направено е и алтернативно искане – за спиране на съдебното изпълнение.
В срок е подаден отговор на частната жалба от заявителя „Юробанк България“
1
АД, в който се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Излагат се аргументи, сочещи, че длъжника Й. Т. К. притежава качеството
на съдлъжник, което е видно и от чл. 8.1 от подписания Договор, където изрично е
посочено, че Й.К. встъпва в дълга по договора за кредит на основание чл. 101 ЗЗД. На
следващо място сочи, че при установяването на действителната воля на страните при
сключването на договора по отношение на тълкуването дали в конкретния случай
става въпрос за встъпване в дълг или поръчителство следва да се обърне внимание, че в
чл. 7.1 от Договора изрично е уговорено, че няма учредени обезпечения при
сключването на договора за кредит. Обръща се внимание и на обстоятелството, че към
датата на сключване на договора кредитополучателят „МУНДУС ГРУП“ ЕООд е бил с
друга фирма – „К. ГРУП“ ЕООД, а съдлъжникът Й. Т. К. е бил управител и едноличен
собственик на капитала.
По отношение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението, в
писмения отговор се излага становище за неоснователност на искането, доколкото в чл.
419 ал. 2 ГПК изрично е посочено, че обжалването на разпореждането не спира
изпълнението.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и процесуално
допустима. По същество, намира същата за неоснователна по следните
съображения:
Заповедното производство по ч. гр. д. № 5837 по описа на Районен съд - Перник
за 2021 г. е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1766 район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260
срещу „МУНДУС ГРУП“ ЕООД, с адрес: гр. Перник, п. к. 2300, ул. „Отец Паисий“ бл.
101 и срещу Й.Т. K., с ЛНЧ ***, с адрес: *** за сумата от 7 759,18 лева,
представляваща дължими такси по Договор за кредит № *** от *** и Анекс № 1 от ***
към Договор за кредит № *** от ***, ведно със законната лихва върху вземането,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.11.2021г. до окончателното му изплащане.
Заявителят е претендирал вземането от посочените длъжници в условията на
солидарна отговорност, доколкото последните са сключили посочения договор в
качеството им на съдлъжници.
С Разпореждане № 940 от 24.01.2022г. Районен съд – гр. Перник е допуснал
незабавно изпълнение и е разпоредил издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на заявителя, съгласно удостовереното подлежащо на
изпълнение вземане на длъжника в представения документ по чл. 417 ГПК, а именно:
извлечение от счетоводните книги.
В изпълнение на горепосоченото разпореждане, е издадена Заповед за
изпълнение № 108/24.01.2022г., в която ПРС е разпоредил длъжниците „МУНДУС
ГРУП“ ЕООД и Й.Т. K. да заплатят претендираната сума, както и сумите от 155,18 лева
– държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, в условията на
солидарна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 419 ал. 3 ГПК, съдът отменя разпореждането,
когато не са налице предпоставките на чл. 418 ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и
когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. От тази повеля следва, че съдът издава заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на
2
обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане - чл. 418,
ал. 2 от ГПК. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на документа от
външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от
съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено външната
редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и
евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване. В конкретната
хипотеза, заявителят се позовава на документ по чл. 417 т. 2 пр. 2 от ГПК, а именно:
извлечение от счетоводните книги. Към заявлението, заявителят е приложил и договор
за банков кредит „продукт „БИЗНЕС ЛИМИТ“ № *** от ***, копие на Анекс към
Договор за кредит № *** от ***, Общи условия за отпускане и обслужване на кредити
на ЮЛ, ЕТ, дружества по ЗЗД в „Юробанк България“ АД – изменения от 10.05.2013г. и
от 20.07.2017г., Тарифа за такси и комисионни на банката и извлечение за начислени
такси.
С подаване на частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение в
законоустановения срок, длъжникът реализира правото си на защита и ако документът,
въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение не е редовен от външна страна,
разпореждането за незабавно изпълнение следва да бъде отменено. В настоящия
случай, обаче, тази хипотеза не е налице. Както първоинстанционният съд, така и
въззивният съд по принцип не извършват проверка дали действително отразените в
документа по чл.417 от ГПК вземания са дължими. Достатъчно е от външна страна
документите да са редовно оформени.
В случая правилно първоинстанционния съд е приел, че представеното със
заявлението извлечение от счетоводните книги (явяващо се документ по смисъла на
чл. 417 т. 2 ГПК) е редовно от външна страна - съдържа данни относно всички
обстоятелства, необходими за индивидуализиране на претендираното в заповедното
производство парично вземане - достатъчна индивидуализация на длъжниците и на
кредитора, на договора за банков кредит (вкл. анекса към него), от които произтича
вземането, за размера на дължимата се сума по договора. Посоченото в представения
документ по чл. 417 т. 2 ГПК относно качеството на втория посочен в заявлението
длъжник е подкрепено и от посоченото в представения към заявлението Договор за
кредит № *** от *** Така са били налице условията на чл.418 ал.1 от ГПК и правилно,
обосновано и законосъобразно заповедният съд е разпоредил издаването на заповедта
за незабавно изпълнение. Наведените в частната жалба доводи, свързани с
отговорността на жалбоподателя – длъжник и съдържанието на договора, не могат да
бъдат обсъждани в това производство, а следва да получат отговор в производството
по реда на чл.422 от ГПК.
По отношение направеното искане за спиране на принудителното изпълнение,
Пернишкия окръжен съд, в настоящия му състав, намира същото за недопустимо, респ.
следва да бъде оставено без разглеждане. Изрично в чл. 419 ал. 2 от ГПК
законодателят е постановил, че обжалването на разпореждането за незабавно
изпълнение не спира изпълнението. Изключение на това правило е въведено с чл. 420
ал. 1 ГПК, но в настоящия случай тази хипотеза не е налице.
Предвид горното, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 940/24.01.2022г., постановено по ч. гр. д. №
5837/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник в обжалваната му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. В.П. Г. – ***, в
качеството й на процесуален представител на К. Й.Т., личен номер *** в частта, в
която се иска спиране на принудителното изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4